РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Берковица, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
Административно наказателно дело № 20221610200348 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба срещу наказателно
постановление №............. г., издадено от Председател на ДАМТН, с
което на „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Ловеч, ул. Търговска № 12, представлявано от Милко
Константинов Д. и Г. Иванов Татарски, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закон
за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 6, т. 1 от
Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, на
основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв., а на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа 11 /ДВ, бр.50/1999г., посл. изм. ДВ,
бр.33/2020г./ са възложени разноски по производството общо в размер на
340,00лв.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение 446/31.10.2022 г. на АдмС-Монтана с по КАНД 410/22 г., е което е
1
било отменено Решение 78/09.08.2022 г. по АНД 30/22 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка на 02.06.2021 г. на обект: Бензиностанция, управляван от
„ПЕТРОЛ“ АД находящ се в град В. от бензиноколонка № 2 е взета проба от
разпространяваното течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95, с протокол за проверка и
вземане на проба № Пл-063/02.06.2021 г. При проверката е установено, че последната
доставка на течното гориво е в количество 12 008 L, по Приемо-предавателен протокол
№773561/26.04.2021 г. и с Декларация за съответствие №1855/12.04.2021 г., издадена от
„САКСА“ ООД, за партида №S-RG-12421 в количество 4 040 t. Налично количество в
резервоара, свързан с бензиноколонка №2 в момента на проверката е 3 453 L.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр. София,
ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ № 2, Сертификат за
акредитация на БСА per. № 35 ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден
Протокол от изпитване №С-0195/07.06.2021 г. на основание изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП- 0310/07.06.2021 г.
съгласно който: течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95, по показател „Налягане на
парите“ не съответства на изискванията за качество, както следва: „Налягане на парите”:
Полученият резултат от изпитването е 61,6 кРа при норма максимум 60,0 кРа, отклонение с
1,6 кРа над максимално допустимата стойност. След прилагане на критериите за прецизност
на използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 “Нефтопродукти и сродни
продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите-Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване”, при получен
резултат от изпитването над 60,9 кРа продуктът не съответства на изискването за този
2
показател. Следователно, изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
разпространяваното течно гориво - Автомобилен бензин, R O N 95 по показател „Налягане
на парите“ с изискванията към него в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са изпратени на основание чл.22,
ал.8 от НИКТГУРНТК на „ПЕТРОЛ“ АД, с писмо с изх. №84-01-489/08.06.2021 г. и известие
за доставяне от 11.06.2021 г.
Със заявление Вх.№84-01-489-1/09.06.2021г. „ПЕТРОЛ“ АД, на основание чл. 22, ал.9
от НИКТГУРНТК, е поискало стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение 12
за показател „Налягане на парите“.
Представен е Протокол от изпитване №...... г. на контролната проба, предоставена на
проверяваното лице по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК от акредитирана Изпитвателна
лаборатория за горива към „СИД 1“ ООД - гр. Нови Искър, Сертификат за акредитация per.
№10ЛИ, изд. на 12.02.2020 г. валиден до 29.12.2020 г., удължен със Заповед
№А794/21.12.2020 г. издаден от ИА БСА.
С Експертиза Ек-010/09.06.2021 г., след прилагане на Етап 1 от Процедурата при
оспорване на резултати, е направено заключение, че при условията на буква „б“ от
Приложение №12 не може да бъде установено съответствие или несъответствие на
течното гориво - Автомобилен бензин, RON 95 по показател „Налягане на парите“.
Заинтересованата страна е преминала към Етап 2 от Процедурата, като е уведомила ГД
ККТГ за решението си с писмо вх. №84-01-489-3/10.06.2021 г. Арбитражното изпитване е
проведено в Изпитвателна лабораторив за ГСМ към „Булгарконтрола“ АД - гр. София,
Сертификат за акредитация per. №275ЛИ/28.04.2020 г., валиден до 26.11.2022 г., издаден от
ИА БСА и е издаден Протокол от изпитване №839/10.06.2021 г.
С Експертиза № Еа-003/1 1.06.2021 г. след прилагане на Етап 2 от процедура по
оспорване на резултатите, съгласно Приложение №12 се стига до извода, че при условията
на буква „б“ е установено несъответствие на изискванията за качество течното гориво -
Автомобилен бензин, RON 95 по показател „Налягане на парите“, като заключението е
окончателно.
С писмо-покана изх. №84-00-102/30.06.2021 г. и известие за доставяне от 02.07.2021
г., дружеството е поканено да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Поради неявяване на
представител на дружеството, на основание на чл. 43а, ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН
актът е съставен и изпратен за връчване от кмета на Община Ловеч с писмо изх. №84-00-
102- 1/09.08.2021 г. и известие за доставяне от 11.08.2021 г.
С писмо с вх. №84-00-102-3/20.08.2021 г., Корнелия Маринова - Кмет на Община
Ловеч връща АУАН, подписан от Любомир Веселинов Иванов - упълномощен от лицата Г.
Иванов Татарски и Милко Константинов Д. законно представляващи заедно „Петрол“ АД,
на 16.08.2021 г., видно от положеният подпис в акта и разписката за предадени/получени
документи.
В ГД ККТГ е постъпило възражение с вх. № 84-00-102-2/20.08.2021 г. от „ПЕТРОЛ“
3
АД срещу АУАН № А-064 съставен на 06.08.2021 г.
Във връзка с получените резултати в Протокол от изпитване № Р-0162- 1/03.06-2021г.
на Подвижна лаборатория - Плевен и в Протокол от изпитване № С-0195/07.06.2021 г. на
Стационарна лаборатория - София е приложен Доклад Z - 5603/07.06.2021г. от н-к отдел
ИГСМП - Христина Шигулова, в който е изяснена причината за разминаването на
резултатите между двата документа по показател „Налягане на парите“. За да се установи
валидността на резултатите в стационарна лаборатория — София е направена преценка за
повторно изпитване на пробите изпитани в подвижна лаборатория - Плевен, след което е
издаден Констативен протокол №КП-0310/07.06.2021 г., който е официален документ и
резултатът от него е окончателен.
Във възражението се твърди, че разликата в стойностите на неопределеността в
Протокол от изпитване № 839/10.06.2021 г. и Протокол от изпитване №С-0195/07.06.2021 г.
компрометира интерпретирането на резултатите по показател „Налягане на парите“ и не
може да се направи извод за несъответствие с изискванията за качество.
В тази връзка е прието, че понятието „неопределеност“ е неотрицателен
параметър, който характеризира дисперсията на стойностите, които могат да бъдат
приписани на измерваната величина. Неопределеността включва компоненти, възникващи
от систематични и случайни влияния, които са свързани с докладвания резултат в протокола
от изпитване на конкретната лаборатория. Неопределеността показва интервала, в който с
най- голяма вероятност би могъл да попадне резултата от всяко измерване от една
лаборатория.
За сравнение на резултатите, получени от различни лаборатории по един и същи
метод на изпитване от различни оператори се използва понятието „възпроизводимост“.
Оценката на съответствието на получените резултати от изпитването се определя съгласно
задължителния стандарт БДС EN ISO 4259-2 за интерпретация на резултатите от изпитване
съгласно Директива 98/70/Ю на Европейския парламент и на Съвета на Европа, относно
качеството течните горива. В зависимост от стойността на възпроизводимостта се
определят границите на съответствие по дадения показател.
Прието е за неправилно твърдението, че при пробовземането и съхранението на
пробите, както и предаването им за изследване в стационарната лаборатория на
„Булгарконтрола“ АД са нарушени установените правила. Целият процес по вземането на
пробите е описан подробно в Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво с №
Пл-063/02.06.2021 г., съставен в присъствието на представител на фирмата, като са
положени подписи и печати, както от страна на дружеството така и от служителите на ГД
ККТГ към ДАМТН, при спазване изискването на чл. 18, ал. 3 от НИКТГУРНТК.
Представителят, след като се е запознал със съдържанието на протокола, го е подписал без
възражения относно вземането на контролните и арбитражните проби, от което следва, че
същият не е установил допускането на пропуски от страна на контролните органи.
Доказателство за правилното съхранение и предаване на арбитражната проба за изпитване е
положеният подпис на представителя на „ПЕТРОЛ“ АД без възражение в Приемо -
4
предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба №03/10.06.2021 г.
В настоящия случай „ПЕТРОЛ“ АД, като краен разпространител е осъществил състава
на административното нарушение по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ и
чл.6, т.1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, тъй като е нарушена изричната законова
забрана за разпространяване на течни горива, които не съответстват на изискванията на
наредбата. Законът е предвидил абсолютна забрана за разпространение на течни горива,
които не съответстват на нормите, определени в Наредбата и дори минималното отклонение
на изследвания показател и само два дни след изтичането на преходния период за
разпространяване на горивото клас „С“ води до ангажиране на административно-
наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените
писмени доказателства по административно-наказателната преписка, както и
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
По настоящото съдебно производство са разпитани актосъставителя Г.
Р. Ц., който дава релевантни по предмета на делото свидетелски показания и
свидетелите Е. Г. Д. и С. Д. Д.- служители на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, които разпитани в съдебно
заседание, не могат да дадат технически данни по съставянето на акта.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че като е разпространявало на 02.06.2021 г. течно
гориво - Автомобилен бензин, RON 95, за което на 07.06.2021 г. с
Констативен протокол № КП- 0310/07.06.2021 г. е установено несъответствие
на горивото с изискванията за качество съгласно Приложение №1 от
НИКТГУРНТК, и същото е окончателно установено с Експертиза Еа-003/1
1.06.2021 г. „ПЕТРОЛ“ АД в качеството му на краен разпространител по
смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК, е
извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1
Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
За извършеното административно нарушение на основание чл. 34, ал. 2
ЗЧАВ е наложено административно наказание на жалбоподателя в
абсолютния минимум – имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
Възраженията в жалбата и поддържани в с. з. от процесуалния
представител на жалбоподателя не могат да бъдат приети от съда за
основателни.
Относно оплакването, че липсвало основание за откриване на
5
административнонаказателното производство:
На 02.06.2021 г. е извършена проверка на обект: Бензиностанция,
управляван от „ПЕТРОЛ“ АД находящ се в град Вършец, ул. „Република“ от
бензиноколонка № 2 и е взета проба от разпространяваното течно гориво -
Автомобилен бензин, RON 95, за което е съставен Протокол за проверка и
вземане на проба № Пл-063/02.06.2021 г.
Пробата е изпратена за изпитване в стационарна акредитирана
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД
ККТГ, ДАМТН - гр. София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф.
Петър Мутафчиев“ № 2, Сертификат за акредитация на БСА per. № 35
ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., за което е издаден Протокол от
изпитване №С-0195/07.06.2021 г. На основание изготвения протокол от
изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-
0310/07.06.2021 г., с който е констатирано, че течно гориво - Автомобилен
бензин, RON 95, по показател „Налягане на парите“ не съответства на
изискванията за качество по показател „Налягане на парите”, като полученият
резултат от изпитването е 61,6 кРа при норма максимум 60,0 кРа, отклонение
с 1,6 кРа над максимално допустимата стойност.
Съдът намира, че след като резултатите от изпитването на взетата проба
са показали отклонение над максимално допустимата стойност е установено
административното нарушение, което е основание за откриване на
административнонаказателното производство и достатъчен повод за
съставянето на АУАН.
Относно оплакването, че НП е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, тъй като описанието в наказателното
постановление било по-подробно, отколкото в АУАН:
Жалбоподателят твърди, че несъответствието се изразява в това, че са посочени
обстоятелства конкретизиращи нарушението, а именно „по показателя „налягане на парите,
VP“ съгласно Приложение № 1 към чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК“.
В случая не е налице соченото от жалбоподателя несъответствие.
В АУАН /л. 12 от делото/ изрично е записано следното – „ С изготвения
Констативен протокол е установено, че разпространяваното, течно гориво Автомобилен
бензин RON 95, не съответства на изискванията на чл. 6, т. 1, Приложение № 1 към чл.
6, т. 1 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и
6
начина на техния контрол (НИКТГУРНТК), както следва: -„Налягането на парите,
VP“ (kPa)”.
Предвид което оплакването е неоснователно.
Относно оплакването, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН
/неправилно посочено в жалбата чл. 44, т. 3 ЗАНН/ актът не съдържа коректно
описание на момента на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено:
Видно от самият АУАН нарушението е конкретизирано по време и
място – посочена е датата на нарушението /02.06.2021г. /, мястото на
нарушението – обект бензиностанция, управлявана от жалбоподателя и
находяща се в град Вършец, ул. „Република“. Посочени са факти и
обстоятелства описващи нарушението – в какво се изразява и правната
квалификация. Подробно са изложени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание
да се приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са
идентични с тези в наказателното постановление.
Следователно нарушението е конкретизирано по време, място и начин
на извършването му, посочено е в какво се изразява, поради което не може да
се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.
Дори да беше допусната нередовност при съставянето на АУАН /
каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно
процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо
повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се
решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея
възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати
нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой
е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при
съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото
наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че
7
нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания,
които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само
когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените
от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако
недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка
или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено
правото на дееца да участва в административнонаказателното
производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето
на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които
обективно да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, не са налице.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, същото е описано в съответствие с правната квалификация /
описание на административното нарушение /, посочена е в пълнота и
правната квалификация на нарушението, с което са изпълнени и изискванията
за съдържание на наказателното постановление по чл. 57 ЗАНН.
Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на
извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното
постановление и е гарантирано правото на защита.
Относно редът и процедурата при вземането и анализа на пробите
от горивото:
Изискванията за качеството на горивото, условията, редът и начина
контрола са нормативно уредени в Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /
НИКТГУРНТК /.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установи, че пробата е взета от бензиноколонка – в този смисъл са Протокол
за проверка и вземане на проба № Пл-063/02.06.2021 г., показанията на
актосъставителя Г. Р. Ц., който заяви, че пробата е взета от дозиращия
накрайник от пистолета, както винаги се прави съгласно чл. 18 от Наредабата,
както и изготвената съдебно-химическа експертиза от вещото лице Д. Ц. П.-
Н..
8
Съгласно заключението на вещото лице /отговор на въпрос № 1/ пробата
от Автомобилен бензин RON 95 е взета съгласно чл.18 и чл.21 от
Наредбата.
Съдът намира, че независимо дали са спазени или не /в какъвто смисъл е
заключението на вещото лице/ изискванията по БДС EN ISO 3170 и БДС EN
13016 не опорочава реда и процедурата при вземането на процесната пробата.
Това е така, тъй като БДС EN ISO 3170 е приложим, когато пробите се
взимат от резервоари и тръбопроводи, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.
17 от НИКТГУРНТК /“Пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат
съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171“/.
А според вещото лице /както в изготвената експертиза, така и в с.з./
приложението на БДС EN 13016 се извлича от самия стандарт, в който било
посочено, че БДС EN ISO 3170 е задължителен за неговото прилагане.
В случая пробата е взета от бензиноколонка и приложение намира само
БДС EN 14275 на основание чл. 18 от същата Наредба, която разпоредба
гласи, че „Проби от течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275“.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че по стандарт БДС EN
14275 няма изискване за вместимост на съдовете, в които се взима пробата,
като посочи, че изискването е само съда да се запълни не повече 70 % от
обема му,
От съдържанието на стандарт БДС EN 14275 /приложен на л. 50-57/ е
видо, че няма изискване за вместимост на съдовете.
Съгласно т. 6.7 от стандарт БДС EN 14275 / л. 53 гръб по делото/ обаче
съдът се запълва не повече от 80 %, а не както сочи вещото лице 70 %.
В случая това изискване е спазено, тъй като на стр. 2 от заключението
вещото лице е приело, че „Съдовете, в които се взема пробата, са запълнени на около
80 % от общия им обем“.
Спазено е изискването на чл. 19 от НИКТГУРНТК общото количество
на взетата проба е не повече от 6.5 л и е разпределено в 6 броя съдове за
еднократна употреба – стр. 4 от заключението „Пробата е взета в шест съда за
еднократна употреба от по 1 литър всеки. Съдовете са запълнени до около 80 % от обема
им с бензин“.
Относно изискването за херметичност съдът намира, че вещото лице
9
смесва херметичността на съда /каквото е изискването на т. 6.8 от стандарт
БДС EN 14275/ с херметичност на парите, каквото изискване няма в
посочения стандарт.
В случая съгласно отговора на първия въпрос в екпертното заключение
вещото лице е приело, че изискването за херметичност на съда е спазено – л. 2
от заключението „За целта, длъжностните лица взели пробата, спазвайки
изискванията на т.6.8 от стандарт БДС EN 14275 са направили проверка на
херметичността на съдовете, като са ги обърнали със затварящото устройство
(капачката) надолу и са изчакали 30 s. През тези 30 s не е протекла течност (бензин) и
това са приели за доказателство за херметичност на съдовете, в които е взета пробата.“
Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Ц. – „ Преди
пробите да се сложат в чантата, те се проверяват за теч и след като се установи тяхната
херметичност се прибират“.
Относно херметичността на парите, в съдебно заседание вещото лице
уточни, че този въпрос е относим към загубата на пари, а под загуба на пари
има предвид намаляване на налягането на парите.
Предвид което съдът дамира, че херметичността на парите,
респективно евентуалната загуба на пари не би могла да доведе до
завишаване на показателя „налягане на пари“, за който е установено
отклонение над максимално допустимото, а евентуално до неговото
намаляване, което би било в интерес на жалбоподателя.
Относно охлаждането на съдовете съдът не кредитира заключението на
вещото лице в частта, в която сочи, че това изискване не било спазено, тъй
като заключението й в тази част почива на предположения. Вещото лице е
посочило, че „До обекта съдовете са били транспортирани с контейнер, в който се очаква
да има охладители“ /л. 3 от заключението/ и въпреки това си е позволила да
изказва догадки, които не са подкрепени с конкретни доказателства.
Не са взети предвид дадените от актосъставителя показания в
проведеното на 17.03.2023 г. съдебно заседание, в което свидетеля Г. Ц. заяви,
че пробите са били транспортирано, като са били взети мерки за тяхното
охлаждане – „Държат се в хладилна чанта, в която има охлаждащ агент...Аз
предавам пробите на куриера в хладилната чанта с хладилен агент“.
Предвид което съдът намира, че изискването на чл. 21 от
НИКТГУРНТК е спазено.
10
Относно почистването на накрайника с чиста кърпа вешото лице не
можа да отговори това как би се отразило на изследвания показател. Съдът
намира, че предвид факта, че пробите са взети в съдове за еднократна
употреба това изискване не се отразява по никакъв начин на взетите проби.
Относно изследването на съдържанието на биетанол стандарт БДС EN
14275 не поставя такова изискване, предвид което неизследването му не
опорочава процедурата по пробовзимане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че редът и процедурата при
вземането и анализа на пробите от горивото е спазен и е извършен в
съответствие на приложимите разпоредби от НИКТГУРНТК /чл. 18-чл. 21/,
респективно с приложимия в случая БДС EN 14275.
Относно оплакването, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че в случая не става въпрос за маловажен случай и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. По своето естество
нарушението се отличава с висока обществена опасност, тъй като засяга
чистота на атмосферния въздух и е потенциална предпоставка за увреждане
живота и здравето на хората, както и за неблагоприятно въздействие върху
заобикалящата ни околна среда. За съставомерността на деянието е без
значение степента на констатираното отклонение от изискванията за качество
на изследваното гориво, както и в каква степен е причиненото замърсяване на
въздуха. Самият факт, че е доказано такова отклонение е достатъчен да се
обоснове вредното действие на горивото с всички произтичащи от това
неблагоприятни последици за хората и заобикалящата ги природа.
Предвид гореизложеното от правна страна съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на
издаденото административнонаказателно постановление.
НП и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34 от
ЗАНН.
Наказателното постановление е било издадено в предвидения
преклузивен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
11
Резултатите от пробите са изготвени в серифицирани лаборатории в
съответствие с изискванията на приложимите разпоредби от НИКТГУРНТК
/чл. 18-чл. 21/, респективно с приложимия в случая БДС EN 14275.
По изложените по-горе в мотивите съображения съдът приема, че
пробите са взети и резултатите са изготвени по надлежния ред предвиден в
Наредбата и ЗЧАВ, а показателите сочат отклонение в качеството на
горивото, с което са осъществени всички обективни признаци от състава на
административното нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1,
приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с чл. 34, ал. 2 от
ЗЧАВ.
Изготвената арбитражна проба, която съгласно чл. 30 В, ал. 1, т. 3
ЗЧАВ е окончателна също потвърждава отклоненията в съдържанието на
горивото от първоначалната проба.
Нормата на чл. 18 б ал.1 т.1 от ЗЧАВ предвижда, че лицата, които
разпространяват течни горива са отговорни за съответствието на
разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество,
определени в чл. 8 ал.1 от НИКТГУРНТК. Съгласно разпоредбата на § 1 т.20
от ДР на ЗЧАВ „Разпространение на течни горива” е движението на течните
горива по веригата от производител, съответно от вносител до крайния
разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови
услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3 ал.1 т.5 от ЗЧАВ. По
смисъла на §1 т.20 от ДР на ЗЧАВ„краен разпространител” е бензиностанция,
която извършва зареждане на течни горива, предназначени от горивните
резервоари на отделните МПС, от неподвижни инсталации /резервоари/ за
съхранение на тези горива.
Безспорно е, че дружеството жалбоподател се явява „краен
разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР ЗЧАВ, поради което същият е
отговорен за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с
изискванията за качество, определени в чл. 8 ал.1 от НИКТГУРНТК.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана за ЮЛ "
Петрол " АД, което прави отговорността обективна и въпросът за вината не
подлежи на обсъждане.
12
Наложената имуществена санкция е в минимален размер предвиден
в чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и няма законово основание за намаляването.
Няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, като съображенията
на съда са изложени по-горе във връзка с оплакването на балбоподателя в
тази насока.
Поради изложените съображения по-горе в мотивите, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма
основания за отмяна или изменение, поради което същото следва да се
потвърди.
Относно разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от старши експерт,
юрист към ДАМТН – такова искане е направено и при предходното
разглеждане на делото по описа на Районен съд – Берковица анд 30/2022 г.,
както и в касационното производство пред АдмС- Монтана № 410-22 г.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски на
ДАМТН е основателно.
Такова искане е напрвено от старши експерт, юрист към ДАМТН,
както в настоящото производство, така и при предходното разглеждане на
делото по описа на Районен съд – Берковица АНД 30/2022 г., както и в
касационното производство пред АдмС- Монтана № 410-22 г.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Същата разпоредба в ал. 4 гласи, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се определи
по чл. 37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от НЗПП, за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
13
наказания възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Съдът определя
дължимото възнаграждението за всяко от трите производства в размер на по
150 лева или общо 450 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .........г., издадено от
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Ловеч, ул. Търговска № 12, представлявано от М.К. Д. и Г.
И. Т., за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния
въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 6, т. 1 от Приложение № 1 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол /НИКТГУРНТК/, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
10 000 лв. и е постановено да се заплатят разходите за вземане и изпитване
на пробата в размер на 340 лева.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Ловеч, ул. Търговска № 12, представлявано от М.К Д. и Г.
И.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Д.“ 52а,
сумата от 450.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, от които:
150 лева за АНД 348/22 г. по описа на РС-Берковица, 150 лева за АНД 30/22 г.
по описа на РС-Берковица и 150 лева за КАНД 410/22 г. по описа на Адмс-
Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
14