№ 446
гр. Бургас, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500725 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на „Лукойл България“ЕООД – ответник по гр.д. № 4891
/2024 год. по описа на Районен съд-Бургас против решение № 2782/30.12.2024
год. ,с което е е признато за незаконно уволнението на Д. Х. К. от гр. *** и е
отменена заповед № 2889ЧР от 18.06.2024 г. на работодателя „Лукойл
България“ЕООД ,с която на ищцата еналожено дисциплинарно наказание
„уволнение „за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190 ал.
1 т. 1 предл.2 вр.чл. 187 ал. 1 т. 1 предл.2 КТ и е прекратен трудовият й
договор ,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност
„експедитор ,нефтопродукти „в „Лукойл България „ЕООД и ответникът е
осъден да й заплати 10 824,66 лв. – обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за период от шест месеца ,считано от 18.06.2024 г. на
осн.чл. 225 КТ ,ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане ,като ответникът е
осъден да заплати и дължимата държавна такса.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при неправилно
1
тълкуване на материалните норми.
На първо място се сочи ,че е безспорен фактът ,че при продължителност
на работния ден от 8 часа ,безспорно е ,че работният ден на ищцата е започвал
в 8,30 часа до 17,00 часа /с половин час обедна почивка ,която не е включена в
работното време /в тази връзка е бил представен и работен поименен график
за м.ноември 2023 г./.Ищцата не отрича ,че е напускала работното си място
преждевременно ,като безспорно работникът няма право да тръгва по-рано от
установения между страните по трудовото правоотношение час.Не става ясно
според въззивника защо районният съд е обсъждал разпоредбата на чл.9а от
Наредбата за престой при сумирано изчисляване на работното време,тъй като
за процесния случай това е без значение –важен е само фактът на по ранното
тръгване./което се доказва и от справката от контролно пропусквателния пунк
на завода ,от който се вижда ,че през ноември ищцата всеки ден си е тръгвала
с около час по-рано –с обяснението ,че маршрутът на автобуса ,за който
работодателят й е издал карта за безплатен транспорт ,й е по-неудобем от този
на автобуса ,който тръгва в 16 часа.Затова е и в контекста на казуса невярно е
твърдението на съда ,че обстоятелството ,че ищцата напускала работа в 16 аса
в процесните дни следвало да бъде отнесено към реално отработените часове
по график.Това би имало значение ,ако спорът е за реално отработените часове
в даден период на сумирано отчитане на работното време .В случая спорът е
,че конкретните 6 дни ,при наличие на установен и известен и на двете страни
час на края на работния ден – 17,00 часа ищцата е тръгвала един час по-
рано.Не се търси дали в края на периода за сумирано отчитане служителят е
отработил необходимите часове ,а дали в конкретните дни си е тръгнал по-
рано от работа
Оспорва се и изводът ,че наложеното наказание не съответства на
тежестта на нарушението .КТ определя като тежко нарушение 3 напускания
на работното място сне по-малко от един час по-рано , а в случая са налице
шест такива случая .Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.190 ал. 1 т. 1
КТ ,като съдът е приел ,че напускането на работа следва да е повече от един
час .Освен това работодателят е преценил не само конкретното напускане на
работа по-рано ,но и цялостното отношение на работника към работната
дисциплина /от приложената справка и от показанията на свид. П. става ясно
,че ищцата е напускала работа по-рано през цялата 2023 г. / Моли се за отмяна
на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите
2
претенции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на обжалване акт.
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответницата
чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита се становището на въззивника за погрешно ,тъй като на
първо място работният график ,на който се позовава ,в действителност не е
предварително изготвен за съответния месец график, а присъствен лист
,отразяващ присъствието и действително отработените часове и е очевидно ,че
е изготвен след изтичане на релевантния за спора месец оември 2023 г. .При
изготвяне на тази присъствена форма не е отбелязано нарушение на работното
време и ищцата е отработвала 8 часа всеки работен ден /с изключение на
отпуска по болест/.Затова правилен е изводът на съда ,че към момента на
установяване на нарушението се прилагат правилана на чл. 42 КТ и
действащата Наредба за работното време ,почивките и отпуските и съгласно
нея работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното
време при условията и ред ,определени с наредба на МСВ чл. 9 от Наредбата
се предвижда ,че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142 ал.
2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода
.Затова и правилно съдът е отбелязъл ,че не е установено по делото
своевременното изготвяне на графика и документ за определяне на
изискванията по чл.9в от Наредбата ,не е установено за какъв период е
въведено сумирано отчитане ,не са представени нито заповеди на
работодателя в този смисъл ,нито поименни графици ,установяващи каква е
нормата за продължителност на работното време .Затова и се споделя извода
за липсата на ясно заложен от работодателя край на сумираното отчитане на
работното време ,за да се прецени дали в края на периода ищцата е отработила
съответните за смените часове.
Споделят се изводите на съда относно тежестта на нарушенията ,като се
подчертава и че на сочените дати служителят не е ползвал половинчасовата си
обедна почивка от 30 минути ,както и че обработването на товарите от
склада,обслужван от ищцата ,приключва в 15,30 часа .Затова е съгласувано и
разрешение от прекия й ръководител за напускане на работното й място в 16
3
часа/в тази връзка страната се позовава и на показанията на свид.
Ш./Подчертава се също ,че въз основа на всички доказателства по делото не са
били установени повече от три преждевременни напускания на работа в
рамките на един календарен месец,при това – всяко с по-малко от час .
Моли се потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени
искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т.1-3 КТ вр.чл. 225 ал. 1 КТ .
Безспорно е било между страните и видно от приложения по делото
трудов договор № 895 от 21.03.2006 г.,че ищцата е работила по трудово
правоотношение на длъжност “специалист експедиции полимери ” в
ответното дружсетво “Лукойл България” ЕООД, с работно време от 8 ч.
дневно и първоначално трудово възнаграждение от 830 лв. на месец. С
допълнителни споразумения към трудовия договор е било променено
наименованието на длъжността на “Експедитор ,нефтопродукти“ в Дирекция
по доставки и продажби на едро – Група експедитори в ПСБ и е увеличавано
периодично трудовото възнаграждение на ищцата, като по делото е прието за
безспорно, че последното такова брутно трудово възнаграждение възлиза на
1804.11лв. на месец.
По отношение на работното време със споразумение от 01.07.2015 г. е
определено “пълно работно време – работа на смени по график, при сумарно
изчисляване на работното време”. Впоследствие със сключеното
допълнително споразумение от 01.05.2017 г. отново се предвижда сумирано
отчитане на работното време, като с последващите споразумения не се изменя
тази част от договора.
С атакуваната заповед № 288-ЧР от 18.06.2024 г. работодателят е
наложил на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение” за извършени от
нея нарушения на трудовата дисциплина по 190, ал.1, т. 1 предл.2 вр. чл. 187,
ал. 1, т. 1, предл.2 КТ и е прекратил трудовото правоотношение. Видно от
4
мотивите на заповедта наказанието е наложено поради допуснати през месец
ноември 2023 г. шест напускания на работното й място един час порано от
края на работното време, установено от данните предоставени от
ръководителя на о т д е л “Корпоративно безопасност”, отговарящ за
входните/изходни пунктове на производствената площадка, където е
работното място на ищцата Д. К. и през които се преминава със съответна
карта за достъп. Посочено е в заповедта, че на датите 01.11.2023г., 20.11.2023г.,
27.11.2023г., 29.11.2023 г., 30.11.2023 г. ищцата е чекирала своята карта за
изход от КПП2 в 16 ч., а на 24.11.2023 г. – в 15:58 ч. За да се достигне до
съответното КПП2 е организиран транспорт за служителите в 16ч. и в 17ч.,
затова за да достигне до изхода служителят К. е напускала работното си място
поне 5 мин. по-рано, за да използва автобуса и да излезе от предприятието в
часа, посочен в справката. Работодателят изрично е посочил разпоредбите на
Правилника за вътрешния трудов ред, според които за служителите от
Дирекция по доставки и продажби на едро, Група експедитори в ПСБ,
работното време е с начален час от 8:30 ч. до 17 ч., като за служителите заети
в Нефтобази и Технически персонал по експлоатация гр. Бургас работодателят
осигурява при осемчасови смени – 30 мин. време за хранене.
С оглед констатираните нарушения на 11.01.2024 г. от работодателя е била
отправена покана за даване на обяснения от служителя, връчена на
12.01.2024г. От страна на работника са депозирани обяснения в предоставения
4 дневен срок, на 16.01.2024г., с които са оспорени твърденията за неспазване
на работното време. Служителят посочва, че изчисленото отклонение от едни
час е неправилно, тъй като работното време е определено на 8 часа, а тя е
пристигала на работа в 8.30 ч. и не е ползвала обедна почивка, с което е
отработвала пълните осем часа труд. Посочила е още, че за да успее да ползва
транспорта в предприятието е “принудена” да работи без обедна почивка и
това е било съгласувано отдавна с Директор човешки ресурси г-н Н.Н..
Работодателят е оценил нарушението като тежко и е обсъдил депозираните от
работника писмени обяснения.
Районният съд ,като проследил служебно за спазване на преклузивните
срокове установени в чл. 194 и чл. 195 КТ, е приел , че работодателят
надлежно е упражнил правото си да наложи наказанието, а работникът
5
своевременно е оспорил заповедта. Относно съдържанието на заповедта и
спазване на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ за задължителните й реквизити,
съдът е намерил, че същите в настоящия случай са налице. В мотивираната
заповед ,предмет на обжалване ,са посочени онези задължения, определящи
трудовата функция на работника, неизпълнението на които са нарушение на
трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187 КТ. В приложената по делото
заповед са отразени нарушенията ,дали основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителя. В заповедта е посочено и по
делото са представени писмени доказателства – справка от система за контрол
и управление на достъпа за месец ноември 2023 г. и справка „memo” от
Директор “Доставка и продажби на едро”, за часа, в който ищцата е преминала
през КПП2 на предприятието при влизане и излизане за работните дни на
месец ноември. От същите се установява, че на процесните дати ищцата е
пристигала на работното си място няколко минути преди 8.30 ч. и е напускала
същото в 16ч., а на 24.11.2023 г. в 15:58ч.
При така установеното от трудовото досие на ищцата,
първоинстанционният съд е приел ,че същата е работила съгласно последното
сключено допълнително споразумение на “пълно работно време – работа на
смени по график, при сумарно изчисляване на работното време”,от което е
направен извод, че към момента на установяване на нарушението по
отношение на работното време на ищцата се прилагат правилата на чл. 142 КТ
и действащата Наредба за работното време, почивките и отпуските. Съгласно
цитираната разпоредба работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба
на Министерския съвет. В чл. 9 от наредбата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в
часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на
отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното
време, определено в трудовия договор. По делото не е представен действащия
Правилник за вътрешния ред, но от длъжностната характеристика е видно, а и
между страните не се спори, че продължителността на работното време е от
осем часа на ден, на едносменен режим, като същото обстоятелство е
изложено и от ищцата в дадените обяснения до работодателя. Съгласно
предвижданията на чл. 9в от наредбата, когато в края на периода, за който е
6
установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от
работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете,
определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът
или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на
виновно неявяване на работника или служителя на работа.
При това положение съдът е приел ,че от договора и останалите
представени документи не може да се извлече за какъв период е въведено
сумираното отчитане, както и каква е нормата за продължителност на
работното време, каквито са изискванията на чл. 142 КТ и чл. 9а, ал. 3 от
наредбата. Работодателят е посочил в оспорваната заповед, че “установеното
работно време” на ищцата е от 8.30 ч. до 17ч., без да съобрази начина на
отчитане на заетостта на служителя. Съдът е посочил ,че това го препятства в
проверката относно извършване на нарушение относно работното време и
тежестта на нарушението, тъй като описаното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не е съобразено с конкретните условия на трудовия
договор. Това е счетено ,че е достатъчно основание, за да се приеме, че
заповедта е незаконосъобразна и същата е била отменено .
Настоящият съдебен състав не споделя така направените изводи на
първостепенния съд :
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а съгласно ал. 4 от същата
норма максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време; а съгласно чл. 153, ал. 2 КТ, при сумирано
изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-
малко от 36 часа, но според ал. 3 на същата норма при промяна на смените при
сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка
може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24
часа, в случаите когато действителната и техническата организация на
работата в предприятието налагат това.Въвеждането на сумирано изчисляване
на работното време е право на работодателя, поради което и не съществува
7
изискване за валидност да се сключват допълнителни споразумения за
промяна на трудовото правоотношение
При подневното отчитане на работното време, когато работник или
служител отработи в повече от законоустановеното работно време за
длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец.
При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и
седмицата период от време. В този случай продължителността на работното
време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в
повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този
начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за
периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е
превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя
не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или
служител да бъде на работа през тези дни.В тежест на работника е да установи
завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са
допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски.
Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна
отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя
хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед
становищата на страните, доводите им и събраните по делото е
установяването или не на положен извънреден труд.
Съгласно чл. 136 КТ нормалната продължителност на работната седмица е
5 дена, с 40-часово седмично работно време и 8-часово работно време през
деня. Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и 7 часа за нощна смяна.
Нормалната продължителност на работното време не може да бъде
удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в КТ.
В чл. 142, ал. 4 КТ е уредено изрично, че при сумарното изчисляване на
работното време, максималната продължителност на работна смяна може да
бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица - до 56 часа.
Това отклонение от нормалната продължителност на работното време е с
оглед възможността до края на отчетния период по-голямата натовареност да
8
се компенсира с почивки и така да се постигне определената в чл. 136 КТ
нормална продължителност на работното време. С оглед на особеностите при
сумираното изчисляване на работното време е и законовото разрешение
посочените в чл. 144 КТ ограничения по отношение на нощен труд да не се
отнасят за нощните часове в нощните и признати за нощни смесени смени при
сумирано изчисляване на работното време и превръщането на нощните часове
в дневни.
В настоящия случай по делото не се спори, че по трудов договор ищцата
и останалите експедитори е следвало да работят при нормално дневно
работно време от 8 часа като извършеното заплащане е с оглед така
договореното работно време. По делото не е установено/а и не се твърди /
полагането на извънреден труд по см. на чл. 143 ГПК,при което не е налице
сумирано изчисляване на работното време .Сумарното изчисляване на
работното време /което е вписано в допълнителното споразумение към
трудовия договор с ищцата / се е наложило/както е обяснено в отговора на
исковата молба / поради обстоятелството ,че част от служителите през
определени месеци са полагали извънреден труд и механизмът за сумарно
изчисляване на работното време е бил въведен ,за да може тези служители да
получават възнаграждение за положен допълнителен труд .В процесния
период от време ищцата не е била в тази хипотеза – не е полагала извънреден
труд ,не е работила над средната продължителност на работното време ,не е
полагала дежурства ,нито е работила в почивни и празнични дни ,в рамките
на целия исков период няма надхвърляне на установеното по трудов договор
работно време и не е работила при условията на удължено работно време.
От всички събрани по делото доказателства /включително и от
твърденията и обясненията на самата ищца/ се установява ,че ищцата е
работила при дневна продължителност на работното време от 8 часа и че
работното й време е от 8,30 часа до 17,00 часа всеки ден и тя е била наясно с
тази продължителност на работния ден и с това работно време и не е отрича
от ищцата ,че е била наясно ,че е задължена да се намира на работа от 8,30
часа до 17,00 часа през работните дни – пет дни седмично .Затова и
основателно е възражението на ответника-въззивник ,че при това положение
наличието или отсъствието на работен график е без значение ,доколкото
липсва необходимост от него – няма възможност в края на отчетния период да
е налице по-голяма натовареност на съответния служител /в частност –ищцата
9
и нейните колеги експедитори /,която да бъде компенсирана по съответния
начин .От всички представени по делото доказателства /включително и
свидетелските показания / се установява ,че ищцата е следвало да работи по 8
часа на ден през целия месец ноември 2023 г. и е трябвало да се намира на
работното си място през посочения отрязък на работното си време .Затова тук
не може да става дума за сумирано изчисляване на работното време
/доколкото не се е работило на смени с различна продължителност и не става
дума за реално отработено време пред периода на отчитане /,тези норми са
необходими за адекватното изчисляване заплащането на труда на работника и
по никакъв начин не променят факта ,че в рамките на определената смяна
работникът има задължение да отработи смяната и няма право да си тръгна
по-рано от установения между страните по трудовото правоотношение час на
края на работното време .За ищцата този час през месец ноември 2023 г. е бил
17,00 часа и тя не оспорва ,че през целия месец си е тръгвала по-рано от
работа .
Затова неправилно съдът е цитирал нормата на чл.9в от Наредбата за
престой при сумирано изчисляване на работното време ,защото в случая няма
спор точно колко часа общо в определения период на отчитане на работното
време са били отработени от ищцата.Всъщност опитите да се докаже ,че
ищцата е отработила 8-часовия си работен ден ,защото не излизала в обедна
почивка ,са несъстоятелни , а и не са доказани по никакъв начин .В случая не
става дума за спор за реално отработени часове в даден период на отчитане
на сумарното изчисляване на работното време ,защото през процесния период
ищцата не е била в хипотезата на сумарно начисляване на работното време
,т.е.тук не се прилага разпоредбата на чл. 142 КТ/следва да се подчертае ,че
съгл. нормата на чл. 142 работодателят може да определи период на сумарно
отчитане на работното време ,който не може да бъде по-дълъг от 4 месеца,а
ищцата не е работила в тази хипотеза /.Затова неправилен е изводът на съда
,че в случая липсва ясно заложен от работодателя край на сумираното
отчитане на работното време ,тъй като в случая няма сумирано отчитане на
работното време .В случая има нормална продължителност на работното
време съгласно чл. 136 КТ 5-дневна работна седмица , с 40-часово седмично
работно време и 8-часово работно време през деня ,като е фиксиран
диапазон на работния ден-от 8,0 до 17часа .
10
Няма спор ,а и от представеното по делото писмено доказателство –
справка от контролно-пропусквателния пункт/КПП/ на завода е видно ,че през
целия месец ноември 2023 г. К. всеки ден си е тръгвала около час по-рано от
работа /в диапазон от 55 мин.до 62 мин./с обяснението ,че маршрутът на
автобуса ,който тръгна от територията на завода в 16,00 часа й е по-удобен от
този на автобуса ,тръгващ в 17 ,00 часа –факт ,който не се оспорва от самата
ищца . Установено е по делото обстоятелството, че ищцата е напускала
работното си място преди 17ч., който час се счита от работодателя за край на
работното време и това е довело до напрежение в работния колектив и
останалите служители. Извършеното деяние правилно е преценено от
районния съд като нарушение на правилата свързани с работното време,
доколкото дори и при сумирано отчитане, по реда на чл. 9 от цитираната от
районния съд наредба, следва да бъде спазвана установената
продължителност на работното време на смяната от осем часа на ден.По
делото няма спор, че ищцата е напускала работното си място около 16 ч. и е
използвала транспорта тръгващ от предприятието в 16.10ч. Даденото устно
разрешение за това от бившия пряк ръководител на ищцата /починал преди 10
години /, дори и да се установява от свидетелските показания/свид.Ш.-който
обаче още през 2021 г. година е напуснал предприятието и не е наясно с
отношенията към момента на уволнението /, очевидно е било оттеглено от
следващия ръководител, предприел действия за налагане на наказание на
служителя.Напускането на работното място по-рано в продължение на години
наред лишава ищцата от дори теоретична възможност да е отработила
необходимите часове ,за които работодателят й заплаща трудово
възнаграждение и тези системни нарушения могат да доведат до
законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 1
КТ.Както бе казано по-горе , през м. ноември 2023 г. ищцата е преминала през
КПП на завода пет пъти в 16,00 часа и един път в 17,58 часа ,т.е. шест пъти
през един месец/а в заповедта е посочено ,че времето е отчетено от КПП на
завода ,до което има поне още 5 минути път,т.е. реално ищцата е тръгвала от
работното си място повече от 1 час преди края на работния ден /.Дори три
такива нарушения са достатъчни за налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание ,поради което неоснователно е становището ,че това наказание не
съответства на тежестта на извършеното нарушение .Следва да се посочи ,че
работодателят е преценил не само конкретните и по-раншни напускания на
11
работа преждевременно ,но и цялостната трудова дисциплина на ищцата и
липсата на критично отношение към извършените нарушения /представена е
по делото справка за периода януари-ноември 2023 г.,от която е видно ,че
ищцата си е тръгвала по-рано от работа през цялата 2023 година
приблизително един час по-рано,което е създавало напрежение в трудовия
колектив-свид. П./.
Ето защо настоящият съдебен състав счита атакуваното решение за
неправилно и необосновано ,същото следва да бъде отменено и вместо него –
исковите претенции – отхвърлени изцяло.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2782/30.12.2024 г.постановено по гр.д. № 4891/2024
г. по описа на Бургаския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Х. К. ,ЕГН **********,с постоянен адрес –
гр.*** ул. *** № ** ет.* за признаване на незаконосъобразна и отмяна на
заповед № 288-ЧР от 18.06.2024г. г. на работодателя „Лукойл България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София
,бул.“България „ 69, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по 190, ал.1, т.
1 предл.2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл.2 КТ и е прекратен трудовият договор,за
възстановяване на ищцата Д. К. на заеманата преди уволнението длъжност
“експедитор,нефтопродукти ” в Дирекция по доставки и продажби на едро –
Група експедитори в ПСБ, в „Лукойл България” ЕООД и за присъждане на
сумата от 10824.66 лв. (десет хиляди осемстотин двадесет и четири лева) -
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за период от шест месеца, считано от 18.06.2024 г. съгласно чл. 225
КТ, ведно със законната лихва върху всяко просрочено вземане от датата на
предявяване на иска – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13