МОТИВИ по НДОХ №20094410200131
по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия П.А.Х.,
роден на 05.03.1979 г. в гр.Дряново, живущ ***, българин, с българско
гражданство, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, с ЕГН **********,
е по чл. 343в, ал.2 от НК затова, че на 03.05.2008г. в гр.Левски, обл.Плевен по
ул."Райко Даскалов" в едногодишен срок от наказанието му по
административен ред с Наказателно Постановление № 1721/2007 г. на Началник РПУ
- Левски, влязло в законна сила на 12.10.2007 г. за управление на МПС, без
съответно свидетелство за управление, управлявал МПС - лек автомобил "Форд
Ескорт" с рег.№ ЕН 62 21 АМ, без съответно свидетелство за управление.
Тъй като подсъдимият П.Х. не е открит
на посочения от него адрес гр.Левски, ул.”Елин Пелин„ №26, а по отношение на
него е взета МН „Подписка”, съдът в изпълнение указанията на ОС Плевен е провел щателно
издирване на подсъдимия, включително и чрез откриване на процедура по установяване
на местоживеенето и адреса му. Видно
от рапорта от Пламен Борисов Пенчев - мл. полицейски
инспектор при РУ на МВР гр.Левски, последният уведомява съда, че е посетил адреса и
установил, че Х. от три месеца не живее на адреса. Това обстоятелство се установява от снетото сведение от майката му Марийка Пенева, като според рапорта, същата
не може да посочи адрес, на който да бъде открит синът й. Изискана е справка за
задграничните пътувания на подсъдимия П.Х., от която се установява, че няма
данни същият да е напускал територията на страната.
От изисканата справка от ГД „Изпълнения на наказанията” е видно, че лицето П.А.Х.
не пребивава в затворите на страната и в следствените арести на територията на
ОЗ „ИН - София”.
Национална следствена служба в отговор на запитване на съда
уведомява, че за лицето П.А.Х. няма данни да се намира в някой от арестите на
територията на страната.
Предвид на депозираните доказателства съдът на 26.06.2009 г.
постанови принудителното водене на подсъдимия П.А.Х., но по информация на
органите от ОЗ „Охрана” – Плевен подсъдимият П.Х. не е открит на посочения от него
адрес, поради което не може да бъде изпълнено и постановеното принудително
водене.
Предвид на горното, съдът е изпратил искане до ПлАК
за определяне на адвокат, който да бъде назначен за защитник на подсъдимия П.Х., за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
След изпращане на искане до ПАК в отговор същите определят
адвокат Юлия Маринова за служебен защитник на подсъдимия П.А.Х., поради което
съдът я назначава за служебен защитник.
Повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление и
участието на подсъдимия в съдебното заседание не е задължително. Същият се е явил при разглеждане на ВОХНД
в Окръжен
съд гр. Плевен.
Представителят
на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия така както е повдигнато.
Моли съда да го признае за виновен, като му наложи
наказание при отегчаващи вината и отговорността му обстоятелства, като го осъди
на наказание лишаване от свобода в размер на една година, което не следва да
бъде отлагано по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият Х. по време на досъдебното
производство не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, не дава
обяснения по случая.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия адв.
Маринова в пледоарията си заявява, че няма данни при
неправомерното си управление на МПС подсъдимият да е причинил някакви вреди
– имуществени, или неимуществени, поради което е приложима нормата на чл. 55 от НК, като моли съда да наложи на подзащитния
й Х. наказание пробация.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
03.05.2008 година подсъдимият П.А.Х. управлявал лек автомобил марка „Форд
Ескорт” с рег. № ЕН 62 21 АМ, по улица „Райко Даскалов” в гр. Левски.
Подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите В.Г.Н. и В.К.Т.. Последните
изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график. В хода
на проверката се установило, че подсъдимият Х. управлява лекия автомобил, без
да притежава свидетелство за управление на МПС.
Същият бил отведен в РПУ – Левски, където свидетелят В.Н.
извършил проверка в информационните масиви на МВР и установил, че водачът на посоченото
по-горе МПС – подсъдимият Х. не притежава свидетелство за управление на МПС,
т.е. същият е неправоспособен водач.
На
подсъдимия Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№818/29008г. от свидетеля Варели Н. ***, като В.Т. *** бил вписан като свидетел.
Видно от
справка за нарушител от региона на Сектор КАТ при ОДП– Плевен е, че на
23.06.2004г. на подсъдимия Х. поради изгубена правоспособност по реда на чл.
157, ал.4 от ЗДВП му е било отнето свидетелството за управление на МПС на
основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, която заповед е от 16.06.2004г.
С
наказателно постановление №1721/03.09.2007г. на Началник РПУ – Левски, влязло в
законна сила на 12.10.2007г. по отношение на подсъдимия Х. му била наложена
глоба в размер на 300 лв. за управление на МПС .
В качеството на свидетели са
разпитани служителите при РПУ гр. Левски В.Н. и В.К..
От техните показания се
установява, че действително на 03.05.2008г. са извършили проверка на
подсъдимия, при която проверка и извършената впоследствие справка констатирали,
че последният управлявал лек автомобил, без да притежава свидетелство за
управление, поради което свидетелят Н. му съставил акт за установяване на
административно нарушение.
Свидетелите имат спомен за
проверката, спомнят си подсъдимия, като двамата свидетелстват за арогантно
поведение от страна на подсъдимия.
Показанията на свидетелите
са последователни, логични, непротиворечиви, дадени са добросъвестно, вследствие
на техни лични възприятия като очевидци, като съответстват на събраните по
делото доказателства. Двамата свидетели си спомнят подробно както
обстоятелствата по извършване на проверката, така и направените констатации,
поради съдът кредитира показанията им като достоверни.
От изложената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, по безспорен и несъмнен начин
се установява, че подсъдимият П.А.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.
Деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вината евентуален умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Х., съдът
взе предвид високата степен на
обществена опасност на дееца, както и причините и мотивите за извършване на
престъплението, не на последно място и предишните осъждания на подсъдимия.
Липсата на вреди –
имуществени или неимуществени в резултат на престъплението, не са достатъчно
основание да мотивират съда да наложи по отношение на подсъдимия наказание при
условието на чл. 55 от НК.
Видно от справката за
съдимост, приложена към делото, е видно, че по отношение на подсъдимия има наложени
наказания пробация за извършени деяния по чл. 343в, ал.2 от НК, т.е. подсъдимият
си е създал траен навик да управлява моторни превозни средства като
неправоспособен. Предишните осъждания не са оказали върху него необходимия
възпитателен и превантивен ефект, целите на наказанието не са реализирани.
Предвид изложеното, съдът счита,
че по отношение на подсъдимия Х. следва да бъде определено наказание лишаване
от свобода в размер на шест месеца.
Предвид на предишните
осъждания на П.А.Х. – лишаване от свобода за престъпление от общ характер, не
са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради
което следва така определеното му наказание да бъде изтърпяно при общ режим.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: