Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Русе, …30….11.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, ІІ - ри състав, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
СПАС СПАСОВ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдията СПАСОВ административно дело № 549 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Астра
биоплант“ ЕООД, със седалище: гр.Сливо поле, обл. Русе против Решение рег. №
32-253273 от 06.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г. на Директора на Териториална
дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция „Митници“, с което се коригира митническа декларация с MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г., като е разпоредено Е.Д. 6/14 „Код
на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ да се чете 15180099; Е.Д. 6/15
„Код на стоката код по ТАРИК“ да се чете 90; данните в поле „Задължения“ за
стока № 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са
установени публични задължения за досъбиране мито 40 062,37 лв. и ДДС в размер
на 8 012,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания,
на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението е
издадено в противоречие с материалния закон, както и че неправилно са приложени
Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН). Изложени са
доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В съдебно заседание са наведени и доводи за нищожност поради липса на
компетентност на издателя на административния акт. Иска се решението да бъде
отменено. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък на
разноските с приложени писмени доказателства за реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение (л. л. 411 - 413 от делото).
Ответникът в производството - Директорът
на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, оспорва жалбата. Твърди, че с
оспорваното решение стоката е класирана правилно, както и че не са извършени
нарушения на процесуалните правила. В представено писмено становище излага
подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли обжалването
да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
на прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице – адресат
на административния акт, при наличие на правен интерес, тъй като с него се
засяга неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от
съобщаването му. Следователно, подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и извърши преценка на събраните по делото множество доказателства,
включително представените с административната преписка, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.02.2021 г. „Астра биоплант“
ЕООД, подава митническа декларация с MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г., с която декларира режим
„допускане за свободно обращение“ стока, описана като „Отработено масло от
растителен произход за технически цели“ – 20 контейнера, 438 500,00 кг. бруто
тегло, 436 300 кг. нето тегло, с код по ТАРИК **********, със ставка на
митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност
702 848,76 BGN.
Към митническата декларация са
приложени: търговска фактура № **********
от 16.02.2021 г., търговска фактура № K2020/0134 от 28.11.2020 г., опаковъчен лист от 28.11.2020 г., коносамент № HLCUSZX2011BKRZ6
от 28.11.2020 г., Сертификат за анализ от 28.11.2020 г., Certificate
of origin от 28.11.2020
г., договор между “KAZHOU PTE” LTD и
„Астра Биоплант“ ЕООД, Информационен документ, съпътстващ превози на отпадъци,
съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14
юни 2006 година относно превози на отпадъци - чл. 18 и приложение ANNEX
VII – 20 броя, фактура
за терминални разходи № ARB0000022544 от
12.01.2021 г., фактура за митническо представителство № ********** от
17.02.2021 г., Certificate of insurance, уведомление до РИОСВ – Варна №
32-60808 от 22.02.2021 г., писмо от РИОСВ – Варна № 32-63887 от 24.02.2021 г.
относно възникнало съмнение при трансграничен превоз на отпадъци, писмо на
РИОСВ – Варна № 32-69784 от 01.03.2021 г. за уведомление за трансграничен
превоз на отпадъци, Констативен протокол от РИОСВ – Варна № 32-013726 от 26.02.2021
г.
На 26.02.2021 г. от стоката по
митническа декларация с MRN
21BG002002045283R0/22.02.2021 г. е взета проба за проверка на
тарифно класиране с Протокол за вземане на проба № 30 от 26.02.2021 г. (л. 9 от
преписката).
Пробите са изпратени до Централна митническа
лаборатория (ЦМЛ) с Писмо рег. № 32-70820 от 02.03.2021 г. (л. 12 от преписката).
От ЦМЛ е изготвена Митническа
лабораторна експертиза (МЛЕ) № 06_05.03.2021/04.06.2021 г. за анализ на стока с
описание „Отработено масло от растителен произход за технически цели“, по Протокол
за вземане на проба рег. № 30 от 26.02.2021 г. (л. 8 от преписката).
Съгласно експертизата, анализираната
проба с лабораторен код № 1736_2002_21 представлява смес от растителни мазнини
и масла или техните фракции, с различен ботанически произход, което потвърждава
описанието на продукта, съгласно приложените документи.
На база резултатите от МЛЕ и
експертна оценка, анализираната проба се охарактеризира като негодни за
консумация (употребявани) смеси от растителни мазнини и масла и техните
фракции, с различен ботанически произход, което потвърждава описанието на
продукта, съгласно приложените документи.
Високото съдържание на свободни
мастни киселини, както и органолептичните характеристики, дават основание
стоката да се определи като смесени, използвани пържилни масла, негодни за
консумация.
Становището на Дирекция „Митническа
дейност и методология“ е, че съгласно експертизата, анализираната проба с
лабораторен код № 1736_2002_21 представлява кафеникава, непрозрачна,
маслообразна течност с фина утайка и силен, неспецифичен за определен вид масло
мирис. На база резултатите и данните от придружаващите документи, пробата се
охарактеризира като негодни за консумация смеси или препарати от растителни
мазнини и масла и техните фракции.
На основание правила 1 и 6 от Общите
правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните
бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция
1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от
приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от
декларирания.
Предвид състава на стоката
приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на
трети страни - 7,7%.
АО е направил извод, че стоката не се
класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за
консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната стока
представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и
масла.
При тези констатации
административният орган е приел, че на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за декларираната стока № 1, описана като
“Отработено масло от растителен произход за технически цели“ по митническа
декларация с MRN
21BG002002045283R0/22.02.2021 г. възниква
задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 40
062,37 лв. вносно мито и 8 012,47 лв. ДДС.
С Писмо № 32-187883 от 15.06.2021 г. (л. л. 13 - 15 от преписката) „Астра биоплант“ ЕООД
е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган
в съответствие с нормата на чл. 22, §. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като му
е предоставена възможност за отговор. По делото не са налице данни дружеството
да е изразило становище в указания му срок.
В Решение рег. № 32-253273 от 06.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045283R0/22.02.2021 г., като се позовава на проведените изследвания и
цялостната експертна оценка, Директорът на ТД Митница Варна при Агенция
„Митници“ приема, че декларираната стока № 1, описана като: „Отработено масло
от растителен произход за технически цели“ в митническата декларация,
представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла,
като на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид
Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за
описание и кодиране на стоки за позиция 15 18, стоките по нея следва да се
класират, в код по КН 15180099, в код по ТАРИК 1518 00 99 90, със ставка на
митото по отношение на трети страни - 7,7%, поради което, на основание чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, §. 1, вр.
чл. 85, §. 1, вр. чл. 101, §. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК,
коригира МД с MRN
21BG002002045283R0/22.02.2021 г.
относно Е.Д. 6/14 „Код на стоката
– код по Комбинираната номенклатура“ като разпорежда да се чете 15180099; Е.Д.
6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ да се чете 90; данните в поле „Задължения“
за стока № 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са
установени публични задължения за досъбиране мито 40 062,37 лв. и ДДС в размер
на 8 012,47 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания,
на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Във връзка с наведените от
жалбоподателя възражения за нищожност на оспорваното решение, по делото е
представена длъжностна характеристика за длъжността „Директор на териториална
дирекция в Агенция „Митници“ (л. л. 42 – 48 от делото).
За
изясняване на спорните обстоятелства като свидетел е разпитан Н.С.К. (служител на „Контрол
Юнион България“ ЕООД, взел проба от стоката на 26.02.2021 г., съгласно Протокол
за вземане на проба рег. № 30 от 26.02.2021 г.). В съдебно заседание от 10.03.2022 г. (л. л. 162
и 163 от делото), свидетелят заявява, че пробите са вземани през крана за
разтоварване на гъвкавия контейнер /“флекситанк“/, който се намирал в
най-долната му част, чрез промушване на шпилка/шиш, представляващо желязо около
1 м., на края на което има два болта и една шайба, през крана, при което
максималната дълбочина на проникване била около 80 см, като контейнерите били
20 фута, или около 6 м., а флекситанкът около 5 м. Изтеглената субстанция,
предвид външната температура и мястото на вземане на пробите – на пристанището
в гр. Варна, в повечето случаи била с много твърда консистенция. Според свидетеля,
стоката е следвало да бъде загрята под определена температура, но това не било
правено.
По искане на жалбоподателя е
допусната и изготвена комплексна съдебна икономико-техническа експертиза (л. л.
265 – 271 от делото).
Експертизата дава заключение (отговор
на въпрос 6), че при вземането на пробите не са били спазени стандартите по
отношение на:
-
Не
е осигурена хомогенност на продукта;
-
Вземането
на точкова проба и формирането на обединена и лабораторна проба (съгласно
показания на свидетеля Н.С.К. (Протокол от 10.03.2022 г.) пробите са формирани,
като са взети точкови проби от крановете, намиращи се на дъното на
флекситанковете;
-
Количеството
на обединената проба трябва да бъде 5 литра;
-
В
протокола за вземане на проби липсва информация за план и метод за вземане на
пробата; условия на заобикалящата среда, описание на обстоятелствата, които са
повлияли при вземането на пробата;
-
Не
са спазени указанията на Приложение А (БДС EN ISO 5555) Температурен интервал,
препоръчван да се поддържа при вземане на точкови проби (Температурни граници);
-
Не
са посочени ползваните уреди за пробовземане съгласно Приложение В (БДС EN
ISO 5555) Ползвани
уреди.
От заключението на вещото лице става
ясно, че съгласно БДС EN ISO
5555:2001/А1 не е възможно да се вземат проби от гъвкав контейнер, след като е
бил напълнен. Вземането на проби трябва да се извърши по време на процеса на
пълнене или разтоварване. Трябва да се използва методът, описан в 6.6. на БДС EN
ISO 5555 – Вземане на
проби от тръбопроводи при прехвърляне. Пробите могат да бъдат взети посредством
многократно вземане на точкови проби от потока на симетрични интервали от
време. Според експерта, имайки предвид вида и състава на процесната стока, е
възможно разслояването й на фракции, които в зависимост от физико-химичните
показатели да имат различна плътност и така да заемат различни места в общото
количество. Вещото лице посочва, че пробите трябва да се вземат съгласно
изискванията на приложимите стандартизирани методи за вземане на проби от
процесната стока, като е категорично, че в случая не са били спазени правилата,
които да гарантират представителност на пробите и действителни стойности на
получените въз основа на техния анализ резултати по изпитаните характеристики.
В представено допълнение към
експертизата в.л. Й. посочва, че резултатите от Митническата лабораторна
експертиза не дават основания за промяна на декларирания от жалбоподателя
тарифен код в процесната митническа декларация. Посочва се, че резултатите от
изпитаните характеристики на мастно-киселинния състав и триглицериден състав не
доказват отсъствие на животински мазнини и масла в изпитаната проба. От
резултатите на МЛЕ не може да се заключи категорично, че в процесната стока отсъстват
животински мазнини или техни фракции.
Тази експертиза е оспорена от ответника, но съдът
прие, че с оглед компетенциите на вещите лица, добрата защита на даденото
заключение и най-вече предвид оценката на това заключение на плоскостта на
събраните писмени и гласни доказателства, това оспорване е неоснователно.
При
така установената фактическа обстановка и предвид чл.
168 от АПК, във вр. с чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, §. 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл.5, т. 39 от Регламент (ЕС) №
952/2013
и представената длъжностна характеристика, противно на твърденията на
жалбоподателя. Не се споделя тезата, че оспореното решение следва да бъде
издадено от лицето поставило под отчет процесната стока, в каквато насока е
твърдението за нищожност.
Оспореното решение
изхожда от директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция
„Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013
и е компетентен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ да издава решения
от вида на процесното. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗМ решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции.
Съгласно чл. 19, ал. 7 от
ЗМ за целите на прилагането на чл. 29 от Регламент ЕС № 952/2013 решения взети
без предварително заявление се издават от директора на териториалната дирекция
/ТД Митница Варна/, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Нещо повече чл. 5, т. 1 от посочения регламент за целите
на кодекса въвежда определението за митнически органи - митническата
администрация на държавите членки, които отговарят за прилагането на
митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени от
националното законодателство, които в случая са изчерпателно уредени и в чл. 16
от ЗМ, и в чл. 33, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и в
длъжностната характеристика на л. л. 42 - 48 от делото. Следователно, и с оглед фактите по
делото, с горепосочената разпоредба директорът на ТД Митница Варна е
оправомощен да издаде решение по прилагане на митническото законодателство.
Съгласно чл. 101, §. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се
счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом
тези органи разполагат с необходимата информация. По силата на последната
посочена разпоредба (чл. 87) и тази на чл. 77 от същия регламент, митническото
задължение при режим „допускане до свободно обръщение“ възниква на мястото,
където се подава митническата декларация за внос.
С оглед дефиницията на чл. 5, т. 1 от посочения регламент и чл. 104, §.
1 от МКС и чл. 56 от ЗДДС компетентните митнически органи „вземат под отчет“ определения
с решението размер на дължимите държавни вземания. Твърдението на
жалбоподателя, че „митническия служител, който е взел под отчет съответните
държавни публични вземания е следвало да издаде процесното решение“ е в
противоречие с посочените приложими правни норми.
Оспореното решение е в
писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и
се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния
орган, обосновават разпоредения краен резултат, т.е. съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактическите и правните основания за издаването му.
Съдът
констатира обаче, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с
реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и във връзка с
нейния лабораторен анализ в Дирекция „Централна митническа лаборатория“. Тези
нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от
гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката.
Разпоредбата
на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, към която се
препраща и в чл. 29 от същия по отношение на решенията, взети без предварително
заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да
изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или
се счита, че го е получил. Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от
регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба,
втора алинея, б. “а“ – б. “е“, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC)
2015/2446. В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено
и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от
Регламент (ЕС) № 952/2013. В него следва да е посочено: а) документите и
информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като
основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да
изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или
се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на
достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите
разпоредби.
В случая
до жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 32-187883 от 15.06.2021 г., което
отговаря на формалните изисквания на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 (л. л. 13 - 15 от преписката). Писмото е връчено с обратна разписка
на представител на жалбоподателя на 23.06.2021г. (л. 6 от преписката). В
определения 30-дневен срок последният не е депозирал становище или възражение и
не е представил доказателства.
Както
беше посочено, процесуални нарушения са допуснати на първо място при вземането
на проби от процесната стока.
Вземането
на проби от стоките е регламентирано в чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) №
952/2013, респ. чл. 238 – чл. 242 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от
съответните задължителни
международни стандарти за вземане на проби от различни продукти, а за
неуредените в регламентите и стандартите въпроси – от Ръководството за вземане
на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните
стоки, утвърдено с т. 2 от Заповед № ЗАМ-1397 от 30.08.2019 г. (л. л. 115 – 159
от делото).
Българският
стандарт БДС EN ISO 5555
„Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба“ е одобрен от председателя на БИС
на 03.10.2003 г. и е идентичен на стандарт EN ISO 5555:2001. Същият е изменен с
Изменение 1 „Гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти“ (т.нар. “флекситанкове“,
flexitanks). В
превода на български език, т. 6.6.5, на този стандарт е посочено изрично
следното: „Не е възможно да се вземе проба от гъвкав резервоар, след като е бил
напълнен, а вземането на проби трябва да се извършва по време на процеса на
пълнене или разтоварване. Следователно трябва да се използва методът, описан в
6.6. Когато съоръженията за пренос на масло не предоставят подходяща точка за
вземане на представителни проби, се предлага да бъде произведена тръба с
дължина от около 0,3 м., с подходящи връзки във всеки край, снабдена с подходящ
пробовземен кран. Тази тръба трябва да бъде свързана между клапана на flextank и
нагнетателната линия преди започване на товарене/разтоварване, за да се вземат
последователни проби по време на целия процес на товарене/разтоварване.
Съответно, последователните проби трябва да бъдат внимателно смесени, за да се
получат представителни проби от целия товар, които след това могат да бъдат
разделени, за да се осигурят нужното количество проби. Минималният размер на
наливната проба от гъвкав резервоар трябва да бъде 5 l, независимо от обема на маслото
в резервоара“. Към изискванията на посочения стандарт препраща и вещото лице Ц.С.
(технически оценител в Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“,
вкл. по вземане на проби и методи на изпитване от животински мазнини и
растителни масла) в даденото от нея заключение по назначената комплексна
съдебна икономико-техническа експертиза (отговор на въпрос 6, който посочва кои
именно правила не са били спазени при вземане на процесната проба и в какво се
изразяват допуснатите нарушения). Видно от Протокол за вземане на проба № 30 от 26.02.2021
г., взетото количество от стоката в 4 бр. ПВЦ буркани, е приблизително по 0,5
л., т.е.
много по-малко от минимално изискуемия обем на пробата от гъвкав резервоар от 5
л., съгласно стандарт БДС EN ISO 5555, обстоятелство потвърдено и от
заключението на вещото лице. На следващо място, както става ясно от показанията
на св. Н.С.К. (служител
на „Контрол Юнион България“ ЕООД, взел проба от стоката на 26.02.2021 г.,
съгласно Протокол за вземане на проба рег. № 30 от 26.02.2021г.). в съдебно заседание от
10.03.2022 г., пробите са вземани през крана за разтоварване на гъвкавия
контейнер, който се намирал в най-долната му част, чрез промушване на
пробоотборник, представляващ шпилка/шиш, който е с размери около 80 см., през
крана, при което максималната дълбочина на проникване била около 80 см.
Изтеглената субстанция, предвид външната температура и мястото на вземане на
пробите – на пристанището в гр. Варна, била много гъста течност.
Очевидно
е, като този факт се установи по несъмнен начин и от заключението по назначената
комплексна съдебна икономико-техническа експертиза, че приложеният способ за
вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с
приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за
транспортиране на течни продукти (т.нар. „флекситанкове“). Това обстоятелство
изцяло компрометира представителността на пробата, предвид, както сочи и вещото
лице, възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на
съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от
течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани
пробите – на 26.02.2021 г., на Пристанище Варна, при студено време, като според
показанията на свидетеля К., през зимния сезон стока от този вид би преминала в
течно състояние само при нагряване.
Обстоятелството, че пробите са били взети от св. К.,
като
представител на „Контрол Юнион България“ ЕООД, осъществяващо независим сървей
на внасяната стока, не
освобождава митническите органи от отговорността за правилното пробовземане,
съгласно приложимия стандарт, посочен и в съответната карта (процедура) за
вземане на проби, а именно SAM-102 „Храни, течни, висок вискозитет“ в
Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация
(SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са
примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни
масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и
подобни продукти.
Съгласно
чл. 240, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, вземането на проби се извършва от
самите митнически органи. Те обаче имат право да изискат вземането на проби да се извърши под техен надзор от
декларатора или от ангажиран за целта експерт. Ако в законодателството на Съюза
няма разпоредби в това отношение, експертът се определя съгласно
законодателството на съответната държава членка. В т. 3 „Отговорности“ от утвърденото със Заповед №
ЗАМ 1397 от 30.08.2019 г. Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на
митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, е записано следното: “Отговорности
за прилагане на настоящото ръководство при вземане на проби от стоките за
целите на митническия контрол носят ръководителите на митническите учреждения
…. Когато пробите се вземат от декларатора или от определено от него лице,
митническият служител е длъжен неотлъчно да присъства при вземането на пробите.
Той контролира процеса на пробовземането и е отговорен за спазването на всички
процедури от настоящото ръководство. Взема решения и носи отговорност за
предприемане на действия при отстраняване на отклоненията по време на
изпълняваните процедури. За всички предприети действия, свързани с вземането на
пробите и тяхната представителност по отношение на проверяваната стока, митническият
служител носи отговорност съгласно действащите разпоредби“. В т. 4.3
„Стандарти“ от ръководството има изрично препращане към списъка на приложимите
стандарти, публикувани на интернет страницата на ЕК в Ръководството по вземане
на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), т.е. и към
посочения там стандарт БДС EN ISO 5555.
Видно от
т. 10 „Присъствали при вземането на пробата (име, подпис)“ от Протокола за
пробовземане рег. № 30 от 26.02.2021 г., изпълнен върху формуляр съгласно
Приложение № 15 към чл. 155, ал. 4 от отменения на 13.09.2016
г. ППЗМ
(същият, като реквизити, съответства на образеца по Приложение № 3 от
Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и
контрола върху акцизните стоки), при вземане на проба от процесната стока, в
нарушение на т. 3 от ръководството, не е присъствал митнически служител, а само
представител на жалбоподателя – Атанас Пеев. След като митническите органи не
са изпълнили своето задължение да осъществяват постоянен надзор при
пробовземането, то те не могат да се освободят от отговорност за процесуалните
последици от евентуалните допуснати при него нарушения с твърдение, че пробата
не е взета от тях, а от определено от жалбоподателя лице.
В
обобщение следва да се посочи, че при вземане на пробата са допуснати множество
нарушения, които изцяло дискредитират нейната представителност по отношение на
внесената стока, което е и самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен
акт.
Дори и да
се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са
допуснати нарушения, констатирани от вещото лице по назначената експертиза. Приложеният
при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата
на акредитация на ЦМЛ. Това се установява от писмените доказателства по делото.
Видно от т. 1 и т. 2 от представената Заповед № А 535 от 11.09.2020 г. на ИА
„Българска служба по акредитация“ (л. 78 от делото), Централната митническа лаборатория
е акредитирана за изпитване на животински и растителни мазнини и масла по
следните методи и стандарти: „метилов естер на маслената киселина“ по БДС EN ISO 5508 и „йодно
число“ по БДС EN ISO 3961.
