№ 527
гр. Пловдив, 26.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245000600302 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият М. И. К., се явява лично и с адв. К. К. с
пълномощно по делото.
Жалбоподателите - частните обвинители:
А. С. П. не се явява, редовно призована.
А. П. П., не се явява, редовно призован.
К. Т. Л. не се явява, редовно призована.
С. З. К. се явява.
М. П. А. не се явява, редовно призована.
Не се явява адв. А. Б. – повереник на всички частни обвинители, редовно
призован.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Адв. Б. паркира в момента, до около 5
минути ще дойде.
В залата се явява преводачът от български на украински език и обратно
М. И. И..
ПОДСЪДИМИЯТ М. К.: Желая превод от български на украински език.
1
Владея украинки език. Това е родният ми език.
Сне се самоличността на преводача:
М. И. И. - на ** години, **, с * и * гражданство, разведена, неосъждана,
без родство със страните.
Преводачът, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 ал.2
НК.
Съдът след съвещание намира, че с оглед обстоятелството, че
подсъдимият М. И. К. не владее български език, а владее украински език, на
същия следва да бъде назначен преводач от български език на украински език
и обратно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА М. И. И. за преводач на подсъдимия М. И. К. от
български език на украински език и обратно.
В момента в съдебната зала се явява адв. Б. – повереник на частните
обвинители А. П., А. П., К. Л., С. К. и М. А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. (чрез преводача): Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямам отводи и доказателствени искания. Поддържам жалбата
от името на доверителите ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Нямам отводи и доказателствени
2
искания. Поддържам жалбата на адв. Б..
АДВ. К.: Нямам искания за отводи. Поддържам жалбата. Имаме
доказателствени искания - подсъдимият желае да даде обяснения, които да ни
бъдат преведени от компетентното лице, владеещо украински език.
ПОДСЪДИМИЯТ К. (чрез преводача): Поддържам жалбата на
защитника си. Нямам отводи към състава на съда, секретаря и прокурора.
Искам да дам обяснения.
С оглед изявлението на подсъдимия М. К. К. и неговия защитник, че
желае да даде обяснения, което право подсъдимият има във всеки момент от
наказателното производство, съдът след съвещание намира, че следва да се
даде възможност на подсъдимия да даде обяснения, за което следва да се даде
ход на съдебното следствие. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия К. да даде обяснения.
На същия се напомниха правата по чл. 55 и чл. 115 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. К. (чрез преводача): Първо изказвам своите
съболезнования на пострадалите. Не се смятам за виновен и съм направил
всичко, за да спася живота на тези хора. При маневрата аз се убедих, че отпред
и отзад няма коли. Никой не виждах.
Когато свърши маневрата, аз накрая чух силен удар. В кабината всичко
се стовари върху мен. От прозореца видях червени светлини. Аз веднага
излезнах от кабината и отидох към колата. Пробвах да отворя предната врата,
тя не се отваряше. Отзад вратата не се отвори също. Много беше хлъзгаво и
много имаше гориво на земята. Имаше дупка в горивния резервоар и цялото
гориво изтече под колата. На колата имаше два резервоара, които са вързани
по между си и би могло да се запуши дупка общо взето, да не изтече гориво
на другия резервоар. Аз отидох и спрях крана на другия резервоар, като така
прекъснах притока на гориво от него към спукания резервоар. Когато се
обърнах назад, аз видях под предния капак на **я автомобил огън. Отидох
веднага, изтичах в кабината, където имаше туба с вода. Аз взех тубата с вода и
започнах да гася огъня.
3
По същото време дойде колега, който беше с мен и веднага почна да
гаси с пожарогасител. След това веднага изтичах да отворя вратата на този
автомобил, защото пасажерът от дясната страна беше жив и предната врата не
се отвори. Отзад се отвори. Аз пробвах да стигна дръжката на предната дясна
врата - от задната врата да се отвори дръжката на предната врата и видях, че
прозорецът беше отворен. Отзад излезнах.
Задната врата се отвори. Аз исках отзад да отворя предната врата.
Влязох в кабината, но не успях. Не успях да стигна дръжката на предната
врата. Тогава видях, че на предната дясна врата прозорецът беше открехнат
около половин педя, 7-8 сантиметра. Аз отидох и почнах да пъхам ръката през
прозореца. В този момент пътникът, който беше отпред на седалката, отвори
дръжката. Той беше жив - пътникът, който остана жив. Той успя да отвори.
Той отключи предната врата и аз успях да я издърпам и отворя. С тези
действия аз предотвратих пожар. Петнадесет-двадесет сантиметра от
резервоара беше с дупка. Аз със своите действия предотвратих експлозия на
резервоара и на **я резервоар – също. Долу имаше много гориво.
Със своите действия аз предотвратих взрив на резервоара и всичко това
на колите.
След това дойде полиция веднага, линейка и пожарната. Лявата врата се
отваряше със специално приспособление. Предната и задната врата от лявата
страна пожарникарите ги отвориха със специални устройства.
АДВ. К. (въпрос към подсъдимия): М., когато се опитваше да отвориш
предната дясна врата, сам ли беше или имаше някой с теб, който да помага?
ПОДСЪДИМИЯТ К. (чрез преводача): Аз бях тогава сам. Когато
отворих задната врата, тогава дойдоха и други хора.
АДВ. К. (въпрос към подсъдимия): Ти си заявил в Окръжен съд - Стара
Загора, че си получил обвинителен акт своевременно. Разбираш ли какъв е
документът – обвинителен акт?
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Получих обвинителен акт, когато ми връчиха
съобщение за съда, но този обвинителен акт беше на български език и нямаше
превод на друг език.
АДВ. К. (въпрос към подсъдимия): Някой направи ли ти устен превод на
този обвинителен акт, независимо кой?
4
ПОДСЪДИМИЯТ К. (чрез преводача): Никой не ми преведе
обвинителния акт.
АДВ. К.: На какъв език разговаряхте с адвоката ти?
ПОДСЪДИМИЯТ К. (чрез преводача): Аз когато разговарях с адвоката
два пъти. Как всичко е наред - това беше разговорът. На лош руски език
разговаряхме с единични думи. Превод нямаше. Всичко беше на български
език. Имаше на първа инстанция назначен преводач от български на руски
език. Аз разбирам слабо, малко разбирам руски език. Не беше преведено нито
на украински, нито на руски, когато ми беше повдигнато обвинение още на
досъдебното производство. Подписал съм декларация на досъдебното
производство, но не съм разбрал какво съдържа тази декларация, която съм
подписал тогава. Тя беше на български език и не разбрах какво се случи.
Твърдя, че съм оказал помощ и искам това да бъде отчетено от съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да
се приключи делото и да се даде ход на същото по същество.
АДВ. Б.: Нямаме доказателствени искания. Да се даде ход на съдебните
прения.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Поддържам
това, което каза адвокатът ми.
АДВ. К.: Нямам други искания, освен да представя на съда документи,
които не са били известни на първия съд и са пряко свързани с обществената
опасност на дееца. Ще изясня какво представям – това е един преведен
документ от украински на български език, чийто издател е *. Документ, от
който съдът ще се запознае със съдебното минало на подсъдимия. Справка за
съдимост има от територията на Република България, но на територията на
родната му страна няма. Другият документ е характеристична справка,
издадена от директора на предприятието, в което е упражнявал трудова
дейност и третият документ е издаден от личния лекар, упражняващ
практиката си в упоменатото в документа лечебно заведение на територията
на У., който е установил здравословното състояние на подсъдимото лице.
Моля всички документи да бъдат приети и приложени по делото, тъй като са
относими към предмета на същото.
ПОДСЪДИМИЯ М. К. (чрез преводача): Моля да се приемат писмените
5
документи, представени от защитника ми. Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат и приложат като доказателства по делото
представените от защитника документи.
АДВ. Б.: Не възразявам да бъдат приети представените от защитника
документи. Ще изразя само в хода по същество една забележка.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Да се приемат представените от
защитника писмени доказателства.
Съдът след съвещание намира, че представените от защитника от
подсъдимия М. И. К. от защитника на подсъдимия К. писмени доказателства,
свързани с характеристика на последния, информация за съдебно минало и
здравословно състояние са относими към предмета на делото и следва да
бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА визираните писмени доказателства, преведени от
украински език на български език, касаещи подсъдимия К., а именно справка
за здравословното състояние на подсъдимия М. И. К., издадена от лекуващ
лекар, характеристика на водач на МПС, извадка от информационно-
аналитичната система „Регистър на данни за привличане на лице към
наказателна отговорност и за наличие на съдимост“.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се даде ход по
същество.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Да се даде ход на съдебните
прения.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Поддържам това, което каза адв. Б..
АДВ. К.: Нямам други искания. Да се даде ход на съдебните прения.
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. К. (чрез преводача): Съгласен съм с казаното от
защитника ми.
С оглед заявеното от страните, съдът след съвещание намира, че делото
е изяснено от фактическа страна и следва да бъде обявено за приключено
съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното, съдът
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува
съдебен акт, с който подсъдимият К. е признат за виновен и осъден за
транспортно престъпление с причиняване на смърт на две лица и телесна
повреда на едно лице. Считам присъдата за правилна и законосъобразна, а
жалбите - за необосновани, както едната, така и другата.
Съдебното следствие на първата инстанция е протекло по реда на глава
27-ма, чл. 371, т. 2 НПК - с признаване на фактите и обстоятелствата,
установени при разследването. Именно тези факти съдът е обсъдил подробно
в своя съдебен акт. Установил е от фактическа страна какво се е случило,
какво е било поведението на шофьорите, както на пътното превозно средство,
управлявано от подсъдимия К., така и на пътното превозно средство,
управлявано от пострадалия.
Фактическата обстановка според мен е непротиворечива, изяснена е
изцяло и подкрепена от обсъдените подробно доказателства по съдебното
производство. Тези доказателства са изслушаните заключения на
медицинската експертиза, на тройната автотехническа експертиза, която
описва подробно механизма на пътнотранспортното произшествие,
поведението на двамата водачи и възможността им да предотвратят
съответно пътнотранспортното произшествие. Именно пострадалият водач е
могъл да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез задействане на
спирачната система на автомобила, а подсъдимият - като не навлиза в
насрещната лента за движение, което той е сторил в нарушение правилата за
движение и за което е признат за виновен по посочения текст от НК, именно
както съдът се е произнесъл по правото - по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предложение
първо, вр. с ал.1, б. „в“, предложение първо, вр. чл. 342, ал.1, предложение
трето от НК.
Съдът го е оправдал за извършено нарушение по чл. 37 ал.1 от ЗДвП
което считам, че го е обосновал в произнасянето си и го е признал за виновен
за това, че подсъдимият е извършил нарушение на чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП.
7
Следва да се обсъди пред вас изложеното от подсъдимия след даването
на възможност от настоящия състав и описване на поведението му след
пътнотранспортното произшествие, което е обсъдено и пред първата
инстанция, а именно налице ли е деяние по чл.343а, вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“
от НК, а именно – „оказване помощ на пострадалите“.
В случая двамата пострадали К. и Л. са загинали на място, което както е
посочил първоинстанционният съд, не дава възможност да им се окаже
помощ. Именно този съд е отказал да приложи тази привилегирована
разпоредба на Наказателния кодекс – нещо, което е имал предвид при налагане
наказанието и го е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива обстоятелства съдът е отчел и чистото съдебно минало, трудовата
заетост, съдействието на разследването и именно поведението, което е
установено не само в обясненията на подсъдимия, а и при самото разследване
и е описано във фактическата обстановка, която е приета от съда. Като такова
е посочено и съпричиняването от страна на пострадалия, който е управлявал
със скорост 61 км/ч при разрешена скорост - 50 км/ч. В тази връзка са и
представените и приети пред вас доказателства, сочещи характеристични
данни на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е установил
несъставомерната телесна повреда на возещия се отпред вдясно пътник и
задължението на професионалния водач на автомобила, което е завишено
изискване към управлението на автомобила и спазването на правилата за
движение, което е констатирано и от първоинстанционния съд.
Наложеното наказание от 8 години лишаване от свобода, с редукцията
на 5 години и 4 месеца, както и лишаването от право да управлява МПС,
считам за обосновано и законосъобразно, съответстващо на целите на закона,
на обществената опасност на деянието, което е завишено, също и на
обществената опасност на дееца. Благодаря ви!
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, най-напред заявявам, че
поддържам подадената от нас жалба. Оспорвам съответно жалбата, подадена
от подсъдимия. Аз ще се спра на няколко основни момента, както прокурорът
започна, от заявеното в днешното съдебно заседание от подсъдимия. Най-
напред искам да обърна внимание, че пред вас бяха изговорени неистини, по
отношение на някои от елементите, които са се случили при процесното ПТП.
8
Подсъдимият заяви пред вас, е оказал помощ на пострадалия, чиято телесна
повреда е била несъставомерна, че е отворил врата и т.н.
Искам да обърна внимание на лист 112 и лист 113 от досъдебното
производство са показанията на този пострадал – на свидетеля А. П.. На първо
място, не е имал такива увреждания, че да му бъде оказвана каквато и да е
помощ. И нещо повече, самият той обяснява важни и релевантни за
правилното решаване на делото неща. Първото нещо е в последния абзац или
предпоследният, ако може да се нарече абзац, на лист 113 от досъдебното
производство, където пострадалият А. П. казва, че помощ му е била оказана,
най-напред е чул женски глас, след това - мъжки, от който му е казано, че
трябва да излезе от задната седалка, тъй като предната врата не е могла да
бъде отворена. Той не е искал, тъй като е трябвало да размести тялото на
пострадалата Л., но впоследствие се е усетил и е хванал задглавника на
облегалката и е успял да излезе сам през тази задна дясна врата. Пред вас
подсъдимият заяви, че едва ли не той му е отворил вратата и го е спасил и т.н.
- това са неистини.
Второто, ирелевантно, съгласен съм с представителя на държавното
обвинение – действително в мотивите е посочено на първоинстанционния съд
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия водач, но аз съм го
заявил това нещо и в съдебно заседание пред първата инстанция. На първо
място, на вашия съдебен състав прекрасно е известно, предвид
обстоятелството, че сте изгледали много дела с автотехнически експертизи, че
предотвратимостта при подобен случай зависи от отражението на фаровете, за
да може да се забележи обекта.
Факт е, че ударът е в ремаркето и отдолу има просвет. Вещите лица
много правилно и точно при разпита им в съдебно заседание обясняват точно
това, че фаровете осветяват напред и ниско долу, на дългия път и в случая
имаме просвет. Така че няма как да се отрази светлината, за да може
своевременно да се възприеме от водача. Пострадалият А., той го казва.
Височината на ремаркето от пътната настилка е не по-малко от метър - метър
и половина, дори повече. За да се забележи предмет на пътя, трябва да има
отражение. Тоест, светлината трябва да срещне неподвижно препятствие, тя
да се отрази и да се върне, за да може сетивно да бъде възприета от водача или
пътника. А. П. - пострадалият, който се е движил на предна дясна седалка,
9
много подробно и безпротиворечиво обяснява тези обстоятелства. И той е
казал: „Аз постоянно наблюдавах пътя напред. По време на пътуването до
удара нищо не предполагаше и нямаше нищо обективно, което да ни
предупреди за настъпилия удар“. Той казва: „Искам да допълня, че още при
самия удар аз не видях фаровете на този ТИР да светят. Тъй като, ако имаше
каквито и да е било светлини, било то фарове или светлоотразители, ние
щяхме да ги видим, а аз със сигурност“. Тоест, той е наблюдавал постоянно
пътя. Така че заявеното от подсъдимия считам за защитна теза. Нещо повече, в
неговите обяснения не липсва факта, който е отразен, но пак е защитна теза, че
едва ли не пристигналите на място полицаи били изключили тези аварийни
светлини. Известно е, че същите се включват и изключват с бутон от кабината
и същите черпят достатъчно ток от акумулатора. Толкова за тези
обстоятелства по отношение обясненията на подсъдимия.
Другото, по отношение на обвинителния акт - самият подсъдим заявява,
че обвинителният акт му е бил връчен преди повече от седмица, бил е
прочетен и преведен от защитника му, който владее украински език. В същото
време е имал назначен преводач и на руски език - това е в съдебно заседание,
когато е било проведено съкратеното съдебно следствие. В протокола за
разпит на обвиняемия, на който обърнах внимание в предходно съдебно
заседание на вашия състав, подсъдимият заявява: „Украински гражданин съм,
но владея говоримо руски. Разбирам и говоря. Не възразявам преводът ми да
бъде извършен от български на руски език и обратно, който език владея“.
Считам, че за никого не съществува каквото и да е съмнение, че няма как този
украински гражданин да не владее руски език. Самият той го заявява. Това, че
не разбирал в какво е обвинен, не бил съвсем наясно и т.н. След разясненията
на съда и неговият защитник същият в края на краищата установи позицията
си по отношение на вината.
Искам да обърна внимание на още нещо, уважаеми апелативни съдии. В
същия протокол, на страница 17-та, поне по моя, тоест на предпоследната
страничка, подсъдимият М. К. чрез преводача си и на въпроса на частното
обвинение, лично зададен от мен, заявява нещо, също важно във връзка с
определяне на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Той заявява:
„Цялата композиция тежеше по документи 22 тона. И да, видях, че има знак,
който забранява минаването на товарни автомобили над 10 тона“.
10
Това е във връзка със заявеното от мен, което следва да бъде отчетено
като отегчаващо вината обстоятелство - товарен автомобил влекач 22 тона, по
забранен път, с не по-малка дължина от 18 метра, защото горе-долу толкова е
с влекача, се движи там, където няма право да се движи. В случая важното
нещо, на което съм обърнал внимание е, че няма как тези автомобили,
движейки се от Р. към Т., да нямат пътни карти. В тези пътни карти са
заложени маршрути. Тук в конкретния случай те са избрали този маршрут,
защото е по-къс и защото е по-ненатоварен. И нещото, на което също съм
обърнал внимание и държа да го заявя пред вас, 250 км са грубо, 251 км, ако
трябва да бъдем точни, от центъра на Р. до центъра на К.. Ясно е, че е водач на
товарен автомобил и на всеки сто километра тези водачи, особено на
тежкотоварни автомобили, трябва да спират и да почиват. На същия абзац,
който ви четох: „От Р. до мястото на инцидента не съм спирал за почивка“.
Така че всичко това според мен представляват отегчаващи вината
обстоятелства и именно в тази връзка е нашата жалба и искането съответно на
моите доверители за увеличаване размера на двете наказания, благодаря.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Бих искал да кажа, че А. П. е
отличник, световен, олимпийски по **, един от най-добрите ученици на Т. Т. и
макар и във ** курс студент, е преподавател по „**“. Поддържам това, което
каза моят повереник.
АДВ. К.: Почитаеми апелативни съдии, ще започна във връзка с
изложеното от адв Б. и коментарът му на показанията на младежа А. П..
Имахме ограничението във връзка с реда, по който е преминало
производството, за да чуем лично показанията му. Поради тази причина ще
съпоставя показанията му с тези на един друг свидетел, чийто протокол е
приет по делото –Й. Л., който в показанията си на досъдебното производство
от 12.12.2023 г. заявява: „Първата ми реакция, когато спрях, бе да взема
пожарогасителя от колата си и да отида да помогна на някакъв човек, който
вече беше започнал да гаси възникнал малък пламък в частта от двигателния
отсег на автомобила“. Това кореспондира изцяло с обясненията на
подсъдимия. Нямаме данни да има друг, който е гасил пожара. Същият
свидетел завършва показанията си, свидетелят Л.: „На предната дясна седалка
имаше и едно момче, което го заварих на колене, тъй като го видях, че се
опитва да помогне на другите пътници в колата.“ Помогнахме му да излезе.
11
Подчертавам – „помогнахме му“.
В показанията на споменатия свидетел никъде не срещнах, че това
момче е излезнало от задна врата, но затова пък срещнах, че той, след като
започва да излага възприятията си за човека, с когото са гасили пожара,
продължава, че помогнали и на момчето да излезе. Това ще кажа във връзка с
изложеното от колегата.
Искам да спомена и за прохода „*“. Вярно е, никой не отрича, че
подсъдимият е нарушил правилата за движение и заявява още в първия си
разпит, че твърде късно е видял знака, а от друга страна, за първи път минава
през този път, за пръв път е в България. Но нарушаването на този знак не
считам, че е в пряка следствена връзка със случилата се катастрофа. Наистина
има неприятно случване на обстоятелства, но това не е в пряка връзка, защото
случилото се е след град * - между град * и град *. А в град * е разрешено
движението на товарни автомобили. И ако адресат на товара беше дружество
в гр. *, например, тогава не бихме могли да приемем, че този камион е минал
по този път и вследствие на това е станал този неприятен инцидент. Ще се
спра на едни показания на оцелелия младеж - А. П.. Същите, които колегата Б.
излага, където той казва: „Имаше завой. След град * имаше десен завой.
Впоследствие имаше ляв завой. И след като преминахме левия завой“,
преразказвам, „се ударихме“. Аз също видях, че има завои, тъй като съм
минавал доста често по този маршрут.
Във връзка с обстоятелството че един от свидетелите А. Н. на лист 114
от досъдебното производство заявява, че е забелязал как фаровете на „*“ са
светили доста по-слабо от неговите. Считам, че водачът е шофирал и на къси
светлини в междуселищен път, и през тъмната част на денонощието, което не
му е позволило в съответния подходящ момент още повече да забележи
излязлата част на ТИР-композицията върху платното.
Относно обажданията на „112“, които спомена колегата, съдебната
практика по подобни случаи е категорична, че с едно такова обаждане не може
да бъде прието, че е направено всичко, зависещо от дееца, за оказване помощ
на пострадалите лица. Само едно обаждане на „112“ не е достатъчно. Така че,
моля съдът да направи анализ на всичко друго, което е свършил подсъдимият,
а не че е позвънил на телефон за спешни повиквания.
Ще си позволя да спомена кога се прилага разпоредбата за намалена
12
отговорност. Първата предпоставка е помощта да е необходима, да е оказана
на човек и да е насочена изцяло към запазване на живота и здравето му.
Деецът трябва да е направил всичко, зависещо от него, като се преценява и
конкретно обстановката, характерът на действията, които може да е извършил
не сам, а с други лица. А аз лично считам, че следва да се добави и резултатите
от неговите действия.
На последно място, в това постановление № 1 от 1983 г., разгледано и
произнесено по нак. дело № 8 от 1982 г., върховните съдии са постановили, че
когато са пострадали повече от едно лице, както е в случая и някое от тези
лица е починало, достатъчно е да е оказана помощ на другите лица.
С оглед установеното по делото, считам, че е безспорно
обстоятелството, че загасяването на пожара и спирането на другия резервоар
определено е допринесло за предотвратяването на по-широкомащабни вреди,
които едва ли някой иска. Неминуемо такова голямо количество гориво при
допира му с, макар и малък, пламък и при положение, че автомобилът
буквално е врязал горивния резервоар на ТИР-композицията, видно от
снимковия материал, приложен по делото, би последвал вероятно взрив.
С оглед на това, което изложих преди малко, моля съдебният състав да
приеме, че в случая са налице предпоставките за прилагане на намалена
отговорност и да признае подсъдимия за виновен по привилегирования
състав. Вярвам, че деянието е изключително тежко, има две починали лица, за
които подсъдимият и в разговори с мен, и тук заяви, че много съжалява за
случилото се и за пострадалите.
Макар в обратен ред, искам накратко да се спра на това, че има
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице – това е във
връзка с липсата на превода на съществен, основен документ, какъвто е
обвинителният акт. Нарушения в насока превода за чуждия гражданин, който
не владее български език, са започнали още в досъдебната фаза с
назначаването на преводач от украински език, видно от самото първо
постановление по назначаването му, от 02.12.2023 г.
При назначаването му не е спазена разпоредбата на чл. 395а НПК, като
липсват данни в постановлението дали са проверени от разследващия полицай
специалност, образование и други обстоятелства, относими към нуждите за
13
съответния превод и отговаря ли на тях преводачът.
Ограничаването на процесуалните права в тази връзка е продължило и в
съдебна фаза, където аз установих нещо фрапиращо – наричам това
процесуално нарушение с тази дума, защото делото е преминало по глава
Двадесет и седма от НПК чиято предпоставка е признание на фактите и
обстоятелствата, съдържащи се в обвинителния акт и то, изцяло.
За да признаеш нещо, изложено в някакъв документ с ясно съзнание,
първо безспорно трябва да възприемеш какво е написано в този документ. С
оглед, че подсъдимият не владее български език, най-малкото е бил нужен
устен превод на документа. И този превод следва да е извършен от лице, което
владее език, разбираем за самия обвиняем. Ако беше извършен поне на руски
език този превод, от лице със съответните знания и правоспособност, все нещо
щеше да бъде разбрано, макар и не всичко. Но изцяло липсва такъв превод и
нищо по делото не може да обори моето твърдение. Назначеният преводач на
досъдебното производство, макар незнаещ украински език, а единствено
руски, не е участвал в подобно действие - за извършване на устен превод на
обвинителния акт.
Първият съд се е задоволил с обективирането на стр. 4 от протокол №
230 от 14.03.2024 г., че обвинителният акт е преведен и прочетен не от
преводач, а от защитника в онзи момент, който владее украински език. Първо,
това е невярно и второ, ако беше направено минимално изследване от
съдебния състав дали наистина защитникът владее украински език и знанията
му по него, невярното първо щеше да бъде установено. Тоест, подсъдимият
при започване на процедурата по глава 27 НПК е признал съдържание, с което
не е запознат по съответния законосъобразен ред. Считам, че няма повече
смисъл да отегчавам съда с повтаряне на изложени дотук неща.
С оглед на всичко, моля, ако съдът не приеме, че са налице действия,
които активно е извършил подсъдимият, за ограничаване на вредите и
помагане за запазване на живота и здравето на лицата в лекия автомобил, като
само ще вметна, че този младеж е споменал веднага след катастрофата, че
дядо му също е имал пулс, преди да дойде „Спешна помощ“ и всички тези
действия могат да се подведат по привилегирования състав, а в такъв случай
моля съдът да наложи наказание - минималното упоменатото в този състав от
НК и да прецени дали с оглед събраните достатъчно доказателства, съдът не
14
следва да отложи това наказание за изтърпяване, като даде възможност на
лицето да докаже, че е заслужил това право.
Моля и кумулативното наказание „лишаване от право“ да управлява
МПС да бъде еднакво с това минимално наказание, наложено по
привилегирования състав, това в случай, че съдът не прецени, че следва
делото да се върне на Окръжен съд - Стара Загора, за разглеждане от друг
състав, с оглед допуснатите процесуално нарушение, ограничаващо безспорно
процесуалните права на подсъдимото лице. Благодаря, с това приключих.
Моля в този смисъл да решите.
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. К. чрез преводача (за лична защита):
Съболезнованията си изказвам на пострадалите. Аз също загубих баща ми и
сестра ми, докато бях задържан в България. Поддържам това, което заяви моят
защитник.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. К. (чрез преводача): Искам да видя майка ми,
която има ** години и е много болна. Моля да ми намалите наказанието
„лишаване от свобода“.
Съдът след съвещание счете делото за изяснено и обяви на страните, че
ще постанови съдебния си акт в срок.
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. К. (чрез преводача): Искам писмен превод от
български език на украински език на съдебния акт, който ще постанови
въззивната инстанция.
С оглед заявеното от подсъдимия К. и във връзка с правото му по чл. 55,
ал. 4 НПК, съдът след съвещание намира искането му за основателно и
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ официален писмен превод от български език на
украински език на съдебния акт, след постановяването му по реда на чл. 340
НПК и да се изпрати на подсъдимия М. И. К. в *.
На преводача М. И. И. се изплати възнаграждение в размер на 200
(двеста) лева за извършения от нея в днешното съдебно заседание устен
15
превод от български език на украински език и обратно с разходен касов ордер
от бюджета на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16