Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.10.2020
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15828/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Х.М.,
с която са предявени срещу С.о., искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на
здравето – Счупване на левия малък пищял в областта на глезенната
става на левия крак, настъпила на 23.08.2018 г., и за сумата от 9,59 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от лечението на счупването. Претендира
законната лихва от датата на увреждането и направените разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 23.08.2018 г. около 16,00 ч., в
гр. София, докато вървяла по тротоара на ъгъла на улиците „Леге” и „Съборна“, кракът й попаднал в разбит участък и се спънала в разбития
бетон и стърчащи арматурни железа. Изпитала силна болка, опитала е лечение в
домашни условия, но поради продължителните болки на 28.09.2018 г. е потърсила
лекарска помощ и след рентгеново изследване е установено счупване на на глезена и й е предписано носене на шина. Към настоящия
момент все още не се чувства напълно възстановена, тъй като ходи трудно и
накуцва.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма, при който ищцата твърди да е получила процесните наранявания. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като падането се дължало на липса на внимание
у пострадалата, а настъпилите вреди са обусловени от късно потърсената
медицинска помощ. Оспорва претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди като неотговарящо на обществените критерии за справедливост
и икономическата обстановка през 2018 г. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от показанията на свидетеля Р.Т., че на 23.08.2018
г., докато са се разхождали, преминавайки по тротоара на ъгъла на улиците
„Съборна“ и „Леге“, ищцата се е спънала и паднала. Свидетелят обърнал внимание
на настилката и установил, че спъването е в дупка с размер около 10 см под
нивото на тротоара от пропаднали плочки. Свидетелят определя пропадането на
плочките като незабележимо от страната, от която те са се движили.
Установява се от приложените по делото медицински
документи и от съдебно-медицинската експертиза, че В следствие на претърпяна
пътна травма, ищцата В. Г.М., на 56 г., е получила: „Счупване на левия малък
пищял в областта на глезенната става“. Съгласно
експертизата тази костна увреда в глезанната става се
среща много често при пешеходци, които по време на движение в един момент по
различни причини стъпват грешно на външния ръб на стъпалото, като описаният
механизъм напълно съвпада с този при който най-често се получават фрактурите на
глезена на малкия пищял. Счупването е вътреставно и
затова при такава травма глезенната става реагира с
голям оток, вътреставен кръвоизлив и невъзможност за нормално
движение на съответното ходило. За първи път травматичната увреда е
регистрирана на 28.09.2018г. – т.е. 35 дни след посочената дата от ищцата. Поставена
е ортеза на Тюан. Предписани
медикаменти:Етодин, Микрофен,
Сераза-гел, Алга сан-гел, Арника –спрей. Счупеният фибуларен
глезен зараства за срок от 30-40 дни, в зависимост нивото на фрактурата и дали
тя е била разместен. След 30-ия ден започва провеждане на рехабилитация, т.е.
раздвижване на глезенната става за да се възстанови
обема и силата на движенията й. Общо лечебният и възстановителен (оздравителен)
период при фрактура на глезен е около 2 месеца. През посоченият период,
пострадалият търпи – болки и страдания, като най интензивни те са през първите
2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на
провежданата рехабилитация. Извън тези периоди болките са периодично явяващи се
най вече при преумора на ставата или при рязка промяна на времето, но тези
болки бързо отзвучават след употреба на аналгетици. Към настоящия момент няма
данни за усложнения или боли.
От показанията на свидетеля А.С.се установява, че
непосредствено след настъпване на увреждането е имала болки и оток на крака.
Първоначално се е обърнала към личния си лекар, което е диагностицирал
навяхване и е предписал болкоуспокояващи лекарства, противовъзпалителни кремове
и студени компреси, впоследствие и лечение с инжекции. След като така
предписаното лечение не е дало резултат, се е обърнала към травматолог. Поради
увреждането ищцата е изпитвала болки и е ползвала помощта на близки да й
пазаруват и да я транспоортират до лекар. Наложило се
е и да ползва отпуск по болест. Увреждането е възпрепятствало да упражнява
хобито си като планинар и е престанала да посещава излети в планината с
туристическата група, в която е участвала преди инцидента.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От
обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е имало дупка
(неравност на настилката), се налага изводът, че длъжностни лица на служба при
ответника не са изпълнили задължението си да поддържат земното платно (което
съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв
начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени
от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС №
7/1959 г.). В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в
годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.о.
за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по
арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да
докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за
безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По
делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на
процесния тротоар, нито да е имало сигнализация за неравността.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата
е възникнало вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се
съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта на крака, което
обективно води до дискомфорт и трудности при придвижването. Лечението е
консервативно – с поставена шина, не се е наложило болнично лечение или
провеждане на операция. Интензитетът на болката е бил най-голям през първите
2-3 седмици. Ищцата е ползвала помощ от приятели за пазаруване и придвижване,
ползвала е отпуск по болест и е прекратила участието си в излети в планината. Към
настоящия момент е налице пълно възстановяване. Поради изложеното съдът, при
преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на
лечение, наличието на трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки
ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000
лв.
Основателен е и искът за присъждане на имуществени
вреди от увреждането. Установява се от медицинската експертиза и представените
писмени доказателства, че във връзка с лечението на ищцата са предписани
медикаменти и тя е извършила разходи за закупуването им в размер на 15,29 лв.
Частично основателно се явява направеното възражение за
съпричиняване. От показанията и свидетеля Тануцов се
установява, че по време на разходка ищцата се е спънала в неравност на пътната
настилка на тротоар. Макар свидетелят да сочи, че по негово мнение неравността
не е била видима, съдът приема, че при обичайно ниската скорост на придвижване
по време на разходка, всяка неравност в пътната настилка може да бъде
забелязана – ако това не може да стане отдалеч, то е напълно възможно при
приближаване до неравността, същата да бъде възприета и избегната от
разхождащия се пешеходец. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е
положила дължимата грижа към собственото си здраве да бъде внимателна към
състоянието на пътя, по който преминава. Неоснователно е възражението на
ответника, че вредоносните последици са настъпили поради късно потърсена
специализирана лекарска помощ. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че няма данни за настъпили усложнение при ищцата, лечението и
възстановителния процес са протекли в обичайните срокове. Ето защо съдът
приема, че тежестта на вредите не е обусловено от късно потърсена лекарка
помощ. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на пострадалия – неполагане на дължима грижа
да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимите
обезщетения следва да бъде намален с 20% (1/5) – до 16000 лв. за обезщетението
за неимуществени вреди и 7,96 лв. за имуществените вреди.
По лихвата за забава
Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. За задължението
за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да се присъди законната
лихва от датата на увреждането - 23.08.2018 г., а върху обезщетението за имуществени
вреди – от датата на извършване на разхода (28.09.2018 г. – видно от касовата
бележка, л.10).
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса и експертиза – в размер на 300 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.) съобразно
отхвърлената част от иска, тоест в размер на 203.97 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавна такса до пълния дължим размер, в съответствие с уважената част
от исковата – за сумата от 590 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.о., адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати на В.Х.М., ЕГН **********, както следва:
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 16000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 23.08.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 23.08.2018 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 7,96 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение, ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 300 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 50000
лв. за неимуществени вреди и 9,59 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.о., адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата 590 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: