Решение по дело №488/2017 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 8

 

гр. Тутракан, 19.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 488/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 7027/28.11.2017 г. - л. 26) от страна на ищеца „В И К“ ООД, гр. Силистра упълномощило адв. К.В.К. ***, за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 488/14.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 359/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника Р.Ф.Р. на

1.1. стойността на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги (главница) в периода: 04.10.2016 г. - 03.05.2017 г., в обект, находящ се в *********, с абонатен № *********, в размер на 106,35 лв.;

1.2. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 30.12.2016 г. - 30.06.2017 г., в размер на 2,50 лв.

1.3. Ищецът е предявил в заповедното производство следните вземания:

1.3.1. 12,06 лв. – главница и 0,61 лв. лихва от 30.12.2016 г. до 30.06.2017 г. - незаплатена такса вода за периода от 04.10.2016 г. до 02.11.2016 г. по фактура с № 9278717/30.11.2016 г.;

1.3.2. 12,06 лв. – главница и 0,51 лв. лихва от 30.01.2017г. до 30.06.2017 г. - незаплатена такса вода за периода от 02.11.2016 г. до 02.12.2016 г. по фактура с № 9316573/31.12.2016 г.;

1.3.3. 17,54 лв. – главница и 0,59 лв. лихва от 02.03.2017 г. до 30.06.2017 г. - незаплатена такса вода за периода от 02.12.2016г. до 04.01.2017г. по фактура с № 9354267/31.01.2017 г.;

1.3.4. 15,08 лв. – главница  и 0,39 лв. лихва от 30.03.2017 г. до 30.06.2017 г. - незаплатена такса вода за периода от 04.01.2017 г. до 09.02.2017 г. по фактура с № 9391725/28.02.2017 г.;

1.3.5. 14,47 лв. – главница и 0,25 лв. лихва от 30.04.2017 г. до 30.06.2017 г. - незаплатена такса вода за периода от 09.02.2017 г. до 02.03.2017 г. по фактура с № 9428852/31.03.2017 г.;

1.3.6. 17,94 лв. – главница и 0,15 лв. лихва от 30.05.2017 г. до 30.06.2017 г. - незаплатена такса вода за периода от 02.03.2017 г. до 04.04.2017 г. по фактура с № 9464753/30.04.2017 г.;

1.3.7. 17,20 лв. – главница - незаплатена такса вода за периода от 04.04.2017г. до 03.05.2017 г. по фактура с № 9501012/31.05.2017 г.

1.4. Ищецът признава, че след завеждането на заповедното производство е извършено плащане с което са погасени 106,35 лв. главница и обезщетение за забава в размер на 2,10 лева,  поради което от последното е останала непогасена част, възлизаща на 0,40 лв.[1]

2. Ответникът Р.Ф.Р. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 31.10.2017 г. на ТнРС исковата молба му е връчена лично на 01.11.2017 г.

2.1. В подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение твърди, че е погасил задълженията си.

2.2. Впоследствие в проведеното на 15.01.2018 г. открито съдебно заседание прави възражение за разсрочване на задължението съгл. чл. 241, ал. 1, предл. 2 от ГПК.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. От страна на ищеца са издадени фактури (л. 37 и сл.) за отчетените от водомера в процесният обект количества съгласно карнетния дневник (л. 40).

3.1. На 14.08.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. На същата дата е издадена Заповед № 488/14.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с което на ответника е разпоредено да заплати:

3.2. стойността на ползвани в периода: 04.10.2016 г. - 03.05.2017 г., водоснабдителни и канализационни услуги в обект, находящ се в *********, с абонатен № *********, в размер на 106,35 лв.

3.3. мораторна лихва за периода: 30.12.2016 г. - 30.06.2017 г., в размер на 2,50 лв.

4. Ответника е заплатил сумата от 108,45 лв., като

4.1. на 18.08.2017 г. е заплатил сумата от 59 лв.;

4.2. на 25.08.2017 г. е заплатил сумата от 21 лв.;

4.3. на 29.08.2017 г. е заплатил сумата от 28,45 лв.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

5. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

6. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (Наредбата) за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „...Потребители на услугите В и К са […] собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води...”. По делото не се спори, че ответника е имал качеството на потребител през процесния период на потребление.

7. Не се спорят и потребените от ответника количества вода, с оглед на което последният е заплатил тяхната стойност.

8. Съобразявайки се със становището на ищеца относно поредността на погасяване на вземанията, съдът приема, че с извършеното последно плащане на 29.08.2017 г. ответникът е погасил напълно дължимата стойност на потребените ВиК- услуги (106,35 лв.), като с остатъка от 2,10 лв. е погасил натрупаните задължения за обезщетение за забава.

9. Същите са изчислени правилно от ищеца съгласно правилото на чл. 33, ал. 2 от ОУ (съгл. което изискуемостта настъпва в 30-дневен срок след издаването на фактурата) на 2,50 лв.

10. Следователно след извършените погасявания от дължимата мораторна лихва е налице остатък от 0,40 лв.

Разноски

 

11. Направено е възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. Съдът констатира, че е заплатено възнаграждение от по 360 лв. за заповедната и исковата фаза в производството, което отговаря на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

12. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени изцяло разноските, направени в заповедната фаза в размер на 385 лв., тъй като ответникът с поведението си е станал повод за подаването на заявлението.

13. Направените в исковата фаза разноски (485 лв.) следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете, тъй като към момента на подаването на исковата молба плащанията вече са били осъществени. Следователно за исковата фаза следва да бъдат присъдени само 1,78 лв.

14.  С оглед гореизложеното на ищеца се дължат разноски в общ размер на 386,78 лв.

           

Изпълнение на решението

 

15. От Експертно решение № 1075/09.05.2017 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Силистра” АД се установява, че на ответника е определена 68 % трайно намалена работоспособност, тъй като същият страда от хроничен тубулоинтерстициален нефрит.

16. В тази връзка съдът намира, че ответника действително е финансово затруднен да покрие напълно задълженията си, което се дължи на здравословното му състояние и ограничените възможности да извършва трудова дейност.

17. Поради тази причина съдът (отчитайки предложението на самия ответник - л. 47) счита, че на ответника следва да бъде предоставена възможност за погасяването на задълженията му към ищеца на равни месечни вноски от 50 лв., до който размер на осн. чл. 241, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде разсрочено изпълнението на решението.

18. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд е компетентен да се произнесе относно разсрочването.  

19. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Р.Ф.Р., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу него на ищеца „В И К” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 488/14.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 359/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника на мораторна лихва за периода: 30.12.2016 г. - 30.06.2017 г. върху стойността на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги (главница) в периода: 04.10.2016 г. - 03.05.2017 г., в обект, находящ се в *********, с абонатен № *********, в размер на 0,40 лв. (четиридесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на производството предявените искове между същите страни за установяване на вземането, предмет на същата заповед, за заплащане на стойността на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги (главница) в периода: 04.10.2016 г. - 03.05.2017 г., в обект, находящ се в *********, с абонатен № *********, в размер на 106,35 лв.; мораторна лихва върху главницата за разликата между уважения размер от 0,40 лв. и претендирания такъв от 2,50 лв.

 

            ОСЪЖДА ответника Р.Ф.Р., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „В И К” ООД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 386,78 лв. (триста осемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки).

 

            РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1, предл. 2 от ГПК изпълнението на всички установени с настоящото решение вземания, като постановява ответника да заплаща ежемесечно до 10-то число сумата от 50 лв. (петдесет лева), считано от месеца, следващ влизането на решението в сила, до окончателното погасяване на вземанията.  

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: