Решение по дело №2657/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 156 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Н. Н. от [населено място] срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № МД-АУ-4270-1/19.06.2023 г., издаден от гл. инсп. „Контролна и ревизионна дейност“, мълчаливо потвърден, на осн. чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта по отношение на начислените задължения за ПИ с идент. ***, представляващ- земя с площ от 8200,00кв.м., [населено място], р-н „Аспарухово“, м“Таушанлията“, за притежаваната 1/2ид.ч. от жалбоподателя- ДНИ за периода 2018г. – 2022г. в размер на 790,30лв. и лихва в общ размер на 229,74лв. и ТБО за периода 2018г. – 2022г. в общ размер на 454,40лв. и лихва в размер на 132,10лв.

Жалбоподателят поддържа, че процесният имот не подлежи на облагане с местни данъци и такси от придобиването му до настоящия момент, тъй като имотът е земеделска земя като се позовава на чл.10, ал.3 от ЗМДТ. Твърди ,че имотът е с трайно предназначение „лозе“ с трайно предназначение на територията – земеделска с категория на земята – 5. По отношение на имота не оспорва, че попада в обхвата на новата строителна граница на [населено място], съгласно ОУП на Община Варна.

На изложените съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, представлявана от юрк. В., оспорва жалбата. Поддържа, че АУЗ, мълчаливо потвърден, е издаден от компетентен орган, съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Процесният имот попада в новите строителни граници на [населено място], съгласно ОУП от 2012г., поради което същият попада в урбанизирана територия, което, от своя страна, обуславя законосъобразното му данъчно облагане. Моли оспореният акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение за наследници от 18.04.2023г. на район „Одесос“ при Община-Варна, жалбоподателят е наследник /син/ на М. Т. Н..

С решение №565/16.10.1998г. на Поземлена комисия - [населено място], на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на М. Т. Н. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на „Галата“, върху следният недвижим имот - Лозе от 8.201 дка., пета категория, местност „Таушанлията“, [имот номер] по плана за земеразделяне.

Видно от скица с №15-457110-28.04.2023г. и удостоверение за характеристики на поземлен имот в Земеделска територия с изх.№25- 127225-28.04.2023г. на СГКК- Варна, [имот номер] е с начин на трайно ползване - лозе, с площ от 8200кв.м., с трайно предназначение на територията - Земеделска и с категория на земята при неполивни условия - 5. Местоположението на поземленият имот спрямо строителните граници на населеното място, в което се намира - от 3 до 6 км. Местоположението на поземленият имот спрямо пътната мрежа с трайна настилка - до 1 км.

Според служебна бележка с изх.№ПО-21-278-1/07.06.2023г. на Общинска служба по земеделие - Варна, имот с №***, номер по предходен план 230009, с площ от 8200кв.м., землище Варна, [ЕКАТТЕ], Община Варна, местност „Таушанлията“, с НТП - „лозе“ и вид територия „Земеделска територия“, в уверение на това, че същият имот е земеделска земя.

За ПИ с ид.10135.5023.9 жалбоподателят е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№**********/18.05.2023г., според която притежава 1/2 ид.ч. Имотът е заведен с парт.№ 5305Н549479.

Видно от писмо /л.14 от делото/ с peг. №АУ088170АС_001АС/18.09.2023г., изд. от администрацията на район „Аспарухово“ към община Варна, процесният имот е включен в строителните граници на [населено място], съгласно ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.04.2012г. на МРРБ и попада в устройствена зона Жкн1 - комплексно застрояване в големи УПИ, съчетано със свободно или групово застрояване в индивидуални УПИ. Приложена е извадка от ОУП на [населено място] в частта на процесния имот.

Съгласно служебна бележка /л.19/ с рег.№ УСКОР23000990АС_001АС/30.05.23г. имотът на жалбоподателя не попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2017 г. до 2022 г. В приложени писмени бележки ответника сочи, че в АУЗ би трябвало да е включена само такса по чл. 62, т.3 от ЗМДТ за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населени места и селищните образувания в общината, тъй като имота не попада в границите за сметосъбиране.

АУЗ № МД-АУ-4270-1/19.06.2023г., издаден от гл. инсп. „Контролна и ревизионна дейност“, на А. Н. Н. са установени публични задължения за ДНИ в общ размер на 790,30лв. главница, 229,74лв. лихва и ТБО в общ размер на 454,40лв. главница и 132,10лв. лихва за притежаваните от него  ид.ч. от 8200,00кв. м. ид.ч. от [ПИ], за 2018 г., 2019 г., 2020г., 2021г., 2022г.

Актът е съобщен на А. Н. на 19.06.23г.

На 28.06.23г. е депозирана жалба от А. Н. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Липсва произнасяне в срока по чл. 155, ал.1 ДОПК.

Жалбата е изпратена в АС – Варна чрез Директор на Дирекция „МД“ при Община Варна, с която се оспорва мълчаливо потвърждаване на АУЗ.

Съгласно ОУП на Община Варна одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, с приложена извадка по делото, ПИ на жалбоподателя попада в територия с отреждане Жкн1 /жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване/ - в новите строителни граници на града.

Според удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия на АГКК с изх. № 25-127225-28.04.23г., имотът има трайно предназначение на територията : земеделска и начин на трайно ползване на имота : лозе. Имотът не е променил предназначението си , но е обхванат от новите строителни граници, съгласно ОУП. Новите строителни граници, съгласно ОУП, който е публикуван в сайта на община Варна, представлява графика, която обхваща мери, ниви, територии по §4 от ЗСПЗЗ, това е огромен регион очертан с жълта пунктирана линия, това са новите строителни граници, но вътре в обхвата им има както земеделски земи, селищни образувания и населени места.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административния акт, в установения срок в чл. 156 ал. 1 от ДОПК и след провеждане на задължителното административно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 156, ал.5 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспорените АУЗ са издадени от компетентен орган Цв. Б.– гл.инсп. „КРД“, определена за орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения, в хипотезата на издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице и при липса на проведено установително производство по чл.108 от ДОПК - ревизия, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от АУЗ, органът по приходите е посочил имота, за който са установени задълженията, номер и дата на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, номерата на откритата за имота партида, вид и административен адрес на имота, правата на данъчнозадължените лица, установени въз основа на данни от декларацията и приложените към тях документи за собственост. В разпоредителната част на актовете са посочени периода, вида и размера на установените задължения.

В АУЗ не са посочените и конкретните изчисления при формиране на данъчната оценка на имота, но това не е съществен порок, доколкото формулите за изчисляване на данъчната оценка са нормативно установени – чл.20 от ЗМДТ, вр.чл.13 /за земите в строителните граници, без земеделските земи/, респ. чл.19 /за земеделските земи и горите/ от Приложение 2 към ЗМДТ, и съобразно вида на имотите и декларираните за тях показатели, не се препятства възможността за извършване на проверка на коректността на изчисленията.

С оглед изложеното, спорът между страните е формиран по въпроса дали [ПИ] е облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателя е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ, респ. приложимо ли е изключението по чл.10, ал.3 от ЗМДТ?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ. В редакцията, приложима за 2018г. на чл.10, ал.1 ЗМДТ е посочено, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

След изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2018г., в сила от 01.01.2019г., към облагаемите обекти са причислени и самостоятелните обекти в сгради.

Според чл.10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Видно от чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение на всеки отделен имот, съобразно вида на територията, върху която попадат, е регламентирано в чл. 8 от ЗУТ. Всеки поземлен имот попада в една от категориите по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и има поне едно от посочените в чл. 8 от с.з. конкретни предназначения.

Анализът на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ обосновава извод, че са налице две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места/чл.3, ал.1 от ЗАТУРБ/ и селищните образувания /чл.2, ал.3 от ЗАТУРБ/, като и населеното място и селищното образувание представляват урбанизирана територия, и поземлени имоти, които са разположени извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Границите на териториите на населените места /§5, т.6 от ДР на ЗУТ/ и селищните образувания се определят съгласно чл. 106, т. 1 от ЗУТ с общ устройствен план, а съгласно чл. 8, т. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищните образувания.

За целите на данъчното облагане, релевантно е само значението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, като имотите с такова предназначение могат да са разположени както в урбанизирана територия, така и извън нея. И двете групи имоти следва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение на имота по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се определя с подробен устройствен план по чл. 103, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, чл. 108, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, като поземлените имоти в строителните граници на населените места /урбанизирани територии/ трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

Освен предвижданията на плана е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото в плана. Предназначението на поземлените имоти в територии без устройствени планове до влизане в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закона-чл.9, ал.1 ЗУТ. Съгласно ал.2 на чл.9 ЗУТ промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП и по реда на този закон.

Предвид гореизложеното, само когато са налице и трите кумулативни предпоставки – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл. 8, т.1 от ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект.

От събраните по делото доказателства /документи за собственост, удостоверение за характеристики и служебна бележка/ по безспорен и категоричен начин се установи, че ПИ с [идентификатор] е с трайно предназначение- земеделска земя, с начин на трайно ползване – лозе. Имотът попада в обхвата на новите строителни граници на [населено място], съобразно ОУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/ 03.09.2012г. на Министъра на РРБ, в устройствена зона „Жкн1“, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че процесният [ПИ] е облагаем с ДНИ и за него се дължи ТБО.

Общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира процесния имот – урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл, с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на съответния имот. Наред с изискването в чл.10, ал.1 от ЗМДТ поземленият имот да е разположен в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение съответно на посочените в чл.8, т.1 от ЗУТ, което да е определено с ПУП по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 от ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за процесния ПИ няма влязъл в сила ПУП, с който да му е отредено предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ. Освен влязъл в сила ПУП, с който да е определено конкретно предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция след изменението ДВ, бр.39/2011г., въвежда и допълнително изискване – да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Целта на това изменение на чл.10, ал.1 от ЗМДТ е да се синхронизира режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с режимите по действащите други специални закони като поставя изискването, освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяна на предназначението, а в случая такава промяна за процесния имот не е извършена.

Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по реда, предвиден в Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението на имота следва да се счита променено едва след влизане в сила на решението по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, /съответно - по чл.77, ал.2 от ЗГ/ каквато процедура в случая не се установява, а и не се твърди да е провеждана.

С оглед горното, в нарушение на чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, с АУЗ № МД-АУ-4270-1/19.06.2023г. е прието, че ПИ с [идентификатор] е облагаем по реда на ЗМДТ обект и за същия се дължи ДНИ.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл.10, ал.1 от ЗМДТ, какъвто ПИ с [идентификатор] не е.

След като имотът не е облагаем с ДНИ обект, жалбоподателят няма качеството и на задължен за заплащане на ТБО правен субект.

С оглед гореизложеното оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателят следва да се присъдят направените по делото разноски за ДТ в размер на 10лв., а на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адвокат Б. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 460,30 лв.

Водим от горното, Административен съд - Варна, 23-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-4270/19.06.2023г., издаден от главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“, община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който на А. Н. Н. за притежаваната от него ид.ч. от поземлен имот с [идентификатор], са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за данъчните периоди от 2018г. до 2022г. вкл. в общ размер на 1244.70лв. главници и лихви в общ размер на 361.84лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Н. Н., [ЕГН] разноски по делото в размер на 10лв.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат Б. И. Ж. – член на Адвокатска колегия – Варна, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 460,30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.