Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 139 25.10.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
М.М.
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията-докладчик М.М.
КАН дело № 128 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ОРЕЛ
ТРАНС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж.
к. „Орел“ № 12, вх. Г, ет. 5, ап. 13, представлявано от Е. Е. А. -
управител, чрез адв. М. Р. М. от АК- Разград, срещу Решение № 152
от 02.06.2021 год., постановено по АНД № 65/2021 год. по описа на Районен съд -
Разград. С него съдът е потвърдил Наказателно постановление № 38-0002297 от
11.12.2020 год. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
- Русе, с което на касатора, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. трето от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 96г, ал. 1, пр.
второ от ЗАвП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. От съда се иска да отмени обжалваното
въззивно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
директора на РД „Автомобилна администрация” - Русе не изпраща представител, в
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да остави в
сила въззивното решение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна, че обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2020 бл. № 280660 от 11.11.2020 год., съставен на
жалбоподателя от инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
- Русе. В НП е отразено, че на 11.11.2020 год. в Областен отдел “Автомобилна
администрация” - Разград, при извършване на комплексна проверка на превозвача
„ОРЕЛ ТРАНС” ЕООД, извършващ международен автомобилен превоз на товари с Лиценз
№ 19259 за товарни превози в Общността, е установено, че превозвачът е допуснал
на 04.02.2020 год. водачът Б. Г. А. да управлява товарен автомобил с
рег. № ********, като за
този ден е изминал 731 км, видно от разпечатка от Карта на водача за дигитален
тахограф, без водачът да е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Изрично е посочено, че на посочената дата водачът е извършил превоз,
управлявайки описания товарен автомобил, с международна товарителница /CMR/ №
B97052JA и с маршрут Франция – Белгия. Посочено е също, че е извършена
справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, поддържан от
ИА „Автомобилна администрация“, от която било установено, че към процесната
дата - 04.02.2020 год., водачът не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност, като срокът на валидност на последното му издадено
такова е изтекъл на 29.12.2019 год. Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл. 7а, ал. 2, предл. трето от ЗАвтП, поради което и административнонаказващият
орган на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от ЗАвтП е наложил на
дружеството-превозвач наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв.
Районният съд приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин потвърждават описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства,
още повече че от фактическа страна констатираното нарушение не се оспорва от
жалбоподателя.
При тези факти
районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени при спазване на
правилата, установени в административнонаказателния процес. Съдът е посочил, че
дружеството превозвач правилно е санкционирано по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП с
оглед на безспорно установеното извършено от него нарушение на чл. 7а, ал. 2,
предложение трето от същия закон, изразяващо се в допускане на водач, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, до управление на превозно средство за обществен превоз на
товари. Приел е, че размерът на административното наказание е законово
регламентиран, като наложената санкция е определена от административнонаказващия
орган в условията на обвързана компетентност в предвидения от закона абсолютен
размер.
Разградският административен съд намира въззивното
решение за валидно и правилно.
Касационната
инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал
многобройни писмени и гласни доказателства и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона.
Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите
си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното
знание. Приетата от районния съд
фактическа обстановка и изводите на районния съд съответстват на събраните по делото доказателства.
Ето защо
твърдението на касационния жалбоподател
за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения е
неоснователно и недоказано. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл.
348, ал. 3 от НПК е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено. В
случая не е налице нито една от посочените в тази разпоредба хипотези.
Оплакването на касатора за недопустимо събрани и ценени от въззвивния съд
писмени доказателства, съпровождащи издаването на АУАН, е неоснователно. Съдът намира, че допълнително събраните от районния
съд писмени доказателства съдържат констатации за обстоятелства, които са от
значение за разкриване на обективната истина по делото. Правилно и в изпълнение
на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. във вр. с чл. 84 от ЗАНН
първоинстанционният съд ги е събрал като допустими и относими с цел изясняване
на фактическата обстановка по делото, и съответно правилно ги е ценил при
постановяване на оспорваното решение.
Решението
съответства и на материалния закон. Нарушението и неговият автор са безспорно
установени от събраните по делото доказателства. Според касатора в АУАН и в НП
липсва пълно описание на елементите на нарушението, вменено на наказаното лице,
тъй като не са посочени вида, марката и модела на МПС, което е управлявал
водача. Противно на твърдяното в касационната жалба не е налице неяснота в
обвинението. Фактическото описание на деянието, и в АУАН, и в НП, е достатъчно
точно и ясно, за да може наказаното лице да разбере за извършването на какво
точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
съответно да може да упражни правото си на защита в пълния му обем. Съдът
счита, че видът, марката и моделът на превозното средство не са съставомерен
признак на вмененото във вина на касатора нарушение, а обстоятелството дали е
допуснато с него да се извършва превоз на товари от водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, и съответно дали това
обстоятелство е точно и ясно описано в НП. Изложеното в НП фактическо описание
на нарушението недвусмислено сочи, че на 04.02.2020 год. наказаното дружество,
като превозвач по смисъла на ЗАтвП, е допуснало водачът Б. Г. А. да управлява превозно средство за обществен превоз
на товари без да отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, което безспорно се установява от изрично посочените
в НП и представени по делото международна товарителница CMR № B97052JA и
справка от регистъра за психологическите изследвания на водачите.
Неоснователно е
твърдението на касатора, че в АУАН и в НП не е посочено мястото на нарушението.
В случая се касае до отговорност по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на неговата дейност.
Дейността на отговорните в тази хипотеза лица се организира и ръководи по
седалището им. По хипотеза, нарушението на чл. 7а ал. 2 ЗАвтП може да бъде
извършено само от превозвач по неговото седалище, откъдето той ръководи
деловата си дейност, вкл. организира и
разпорежда извършването на съответните превози от конкретни водачи със
съответните автомобили и т. н. За това и правилно за мястото на нарушението се
приема седалището на превозвача – в случая гр. Разград.
Неоснователно е
твърденето на касационния жалбоподател че е наказан за допустителство. Допустителството
по чл. 10 ЗАНН съгласно чл. 11, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН има отношение
към вината на дееца, т. е. към субективната страна на деянието. Допустителят
допуска извършването или довършването на нарушение от друго лице, но
бездейства, макар да има възможност да попречи на извършителя, като така го
улеснява, без общност на умисъла им, за разлика от помагачеството по чл. 20, ал. 4 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Следователно
допустителство може да има само при
административно нарушение на физическо лице, тъй като само то е деяние
(действие или бездействие), извършено виновно, съгласно чл. 6 ЗАНН. Ето защо
правилото на чл. 10 ЗАНН, че при
административните нарушения допустителите се наказват само в случаите,
предвидени в съответния закон или указ, важи само за
административнонаказателната отговорност на физическите лица. Обратно - допустителството няма място при имуществените
санкции на юридическите лица по чл. 83, ал. 1 ЗАНН, които се
налагат за неизпълнени техни задължения към държавата при осъществяване на
дейността им, без изобщо да се изследва субективната страна, вкл. евентуалния
умисъл от допустителя и общността на този умисъл с този на извършителя на
улесненото или улесняваното, извършено или довършено нарушение. Касационният
жалбоподател е санкциониран в хипотезата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като юридическо
лице – превозвач, което не е изпълнило задължението си към държавата да
осъществява превоз на товари с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, вменено му с разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАВтП.
Касационната
инстанция намира за правилен и извода на районния съд, че наложеното административно наказание е
определено законосъобразно от административнонаказващият орган в условията на
обвързана компетентност в предвидения от закона абсолютен размер.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 152 от 02.06.2021 год., постановено по АНД № 65/2021 год. по описа на
Районен съд - Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/