Р Е Ш Е Н И Е
№ 1813
гр. Пловдив,
03 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1126 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 405а, ал. 7 от Кодекса
на труда /КТ/.
Образувано е по жалба на „Маркони
Груп Лес“ ЕООД, ЕИК **, чрез адв.Вл.Д.-пълномощник,
против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
25.03.2019г. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си, поддържа
жалбата като се твърди, че актът е незаконосъобразен, поради липсата на
трудовоправни отношения между дружеството и лицето н. Д.. Претендира разноски.
Ответникът- дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“-София чрез процесуалния си представител изразява становище, с което
намира жалбата за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я
остави без уважение.
Административен съд- Пловдив в настоящия състав след
като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 25.03.2019 г. на инспектор в
„Инспекция по труда Софийска област“-София, на основание чл. 405а, ал. 2 от
Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н. Г.
Д., ЕГН ********** и "Маркони Груп Лес"
ЕООД, гр. Пловдив, считано от 11.11.2018г.
По повод писмо рег. № 708/27.02.2019г. на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура-София длъжностни лица при ответника са
извършили контрол по спазване на трудовото законодателство на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК **. Установено било, че
дружеството в качеството на работодател през м. ноември 2018г. е реализирало
дейност по сеч в обект на контрол, посочен в Позволително за сеч №
0425198/01.04.2018г. в отдел № 749, пототдел „к“,
имот с № 249001 в землището на с.Антон, община Антон, Софийска област. На 11.11.2018г. в посочения обект на контрол възникнал инцидент
на работното място с лицето Н. Г. Д., ЕГН ********** като не е сключил трудов
договор в писмена форма преди постъпването му на работа. По събрани данни
администрацията приела, че работниците-секачи са започнали трудова дейност от
04.04.2018г., а на 11.11.2018г.
около 10,30ч. е станал инцидент при падане на дърво, при което е пострадал Н. Д.-
секач, в резултат на който е починал. Изведено е предположение, че към 11.11.2018г. е налице изпълнение на трудови задължения от
страна на работника, който е починал на определено работно място, в рамките на
определено работно време, докато е изпълнявал функция по сеч на дървесина,
която не можело да се извършва самостоятелно.
Разпитани в качеството на свидетели Н.Н.Г. и П.А.Д., поддържат тезата, че Н. Д. не е работил за
дружеството и не е имал трудовоправни отношения. На 11.11.2018г.св.Г.
не е бил в гората, но твърди, че Д. е отишъл на обекта с П.Д. и последният му
се е обадил, за да каже, че е станал инцидент с Н.Д.. Св.П.Д. потвърди, че на
сочената дата е бил в гората с Н.Д. и са извършвали сеч само двамата. Не са
били пращани от Борис- пълномощникът на „Маркони Лес
Груп“. И двамата свидетели твърдят, че денят е бил почивен- събота или неделя.
По делото са приети представените от ответника писмени
документи, събрани в хода на производството пред административния орган, както
и справка от ТД на НАП-Пловдив с регистрираните трудови договори за период
01.04.2018г.-30.11.2018г. и копия/разпечатки на справки за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани трудови договори за периода
01.04.2018г.-30.11.2018г., касаещи „Маркони Груп Лес“
ЕООД.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес от
оспорването, в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 405а от КТ когато се установи, че работна
сила се предоставя без да има сключено трудово правоотношение, неговото
съществуване се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и 3 от устройствения правилник на ИА "Главна
инспекция по труда" при и по повод изпълнение на служебните си задължения
инспекторът е контролен орган и има правомощията, установени в Кодекса на
труда, като при установяване на нарушение на законодателството инспекторът
издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване
съществуването на трудово правоотношение.
При тежест на доказване от страна на административния
орган по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи
извод, че извършената от Н.Д. работа в полза на „Маркони
Груп Лес“ ЕООД представлява престиране на работна сила. Не са събрани
доказателства, че лицето е в субординация и координация заедно с други
работници, организирани съвместно и технологично в трудов процес. Липсват също
така доказателства за това, че работата се извършва на място, използвано от
жалбоподателя за извършване на производствена дейност, в рамките на работно
време и почивки, със седмично трудово възнаграждение. При липсата на такива
несъмнени констатации от фактическа страна е изведен неправилен извод, че
съществуващото между дружеството и Н. Д. правоотношение е трудово по характера
си и незаконосъобразно е обявено за такова с обжалваното постановление.
Остават недоказани твърденията, че лицето е
изпълнявало трудови функции с определено работно място, определено работно
време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма с работодателя му, в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл.
62, ал. 1 и с чл. 61, ал. 1 КТ. В настоящия случай контролният орган е
констатирал описаното само и единствено от проверка на място, но липсват други
доказателства за наличието на трудово правоотношение между страните.
Съдът приема,
че извършеният дърводобив на 11.11.2018г. е случайно
действие, без елементи на полагане на работна сила в правоотношение, което може
да бъде квалифицирано като трудово. За това говори и св. Г. и св. Д.. По делото
са приети като доказателства Протоколи за разпит на свидетел пред следовател от
ОСО при Софийска окръжна прокуратура. М.Н.Д.а- съпруга на Н. Д. заявява, че не
й е известно последният да е работил за дружеството, а само,че инцидентно, при
появила се работа, отива в гората да сече дърва. Г.Н.Д.- син на пострадалия в
своя разпит е заявил, че баща му отскоро работел на обекта, където станал
инцидентът и предполага, че е нает от фирмата, която извършва дейността.
Административният орган не е събрал, обаче, годни доказателства за тези
твърдения. Напротив, от събраните
доказателства по делото се извежда извод за наличие на нерегулярно престиране на работна сила без определено работно време и продължителност
на работния ден, без конкретна длъжност/арг. по чл.
66 КТ/. Липсват доказателства, че Н.Д. е имал постоянна заетост, че е бил всеки
ден на работа по смисъла на чл. 136, ал. 1 от КТ и е бил обвързан с конкретно
работно време.
Не на последно място от правната теория се знае, че трудовият договор е съглашение между едно лице, носител на работна сила и
друго лице или неперсонифицирано образувание, по силата на което носителят на
работната сила се задължава да предоставя работна сила при спазване на
определена дисциплина, а другото лице - да осигурява условия за извършването на
работата и да плаща възнаграждение.
Трудовият договор е винаги двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и формален. В настоящия случай липсва наличие на всички тези елементи от
трудовото правоотношение.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба
на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения административен акт за издаден
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но
в нарушение на материалноправните
и процесуалноправни норми и несъответен с целта на закона и като такъв следва
да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, за жалбоподателя е
възникнало правото на разноски по чл. 143 ал.1 от АПК. Относно размерът им
съдът констатира, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на
50лв., адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и 40лв. за възнаграждение
на двамата свидетели. В последното съдебно заседание от пълномощника на
страната е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, в който са заявени
разноски в размер на 620лв.- 600лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 20лв.
депозит за свидетел. В тази размер ще следва и да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд- Пловдив, I отделение, XVIII състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 25.03.2019 г. на инспектор в
„Инспекция по труда Софийска област“-София, с което на основание чл. 405а, ал.
2 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н.
Г. Д., ЕГН ********** и "Маркони Груп Лес"
ЕООД, гр. Пловдив, считано от 11.11.2018г.
ОСЪЖДА
„Инспекция по труда Софийска област“-София да заплати на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК ** сумата от 620/шестстотин и
двадесет/ лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Р.България в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/