Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2134 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 134 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че 14.01.2016 г. сключил със „С.“ ЕООД
договор за финансов лизинг, по който лизингодателят се задължил да придобие
товарен автомобил „Тойота Рав-4“ и да му го предостави за ползване срещу заплащане
на възнаграждение. На 20.01.2016 г. лизингодателят сключил с ответника
застрахователен договор за горепосочения автомобил по застраховка „Каско“ по
клауза „П“ – Пълно каско, включително за покрит риск „кражба“, при
застрахователна сума в размер на 38 410 евро. Твърди, че в периода от
01:00 ч. до 07:15 ч. на 13.07.2016 г. товарният автомобил бил противозаконно
отнет от неизвестен извършител, докато същият бил паркиран в гр. София, в двор
на жилище, находящо се на ул. „*******. Компетентните полицейски органи били
своевременно уведомени за настъпилото застрахователно събитие, като по случая
било образувано досъдебно производство, което в последствие било спряно с
постановление от 15.09.2016 г. Ответникът бил уведомен за събитието и образувал
щета № 10016030122391. С писмо от 16.11.2016 г. застрахователят уведомил
лизингодателя, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като част
ІІ от свидетелството за регистрация на автомобила не била представена на
дружеството при завеждане на щетата. Ищецът
счита постановеният отказ за неоснователен и незаконосъобразен. Счита,
че отказът противоречи на императивната разпоредба на чл. 395, ал. 4 КЗ и дори
да има такава разпоредба в Общите условия, то тя е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Твърди, че оставянето на оригнала на част ІІ от
свидетелството за регистрация в купето на застрахования автомобил „Тойота
Рав-4“ не е довело до настъпване на застрахователно събитие, тъй като самият
акт на противозаконно отнемане на автомобила по никакъв начин не е бил улеснен
или благоприятстван от наличието на част ІІ от свидетелството му за регистрация
в него. Поддържа, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на лизингодателя, както и на лихва за забава, считано от
16.11.2016 г. – датата, на която с писмо е постановен отказ по горепосочената
щета. Твърди, че има интерес да упражни правата на лизингодателя срещу
ответника, тъй като се явява кредитор на лизингодателя по отношение на
задължението на лизингодателя, съгласно чл. 384, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ
за изплащане на разликата между застрахователното обезщетение, което
лизингодателят би получил от дружеството, и оставащите неизплатени задължения
на лизингополучателя по договора за лизинг. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати в полза на „С.-Б.“
ЕООД сума в размер на 52 600 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 3 323,36 лева за
периода от 16.11.2016 г. до датата на исковата молба. Претендира разноски. Иска
да се конституира като съищец дружеството „С.“ ЕООД. С допълнителна искова
молба ищецът поддържа исковете и счита всички направени с отговора на исковата
молба възражения на ответника за неоснователни. С протоколно определение от
16.04.2018 г. е допуснато увеличение в размера на предявените искове като искът
за главница се счита предявен за сумата 67 674 лева, а искът за
обезщетение за забава за сумата 4 275,76 лева.
С определение от 25.08.2017 г. е конституиран като
съищец по делото дружеството „С.“ ЕООД, което не изразява становище по
исковете.
Ответникът оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Поддържа, че исковете са предявени от лице, което не е надлежна
страна в процеса. Твърди, че по лизинговия договор ищецът „М.“ ЕООД няма
вземане, респективно не е кредитор, а само кредиторът разполага с възможност да
предявява искове от името и за сметка на своя длъжник по реда на чл. 134 ЗЗД. В
случай, че съдът не приеме възражението за недопустимост на исковете, счита, че
е налице изрично изключен риск, съгласно Общите условия на застрахователния
договор. Посочва, че с клаузата на т. 16.14.3 от Общите условия изрично е
договорено между страните, че при оставяне на свидетелство за регистрация ІІ
част /малкия талон/, застрахователят не дължи обезщетение. Твърди, че в
автомобила са били оставени и други документи, които способстват за това
контролните органи по транспорта да не извършват проверка на автомобила.
Алтернативно, като се приеме, че отговорността на застрахователя следва да бъде
ангажирана, твърди, че обезщетението следва да бъде намалено значително.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Прави възражение за прихващане
за дължимата четвърта вноска от застрахователната премия, в случай, че се уважи
искът. С отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички
възражения, твърдения и доказателствени искания.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2016 г. между „М.“ ЕООД, в
качеството на лизингополучател и „С.“ ЕООД в качеството на лизингодател, е
сключен договор за финансов лизинг № 161824616032/14.01.2016 г. за лизингов
обект – товарен автомобил „Тойота Рав-4“, с рама № JTMDEREV70D093734. Съгласно представеното
свидетелство за регистрация част І, автомобилът е с рег. №*******собственик „С.“
ЕООД и ползвател „М.“ ЕООД.
Видно е от комбинирана застрахователна полица № 0306С
008125, че на 20.01.2016 г. между „С.“ ЕООД и ЗАД „А.“ АД е сключен договор за
застраховка, при клауза „Пълно каско“ за горепосочения товарен автомобил Тойота
Рав-4, с дата на първа регистрация 2016 г., със срок на застраховката от 21.01.2016
г. до 20.01.2017 г., за застрахователна сума 38 420 евро. С Добавък № 1 от
22.01.2016 г. е допълнен регистрационният номер на МПС, а именно: *******.
Представени са Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства /“Каско“/, приети от ответника. Съгласно т. 16.14.3,
по тези Общи условия не се покрива претенция по рисковете „Злоумишлени действия
на трети лица“ и изброените в Клауза „К“ и Клауза „А“, когато ключовете за МПС
и/или дистанционното управление на сигнално-охранителна система и/или
свидетелство за регистрация на МПС – част І и/или част ІІ и/или документите за
собственост на МПС са оставени в МПС или без необходимия контрол извън МПС. В
т. 59.6.8 е предвидено, че при предявяване и за доказване на претенция към
застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение и в съответствие със
задължението си по т. 58.4, застрахования е длъжен да представи на
застрахователя оригиналите на: свидетелство за регистрация на МПС – част І и
част ІІ, документи за собственост и застрахователна полица, както и следните
реквизити: всички ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни
управления за централно заключване, аларма, имобилайзер и друга подобна
сигнално-охранителна техника. Съгласно т. 61, при неизпълнение от страна на
застрахования на задълженията му по т. 56, т. 58, както и ако не спази
сроковете по т. 58.2.2 или т. 58.2.3 или не представи който и да е от
документите и/или реквизитите по т. 59, застрахователят може да намали или откаже
изплащане на обезщетение.
От приетото като доказателство удостоверение от
15.07.2016 г. на МВР, 06 РУ – СДВР се установява, че Д.И.Н.е заявил за
противозаконно отнемане на гореописания автомобил, като същият е бил паркиран
за времето от 01.00 ч. до 07.30 ч. на 13.07.2016 г. на адрес в гр. София, ул. „*******.
Установява се, че с постановление за спиране на наказателното
производство от 15.09.2016 г. е спряно досъдебно производство № 2069/2016 г. по
описа на 6-то РУ – СДВР, пр. пр. № 28810/2016 г. по описа на СРП, поради това,
че извършителят на престъплението не е разкрит. Видно е, че досъдебното
производство е образувано на 13.07.2016 г. срещу неизвестен извършител затова,
че за времето от 01.00 ч. до 07.15 ч. на 13.07.2016 г. в гр. София от двор на
жилище, находящо се на ул. „*******, противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство – автомобил Тойота Рав 4, с рег. № ******* от владението на Д.И.Н.без
негово съгласие с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
Представен е списък на необходимите документи
изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС“ на застрахователя,
съгласно който последният документ е представен на 28.09.2016 г.
С писмо от 16.11.2016 г. ЗАД „А.“ АД е уведомило
ищецът и „С.“ ЕООД, че по постъпилата на 13.07.2016 г. претенция и образуваната
ликвидационна преписка по щета № 10016030122391, на основание т. 16.14.3 от
Общите условия няма да изплати застрахователно обезщетение, тъй като част ІІ
/малкия талон/ е оставен в МПС, което е довело до загуба на застрахования
автомобил, поради което няма основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
От приетата по делото съдебно автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
действителната стойност на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *******,
определана от цената в ново състояние и прилагане на корекция за срока на
експлоатация е 67 674 лева. Действителната стойност на автомобила,
определена от реални оферти към датата на изготвяне на заключението и прилагане
на корекция за времето от настъпване на противозаконното отнемане е 63 879
лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
вр. с чл. 134 ЗЗД, в процеса следва да се установи съществуването на валиден
договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения,
настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят
покрива, настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в
причинна връзка със събитието, както и че ищецът се явява кредитор на съищеца,
поради което може да упражни негови имуществени права, доколкото неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора и за упражняването на тези
права не зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Видно от изложеното в исковата молба и в
допълнителната искова молба ищецът твърди, че е кредитор на съищеца „С.“ ЕООД;
че има конкретно неудовлетворено вземане към него, произтичащо от сключения
между тях договор за финансов лизинг и че посоченото дружество бездейства по
отношение на събиране на вземането за застрахователно обезщетение от ответника,
като това бездействие ще доведе до намаляване на имуществото и ще осуети удовлетворяването
на вземането на ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице процесуална
легитимация на ищеца да предяви исковете, тъй като е кредитор на лизингодателя
относно твърдяното вземане, а лизингодателят бездейства, доколкото не е
предприел защита на правата си срещу постановения от застрахователя отказ, а и
в настоящия процес не изразява становище, като неупражняваното на правата му
заплашва удовлетворяването на „М.“ ЕООД по описаното в исковата молба негово
вземане – разликата между застрахователното обезщетение, което лизингодателят
би получил и оставащите неизплатени задължения на лизингополучателя по договора
за лизинг.
В този смисъл има постановена съдебна практика на ВКС
– решение № 96/05.08.2016 г. по т.д. № 907/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение
№ 670/11.12.2017 г. по т.д. № 1484/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение №
532/04.07.2016 г. по т.д. № 2983/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О., определение №
440/26.06.2013 г. по т.д. № 2042/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.
Страните не спорят, а това се установява и от приетите
по делото доказателства, че между „М.“ ЕООД и „С.“ ЕООД е сключен на 14.01.2016
г. договор за финансов лизинг на МПС, по който лизингодателят е предоставил на
ищеца описания в договор автомобил. Не се спори, че към датата на
застрахователното събитие договорът за лизинг е действащ и обвързва страните,
съгласно условията при които е сключен.
Установи се по делото, че за отдаденото на лизинг
превозно средство е сключен на 20.01.2016 г. договор за имуществено
застраховане между собственика лизингодател „С.“ ЕООД и ответника ЗАД „А.“ АД,
което се доказа и от обсъдената по-горе комбинирана застрахователна полица и
Добавък № 1, при клауза „Пълно каско“ за товарен автомобил с рег. № *******,
със срок на застрахователно покритие от 21.01.2016 г. до
20.01.2017 г.
От приетото по
делото удостоверение от СДВР, а това не се спори и между страните, следва да се
приеме, че в срока на действие на застрахователния договор на 13.07.2016 г. е
настъпил застрахователен риск – кражба на застрахования автомобил Тойота Рав 4,
с рег. № *******.
Видно е от
приложените писмени доказателства, че по образуваната във връзка със събитието
щета, ответникът е постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение,
като е приел, че не покрива претенцията съгласно т. 16.14.3 от Общите условия
към застрахователния договор, тъй като водачът е оставил в превозното средство
регистрационния талон част ІІ /малък талон/.
Страните не
спорят, че е налице неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя при
напускане на автомобила горепосоченото свидетелство и че същото се е намирало в
автомобила при извършване на кражбата на застрахованото имущество.
Спорен по делото
е въпросът дали неизпълнението на задължението да не се оставя в автомобила
регистрационния талон част ІІ е основание за отказ на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение при наличие на покрит риск „кражба“.
Съобразно чл.
395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В ал. 4 е
предвидено, че при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай
че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно ал. 5, независимо от ал. 4
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата. Аналогична разпоредба, която изисква да е налице
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, съществуваше и в
отменения Кодекс за застраховането – чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./. С оглед на това
настоящият съдебен състав приема, че практиката постановена по идентични на
настоящия казус съдебни спорове, макар и формирана по отменения кодекс, не е
изгубила правно значение. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения –
решение № 173/22.11.2013 г. по т.д. № 727/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение №
22/12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 86/18.07.2014
г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 22/26.02.2015 г. по т.д. №
463/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. се приема, че оставянето на регистрационния
талон в откраднато превозно средство, което е обект на имуществена застраховка,
при настъпване на застрахователно събитие – кражба, не съставлява значително с
оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по
застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ и като такова
не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Неизпълнението на задължението да не се оставя която и да е част от
регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в договора, може
само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение на
основание чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./ в случай, че застрахователното събитие е
настъпило, но не и да обоснове отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
Така
постановената практика на Върховния касационен съд напълно кореспондира и с
новата редакция на чл. 395 КЗ, поради което съдът намира, че неизпълнението от застрахования
на задължението му да не оставя регистрационния талон част ІІ в автомобила, не
е от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие. Ето
защо въведеното с т. 16.14.3 от Общите условия основание на застрахователя да откаже
плащане при реализиране на покрит риск не е съобразено с императивните
разпоредби на Кодекса за застраховането, поради което не може да се приложи.
Съдът намира
обаче, че това действие е относимо към ограничаване на вредите, доколкото
легитимиращият ефект на документа затруднява издирването на автомобила. С
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 79/29.06.2012 г. по т.д. № 80/2011
г. на ВКС, ІІ Т.О., съдът се е произнесъл по идентичен правен спор и е приел,
че придадената с чл. 33, ал. 4 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. функция на Част
ІІ от свидетелството за регистрация /т.н. малък талон/ да идентифицира
превозното средство при движение на пътищата не може да бъде изпълнена при
неизпълнение на вмененото на водача задължение винаги да носи „малкия талон“
при неговото ползване, като е счетено, че това неизпълнение способства за
окончателното настъпване на последиците на застрахователното събитие,
осуетявайки възможността за предотвратяването на евентуалното му кражба от
контролните органи за движение по пътищата. Преценявайки, че това неизпълнение
не е от естество да доведе до настъпване на самото застрахователно събитие,
решаващият състав е приел, че конкретното неизпълнение – оставянето в
автомобила на т.н. „малък талон“, е основание за намаляване, но не и за отказ
от изплащане на застрахователно обезщетение. В конкретния случай възможността
да се намали обезщетението, поради неизпълнение на задължението при настъпил
риск да се представи малкия талон на застрахователя е предвидено и в чл. 61 от
Общите условия.
Настоящият
съдебен състав намира, че степента на допринасяне и съответно процентът, с
който следва да се намали застрахователното обезщетение, е в размер на 20 %.
Това е така, тъй като е налице при съвременните методи за комуникация
уведомяването на органите на реда може да стане по-бързо, а в случая
ползвателят е уведомил за кражбата веднага, поради което възможността за укриване
на дееца е намалена.
Застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорната
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
уреждането. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. За размера на вредата съдът кредитира заключението на вещото лице по
задача първа, а именно в размер на 67 674 лева, тъй като използваният от
вещото лице метод е относим конкретно към процесното превозно средство за
случаите, когато няма реални оферти от датата на събитието. Не може да се
възприе, че вредата е съгласно изчисленото от вещото лице по втората задача и с
оглед на това, че същата е определена към датата на изготвяне на заключението,
а не на събитието. В този смисъл действителната стойност на вредата е в размер
на 67 674 лева. По изложените по-горе мотиви, дължимото обезщетение следва
да се намали с 20 % и искът да бъде уважен за сумата 54 139,20 лева /67
674 лева – 13 534,80 лева /20 %// и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер.
Съдът намира за
основателно направеното от застрахователя възражение за прихващане със сумата 804,78
лева – четвърта разсрочена вноска по застрахователната полица, доколкото нито
се твърди, нито се доказва същата да е изплатена от застрахования. В чл. 369,
ал. 1 КЗ е предвидено, че ако застрахователят има изискуемо вземане за
застрахователна премия или друго изискуемо вземане по застрахователния договор,
той може да ги удържи от вземане на застрахования или трето ползващо се лице
към него, което произтича от застрахователния договор. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната
премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. С оглед
изложеното искът за главница е основателен за сумата 53 334,42 лева.
Предвид уважаване на главния иск до
посочения размер, подлежи
на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 дни
от представяне на всички доказателства по чл. 106. Това е предвидена и в т. 82
от приложимите към процесния договор за застраховане Общи условия, съгласно
които изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след
представяне на всички изискани от застрахователя документи. В разглеждания
случай последният документ е представен на 28.09.2016 г., като претендираното
от ищеца обезщетение за забава е от по-късен момент, спрямо горепосочения. Ето
защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за целия период от 16.11.2016
г. до 29.06.2017 г., но до размера 3 354,91 лева, изчислен по реда на чл.
162 ГПК с помощта на електронен калкулатор. За разликата до пълния предявен
размер от 4 275,76 лева подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Ищецът и ответникът
претендиранта разноски. От страна на ищеца „М.“ ЕООД се доказаха извършени
разноски в общ размер на 5 659,89 лева, от които 2 889,89 лева за
държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице и 2 570 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед уважения размер на исковете на дружеството
следва да се присъдят разноски в размер на 4 459,44 лева. От страна на
ответника са извършени и претендирани разноски в размер на 200 лева за депозит
за вещо лице. С оглед отхвърлената част от исковете му се дължи сумата 42,42
лева. При извършена компенсация от съда на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 4 417,02 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК съищецът „С.“ ЕООД
посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банка „С.Ж.Е.“ АД – клон София;
банкова сметка ***: IBAN: ***; банков код – BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА по предявения от „М.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД, ЗАД
„А.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „С.“
ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сума в размер на 53 334,42
лева /петдесет и три хиляди триста тридесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Пълно каско“, сключена за товарен автомобил Тойота
Рав 4, с рег. № ******* за настъпило на 13.07.2016 г. събитие кражба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба 30.06.2017 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 3 354,91 лева /три хиляди триста петдесет и четири
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 16.11.2016 г. до 29.06.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над присъдения размер от 53 334,42 лева до
пълния предявен размер от 67 674 лева и иска за лихва за забава за разликата
над присъдения размер от 3 354,91 лева до пълния предявен размер от 4 275,76
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на „М.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 4 417,02
лева /четири хиляди четиристотин и седемнадесет лева и две стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: