Присъда по дело №1393/2012 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 225
Дата: 26 септември 2012 г. (в сила от 20 март 2013 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20124520201393
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2012 г.

Съдържание на акта

П РИСЪДА

гр.Русе, 26.09.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд, V-ти наказателен състав, на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

Председател:  В. Б.

В.Г., в присъствието на прокурора М. М., разгледа докладваното от председателя наказателно общ характер дело 1393 по описа за 2012г.

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Х.И., роден на *** ***, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, не работи, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че на 10.12.2011г. в гр.Русе по хулигански подбуди причинил на Н.Г.В. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. чл.54 от НК го

ОСЪЖДА на пробация и налага пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години три пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години и 150/сто и петдесет/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно за срок от две години.

ОСЪЖДА подсъдимия, със снетата по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата сумата 110лв. за разноски на досъдебното производство и сметката на РРС сумата 50лв. за разноски на съдебното следствие.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Русенският окръжен съд.

Председател:   .

Съдържание на мотивите

                                                мотиви към присъда 225, постановена по НОХД№1393/2012г. по описа на Русенски районен съд, V- ти наказателен състав

 

                 Русенска районна прокуратура е обвинила ïîäñúäèìèÿ  подсъдимия Б.Х.И. â това, че на 10.12.2011г. в гр.Русе по хулигански подбуди причинил на Н.Г.В. *** лека  телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.2 от НК.

          Прокурорът поддържа обвинението.

                   Подсъдимият дава обяснение на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по съответния ред, в които не се признава за виновен.

                   Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:

                  Подсъдимият Б.Х.И. e ðî­äåí íà 9.07.1981ã. â гр.Русе, áúë­ãàð­ñ­êè ãðà­æ­äà­íèí, неженен, î­ñú­æ­äàí, със средно îá­ðà­çî­âà­íèå, не ðàáîòè, ÅÃÍ **********.

               Подсъдимият и свид. В. били извършвали таксиметрови превози на хора, като и двамата използвали радиочестотите за получаване заявки в мрежата на дружеството „Такси 8806". В. имал работен номер 140 и осъществявал дейността си с л.а. „Деу” с рег.№Р 0412 РН. Подс.И.  бил с №96 към превозвача и ползвал л.а. „Шкода" с рег. № Р 9717 АН. Част от правилата на превозвача били заявката за услуга към фирмата да се разпределя на таксиметров шофьор, чието местонахождение е най- близо до адреса на лицето, подало заявката. Поради това по ефира се обявявал от диспечера адреса на лицето, искащо услуга, след което шофьорите съобщавали местонахождението си към този момент и диспечера избирал този с най- близко такова до адреса. На 10.12.2011 год. подс.И. и  свид. В. били на работа и около 00.00 – 00.15 часа и диспечера на „Такси 8806" поискал изпълнение на превоз от  адрес в ж.к. „Чародейка" на гр.Русе. Подсъдимия приел поръчката и тя му била разпределена, като обявил друго от действителното си местонахождение. Свид.В. забелязал автомобила на подсъдимия и съобщил на диспечера за нарушението на изложеното по- горе правило от подсъдимия, което се санкционирало с лишаване от поръчки за наказаното лице за срок от 24 часа. Такова било и определеното на подсъдимия наказание.  Подсъдимият силно се разгневил от постъпката на свид.В., който около 00.30 часа на дадената вече дата бил паркирал автомобила си на ул.Борисова, преди кръстовището с ул.Хан Аспарух в посока центъра на града и изчаквал клиенти. В противоположна посока от другата страна улицата бил паркирал таксиметровия си автомобил свид. С.С., който също работел нея нощ. Свид. В. управлявал автомобил, собственост на С., били в близки отношения и В. пресякъл пеша улицата и отишъл при С. да си поговорят. В това време се появил с автомобила си подсъдимия. Спрял автомобила си до този на В., слязъл от него и се отправил към пострадалия. Ударил го силно с отворена ръка по лицето, след това му нанесъл удар с юмрук в главата. С крак подсякъл краката на В., той паднал на земята и подс.И. започнал да му нанася удари с крака по тялото. Свид.С. се намесил, В. успял да се изправи и предупредил И., че ще извика полиция. И. не се впечатлил от тази възможност и нанесъл още един удар в главата на В.. Последният избягал от мястото на побоя, приближил се до управляваната от него кола, подсъдимия го подгонил и двамата започнали да обикалят автомобила, като целта на В. била И. да не го достигне и да продължи издевателстването си върху него. Друг таксиметров шофьор, намирал се на мястото на тези събития, направил забележка на И., което го възпряло от по нататъшни подобни действия и подсъдимият напуснал местопрестъплението с автомобила си. В. сигнализирал органите на МВР, които се отзовали на място в лицето на свидетелите младши полицейски инспектор П.  И. и мл. пол. инспектор А.Й.. Двамата установили обстоятелствата около побоя, като разговаряли и със свид. С.. В резултат на нанесените му от И. удари пострадалия получил множество охлузвания на дясната подбедрица и счупване под формата на откършек от короната на шести зъб на долната челюст вляво.  

              Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,  свидетелските показания, както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства– справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, заключението на съдебно медицинската  експертиза. При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не кредитира лаконичните обяснения на подсъдимия, които се опровергават от целия останал доказателствен материал. На първо място тези обяснения противоречат на преките доказателствени средства, каквито са показанията на свидетелите В. и С.. Те напълно еднозначно и детайлно възпроизвеждат възприетата от съда и изложена по- горе фактическа обстановка. Достоверността на последно анализираните доказателствени средства се затвърждава от показанията на свидетелите П.И. и И.П., пред които подсъдимият е признал деянието си в свободен разговор. Същото важи и за показанията на свидетелите Ц. и Й., които косвено пресъздават възприятията на пострадалия и свид.С. за главните факти на доказване. На последно място обясненията на подсъдимия се опровергават и от заключението на приетата по делото експертиза, установила увреждания в областите от тялото и главата на В., в които са заявени и дари в показанията на свидетелите.

            Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по ÷ë.131, àë.1, т.12  âúâ âð. ñ чл.130, ал.2 îò ÍÊ, тъй като на 10.12.2011г. в гр.Русе по хулигански подбуди причинил на Н.Г.В. от гр.Русе лека  телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.  Подбудите за причиняването на телесната повреда са били хулигански, тъй като с действията, довели до повредата, подсъдимият е изразил  и явно неуважението си към обществото и царящите в него нрави, основани на взаимното зачитане на личностите. За побоя подсъдимият е имал и личен мотив, но той е го е осъществил на една от най- големите улици в града, пред множество хора и със множество действия, които безспорно за нарушили грубо обществения ред и са засегнали нормите на нравствеността. Подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към личността на свид.В., като целите му не се заключавали единствено в лично отмъщение, а и предвид публичното място на извършване били насочени към израз на неуважението му към цялостния установен ред в обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние. Налице е пряка причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и телесната повреда, тъй като тя е нанесена именно с удари от подсъдимия в засегнатите области от главата и тялото на пострадалия. От субективна страна подсъдимият е действал при евентуален умисъл – той е съзнавал, че предвид силата и насочеността на ударите в областта на главата на пострадалия, за последният ще последва увреждането, като точно това е целял, като не целял пряко да увреди обществения ред и да изрази явното си неуважение към обществото, но допускал този престъпен резултат и напълно се съгласил с него, за което сочи и липсата му на респект към органите на МВР, с които е бил предупреден, но напълно е игнорирал ролята им за опазването на реда .    

            При индивидуализацията  на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства в случая се явява тежкото му материално положение, а отегчаващо вината обстоятелство се явява предходното му осъждане за изключително укорима престъпна дейност.  При тези обстоятелства съдът намира, че целите на наказанието биха се осъществили най- пълно с наказание пробация при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години три пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години и 150/сто и петдесет/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно за срок от две години. При определяне на вида на алтернативното наказание пробация съдът отчете факта на предходно налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода, което явно не е постигнало целите на частната превенция, след като лицето е извършило и престъплението по настоящото дело. Поради това с наказанието пробация тези цели ще се изпълнят.

      Подсъдимият следва да заплати и направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 110лв. в полза на Държавата и по сметката на РРС сумата 50лв. за разноски на съдебното следствие

              Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     Районен съдия: