Р Е
Ш Е Н И Е
№…………….../27.02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5234 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К.Ц.К. срещу „ЗАД „* – *“ АД осъдителни искове с правно
основание чл. 432 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2000 лв., частична претенция от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди — болки, страдания, лишения,
неудобства, резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2017 г. в гр. * и виновно причинено от И.П., като
водач на автомобил „*“, с peг. № *, собственост на „*, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в З. „О.“ АД, ***, със застрахователна полица *, ведно със законната лихва от
12.01.2018 г. до окончателното й заплащане.
С
протоколно определение от 07.02.2020 г. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване, като
същият се счита предявен за сумата от на
сумата от 3500 лева, представляваща частична претенция от 5000 лева за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.08.2017 г. в
гр. * ПТП, ведно
със законната лихва от 12.01.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 04.08.2017 г. около
10:30 ч. в гр. * ищецът като
водач на МПС марка „*“ с рег. № * се движел ***
и на светофара на кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“ спрял да изчака разрешаващ сигнал и автомобилът зад
него го ударил. За ПТП-то бил съставен двустранен протокол за ПТП № */04.08.2017 г., което настъпило по вина на водача И.П., който
управлявал МПС марка „*“, с peг. № *A, собственост на „* със сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „* – *“ АД със застрахователна полица *. Твърди се, че водачът на МПС марка
„*“, с рег. № *, неспазвайки правилата за движение
по пътищата, неспазвайки дистанция с МПС на ищеца го блъска в задната част.
Поддържа се, че вследствие на ПТП са настъпили травматични увреждания по ищеца,
които са обусловили болка, страдание и дискомфорт на
пострадалия. Сочи се, че пълният размер на настъпилите имуществени вреди по
лекия автомобил на ищеца са възстановени след влизане в законна сила на Решение
№ 2794/13.06.2018г. по гр.д. № 19554/2017г. по описа на ВРС, 18 с-в. Навежда се
довод, че на 12.10.2017 г. ответникът, като застраховател на МПС-то на виновния
водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие с молба за определяне и
изплащане на обезщетение за травматичните увреждания, като се твърди, че същите
се изразяват в контузия на шията, гръдния кош, кръвонасядания
и травматичен оток в областите на шията и кръстната област, установени с
медицинско удостоверение № */2017 г. от съдебна медицина *. По предявената претенция по чл.
380 КЗ застрахователя не извършил плащане на обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, нито към настоящия момент. Излага се,
че силните болки във вратната и кръстната област продължили около месец, след
което е започнал да се възстановява и да се движи нормално. Ползвал е болничен
за временна неработоспособност за 14 дни. И към днешна дата при рязката смяна
на времето усещал болки в кръста и врата. Изпитвал силен стрес при шофиране за
период около два месеца. Изпитвал панически страх от рязко спиране на МПС. При
тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
направените в хода на настоящото производство разноски.
Претенцията
се поддържа в изменения размер в съдебно заседание от процесуален представител,
който претендира и разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Намира, че формалното
предявяване на застрахователна претенция без да се представят на застрахователя
нужните и изискани документи, не представлява спазена процедура по чл. 498 от КЗ, която цели извънсъдебно уреждане на отношенията, поради което следва да се
приравни на липса на надлежно отправено искане за определяне на застрахователно
обезщетение. Във връзка с депозираното от ищеца на 12.10.2017г. уведомление за
регистриране на щета, счита, че застрахователят законосъобразно и обосновано е
постановил отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, на
основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. „б” и „в” КЗ. Не се оспорва, че към 04.08.2017 г. между „* и ответното дружество е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № * от 13.02.2017г. за застраховка
„Гражданска отговорност“ на товарен автомобил марка „*“, с peг. № * със срок на застраховката от
23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., както и факта на осъществилото се на
04.08.2017г. пътно - транспортно произшествие с водач на застрахования
автомобил - И.П.. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че изложените
от ищеца увреждания не предполагат трайни последици за здравето му, както и
изтърпяването на продължителни болки и страдания. Счита, че твърденията на
ищеца, касаещи физическото и психо-емоционалното му
състояние не са подкрепени с необходимите доказателства, както по отношение на
вида, времетраенето и характера на вредите, така и по отношение на
причинно-следствената връзка между увреждащо действие от страна на водача на
застрахования при ответника автомобил и посочените в исковата молба вреди.
