№ 399 / 1.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 01.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд, в публично заседание на 01 октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Тодора Владинова и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от съдията Цветкова АНД № 1 299 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят В.Р.М. xxx е подал жалба в Районен съд – Монтана против наложена глоба с фиш от 09.08.2018г. на ОД на МВР-Монтана, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.186 във връзка с чл.183 ал.1 т.8 от ЗДвП.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени издадения фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата се излагат подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна, редовно призовани не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Препис от наложена глоба с фиша е бил връчен на жалбоподателя на 09.08.2018г, поради което съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Макар в известието за фиш да е посочено, че глоба с фиш не подлежи на обжалване, съдът намира, че жалбата срещу него е допустима предвид факта, че Република България е член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007 година. От момента на присъединяването си, действащото общностно право - първично и вторично, законодателството на ЕС става приложимо за България, нейните институции, физически и юридически лица.
Съгласно чл.47 абзац първи от Хартата на основните права на Европейския съюз „Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия”, а веднага след това в абзац 2 от същия член се установява правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, както и правото на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, да им се осигури компетентна правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие - чл. 47, абзац трети.
По силата на чл. 13, абзац първи от ЕКЗПЧОС: „Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти”.
Ето защо съдът счита, че разпоредбата на наредбата, според която известието за глоба с фиш, не подлежи на обжалване, противоречи на чл. 47 и чл. 52 т. 1 от Хартата за основните права на ЕС, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, следва да се приеме, че жалбоподателят има право на жалба против процесното известие. Противното би нарушило грубо правото на защита на жалбоподателя и ще е в противоречие с Правото на Европейския съюз.
По делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Административно – наказателното производство е започнало на 09.08.2018г, когато жалбоподателя спрял лек автомобил „Р. М.” с ДКН XXXX за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека на кръстовището на бул.”Ал.Стамболийски” и ул.”цар Борис Трети” в град Монтана.
При така установеното от фактическа страна, по която спор между страните няма, съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно е установено, че жалбоподателя е намерен да престоява в автомобил на разстояние по–малко от 5 метра от пешеходната пътека. Установи се обаче, че автомобилът е бил със залепен на предно панорамно стъкло на стикер, че същият се управлява от лице с увреждане. В подкрепа на това в хода на въззивното производство е представено и експертно решение от 09.05.2017г. – арг.л.15 от делото. Жалбоподателят е бил спрял на място, което е непосредствено преди пешеходната пътека, но това е така, тъй като именно това място е отбелязано със съответния знак за лица с увреждания.
От тук следва извода, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение.
На следващо място, дори и да приемем, че е извършено формално нарушение, то с оглед доказателствата по делото, безспорно то е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид, че по делото липсват доказателства жалбоподателя да е бил наказван до сега за допуснати нарушения на ЗДвП.
От изложеното до тук следва да се приеме, че наказващият орган е издал един незаконосъобразен фиш.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наложена глоба с фиш от 09.08.2018г. на ОД на МВР-Монтана, съставен от В.Н.В., с който на В.Р.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.186 във връзка с чл.183 ал.1 т.8 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: