Р Е Ш Е Н И
Е № 275
гр. Пловдив, 24.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІІ граждански състав,
в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при секретаря МИЛА ТОШЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 442 по описа за 2017 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** – чрез адв. В.Д., със съдебен адрес:***,
пл.“К.Ч.“ №*, вх. *, ет.* против решение №260/11.05.2017г., постановено по търг.д.
№ 536/2016г. по описа на Окръжен съд – П., с което е осъдено „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.Р.Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
офис ** – чрез адв. К.Г. сумата от общо 80 000 лева /по 40 000 лева
за всеки от починалите и баба и дядо/ - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат
на смъртта на Е.
и И. К., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от И.П.С., при управление на лек автомобил Пежо 308 с рег. № ******,
застрахован в ЗК „Л.и.“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с
полица № ******,
със срок на покритие до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2013 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3200 лева – държавна
такса в полза на съдебната власт по сметка на ОС – П..
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск. Счита, че определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост.
Счита, че не е съобразена възрастта на починалите към момента на инцидента,
както и конкретните социално - икономически условия в страната. За справедлив счита, че може да
се приеме размер на обезщетението от по 35 000 лева за всеки от двамата
починали и алтернативно – моли да се отмени решението и се отхвърли иска за
горницата над 35 000 лева до 50 000 лева за всеки от двамата.
Въззиваемата страна Е.Р.Ч. ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис ** – чрез адв. К.Г. в съдебно заседание на 11.10.2017г.
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Въззиваемият И.П.С. не е
депозирал писмен отговор по въззивна жалба. В съдебно заседание на 11.10.2017г.
моли съда да прецени справедливия размер на обезщетението.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1
от Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Касае се за пряк иск, предявен от увредения против
застрахователя.
Ищцата Е.Р.Ч. твърди, че на
20.09.2013г. на главен път П. – П. е настъпило пътно – транспортно
произшествие, при което са починали нейните баба и дядо – И. Х.К.и Е. Ж.К..
Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от И.П.С. при управление на лек автомобил
„Пежо 308"
с рег. № *****. Твърди, че причина
за ПТП е технически несъобразената скорост на
движение на лекия
автомобил с оглед наличието на
намалена видимост заради дим от запалени в близост до пътя стърнища.
Твърди, че смъртта на майка и е пряка
и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че с
влязла в сила Присъда №42/20.05.2014г. по НОХД №571 от 2014г. по описа на ОС – П.,
виновният водач И.П.С. бил признат за виновен затова, че като е нарушил
правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смърт на повече
от едно лице – И. К.и Е. К. и за извършеното деяние е осъден на три година
„лишаване от свобода", като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в законна сила. Освен това, водачът И.П.С. бил
лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Твърди, че е била в много близки и топли отношения с баба
си и дядо си. Те са наподобявали такива между родители и дете, тъй като се
твърди, че те са я отгледали, подкрепяли са я както финансово, така и морално.
Твърди, че вследствие на причинената смърт на баба си и дядо си е понесла /и
понася/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите
е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.к. „Л.и.“
АД. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. №5383/2015г. по описа на
Районен съд – П. по предявен от нея частичен иск З.к. „Л.и.“ АД е осъдена да и
заплати 20 000 лева / по 10 000 лева за всеки един от починалите и
родственици/, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие смъртта на баба и и дядо и, настъпила на 20.09.2017г.
в резултат на ПТП, причинено от И.П.С., ведно със законната лихва, считано от
21.09-2013г. до окончателното и изплащане. Твърди, че със същото решение съдът
е приел, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищцата за репариране
на претърпените вреди възлиза на 100 000 лева /по 50 000 лева/ за
смъртта на всеки от двамата починали нейни близки родственици.
Твърди, че е поискала от ответното
дружество да и определи и изплати
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на баба и и дядо и, настъпила при ПТП
от 20.09.2013г. , но ответникът не
е отговорил на молбата и.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко
от застрахователя. При условията на евентуално съединяване е предявен иск
против прекия причинител. Моли съда да осъди ответника З.к. „Л.и.“ АД да и
заплати 80 000 лева / по 40 000 лева за всеки един от починалите и
родственици Е. и И. К./- представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат
на смъртта на Е.
и И. К., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от И.П.С., при управление на лек автомобил Пежо 308 с рег. №******, застрахован в ЗК „Л.и.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № ***********, със срок на покритие до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.09.2013 год. до
окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Ответникът З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** – чрез адв. В.Д., със съдебен адрес:***, пл.“К.Ч.“ №*,
вх. *, ет.* оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва
твърдението за възникнали неимуществени вреди и периода, за който се сочи те да
са търпени. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на
твърдяните болки и страдания.
Ответникът по евентуалния иск И.П.С. изразява становище
за недопустимост на предявения иск, поради липса у ищцата на качество
„наследник“ на починалите лица. Прави възражение за съпричиняване на трагичния
резултат от страна на двамата пострадали при ПТП. Размерът на претендираното
обезщетение счита за прекомерно завишен.
Първоинстанционният съд е намерил, че за репариране на
вредите на ищцата са дължими 100 000 лева /по 50 000 лева за болките
и страданията от смъртта на всеки един от двамата и родственици/, отчел е осъждането
с влязло в сила решение по частичния иск за 20 000 лева /по 10 000
лева за болките и страданията от смъртта на всеки един от двамата и
родственици/ и е приел, че претенцията за обезщетение е основателна до размер
от 80 000 лева, за каквото сума е осъдил жалбоподателя.
Видно от представеното по делото заверено копие на влязла
в сила Присъда №42/20.05.2014г. по НОХД №571 от 2014г. по описа
на ОС – П.., водачът на л.а. „Пежо 308", с рег. № *****И.П.С. е признат за
виновен в това, че на 20.09.2013г., на път I -8, км.211, гр. П.
– гр. П., при управление на МПС - л.а. „Пежо 308", с рег. № ******, е
нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДП (Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват) и чл.20,
ал.2 от ЗДП (Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението)
и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице – И. Х.К.ЕГН **********
и Е. Ж.К. ЕГН **********, като след деянието, е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалата Е. К., за което деяние е осъден на три
години „лишаване от свобода", като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в законна сила, както и бил лишен от
право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила. Присъдата е влязла в сила на 05.06.2014г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки
изх. №3858 от 17.07.2014г., издадено от Община П, район З. ищцата Е. К. е
внучка на починалите в резултат на ПТП И. и Е. К.. Според настоящия състав в кръга
на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техни близки, следва да се включат, освен братята и сестрите на
починалия, неговите низходящи и възходящи до втора степен, но и всяко лице,
което може да докаже съществуването на действителна, трайна, емоционална връзка
с починалото лице, може да поиска и получи обезщетение за неимуществени вреди.
Вярно е, че съдебната практика, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния
съд, изключва
роднините по права линия от втора степен от кръга на лицата, легитимирани да
получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД
за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. Тази практика обаче не отговаря на променените
обществени условия. Съгласно Директива
2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а,
б.i
от Директивата „жертва на престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди,
включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа
вреда, които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда
в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава
легално определение на понятието „членове
на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите,
и издържаните от жертвата лица. Вярно е, че Директивата позволява държавите-членки
да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от
правата по нея /т.19/. Също така обаче цитираните разпоредби са част от
принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската
правна доктрина и съдебна практика следва да бъдат осъвременени. Низходящите от втора степен също биха могли да търпят вреди от емоционален
и психически характер от смъртта на
техен близък – жертва на престъпление.
По отношение на близките отношения на ищцата с починалите
и баба и дядо по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели Д.Л.Ч.и Е.П.Д.може
да се направи извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока
привързаност между ищцата и починалите и баба и дядо Е. и И. К..
Свидетелят Ч.твърди, че познава Е. и баба и и дядо от
2008г. Знае, че те са и помагали финансово през цялото училище, после –
следване и за магистратурата. Посочва, че родителите и са били разведени, бащи
не е бил ангажиран с отглеждането и, а майката е имала психично заболяване
и проблеми с алкохола, поради което тя е
отгледана именно от баба си и дядо си. Посочва, че жилището на майка и и това
на починалите и родственици са били много близо – на 200 метра едно от друго в
гр. П.. Тя често е нощувала именно при баба си и дядо си, когато майка и била
настанявана за лечение в психиатрични заведения. Свидетелят Ч.посочва, че
именно той е съобщил на ищцата за смъртта на близките и и описва реакцията и
като – крещеше, изпадна в истерия, молеше се, търкаляше се по земята.
Впоследствие е изпаднала в дълга депресия, голяма е била мъката и, че хората,
които са я отгледали вече ги няма.
Свидетелката Д.твърди, че ищцата и нейните баба и дядо са
били много близки. Тя е подготвяла уроците си като ученичка в
жилището им, хранила се е при тях. Пак изцяло баба и и дядо и са се грижили за
нея финансово. Тя е била единствената им внучка. Свидетелката посочва, че те
дори са имали желание да я осиновят – след един пореден инцидент с психически
болната и майка. Д.твърди, че ищцата е била много зле психически след трагичния
инцидент, била разстроена, не можела да си поеме въздух. Не допускала хората до
себе си, изпаднала в депресия, не искала да се вижда с никой. От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и нейните баба и дядо, основани на
обич и взаимна привързаност.
При справка от електронната страница на Гаранционен фонд се
установява, че за лекия автомобил „Пежо 308" с рег. № *****е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица №*******, издадена от ЗК „Л.и.“ АД със срок на действие до
26.09.2013г. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на увреждането. И.П.С. като водач на лекия автомобил се явява
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.223 от КЗ/отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Видно от представеното заверено копие от влязлото в сила
решение по гр.д. №5383/2015г. по описа на Районен съд – П. по предявен от ищцата
частичен иск З.к. „Л.и.“ АД е осъдена да и заплати 20 000 лева / по
10 000 лева за всеки един от починалите и родственици/, представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
смъртта на баба и и дядо и, настъпила на 20.09.2017г. в резултат на ПТП,
причинено от И.П.С., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2013г. до
окончателното и изплащане. Видно от мотивите на цитирания съдебен акт съдът е
приел, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищцата за репариране на
претърпените вреди възлиза на 100 000 лева /по 50 000 лева/ за
смъртта на всеки от двамата починали нейни близки родственици. Със
сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти. Доколкото обаче формираната
сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск не се разпростира
и върху останалия размер на вземането, предмет на настоящето производство, следва да бъде разгледан въпроса за степента на
търпените болки и страдания и справедливото обезщетение за тях.
За вредите и техния размер: Въз основа на цитираните
по-горе показания на свидетелите Ч.и Д.следва да се приеме, че ищцата е
претърпяла и търпи значителни болки и страдания, свързани със загубата на баба
си и дядо си. Тя се е променила, изпаднала е в депресивно състояние, изпитвала
е мъка и тъга, загубила е моралната и материална опора в живота си.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищцата болки
и страдания за основателни. Същата е претърпяла значителни по степен емоционални
и психически вреди. Това води до извод за основателност на заявената претенция
за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството,
че се касае за загуба на едновременно на двамата близки хора, които са я
отгледали на практика като родители, съдът счита, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението, дължимо на ищцата в общ размер
100 000 лева за справедлив. Доколкото вече по частичния иск са присъдени 20 000
лева / по 10 000 лева за всеки един от починалите и родственици/, то
остава дължимо обезщетение в размер на 80 000 лева, в какъвто размер
правилно е уважен предявения иск.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение решение
№260/11.05.2017г., постановено по търг.д. № 536/2016г. по описа на Окръжен съд
– П., с което е осъдено „Л.и.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Р.Ч. ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис ** – чрез адв. К.Г. сумата от общо 80 000 лева
/по 40 000 лева за всеки от починалите и баба и дядо/ - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат
на смъртта на Е.
и И. К., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от И.П.С., при управление на лек автомобил Пежо 308 с рег. №******, застрахован в ЗК „Л.и.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № ***********, със срок на покритие до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.09.2013 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3200 лева – държавна
такса в полза на съдебната власт по сметка на ОС – П.
Правилно първоинстанционният съд е приложил критерия за
справедливост при определяне размера на обезщетението като е съобразил степента
и вида на търпените болки и страдания.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260/11.05.2017г., постановено по търг.д. № 536/2016г. по описа на Окръжен съд
– П., с което е осъдена З.к. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.Р.Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
офис ** – чрез адв. К.Г. сумата от общо 80 000 лева /по 40 000 лева
за всеки от починалите и баба и дядо/ - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат
на смъртта на Е.
и И. К., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от И.П.С., при управление на лек автомобил Пежо 308 с рег. №******, застрахован в ЗК „Л.и.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № *******, със срок на покритие до 26.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.09.2013 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3200 лева – държавна
такса в полза на съдебната власт по сметка на ОС – П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: