Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Русе, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 8-ми декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7663 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са отрицателен установителен с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК и инцидентен установителен иск по реда на чл.
212 ГПК с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът И.Н.Д.
твърди, че на 10.05.2010г. по молба на „Уникредит Булбанк" АД, ЧСИ М= М. рег.№ 831 с
район на действие Окръжен съд гр.Русе образувала
срещу него и Г.Д. изпълнително
дело № 20108310400235
по свой опис, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1219/2010г. по описа на Районен съд гр.Русе, с
който били длъжниците били осъдени да заплатят
на взискателя сума в размер
на 8 211,75лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 0251/27.08.2007г., ведно със законната
лихва считано от 22.02.2010г. и до нейното окончателно изплащане,
1593,01лв. - договорна лихва за периода
05.02.2009г. - 21.02.2010г., 20,53лв. - разноски
по кредита и 718,22лв. - разноки по ч.гр.д.№ 1219/2010г. по описа на Районен съд гр.Русе.
По искане на взискателя „Уникредит
Булбанк" АД, частният съдебен изпълнител
извършил, по отношение на ищеца, в хода на
изпълнителния процес следните принудителни
изпълнителни действия:
- на 01.06.2010г. извършил опис на движими вещи;
- на 03.06.2010г. наложил запор върху вземането му за
трудово възнаграждение от „Трансис" ЕООД;
- на 06.01.2011г. наложил запор върху
вземането му за трудово възнаграждение
от „Лока Транс" ЕООД;
- на 20.10.2011г. наложил запор върху
вземането му за трудово възнаграждение
от „Уникат Логистик" ООД;
През периода от 21.10.2011 г. До 30.08.2014г. взискателят
„Уникредит Булбанк" АД не е искал и не е възлагал по реда на чл.18 ЗЧСИ, и
респективно частният съдебен изпълнител не е извършил нито едно принудително изпълнително
действие по отношение на ищеца.
На 08.03.2012г. взискателят „Уникредит Булбанк" АД
поискал съдебният изпълнител да извърши справка в НАП за декларираното имущество
от ищеца и за наличие на негови трудови правоотношения, като в условията на евентуалност
е поискал и при установяване на такива да бъде наложен запор върху трудовото му
възнаграждение. От изисканите справки се установило, че Д. няма декларирано имущество и други действащи трудови правоотношения, освен
това с „Уникат Логистик" ООД, по
което още на 20.10.2011 г. бил наложен запор върху вземането му за трудово възнаграждение.
Искането за справка не е принудително
изпълнително действие. Искането за налагане на запор на вземането за трудово възнаграждение също не е принудително изпълнително действие, защото не
е искане за преминаване към нов
изпълнителен способ – принудително изпълнение върху вземането за трудово възнаграждение е способ, който по искане на взискателя вече е бил приложен
от съдебния изпълнител, а и защото
е направено при условие на еветуалност - запора да бъде наложен в случай, че бъде установено ново
трудово правоотношение, а такова
не е установено. На 30.08.2012г. взискателят „Уникредит Булбанк" АД отправил до съдебният изпълнител
идентично искане - да извърши справка в НАП
за декларираното имущество от ищеца и за наличие на негови трудови правоотношения, като в условията на евентуалност
и при установяване на такива да бъде наложен
запор върху трудовото му възнаграждение. Тези искания, по изложените съображения също не били искания за принудителни изпълнителни действия.
На 17.04.2013г. „Уникат Логистик"
ООД, в качеството си на трето задължено лице, като работодател на длъжника, изпълняващо наложения на 20.10.2011г. запор на
трудово му възнаграждение, писмено уведомило
частния съдебен изпълнител
(стр.103 от ИД), че трудовото правоотношение с И.Н.Д. е било прекратено, считано от 08.04.2013г. като към
уведомлението работодателят приложил и уведомление
по чл.62, ал.5 КТ за прекратяване
на трудов договор с И.Н.Д. (стр.104 от ИД) и справка от НАП за приемането на уведомлението
по чл.62, ал.5 КТ (стр.105). Въпреки, че по
изпълнителното дело от посочените писмени доказателства било надлежно установено, че
трудовото правоотношение между И.Н.Д. и „Уникат
Логистик" ООД било прекратено на
08.04.2013г., частният съдебен изпълнител, без да е вдигнал по установения процесуален ред
наложения на 20.10.2011г. запор върху вземането
на И.Н.Д. за трудово възнаграждение от „Уникат Логистик"
ООД, на 20.05.2013г. изпратил на „Уникат Логистик"
ООД ново съобщение за
налагане на запор върху същото, но вече несъществуващо вземане. По изложените съображения, че
наложения в по-ранен момент запор върху същото
вземане не е бил отменен и че
вземането вече не съществува тъй като трудовия договор е прекратен, наложения на 20.05.2013г. повторен
запор върху несъществуващо вземане на Д. не било принудително
изпълнително действие.
Предвид гореизложените факти, на
31.12.2014г., на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК е
настъпило прекратяване по право на изпълнително
дело № 20108310400235
по описа на ЧСИ Милкана Македонска поради непоискане от взискателя и неизвършване от съдебния изпълнител
на принудителни изпълнителни действия. Всички
извършени по изпълнителното
дело действия след 31.12.2012г., са
действия по прекратено изпълнително
дело, поради което и не са породили правни последици.
На 16.09.2015г. ЧСИ конституирал
като взискател „Макроадванс" АД, което
дружество придобило вземането по
изпълнителния лист въз основа на сключен с цедента „Уникредит Булбанк" АД договор за цесия от
22.06.2015г.
Съгласно нормата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът
може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто юридически факт е изтичането
на определения в нормата на чл.433, ал. 1,
т.8 ГПК срок.
Претендира да бъде постановено решение, с което на
основание чл.212, вр.чл.124 ГПК, да се признае за установено, че на
31.12.2014г. , на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено по право
изпълнително дело № 20108310400235 по описа
на ЧСИ М. М. рег.№
831 с район на действие Окръжен съд гр.Русе и на основание чл.439 от ГПК да се признае за установено, че не дължи на ответника „МАКРОАДВАНС"
АД,
ЕИК:*********, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район Средец ул/Т. С. Раковски"
№ 147, ап.14, представлявано от изп.директор
В.Г. С., по изпълнително дело № 20108310400235 по описа на ЧСИ Милкана
Македонска рег.№ 831 с район на действие Окръжен съд гр.Русе сума в размер на 8
211,75лв., представляваща главница по договор за банков кредит №
0251/27.08.2007г., ведно със законната лихва считано от 22.02.2010г. и до нейното
окончателно изплащане, 1593,01лв. - договорна лихва за периода 05.02.2009г. -
21.02.2010г., 20,53лв. - разноски по кредита и 718,22лв. - разноки по ч.гр.д.№ 1219/2010г.
по описа на Районен съд гр.Русе. Претендира присъждане на направените в производството разноски
и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК:*********,
гр.София
депозира отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за
нейната неоснователност. Претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане
на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Отрицателният
установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването
на изпълняемото
право, изключва възможността искът да се
основава
на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/.
В случая, по ч.гр.д.№ 1219/2010 г. по описа на РРС в полза на „Уникредит
Булбанк" АД срещу И.Н.Д. е издадена заповед за незабавно изпълнение на
задължение за вземания за парични суми, въз основана документ, визиран в чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 26.02.2010г. за следните суми: 8 211,75лв., представляваща главница по договор за банков
кредит № 0251/27.08.2007г., ведно със законната лихва считано от 22.02.2010г. и
до нейното окончателно изплащане, 1593,01лв. - договорна лихва за периода
05.02.2009г. - 21.02.2010г., 20,53лв. - разноски по кредита и 718,22лв. - разноки
по делото.
Видно от приложения към настоящото дело заверен препис
от изпълнително дело № 20108310400235 по описа на ЧСИ Милкана Македонска,
per. №831 в КЧСИ и район на действие - РОС, същото е образувано по молба на на „Уникредит Булбанк"
АД въз основа на посочения изпълнителен лист, подадена на 10.05.2010 г.,
Не е спорно между страните по делото, че вземанията на банката срещу ищеца по процесния
договор за кредит са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 22.06.2015г.
Възражението
на ищеца е за недължимост на вземанията, за които е издаден изпълнителния лист
поради изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.114
от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение. От този момент докато трае съдебния процес относно
вземането, давност не тече – чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД. Съгласно чл.116, б.“в“
от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително
изпълнение, а според чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство
се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Доколкото е предявен и приет за разглеждане инцидентен установителен иск,
съдът следва да се произнесе първо по него. Нормата на чл.212 ГПК урежда
инцидентния иск като отклонение от нормалното развитие на производството във
връзка с предмета на делото, водещо до последващо обективно съединяване на
искове по почин на някоя от страните. Целта е съдът да се произнесе със сила на
присъдено нещо по съществуването на оспорено правоотношение, от което зависи
изходът на делото. С искът по чл.124 ГПК в настоящият случай
се цели да се установи,
че на 31.12.2014г. е прекратено по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изп.дело № 20108310400235 по описа на ЧСИ Милкана Македонска рег.№ 831 с район на
действие Окръжен съд гр.Русе, което и в контекста на
предявяването му по реда на чл.212 ГПК има преюдициално значение за основателността
на претенцията на ищеца по чл.439 ГПК.
По настоящото дело, безспорно се установи, че след налагането
на 21.10.2011г. на запор върху вземането на ищеца Д. за трудово възнаграждение от
„Уникат
Логистик" ООД, ответникът в качеството си на взискател по изпълнителното дело
до 31.12.2014г. не е искал извършването на принудително изпълнително действие, което да прекъсне срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Фактически от м.декември 2012г., когато е направена удръжка за запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца за м.декември 2012г. /видно от
заключението на СИЕ/, с оглед бездействието на първоначалния взискател и праводател на настоящия
ответник - „Уникредит Булбанк"
АД, изразяващо се в неотправяне на искане до частния съдебен изпълнител да извърши принудително изпълнително действие и непреминаването към нов
принудителен изпълнителен способ,
е започнал да тече установения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК двугодишен давностен срок, който е изтекъл на 31.12.2014г., към който момент
изпълнителното производство се е прекратило по право и на посоченото основание. По гореизложените съображения съдът
намира за основателен предявеният инцидентен установителен иск и същия следва
да се уважи, като съдът приеме за установено в отношенията между страните „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК:*********, гр.София и И.Н.Д., че на 31.12.2014г., на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено по право изпълнително дело № 20108310400235 по описа на ЧСИ Милкана Македонска
рег.№ 831 с район на действие Окръжен съд гр.Русе.
Съобразно задължителното разрешение дадено в т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение,
тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Съгласно чл.116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, но в конкретния
случай през посочения период от 31.12.2012г. до 31.12.2014г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради
което давността не е била прекъсвана
през период от повече от две години. В настоящия случай, през посочения период взискателят
не е предприел изпълнително действие, прекъсващо давността, както и не е възложил по реда на чл.18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител по свой почин да извършва принудителни изпълнителни действия, каквито намери
за необходими и да определя сам начина
на изпълнението (възлагане на действията липсва
не само през посочения период, но и въобще - от образуване на ИД до настоящия момент), поради което
и съдебният изпълнител също не е
извършвал през този период принудителни изпълнителни действия, които да са прекъснали
срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Поисканото едва на 20.04.2015г. принудително изпълнително
действие - запор върху банковите сметки на ищеца и съответно налагането на запор
върху вземанията му от тях е без право значение, тъй като това са поискани и извършени
принудителни изпълнителни действия, но по изпълнително дело, което вече е било прекратено
по право. В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК, ВКС изрично е приел, че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които
трети лица
са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Съобразно тези мотиви, наложеният запор върху банковите сметки на длъжника
не може да бъде ценен като действие,
прекъсващо давността, доколкото същото е предприето в условията на прекратено
изпълнително производство. Действието
не може и не е породило предвидения в чл.116 б."в" ЗЗД ефект на прекъсване на
давността (в този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016г.
на ВКС по гр.д. № 1812/2015г., IV г. о., ГК, Решение № 223 от 12.07.2011г. на ВКС по т.д. № 124/2010г., II т.
о.,ТК). Предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 1921.74 лева, съобразно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 212 от ГПК, вр.чл.124 ГПК, в отношенията между страните „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК:*********, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район Средец ул.“Г. С. Раковски", № 147, ап.14, представлявано
от изп.директор В. Г. С. и И.Н.Д., ЕГН:**********, че на 31.12.2014г., е прекратено по право, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнително дело № 20108310400235 по описа на ЧСИ Милкана Македонска
рег.№ 831 с район на действие Окръжен съд гр.Русе.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, по отношение на „МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК:*********,
със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район Средец ул.“Г. С.
Раковски" № 147, ап.14, представлявано от изп.директор В.Г. С., че И.Н.Д., ЕГН:**********,*** НЕ
ДЪЛЖИ сумата 8 211,75лв., представляваща главница
по договор за банков кредит № 0251/27.08.2007г., ведно със законната лихва считано
от 22.02.2010г. и до нейното окончателно изплащане, 1593,01лв. - договорна лихва
за периода 05.02.2009г. - 21.02.2010г., 20,53лв. - разноски по кредита и 718,22лв.
- разноки по ч.гр.д.№ 1219/2010г. по описа на Районен съд гр.Русе, за които е издаден
Изпълнителен лист от 26.02.2010 г. по ч.гр.д.№1219/2010 г. по описа на РРС в полза на „Уникредит
Булбанк" АД /вземане, цедирано от „Уникредит Булбанк" АД на ответника
„МАКРОАДВАНС" АД/, въз
основа на който е образувано ИД №20108310400235
по описа на ЧСИ М. М.рег.№ 831 и район на действие – РОС, поради погасяването и по давност.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС" АД,
ЕИК:*********, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район Средец ул.“Г. С.
Раковски" № 147, ап.14, представлявано от изп.директор Виктор Георгиев Сергиев, да заплати на И.Н.Д., ЕГН:**********,***, сумата от 1921.74
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: