РЕШЕНИЕ
№ 2771
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110212377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Х., ЕГН:********** с адрес гр. С., ж.к. „Л.“ №........,
вх. ........., ет. ........., ап. ............ срещу Наказателно постановление №22-4332-014718 от
05.08.2022г., издадено от Г. Б. на длъжност „началник група“ СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
С подадената жалба се моли за отмяна на наказателното постановление, като се
посочва, че мястото не е било обезопасено. Посочва, че се е движел с лек автомобил със
скорост 50-60 км/ч.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не взема отношение по подадената
жалба.
Въззиваемата страна- началник група СДВР-ОПП редовно призован, не се явява и не
взема отношение по подадената жалба.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
1
На 20.07.2022г. жалбоподателят С. Х. управлявал лек автомобил марка „К.“, модел
„Ч.“ с рег. № .......... Същият автомобил бил собственост на Н. Г. И.. Около 01:30 часа
същият се намирал на бул. „С.“ с посока на движение от ул. „Г. М.“ към бул. „Д. Н.“. На
същото място по това време се извършвал ремонт от В.И.К и поради тази причина срещу бл.
№13 в дясната лента на платното бил спрян автомобил със светещ оранжев буркан поставен
на тавана на автомобила.
Жалбоподателят управлявайки лекия автомобил не забелязал спреният от дясно лек
автомобил и поради тази причина продължил движението си направо, като се ударил в
отвореният капак на намираща се на пътя шахта. Същата била обезопасена като били
поставени конуси, а също така служителите на В.И.К. осъществяващи ремонта били със
светлоотразителни жилетки и с включени фенери на мигаща светлина.
Намиращите се служители на място, подали сигнал до телефон 112 и на място бил
изпратен свидетеля Д. Г. на длъжност „младши автоконтрольор“ към ОПП- СДВР. При
пристигането си на място, свидетелят снел писмени сведения от намиращите се на място
служители на В.И.К., както и обяснение от жалбоподателя. Свидетелят Г. поискал да му
бъдат предоставени документите на жалбоподателят. На място бил съставен протокол за
ПТП №......... от 20.07.2022г., като заедно с него била съставена и скица на ПТП, неразделна
част от протокола. Жалбоподателят попълнил декларация, в която упоменал, че се е движил
с 50 км/ч.
Предвид установеното, свидетелят Г. съставил на жалбоподателя АУАН Серия GA
№541592 от 20.07.2022г. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпило
възражение.
Въз основа на съставения акт, било издадено процесното наказателно постановление
№................от 05.08.2022г., издадено от Гергана Борисова на длъжност „началник група“
СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Същото било връчено на жалбоподателя на 22.08.2022г. срещу подпис.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля Д. Г., както и от писмените доказателства по делото, а именно обяснение, 2 бр.
писмени сведения, декларация от жалбоподателя, протокол за ПТП ведно със скица на ПТП,
справка картон на водача, Заповед № ............../19.06.2020г. на директора на СДВР, Заповед
№............../28.10.2019г. на министъра на МВР, Заповед № ............../02.12.2021г. на министъра
на МВР, приобщени по реда на чл. 283 от НК, които съдът кредитира в своята цялост,
доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка,
2
както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви.
Св. Г., има логични и хронологично представени показания, от които се установява
каква е била обстановката на пътното платно, както и поведението на жалбоподателя по
време на настъпили инцидент. Показанията на свидетеля Г. се подкрепят от събраните и
приобщени по надлежния ред по настоящото дело писмени доказателства. Предвид на това,
съдът намира, че показанията на свидетеля Г. съдържат пряка доказателствена информация
по случая и поради това ги кредитира с доверие, като пълни, обективни и подкрепени от
всички събрани по делото доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар и поради различни
съображения от изложените от жалбоподателя. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 и т.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават
фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 наказателни постановления могат да бъдат
издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл
актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението
и да наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са посочени дата и място на извършване на нарушението, но не е описано
достатъчно пълно и ясно начина на извършване на същото.
Относно твърдяното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено. Посочено е единствено, че
жалбоподателят поради несъобразена скорост с характера и интензивността на движението
катастрофира в отворен метален капак на шахта. За да е описано нарушението по
3
изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да организира
защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е направил или е
пропуснал да стори, за да се стигне до ПТП; имал ли е възможност водачът да избегне този
удар; скоростта на движение на МПС и т.н.
Освен, че нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е била скоростта на
движение, то не е и посочено защо АНО е приел, че тя не е съобразена. Видно от
приложената по делото декларация от жалбоподателя, същият е посочил, че скоростта, с
която се е движел е 50 км/ч., т.е. същата е била в рамките на позволената по закон за
населено място. Същото обстоятелство обаче не е посочено нито в съставения АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Същият пропуск е лишил
настоящият съдебен състав от възможността да прецени дали скоростта, с която
жалбоподателят се е движил би могла да се приеме за съобразена такава или по скоро не, в
който случай ще е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В противен
случай, съдът намира, че за всяко реализирано ПТП би следвало да се приема, че скоростта
не е съобразена.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по
безспорен начин да се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото не е установено с каква скорост се е
движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и по-конкретно
интензивността на движението, поради което и не би могло да се установи каква скорост би
била съобразена с конкретната пътна обстановка, то описанието на нарушението се явява
непълно такова. Предвид това не може да се направи извод по безспорен и категоричен
начин дали причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена скорост и имал ли е
изобщо водачът възможност да избегне ударът и съответно реализираното ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено в частта по пункт първи като незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
Чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП определя, че „ Водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него”. Настоящата съдебна инстанция
намира, че от събраните по делото доказателства, в това число и от показанията на
свидетеля Г., който е лицето извършило проверката и отзовало се на подадения сигнал, не се
установява, че жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС. В своите
показания пред настоящият съдебен състав свидетелят не споменава за извършената
проверка по документи и за отказа на жалбоподателя да представи контролен талон. От
4
събраните по делото писмени доказателства също не се установява жалбоподателят да не е
представил контролен талон. Предвид на това, съдът намира, че нарушението по чл. 100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП се явява недоказано такова от обективна страна. В този смисъл настоящата
съдебна инстанция счита за безпредметно обсъждането на нарушението от субективна
такава.
Воден от горното, съдът намира, че и в тази си част наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно такова и постановено в нарушение с
материалния закон.
Като взе предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 97-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №.....................от 05.08.2022г., издадено от
Г. Б. на длъжност „началник група“ СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5