РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А.Г.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500401 по описа за 2021 година
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА *** е останал недоволен
от Решение № 260216 от 22.04.2021 год., постановено по гр. д. № 2464 / 2020
г. на Районен съд – Хасково, с което е признато за установено по отношение
на въззивника, че въззиваемите - Й. Р. Т. и Б. Б. Т. са собственици по давност
на 269 / 1769 ид.ч. от Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по КККР
на гр.***, с административен адрес – гр.***, местност ***, с площ 1769 кв.м.
и е отменен акт за частна общинска собственост № *** от 27.05.2016 год. на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, поради което го обжалва с молба решението
да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което
отхвърли иска за установяване правото на собственост.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – Й. Р. Т. и Б. Б. Т. – оспорват
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба, подадена от Й. Р. Т. и Б. Б. Т. против
Община *** за установяване правото им на собственост върху 269 / 1769
1
ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.***, с административен
адрес – гр.***, местност ***, с площ 1769 кв.м., придобито в режим на
съпружеска имуществена общност по давност.
Ищците са се позовали на давността като придобивно
основание, поддържайки и доказвайки, чрез събраните по делото гласни
доказателства от показанията на свидетелите И. и С., че владението е било
непрекъсвано и необезпокоявано. Свидетелката И. посочва, че през 2005 год.
са закупили имот, намиращ се в съседство на спорния, площта на който е била
повече от 1 700 кв.м., оградена от всички страни. Впечатленията й за имота
датирали и от преди 2005 год., предвид това, че и родителите й имали имот,
намиращ се в близост до процесния. Ищците живеели в спорния имот и
обработвали цялата му свободна площ. Никой не бил заявявал
собственически претенции към имота им. В тази насока са и показанията на
свидетеля С., впечатленията на който датират от края на 1974 год., от когато
до сега, имотът се ползвал единствено и само от ищците. Свидетелят С.,
който притежавал имот в съседство на спорния, твърди още, че към момента
на закупуване на имота, същият е бил ограден и в тези граници и с тази площ
– 1.7 – 1.8 д - ка, се е ползвал и до настоящия момент. През годините
границите не били изменяни. В подкрепа на твърденията си досежно
действителната площ на имота – 1.7 д - ка, от страна на ищците е представен
нотариален акт № *** от 05.07.1963 год. за собственост на недвижим имот по
давност, легитимиращ праводателя им като собственик на имота с
посочената площ. Като писмено доказателство е прието и решение № 280 от
31.10.2016 год., постановено по адм.д. № 246 / 2016 год. по описа на
Административен съд – Хасково, с което е отменена Заповед № 485 от
21.04.2016 год., издадена от Кмета на Община ***. Видно от мотивите към
съдебното решение е, че с решение № 703 от 04.02.2011 год. на Общински
съвет – *** е одобрен окончателен проект за ПУП – план за улична регулация
на жилищен район ***, гр.***, като във връзка с прилагане на одобрения план
за улична регулация е бил изготвен и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри за два имота, единият от които е спорният,
който променял очертанията и площта си – от 1 769 кв.м. на 1 730 кв.м. В тази
връзка била издадена и оспорената заповед, с която на основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА, чл.16, ал.5 и ал.7 от ЗУТ и цитираното по-горе решение на ОбС –
***, във връзка с необходимостта от изграждане на улица, ищцата била
определена за собственик на 1 500 / 1 730 кв.м. В мотивите си съдът е приел,
че оспорената заповед е издадена без да е наличен, приет и влязъл в сила план
по чл.16, ал.1 от ЗУТ, въз основа на което е достигнал до извода, че
одобреният ПУР е такъв по чл.16, ал.7 от ЗУТ, а не по чл.16, ал.1 от ЗУТ,
който се ползвал с пряк отчуждителен ефект, поради което същият следвало
да съдържа и изготвени оценки, предхождащи одобряването му. Приемайки,
че административния орган недопустимо е смесил фактическите състави на
чл.16, ал.5 и на чл.16, ал.7 от ЗУТ, съдът е отменил обжалваната от ищцата
заповед.
Въззивникът с процесуалното качество на ответник по
иска - Община *** не провежда защита на оспорване на този факт, досежно
2
упражнявано от страна на ищците ползване на имота, но заявява насрещни
права по отношение на същия, обективирани в представения акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ № *** от 27.05.2016 год., с който на основание
§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС са актувани 269 / 1769 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***, целият с площ от 1 769 кв.м. Поддържа, че ищците са
упражнявали фактическа власт върху описания в АЧОС, имот, но само върху
площ от 1 500 кв.м., позовавайки се на Нотариален акт № *** от 12.04.1995
год., представен от ищците и приет като писмено доказателство. Видно от
представеното от ответника писмо от 22.12.2020 год. е, че в кадастралния
план на м.***, гр.*** в сила от 1988 год., имот с пл.№ 352, съответстващ на
поземлен имот с идентификатор *** по графични данни е с площ от 1 756
кв.м. По следващия кадастрален план, изработен през 2000 год., който не бил
одобрен, имотът е с площ от 1 758 кв.м. Представени са две декларации,
изходящи от ищцата и от Н.Ф.Н., в които имотът е посочен с площ съответно
от 1.5 д-ка и от 1.7 д-ка, поправено на 1.5 д-ка. По искане на ответника е
допусната съдебно – техническа експертиза, заключение по която не е
изготвено и представено по делото, поради оттегляне на искането за
назначаването й.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира предявения положителен установителен иск за
собственост за основателен, предвид наличието на доказателства,
установяващи заявения от ищците придобивен способ – давностно владение.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет
години е основание за придобиване на правото на собственост върху
недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това.
Безспорно по делото е установено, че през 1995 год. ищците в режим на
съпружеска имуществена общност са закупили имот, обозначен в НА № ***
от 12.04.1995 год. като нива от 1.5 д-ка, представляващ имот пл.№ 352 по
плана на гр.***, кв.***, при граници – В.Д., път, Я.И.И., М.Я. и Г.Х.М. Имот
със същите граници, но с площ от 1.7 д-ка е описан в НА № *** от
05.07.1963 год., представен при нотариуса при изповядване на сделката,
легитимираща ищците като собственици на спорния имот. Обстоятелството,
че в НА, представен от ищците като титул за собственост, имотът е описан с
площ от 1.5 д-ка, обосновава единствения извод за това, че придобитото от
тях право на собственост по силата на договор за покупко – продажба, е в
посочения по-горе обем, което само по себе си не изключва възможността да
се придобие право на собственост и на друго правно основание - в случая
давностно владение върху останалата част от площта на имота – над 1 500
кв.м. до действителния размер – 1 769 кв.м., съгласно актуалния статут на
имота, отразен в приложената по делото скица от 13.10.2020 год. В подкрепа
на обстоятелството, че действителната площ на имота – преди момента на
закупуването му от ищците, към момента на сключване на договора за
покупко – продажба, легимиращ ищците като собственици на част от имота и
към настоящия момент, е била 1 769 кв., съдът цени освен НА № *** от
05.07.1963 год., легитимиращ праводателите на ищците като собственици на
имота с площ от 1.7 д-ка, така и представеното от ответника писмо от
3
22.12.2020 год., видно от което е, че по кадастралния план от 1988 год., в сила
и към момента на изповядване на сделката, легитимиращ ищците като
собственици на спорния имот, площта на същия е била 1 756 кв.м., а по
следващия кадастрален план – 1 758 кв.м. В подкрепа на това обстоятелство –
относно действителната площ на имота е и издадената от ответника заповед
№ 485 от 21.04.2016 год., в която имотът е посочен с площ от 1 730 кв.м.
Наличието на посочените по-горе доказателства налага единствения и
безспорен извод за това, че площта на спорния имот от преди момента на
закупуването му от ищците – 1995 год. и до настоящия момент не е била
променяна и е била в границите от 1 756 кв.м. – 1 758 кв.м., съгласно
кадастралните отреждания. В подкрепа на обстоятелството, че в този обем,
имотът е ползван от ищците в продължение на повече от десет години, съдът
цени събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите И. и С., от които се установява, че към момента на закупуване на
имота, същият е бил ограден от всички страни, като оградата е била поставена
от предишния собственик, а впоследствие – отчасти подменена от ищците, но
без промяна на местоположението й. Упражнявайки необезпокоявано
фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години, считано
от закупуването му – 1995 год., се налага безспорния извод за това, че през
2005 год. е изтекла придобивната давност по отношение на спорната част от
имота, представляваща разлика между действителната площ на имота и тази,
по отношение на която ищците се легитимират като собственици по силата на
договор за покупко – продажба. От страна на ответника не се представиха
доказателства, установяващи елементите от фактическия състав на
основанието, на което е издаден акта за частна общинска собственост - § 42
от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС, поради което същият не може да бъде
противопоставен на ищците. Не без значение в тази насока е и
обстоятелството, че АЧОС е издаден на 27.05.2016 год., т.е. след издаването
на заповед № 485 от 21.04.2016 год., която заповед е отменена като
незаконосъобразна с решение от 31.10.2016 год., постановено по адм.д. № 246
/ 2016 год. по описа на Административен съд – Хасково, явяващо се в
потвърждение както на извода за липса на правно основание за придобиване
на спорната част от имота от страна на ответника, което да бъде
противопоставено на ищците, така и на действителната площ на имота, който
от преди и след обособяването му като кадастрална единица е бил винаги с
площ над 1 700 кв.м. Не без значение е и обстоятелството, че към момента на
издаване на АЧОС е бил изтекъл и давностния срок, в рамките на който
ищците са упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху
действителната площ на имота, като от страна на ответника не са извършвани
действия – фактически или правни, които да прекъснат давността.
Представените от ответника две декларации, изходящи
от ищцата и от Н.Ф.Н., датиращи от 1996 год. и от 1995 год., в които площта
на имота е посочена съответно от 1.5 д-ка и 1.7 д-ка, поправено на 1.5 д-ка, не
обосновават извод в противна насока, доколкото в удостоверението за
данъчна оценка на имота декларираната от ищцата площ е 1 769 кв.м., а
поправката в декларацията, изходяща от Н. относно площта на имота,
4
разколебава нейната доказателствена стойност.
Достигайки до същите фактически и прави изводи за
основателност на предявения установителен иск за собственост и уважавайки
същия, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от
ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемите
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 600 лева
– възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
пред въззивния съд, съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 15.06.2021 год.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260216 от 22.04.2021
год., постановено по гр.д. № 2464 / 2020 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ***, със седалище и адрес на
управление – гр.***, представлявана от кмета – С.Д. да заплати на Й. Р. Т.,
ЕГН ********** и Б. Б. Т., ЕГН **********, двамата от гр.***, местност ***,
с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 24, ет.3, офис 2 –
адвокат Р.Ж., сумата в размер на 600 /шестотин/ лева – деловодни разноски –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство
пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5