Р Е
Ш Е Н
И Е № 169
гр. Стара Загора, 09.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка Петкова
и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 135 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №110 от
18.02.2020г., постановено по АНД №3439/2019г. на Районен съд Стара Загора, с
което е отменено Наказателно постановление № 19-1228-002444 от 25.10.2019г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора,
с наложена на ответника по касация глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Според касатора съдебният акт е постановен при непълно изследване на всички
факти и обстоятелства относно знанието на наказаното лице за прекратяване на
регистрацията. Моли се съда за отмяна на решението и потвърждаване на
издаденото Наказателно постановление.
Ответникът по касация К.В.Н. ***, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, с писмена молба процесуалният
му представител адв.Ч. оспорва подадената касационна жалба. Претендира
направените разноски в касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на К.В.Н.
***, против наказателно постановление № 19-1228-002444 от 25.10.2019г.,
издадено от началник група към ОД на МВР
Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, въз основа на АУАН серия „Г“, бл.№336361/26.08.2019г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Н. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че на 19.03.2019г., около 16:22
часа, в гр.Стара Загора, по бул.***, до магазин „Домко“, в посока север, Н. управлява
товарен автомобил „Опел“, с рег. №***, собственост на Р.С.Т., като МПС не е
регистрирано съгласно Наредба №I-45/24.03.2000г. на МВР. В санкционния акт е
посочено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 14.08.2018г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, със служебно отразяване на в АИС КАТ -
регистрация. МПС е закупено на 13.06.2018г. от Р.С.Т. с договор за
покупко-продажба №5540/13.06.2018г., като
сделката е изповядана пред нотариус с рег.№353 и информацията е подадена
по електронен път в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора. До
13.08.2018г. собственикът на МПС не е изпълнил задължението си като
преобретател на придобитото ППС в двумесечен срок от 13.06.2018г. до
13.08.2018г. да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по
постоянен адрес, поради което водачът К.Н. – бивш собственик на процесното МПС
е управлявал на 19.03.2019г. същото, след като е прекратена регистрацията му.
Посочено е, че нарушението е установено с АТСС ARH CAMS 1 №11743с8. По случая е образувана прокурорска
преписка, която е докладвана в Районна прокуратура Стара Загора. С
постановление от на прокурор от РП-Стара Загора е отказано да се образува
досъдебно /наказателно/ производство и преписката е изпратена в сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР Стара Загора, с мнение за налагане на административно
наказание. Постановлението на РП – Стара Загора не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд Стара Загора е отменил издаденото наказателно постановление.
Прието е, че за да е налице административно нарушение, осъществяващото го
деяние трябва да е извършено виновно –
чл.6 от ЗАНН, т.е. деецът да съзнава или поне да допуска, че с деянието си
нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно управление.
Обосновано е, че в разглеждания случай жалбоподателят не е знаел или поне
липсват данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него чужд
автомобил е била прекратена към датата, посочена в наказателното постановление
като дата на извършване на нарушението, и нарушението на чл.140, ал. 1 от ЗДвП,
за което същият е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление, не
може да му бъде вменено като вина, респективно - ако и формално да е било
извършено, не съставлява административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. По тези съображения въззивния съд е отменил обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3
от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал
умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без
регистрация, включително и служебно прекратена такава, или че пътното средство
е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази връзка
релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 19.03.2019г. К.Н. е
управлявал лекия автомобил – чужда собственост, описан в констативния и
санкционния акт, знаейки, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство в
административно-наказателното производство е възложена на наказващия орган,
който следва да проведе пълно главно доказване с допустимите доказателствени средства
на материалните предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане
на административно наказание. Обемът от действия по разследването в това
производство следва да бъде достатъчен, за да позволи на наказващия орган да
формира еднозначни, несъмнени и категорични изводи относно фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Липсата на категорични
изводи у наказващия орган по отношение на съставомерните елементи на
извършеното нарушение предпоставя продължаване на разследването, а при
невъзможност – упражняване на правомощията му по чл.54 от ЗАНН за прекратяване
преписката с мотивирана резолюция. Макар неупражняването на правомощието за
разследване на спорните обстоятелства само по себе си не представлява
отменително основание, издаването на наказателно постановление при напълнота на
доказателствата, която не би могла да се отстрани в съдебната фаза, е основание
за цялостната му отмяна от съда, поради недоказаност.
В разглеждания
случай, в хода на образуваното досъдебно производство формално са снети
обяснения от санкционираното лице и собственика на автомобила, без да са
положени каквито и да било усилия за изясняване на субективната страна на
извършеното нарушение. След прекратяване на наказателното производство с
прокурорско постановление, административнонаказващия орган също не е предприел никакви
действия по изясняване на това съществено обстоятелство, само при наличието на
което ще е налице съставомерност на вмененото с АУАН нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Безспорно
е, че според действащия режим на ЗАНН в съдебната фаза на процеса, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос,
а чл.84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. Текста на чл.13, ал.1 от НПК
вменява задължение към съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната
истина. С нормата на чл.107, ал.2 от НПК е предоставена възможност на съда по
свой почин да събира доказателства, когато това се налага за разкриване на
обективната истина.
В
случая при разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса са разпитани като
свидетели актосъставителя и свидетеля по акта, като във въззивното производство
административнонаказващият орган не е взел участие и липсва каквато и да е
процесуална активност от негова страна в тази фаза на процеса. След като е
преценил, че средствата и способите за събиране на доказателства за установяване
на субективната страна на нарушението са изчерпани и като е взел предвид, че в
съдебната фаза санкциониращият орган е длъжен да извърши пълно доказването за
всеки съставомерен елемент от изпълнителното деяние и неизпълнението на това му
задължение следва да се тълкува в полза на наказаното лице, Районен съд Стара
Загора правилно е отменил санкционния акт поради недоказаност. В този смисъл
твърденията в касационната жалба, че оспореното решение на районния съд е
постановено без да са изяснени всички обстоятелства по отношение на знанието на
ответника по касация за прекратяване на регистрацията на автомобила, при пълно
бездействие на административнонаказващия орган за установяването на този
съставомерен елемент и във фазата на административнонаказателното производство
и в съдебната фаза на процеса пред Районен съд Стара Загора, се явява
неоснователно. Налице е недоказаност на вмененото нарушение от субективна
страна, поради което наказателното постановление се явява необосновано, а решението
на въззивния съд, с което санкционния акт е отменен, е правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на ответника
по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено в пълен размер, предвид липсата на възражение за прекомерност на
разноските от страна на касатора. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ
бр.94/29.11.2019г.), Областна дирекция на МВР Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на К.В.Н. ***, ЕГН:**********,
сумата от 450 лева, заплатена в брой и представляваща договорено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
касационното производство по Договор за правна защита и съдействие №32/13.05.2020г.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №110/18.02.2020г., постановено по АНД №3439/2019г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, да заплати
на К.В.Н. ***, ЕГН:**********, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.