О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 260003

гр. Пловдив. 06.01.2021г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                     

                  

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                   ДЕНИЦА СТОЙНОВА                                                                          

 

след като се запозна  с докладваното  от съдия Стойнова ВЧНД № 634/20г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл.354 вр. с чл. 309 ал.6 вр. с ал.1  от НПК.

   Делото е образувано по частна жалба, депозирана от адв. Б. като повереник на Г.Й.Н. – частен обвинител, конституиран в това му качество по НОХД №748/2019г. по описа на ОС – Пазарджик, против протоколно определение от 08.12.2020г., в частта, в която на основание чл.309 ал.1 от НПК е потвърдена взетата спрямо подсъдимия Б.М.К.мярка за неотклонение „Подписка“.

   В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на съда да потвърди действаща в първата съдебната фаза на процеса мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия, предвид процесуалното поведение на последния, сочещо на опасност от укриване. Прави се искане спрямо подс. К. да се вземе по-тежка мярка за неотклонение – „Задържане под стража“, „ Домашен арест“ или „Парична гаранция“.

  Постъпило е възражение срещу жалбата от адв. К. – защитник на подс. К., в което се излагат доводи и съображения за неоснователност на обжалването и се прави искане мярката за процесуална принуда „Подписка“ да се потвърди.

  ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

  Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но от страна в наказателния процес, която не е легитимирана да атакува определението с правно основание чл.309 от НПК, поради което е процесуално НЕДОПУСТИМА. Като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящето дело да се прекрати.

  Този извод следва от правната уредба на процесуалното положение на частния обвинител в наказателния процес и конкретно, от смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.79 от НПК, уреждаща неговите права. Според нея частният обвинител може да обжалва единствено актовете на съда, с които са накърнени неговите права и интереси, и не абстрактни и хипотетични, а реални права и законни интереси. В случая, с произнасянето на съда по отношение на мярката за неотклонение на подсъдимия не може да се приеме, че пряко и непосредствено се засягат/ застрашават правата и интересите на частния обвинител Г.Й.Н., нито пък той е призван да следи и защитава обществения интерес, каквато функция в процеса има прокурорът. Допълнителен аргумент в подкрепа на посочената теза е и разписаното в процесуалния закон, според което, макар частният обвинител да поддържа обвинението, наред и независимо от прокурора, той никога не е сред правоимащите да инициират вземане на мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия, или за нейното изменение – било в по-лека или в по-тежка такава, с каквито правомощия отново само държавното обвинение разполага. И след като инициатор на производства, свързани с мярка за процесуална принуда, която да се търпи от подсъдимото лице, частният обвинител никога не може да бъде, то процесуална легитимация да обжалва съдебните актове, отнасящи се към този въпрос, частното обвинение няма. Впрочем, по сходен въпрос вече има трайно установена съдебната практика, относима към производството по чл.270 от НПК, отново свързано с мярката за неотклонение спрямо подсъдимото лице. И според нея, частният обвинител и гражданският ищец, другите подсъдими / ако има такива/ и техните защитници не са страни в производство по чл.270 от НПК и съдът не е длъжен да ги призовава за провеждането му, защото в това производство се обсъжда процесуален въпрос, който не се отнася до тях и не засяга техни права и интереси. Поради което еднозначно се приема, че частните обвинители, гражданските ищци, другите подсъдими и защитници/ извън подсъдимия и защитника му, които са сезирали съда с искане за провеждане на производство по чл.270 от НПК/, не разполагат с процесуална легитимация да атакуват произнасянето на съда по този ред. Посоченото е напълно относимо и към производствата и съдебните актове, постановени на основание чл.309 от НПК.   

  Мотивиран от изложеното до тук, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

  

  ОСТАВЯ без разглеждане подадената от адв. Б., в качеството му на повереник на частния обвинител Г.Й.Н. частна жалба против протоколно определение от 08.12.2020г., в частта, в която на основание чл.309 ал.1 от НПК е потвърдена взетата спрямо подсъдимия Б.К. мярка за неотклонение „Подписка“, като НЕДОПУСТИМА.    

  ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 634/20г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

  

 

                                                  

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

                                                                                                  

                                                             ЧЛЕНОВЕ :