Навежда се довод, че застрахователят е уведомил ищеца за образуваната преписка
по щета и е изискал от него на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ да представи
констативен протокол с пострадали лица, от който да е видно, че К.К. е пострадал в пътно-транспортно произшествие на
04.08.2017 г. и доказва причинно -следствена връзка с получените от него
увреждания, както и банкова сметка, *** и обективираните
в него искания за окомплектоване на застрахователната преписка. Застрахователят
свикал нарочна за случая комисия, която е взела решение, обективирано
в Протокол № */12.01.2018г.,
да не бъде изплатено обезщетение с мотив, че липсват достатъчно документи,
които да установяват основателността на претенцията. Сочи се, че в Двустранен
констативен протокол за ПТП № * от 04.08.2017 г., подписан от двамата водачи, не е
извършено никакво отбелязване, че има пострадали лица, т.е. участниците в ПТП
са се съгласили, че настъпилите вреди са само имуществени и касаят увредени
части и детайли от двата автомобила. Дори и да се приемело, че К.К. е пострадал в процесното ПТП,
не били налице доказателства, от които да се установява в какво обективно
състояние е бил ищеца непосредствено след претърпяното произшествие, вида и
характера на получените травми, както и дали ищецът е предприел необходимите
мерки за лечението им. Оспорват се твърденията на ищеца, че в резултат на
претърпените травми е изпитвал силен стрес при шофиране и панически страх от
рязко спиране на МПС, като неподкрепени с доказателства. Счита, че предявеният
иск е в изключително завишен размер и не съответства на степента и характера на
посочените от ищеца травми. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан,
с което си поведение е създал реална възможност за настъпване на вредите, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Предвид неоснователността
на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния
иск за обезщетение за забава. Твърди, че увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради
което застрахователят не дължи лихва за забава. В този смисъл моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и да му бъдат присъдени
сторените съдебни разноски.
В
съдебно заседание ответникът поддържа направените оспорвания и настоява, че
искът за неимуществени вреди е неоснователен. В евентуалност, намира претенцията
в завишен размер и не отговаряща на критерия за справедливост, доколкото
нанесените травматични увреждания са отшумели в период от една-две седмици. Поддържа
се и направеното възражение за съпричиняване с довод,
че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Моли
за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и
видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП № */04.08.2017 г., се
установява, че на 04.08.2017 г. около 10:30 ч. в гр. * е настъпило ПТП
между ищецът като водач на МПС марка „*“ с рег. № * при движение по бул. „*“ и на светофара на кръстовището на бул*“ и бул. „*“ и водача И.П. при управление на т.а.
„*“, с peг. № *, собственост на „*. Съобразно отбелязването в протокола са настъпили щети в задната част на автомобила на
К.К. и в предната част на автомобила, управляван от И.П..
От представеното по делото
медицинско удостоверение № */2017 г. от 04.08.2017 г., съставено
от д-р *, се установява, че след извършен преглед на ищеца К. е
констатирана контузия на шията, гръдния кош, кръвонасядания
и травматичен оток в тези области, които травми са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите отговорят да бъдат получени
в посоченото време и начин при ПТП.
Видно от представената по делото
медицинска документация – амбулаторен лист от 08.08.2017
г. и резултати от образно изследване, не са установени фрактурни
линии, поради което е изписана терапия обезболяващи, спазване на режим и е
дадено мнение за временна неработоспособност. С болничен лист от същата дата е
установена временна неработоспособност за периода от 08.08.2017
г. до 21.08.2017 г.
На основание чл. 146 , т. 4 и т. 5 от ГПК е
прието за безспорно че
между водача на товарен автомобил марка „*“, с peг. № * и ответника – ЗАД „*“
АД към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № * от 13.02.2017г. със
срок на валидност от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г..
С молба вх. № */12.10.2017
г. ответникът е уведомен за настъпилото ПТП и е поискано изплащане на обезщетение
за претърпените вреди, като е посочил същото да се заплати по предходно
посочена банкова сметка.
***. № */16.10.2017
г. ЗАД „*“
АД е поискал констативен протокол с пострадали лица, както и банкова сметка.
***.01.2018
г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, за което ищецът е
уведомен с писмо от 29.01.2018 г.
По делото е допусната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приобщена към доказателствения
материал.
От
заключението на изслушаната медицинска част на вещото лице медик, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че в резултат на произшествието К. е получил ивицесто хоризонтално кръвонасядане по долна трета на шията в ляво с размери
около 6/1,5см.; кръвонасядане с неправилна форма
размери 12/6-7см в кръсцовата област и контузия в
областта на шията, които увреждания са резултат на действието на твърди тъпи
предмети с не особено голяма сила и не са налагали специализирано лечение освен
прилагане на аналгетици поради оплакване за болки в
областта на шията. Вещото лице заключва, че тези увреждания причиняват умерено
изразени болеви усещания и преминават за период от
една-две седмици, в т.ч. възстановителния процес, след което не са налице остатъчни негативни
последици за пострадалото лице. Уточнява, че тези травми не изискват помощ от
трети лица, както и че
ежедневно-битовите дейности не са затруднени съществено, но могат да затруднят
осъществяването на физическа работа.
В частта от изготвеното от автоексперт заключение
се установява, че инцидентът е настъпил при
движение на лек автомобил „*“ с рег. № **, с водач К.Ц.К. по
бул. „*"
по посока кръстовището с бул. „*“, който непосредствено преди кръстовището
спира, за да изчака светване на зелен разрешаващ сигнал от светофарната уредба.
Товарен автомобил „*", с рег. № *с
водач И.П. ***, в посока същата като л. а. „*“ с pег. №*, преди кръстовището
не спира и удря спрелият пред него л. а. „*“ с per. N: *. При този механизъм на настъпване на
произшествието за л. а. „*“ ударът е в задната част на автомобила, а за
товарен автомобил „*“-в задната част на автомобила, при което
настъпват материални щети по превозните средства и телесни увреждания на водача
на лек автомобил „*“. Вещото лице сочи, че не са налице
обективни данни, от които да се определи скоростта на движение на товарния
автомобил, като тази на л.а.“*“ е била 0 км.ч. Вещото лице заключава, че
при тези данни може да се предположи, че водачът на л.а.“*“ е бил с поставен
предпазен колан, съдейки по характера и вида на телесните увреждания, но дори
при поставен такъв при удар в задната част на автомобилае
възможно тялото да влезе в съприкосновение с волана на автомобила.
От приетата по делото
съдебно-психологична/психиатрична експертиза се установява, че след инцидента К.
е развил симптоми на разстройство в адаптацията със специфична/изолирана/
фобия, които по същността си представляват психични разстройства, но не и
депресивни такива в медицински смисъл.
Вещото лице заключава, че здравословното състояние е добро, има
несъществени оплаквания, които успява да преодолее със щадящо поведение. Ищецът
не приема медикаменти и не посещава психолог. В о.с.з. вещото лице уточнява, че
при ищеца се наблюдава водещо тревожност, натрапчиви мисли с ПТП, поради което
е развил ситуационна фобия- ситуацията, при която е пострадал. Сочи, че при ищецът
по-бързо е отшумял адапционният синдром, тъй като е
тръгнал отново на работа, но известно време е имал проблеми с пътуването и все
още е внимателен при шофиране. Вещото лице заключава, че тежестта на фобията не
е толкова изразена и обичайно не се влияе от медикаментозно лечение.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел при режим на водене * Х., от чиито показания
се установява, че след инцидента ищецът е изпитвал болки във врата и кръста,
които впоследствие затруднявали работата му, но не му било известно някой да
помага в ежедневието. Разказва, че непосредствено след инцидента К. е изпитвал
страх при шофиране.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на
претенциите:
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Налице е
задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да
предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал през описаната в чл. 498 КЗ
процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, която по правната
си същност съдържа белезите на рекламационно
производство. В случай, че увреденото лице не е преминало през рекламационното производство пред застрахователя,
предявения иск е процесуално недопустим, като исковата молба подлежи на връщане
по аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК.
В настоящия случай видно от
приложените доказателства ищецът е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ на 12.10.2017 г., като по
претенцията за заплащане на неимуществени вреди застрахователят се е произнесъл
с отказ за заплащането им. Следователно е налице предпоставката
на чл. 498, ал. 3, предл. 2 КЗ, обуславяща
процесуалната допустимост на предявения иск за неимуществени вреди. Но дори да
се приеме, че претенцията за заплащане на неимуществени вреди не е заявена
надлежно, исковата молба е предявена на 02.04.2019 г., като към датата на
устните състезания тримесечни срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл, което
обстоятелство следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.3 от ГПК (в този
смисъл определение № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I т.о.,
определение №339/29.05.2019 г. по ч.гр. д. №972/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.).
По
изложените съображения предявените искове са допустими, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
Предявените искове намират своето
правно основание в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на предявените
претенции ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно че застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност”
виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил сочените неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка
с противоправното поведение на застрахования и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”
между делинквента и ответника
- застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Приносът на пострадалия, релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, следва да бъде бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, а именно от ответника в настоящото производство.
Същият следва да установи наведените от него твърдения, че ищецът е бил без
предпазен колан, с което е нарушил разпоредбите на ЗДвП и което обстоятелство е
довело до получаване на травмите.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства - протокол за ПТП, се установява фактът на настъпилото
произшествие и датата на настъпването му, което обстоятелство и не е спорно
между страните. Поради
това и съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на товарен
автомобил „Фолксваген“, с рег. № В0458РА.
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на
вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се
установява от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. комплексната
съдебномедицинска и съдебноавтотехническа експертиза.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено и
основано на специалните знания на вещото лице и от което се установява
механизма на настъпване на инцидента, а именно че на процесната
дата при движението си по бул. „*“, водачът И.П. на
товарен автомобил „*“, с рег. № *,
не спира и удря спрелият пред него на забранителен сигнал на светофарната
уредба л. а. „*“ с peг. № *, управляван от К.К.. Показателен за
механизма на настъпване на произшествието са нанесените увреждания по пътните
превозни средства - за лекия автомобил в задната част, а за товарния - в
предната част. Ето защо, съдът намира, че с тези свои действия водачът на товарен автомобил „*“, с рег. № *
е причинил
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от ЗДвП съгласно която
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко.Правилата за движение
регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение, които
следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа
на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият
при ответника водач е нарушил законовата
забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че водачът
субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при неспазване на дистанция с
движещо се пред него превозно средство и несъобразяване с правилата за
движение може с по-голяма вероятност да
причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид и характер,
както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен начин от събраните
по делото писмени доказателства – медицинско
удостоверение, гласни доказателства
и комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза.
С оглед да гореизложеното, съдът
приема за доказан правопораждащия фактически състав
на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно от
причинените телесните увреждания са настъпили неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, като ищецът следва да установи техния интензитет и
продължителност.
Размерът на обезщетението на
неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на
справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год.
определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва
да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване
на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
За обосноваване размера на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по
назначената по делото в съдебно-медицинска част, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства, че в
резултат на инцидента ищецът е получил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяващо се в ивицесто
хоризонтално кръвонасядане по долна трета на шията в
ляво, кръвонасядане с неправилна форма в кръсцовата област и контузия в областта на шията. Обичайният възстановителен процес
съобразно експертното заключение приключва в рамките на около една –две
седмици. В случая са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Х., чиито показания съдът цени като незаинтересовани и които сочат за
изпитвани болки в областта на кръста и врата, непосредствено след инцидента и известно
време след него. При това с оглед характера на увреждането съдът приема, че на
ищеца е нанесена травма, която несъмнено изисква период от поне две седмици за
напълно възстановяване. Експертното заключение в медицинската част сочи, че болезнеността
също е отминала в този период и ищецът е възстановен напълно.
От съвкупния анализ на тези
доказателства, съдът намира, че причиненото увреждане се е отразило
неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на пострадалия, като му е създало
неприятни усещания от здравословно и емоционално естество. Около две седмици
след инцидента ищецът е изпитвал дисконфорт и това се
е отразило на възможността да упражнява трудова дейност в този период. Съдът
кредитира като вътрешнологични и последователни
показанията на свидетеля и в частта, в която се установява, че след инцидента
ищецът е изпитвал стрес и неспокойство от случилото се. Това се потвърждава и
от заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, и от което се установи, че след инцидента ищецът е изпитвал тревожност,
ситуационна фобия, създала му проблеми при пътуване. Събития от подобен
характер неминуемо се отразяват негативно на емоционалното състояние на
пострадалия, като обхвата на това засягане се установи безспорно по делото.
Съвкупната преценка на изложените
факти, в това число физическото и емоционално възстановяване на ищеца в период
по-кратък от месец, и при отчитане на средното ниво на икономическото
благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на
увреждането налага извода, че справедливият размер на паричното обезщетение за
установените неимуществени вреди от причиненото увреждане е 3000 лева. Съдът
намира, че тази сума би репарирала изживените от ищеца негативни емоции и
съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Спорен
момент в процеса е и наличието на причинно - следствена връзка между нанесената
телесна повреда и поведението на пострадалия, т. е. в наличието на съпричиняване от негова страна. Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (в
този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия. Приносът на ищеца за причиняване на
резултата - настъпилите травматични увреждания, не е доказан. Събраният по
делото доказателствен материал, не води до извода за
наличие на противоправно действие или бездействие от
страна на ищцата, в резултат на което може да се ангажира отговорността му, респективно
да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП. Вещото лице – автоексперт с оглед
механизма на настъпване на ПТП и установените по делото обстоятелства, както и
причинените травматични увреждания, заключава, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Съгласно практиката на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се
дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г./.
С оглед на тези данни и като съобрази,
че дори при поставен предпазен колан травматичните увреждания биха настъпили
съобразно експертното заключение, съдът намира, че релевираното от
ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата се явява неоснователно и определеното обезщетение не
следва да се редуцира.
По изложените съображения искът за причинени неимуществени
вреди се преценява от съда за основателен и доказан в размер на 3000 лева, като
за разликата до претендираната сума от 3500 лева,
като частичен иск от 5000 лева, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът
намира за основателен и акцесорният иск за мораторна лихва. Съобразно трайната съдебна
практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по
т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.).
От събраните по делото доказателства се установи, че
застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 12.10.2017
г., поради което мораторната лихва претендирана от ищеца от дата – 12.01.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, следва да
се уважи.
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е
регламентирана дължимостта от застрахователя на законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, която обаче
касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на
застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента
и обема регресни права, и не е свързана с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите /така решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС, I т.о, Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т.о. /, поради което възраженията
на ответника в тази насока за начален период на забавата за заплащане на
застрахователното обезщетение са неоснователни.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива (доказателства за заплатена
държавна такса, депозит за комплекса СМЕ и САТЕ и адвокатско възнаграждение), на ищеца се следват сторените разноски
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената
част от исковете, т.е. в размер на 682,71
лева.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, както и депозити за комплексната експертиза САТЕ и
СМЕ и СПЕ, съобразно отправеното искане
и представените доказателства. Срещу
заплатеното адвокатско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност от ответника, което съдът намира за неоснователно. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, процесуалното положение на страната, която се представлява, и като
съобрази минималния размер на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба №
1/2004 г., както и че възнаграждението е заплатено с ДДС, което следва да се
включи към минималното такова, намира, че адвокатското възнаграждение на ответника
не надвишава значително предвидения минимален размер.
Ето защо с оглед отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 163,71лв.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗАД „*“, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева), частичен иск от сума в общ размер 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди-болки,
страдания, лишения, неудобства, резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2017 г. в
гр. * и виновно
причинено от И.П., като водач на автомобил „*“, с peг. № *, собственост на „*, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в З. „О.“ АД, ***, със застрахователна полица *, ведно със законната лихва от
12.01.2018 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за горницата над 3000лв. до предявения размер от 3500лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“,
ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 682,81 (шестстотин
осемдесет и два лева и осемдесет и една стотинки), представляваща сторени по делото разноски
за депозит за държавна таска, вещи лица и
адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Ц.К., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 163,71лв. (сто шестдесет и три
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща разноски за вещи лица и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :