№ 333
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Р. Д. Н.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Частно наказателно дело
№ 20221100200134 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Албена Арсова и прокурора Р.Н., като разгледа
докладваното от съдия Петър Сантиров НЧД № 134/2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 32 вр. чл. 15 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Производството по НЧД № 134/2022 г. СГС, НК, 17-ти състав е образувано по
постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено за
признаване и изпълнение на решение от компетентните власти, с което е наложена
финансова санкция на българския гражданин Г. Д. В. на територията на Федерална
Република Германия. Лицето е гражданин и обичайно пребивава на територията на
Република България.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че делото следва да бъде
прекратено, тъй като засегнатото лице е заплатил наложената му глоба.
Засегнатото лице Г. Д. В. също моли делото да бъде прекратено, тъй като е погасил
задълженията си към издаваща държава.
Софийски Градски Съд като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
1
Делото е подсъдно на СГС, с оглед постоянния адрес на заинтересованото лице и
следва да бъде разгледано.
От данните, съдържащи се в Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции се установява, че по отношение на Г.В. на 01.07.2021 г. е постановено
Решение на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на действия, които съгласно
нейния национален закон се преследват като правонарушения. Решението е влязло в сила на
24.07.2021г., с което му е наложена финансова санкция в размер на 160 /сто и шестдесет/
евро, както и сумата от 31,80 /тридесет и едно евро и осемдесет цента/ евро, представляваща
разходи по съдебното и административното производство, довели до решението. Общия
размер на финансовата санкция, посочена в Удостоверението представлява сумата от 191,80
/сто деветдесет и едно евро и осемдесет цента/ евро. В акта е посочено, че на 21.02.2021 г. в
15:04 часа Г. Д. В., като водач на лек автомобил марка „Даймлер“, с рег. № EN-DV 38,
движейки се в гр. Ветер по ул. „Хагенер щрасе“ пред дом № 196 при посока на движението
гр. Венгерн, е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 45 км/ч.,
като при допустима скорост от 50 км/ч. е установена скорост на движение 95 км/ч., след
приспадане на границата на толерантност. По този начин е осъществил административно
правонарушение, което се санкционира по реда на чл. 41, ал. 1 във вр. с Приложение 2, чл.
49 от Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24, чл. 25, чл. 25, ал. 2а от Закона
за движението по пътищата (StVg), 11.3.7 от Правилника за приложение на Федералния
каталог на финансови санкции (BKat), чл. 4, ал. 1 от Правилника за приложение на
Федералния каталог за финансови санкции (BKatV).
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира искането за основателно.
Производството по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС има за цел да бъде признато от
български съд решение за налагане на финансова санкция, издадено от компетентен орган в
друга държава – членка на ЕС. В това производство българския съд, в качеството си на
изпълняващ орган, не може да проверява дали действително засегнатото лице е извършило
деянието, за което му е наложена финансова санкция, нито да събира доказателства в тази
насока. Правомощията на съда се свеждат до това, да се установи дали са налице
основанията за признаване на решението, а именно дали същото е издадено от компетентен
орган на издаващата държава-членка, както и дали удостоверението е на български език,
има реквизитите съгласно Рамково Решение 2005/214/ПВР и ЗПИИРКОРНФС и отнася ли
се за деяние, за което е допустимо признаване на решение за налагане на финансова санкция,
дали са налице основанията (предвидени в чл. 35 от закона) за отказ да се признае или
изпълни решението. Правомощията на съда са единствено относно спазването на
формалните изисквания на закона.
В настоящия случай, след извършената проверка, съдът установи, че основанията за
признаване на решението са налице, Удостоверението е издадено от компетентен орган на
германските власти, както и че то е на български език, и съдържа всички реквизити съгласно
Рамково Решение 2005/214/ПВР и ЗПИИРКОРНФС. На следващо място съда прецени, че не
2
са налице основанията за отказ да се признае или изпълни решението, но с оглед на това, че
засегнатото лице представя документ Нареждане за превод от 23.03.2022 г., с което да
удостовери, че е платил глобата по банков път, съдът е извършил консултация на основание
чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС с издаващата държава. Видно от приложения по делото
Формуляр 1 за Информация за решение за финансова санкция, основана на чл. 11, 12 и 15 от
Рамково решение 2005/214/ПВР, издаден от решаващата държава е, че Г. Д. В. е извършил
доброволно плащане на финансовата санкция.
Така мотивиран и на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5 , т. 3 от НПК, Софийски
градски съд, ХIII състав
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧД № 134/2022 г. по описа на
СГС, НК, 17-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3