№ 126
гр. Русе, 24.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Росица Радославова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600523 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 260013 от 21.01.2021г., постановена по НОХД №
1745/2020г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия Г. Д. Г., роден на
07.03.1976г. в Разград, български гражданин, с висше обра зование, неженен,
работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.07.2019г., в
с.П., Област - Русе, по хулигански подбуди причинил на В.Д. А., лека телесна
повреда, изразяваща с в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК - временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
резултат от сътресение на мозъка, с наличие на обективна неврологична
симптоматика, одраскване и кръвонасядане на челото и конюктивална
инекция на лява очна ябълка, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, вр
чл.130 ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за десет месеца.
Със същата присъда Районен съд - Русе признал подсъдимия
Г.Г. за виновен и в това, че на 03.07.2019г., в с.П., извършил непристойни
действия - на публично място нанесъл побой на В.Д. А., ударил с ръка Д. П.
1
Г., отправил обидни думи спрямо И.Б.И. и В.В.В., полицейски служители в
РУ-Ветово, като блъснал с ръце последния, грубо нарушавайки обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта - полицейските
служители И.Б.И. - полицай в ГООР на РУ - гр.Ветово и В.В.В. - младши
автоконтрольор в Група Охранителна полиция при РУ - Ветово, изпълняващи
задълженията си по охрана на обществения ред, поради което и на основание
чл.325 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за една
година.
На основание чл.23 от НК, съдът групирал наказанията, като
наложил най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за една година.
На основание чл.66 от НК, отложил изпълнението му за изпитателен срок от
три години.
С посочената присъда Районен съд - Русе признал подсъдимия
Г.Г. за невинен и го оправдал за това, че деянието му се отличава с
изключителна дързост и цинизъм, да е псувал полицейските служители И.И. и
В.В., както и да е блъскал полицейския служител И.И., поради което го
оправдал за обвинението по чл.325 ал.2 пр.З от НК в съответните части.
С присъдата си Районният съд осъдил подсъдимия Г.Г. да
заплати на гражданския ищец Д.Г., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 500 лв., ведно със законната лихва, считано от
03.07.2019год., като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 1000лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил подсъдимия Г.Г.
да заплати и на гражданския ищец В. А., обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 175,22 лв. и неимуществени вреди в размер 1800
лв., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2019г., като иска в
останалата му част, до пълно предявения размер от 3500лв., отхвърлил като
неоснователен и недоказан.
С оглед така постановената присъда, Районният съд осъдил
подсъдимия да заплати още направените съдебни разноски и д.т. върху
уважените размери на гражданските искове.
Недоволна от присъдата останала адв.М. Д. от АК - Русе,
2
упълномощен защитник на подсъдимия Г.Г., която я обжалва с молба да бъде
отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан. Счита присъдата за необоснована, тъй като от
събраните доказателства не можело да се направи обоснован извод за
авторството на деянията, посочени в обвинителния акт. Едновременно
претендира, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото не
кореспондирало с тежестта на конкретните деяния и обществената опасност
на самия деец. Недоказани били и уважените граждански искове.
Алтернативно поддържа искане за изменение на присъдата като наказанието
и обезщетенията по гражданските искове бъдат намалени.
В срока по чл.322 от НПК е постъпило становище от
гражданския ищец Д. П. Г., против жалбата на защитника. В него твърди, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна, с молба да бъде
потвърдена.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият Г.Г.
и защитникът му, поддържат въззивната жалба на посочените в нея
основания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жал бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.
Гражданският ищец и частен обвинител В. А., редовно
призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Повереникът му,
адв.Ю.Д. от АК - Русе, счита жалбата за неоснователна и моли присъдата да
се потвърди.
Гражданският ищец Д.Г. счита жалбата за неоснователна и
моли присъдата да се потвърди.
В последната си дума подсъдимият Г.Г. заявява, че желае да
бъде оправдан или да получи присъда, която да му позволява да работи.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:
3
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени след ните фак тически положения:
Подсъдимият Г.Г. е роден на 07.03.1976г. в гр.Разград.
Завършил е висше образование. Работи като учител в ****** - Русе. Не е
осъждан. Живее в къща в с.П., заедно със свид.И.С. и двете им деца. В
съседна къща собственост на свид.П.К., живее тя, заедно със свид.В. А..
На 02.07.2019г., вечерта в дома на свид.П.К. гостувал свид.Д.Г.,
приятел на свид.В. А.. Докато вечеряли, тримата разговаряли и слушали
музика на терасата на къщата. Подсъдимият ги чул и се подразнил от шума,
но не предприел нищо. След полунощ свид.Д. Г., който живеел в същото село,
се прибрал в дома си.
В следобедните часове на 03.07.2019г. свид.П.К. чула силен
шум пред къщата си. Погледнала и видяла подсъдимия да форсира двигателя
на автомобила си и да го паркира по начин, който препречвал пътя на техния.
Съобщила на свид.В. А., който по това време бил в мазата. Той излязъл на
улицата, като взел и торба с отпадъци, която искал да изхвърли в контейнера.
В този момент подс.Г.Г., който бил употребил алкохол, се намирал наблизо.
Като го видял, хукнал към него и ядосан започнал да крещи нецензурни думи
(нарекъл го „дърт педераст”, а свид. П.К. „дърта курва”). Нанесъл серия от
удари в областта на главата, като крещял, че със свидетелката „...му пречели,
че от тях децата му не можели да спят”. Ударите, които попаднали в
слепоочията на свид.В. А., му причинили силна болка.
Тези действия на подсъдимия били наблюдавани от свид. П.К.,
която уплашена сигнализирала органите на МВР. Телефонирала и на свид.Д.
Г.. Междувременно, подсъдимият, който я чул, изместил колата си и се
прибрал. Свид.В. А. също влязъл в къщата, за да измие кръвта от лицето си.
След малко пристигнали свидетелите И.И. и В.В., полицейски
служители в РУ - Ветово. Двамата изпълнявали служебните си задължения по
охрана на обществения ред. Полицаите влезли в имота на свид.П.К., която
подала сигнала и започнали проверка. Без да го викат, след тях, влязъл и
подс.Г. Г., настоявайки да даде обяснения. Полицаите му казали, че ще го
4
посетят по-късно в дома му и разпоредили да напусне имота. Когато
подсъдимият излязъл на улицата, видял свид.Д. Г., който бил повикан по-рано
от свид.П.К. по телефона. На връв около врата си, той носел диопритчни
еластични очила, закопчаващи се с магнит. Като го видял, подсъдимият се
засилил към него, изтеглил очилата от врата му и с тях го ударил през лицето.
Едно от стъклата паднало и докато свидетелят го търсил на земята,
подсъдимият се отдалечил към дома си. Шумът от инцидента бил чут от
полицейските служители, които излезли на улицата, придружени от
свид.П.К.. Те наредили на подсъдимия да спре, но той отказал с думите, че „с
прости полицаи не разговарял и, че бил с висше образование”. Влязъл в дома
си, отказал да отвори и даде личната си карта, отказал да подпише и протокол
за предупреждение по ЗМВР, като блъснал в гърдите свид.В.В., който се
опитвал да влезе в дома му. Заканил се на полицаите с думите: „Ще видите
какво ще ви се случи, ще видите кой съм аз...” В отговор полицаите го
задържали, сложили му белезници и го отвели в РУП - Ветово. Пострадалите
В. А. и Д.Г., заедно със свид.П.К. също отишли в управлението, където им
били снети писмени обяснения и подали жалби.
Вечерта, след инцидента, свид.В. А. усетил виене на свят.
Станал да се наплиска с вода и усетил много силно главоболие и силен шум в
ушите, който усещал и до днес. Усетил нарушение на вестибуларния апарат.
На другия ден посетил личния си лекар, който го изпратил на невролог. По
него съвет посетил и съдебен лекар. Посетил и очен лекар, който му назначил
лечение. Бил една седмица на домашно лечение, назначено от невролог, но
тъй като симптомите не отминавали, бил приет в болница. Там го поставили
на системи за намаляване на налягането в черепната кутия, след което бил в
болничен престой за около двадесет дни.
Била извършена предварителна проверка по случая, а
впоследствие започнало и предварително разследване. В неговия ход била
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, според заключението
на която, при инцидента му било причинено временно разстройство на
здравето не опасно за живота, резултат от сътресение на мозъка, наличие на
обективна неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на
челото и конюктивална инекция на лява очна ябълка.
5
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъ ще стви л
обективните признаци на престъпния състав по чл.131 ал.1 т.12, вр чл.130 ал.1
от НК, тъй като на 03.07.2019г., в с.П., по хулигански подбуди причинил на
свид.В. А., лека телесна повреда, изразяваща с в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, резултат от сътресение на мозъка, с наличие на
обективна неврологична симптоматика, одраскване и кръвонасядане на
челото и конюктивална инекция на лява очна ябълка, както и по чл.325 ал.2,
вр. ал.1 от НК, тъй като по същото време и място извършил непристойни
действия - на публично място нанесъл побой на свид.В. А., ударил с ръка
свид.Д.Г., отправил обидни думи спрямо свидетелите И.И. и В.В., полицейски
служители в РУ - гр.Ветово, като блъснал с ръце последния, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на
властта - полицейските служители И.И. - полицай в ГООР на РУ - гр.Ветово и
В.В., мл.автоконтрольор в Група Охранителна полиция при РУ - Ветово,
изпълняващи задълженията си по охрана на обществения ред.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че
деянията са осъществени от подс.Г.Г. умишлено. От мотивите може да се
заключи, че за престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр чл.130 ал.1 от НК, съдът
приел евентуален, а за това по чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК - пряк умисъл.
Приемайки превес на смекчаващите вината обстоятелства за
двете престъпления, съдът отмерил за това по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130
ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода за десет месеца, а за това по
чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК, лишаване от свобода за една година.
Последното наложил на основание чл.23 ал.1 от НК, като общо и отложил
изтърпяването му за минималния изпитателен срок от три години.
С оглед приетото, Районният съд счел, че гражданските
искове, с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а
само за свид.В. А. и имуществени са основателни. Като изложил мотиви,
отмерил в съответствие с чл.52 от ЗЗД обезщетения за възмедяване на
6
претърпените неимуществени вреди по справедливост, а за
имуществените - изцяло. В останалата част, като приел исковете за
претърпени неимуществени вреди за неоснователни и недоказани, ги
отхвърлил. Присъдил също законната лихва, а също така разноски и д.т.
Въззивната жалба съдържа обстойни мотиви, в смисъл, че не
било доказано причиняването на телесната повреда на свид.В. А., а
наличието на конфликт с него, изключвало и хулиганските подбуди.
Нямало категорични доказателства също за телесното увреждане,
причинено на свид.Д.Г., както за отправените обидни думи и съпротива
спрямо полицейските служители. Със същите аргументи са оспорени
изцяло и присъдените обезщетения по гражданските искове.
Тези оплаквания са релевирани още пред първата инстанция,
която обосновано ги преценила за неоснователни. В изключително
подробни мотиви, Районният съд дал конкретни отговори на всички
доводи в жалбата, като изложеното се споделя напълно и от въззивната
инстанция. Несериозен е доводът, че след като не е доказано наличието
на пръстен или друг предмет с ограничена повърхност в ръката на
подсъдимия, няма доказателства за извършеното деяние. Освен
показанията на пострадалия, то се установява от тези на свид.П.К., а
косвено и от свидетелите И.И. и В.В.. В подкрепа на обвинението е и заключението
на съдебно-медицинската експертиза. Наличието на самия конфликт не се отрича дори от
подсъдимия. При тези данни, въпреки, че останал неизяснен въпросът какво точно е имал в
ръката си (пръстен или напр.контактния ключ на колата) изводите в мотивите относно
авторството му са правилни и обосновани.
Правилно са отклонени и възраженията за наличие на личен мотив. Въпреки
безспорно влошените отношения със свид.В. А., действията на подсъдимия са отнесени във
времето далеч след приключване на непосредствения повод - раздразнението от шумната
вечеря и разговорите до късно на терасата. Освен това, някакви предходни
взаимоотношения подсъдимият е имал само с него, а в случая, почти едновременно
извършил още едно престъпление, квалифицирано като хулиганство, изразено в агресия към
други три лица. Голословни са твърденията в жалбата, че за него липсвали
доказателства. Освен показанията на свид.Д. Г., агресията към него се
установява още от свид.П.К. и полицейските служители. Въпреки, че
7
тримата не са наблюдавали пряко действията на подсъдимия, те се
намирали в непосредствена близост, чули шума и видели подсъдимия да
се отдалечава. Още тогава видели и счупените очила на пострадалия.
Обилни доказателства са събрани и за оказаната съпротива и
отношението на подсъдимия спрямо свидетелите И.И. и В.В.. Оплакванията в
жалбата в тази част представят некоректно събитията, като пряко се твърди, че задържането
било неоправдано, тъй като личната карта на подсъдимия била в него и полицаите можели
да установят неговата самоличност. Доказателствата в действителност сочат, че той отказал
да я предаде и дори се опитал да не допусне полицаите в двора на имота си. В делото има
данни и какво е причинило това поведение. Превъзбуден от употребата на алкохол,
подсъдимият се подразнил от начина, по който свидетелите се обръщали към него. Считайки
ги за пристрастни, ги нарекъл прости полицаи, като интерпретацията в жалбата „просто
полицаи” е некоректна и напълно необоснована. Правилно Районният съд е преценил, че
целта на подс.Г.Г. е била да засегне, което кореспондира още с изтъкването на
образователната му степен и блъскането на свид.В. В..
Въззивният жалбоподател не е аргументирал оплакването си
за явна несправедливост на наложените наказание. При
индивидуализацията им Районният съд е взел предвид всички обстоятелства,
относими към техния вид и размер, като отмерил минимални наказания, съобразени с
данните за личността на подсъдимия и тежестта на извършените деяния.
Неоснователни са оплакванията в жалбата и досежно
присъдените обезщетения. Предложената лаконична аргументация е по
същество повторение на неоснователните доводи против авторството на
подсъдимия. Окръжният съд, като преценява отново събраните доказателства,
намира, че трите иска са правилно уважени, а техният размер е доказан до
приетите размери на обезщетенията.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подс.Г.Г. са доказани по несъмнен начин. При
разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени нару‐
шения на процесуалните правила, а наложените наказания и уважените
размери на гражданските искове са справедливи, поради поради което
присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди изцяло.
В полза на гражданския ищец В. А. следва да се присъдят
8
направените пред тази инстанция съдебни разноски.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013 от 21.01.2021г.,
постановена по НОХД № 1745/2020г. от Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Д. Г., ЕГН **********, със снета в
присъдата самоличност, да заплати на В.Д. А., ЕГН ********** съдебни
разноски в размер ШЕСТОТИН лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9