Стандарт БДС EN ISO 5508 „Животински и растителни мазнини и масла. Анализ на
метиловите естери на мастните киселини чрез газхроматография“ е отменен на
17.08.2015 г. от БДС EN ISO 12966-4:2015 (вж. и т. 4.2 от заключението по
експертизата). В МЛЕ са посочени както ВЛМ РАП № 9, така и сега действащият стандарт
БДС EN ISO 12966-4:2015 „Животински и растителни мазнини и масла. Газова
хроматография на метилови естери на мастни киселини. Част 4: Определяне чрез
капилярна газова хроматография“, видно от МЛЕ № 06_05.03.2021 г./04.06.2021 г.
(на л. 8 от преписката). За този последен по време и действащ понастоящем
стандарт няма спор, че все още не е включен в обхвата на акредитация на ЦМЛ. При
липса на акредитация за прилагане на сега действащия метод, коректността на
получените данни при прилагането му не може да бъде установявана ad hoc, в рамките
на всяко конкретно дело, само въз основа на резултатите от участието на ЦМЛ
през 2020 година в междулабораторни изпитвания по този метод наред с други
европейски митнически лаборатории, дори и тези резултати да са удовлетворителни
като точност по обработените статистически показатели.
Допуснатите
при вземането на пробите от стоката и изследването им в ЦМЛ нарушения са
съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото обективно препятстват
възможността за формиране на законосъобразен извод относно нейните обективни
характеристики, и по-конкретно относно нейното съдържание с оглед наличието или
отсъствието на животински мазнини в нея, които нарушения са рефлектирали и
върху тарифното й класиране.
По
направеното от ответника искане за отправяне на преюдициално запитване пред
съда на ЕС, съдът намира следното:
Правило 3,
б. “а“ от Общите правила за тълкуване на КН гласи следното: „Когато стоките
биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2
б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а)
Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред
позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече
позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт
или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки,
представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се
считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични,
дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание“.
На първо
място, позоваване на това правило няма в оспорения административен акт (там е
налице позоваване само на правила 1 и 6). То се сoчи от страна на ответника по
жалбата единствено по повод искането му за допускане на преюдициално запитване
(вж. въпрос 1 от молба на л. л. 409 и 410 от делото). На следващо място, дори и
то да се приеме за приложимо в случая, това правило не е спазено от самия
административен орган. С оглед смесения състав на процесната стока тя правилно
е декларирана под позиция по КН 15180095, която, доколкото най-специфично
описва стоката, представляваща именно смес от животински мазнини и растителни
масла, изключва приложението на позицията, възприета от митническия орган: КН
********** „Други“. Последната се явява субсидиарна и обхваща случаите, в които
описанието на стоката не може да се подведе под друга, специфична позиция.
Както беше посочено, позиция по КН 15180095 включва по дефиниция смесен продукт
– негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла,
поради което тарифното й класиране следва да се извърши именно като смес, а не
според съставните й части – растителни масла, от една страна, и животински
мазнини, от друга, тъй като не е удовлетворено условието по правило 3, б. “а“
от Общите правила за тълкуване на КН да са налице две такива самостоятелни
позиции, които да се отнасят само до съответната част от материалите, от които
е съставен смесеният продукт.
Следва да
се отбележи, че задачата на Съда на ЕС в областта на тарифното класиране е
по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, прилагането на които
ще даде възможност на последната да класира правилно съответните продукти в КН,
а не той сам да извършва такова класиране. В случая спорът е по фактите –
съдържа ли процесната стока животински мазнини или не, а не по правото, а
установяването на фактите е задача на националните съдилища, а не на Съда на
ЕС. На следващо място, разпоредбите, по които следва да се извърши тарифното
класиране на стоката, са ясни, по тях вече има формирана практика на СЕС и в
конкретния случай не се нуждаят от допълнително тълкуване, поради
което и съгласно доктрината за acte clair, респ. acte
éclairé, за
тълкуването й няма да е необходимо настоящият съдебен състав да отправя
преюдициално запитване до СЕС. Според това решение юрисдикция, чиито решения не
подлежат на обжалване съгласно националното право, е длъжна, когато пред нея
бъде повдигнат въпрос, свързан с общностното право, да изпълни задължението си
за сезиране, освен ако е установила, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или
че съответната общностна разпоредба вече е била тълкувана от Съда, или че
надлежното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя
място за каквото и да е основателно съмнение; наличието на такава възможност
трябва да се преценява в светлината на специфичните характеристики на
общностното право, на особените трудности, свързани с неговото тълкуване и на
риска от отклонения в съдебната практика в рамките на Общността.
В случая,
освен че част от приложимите съюзни разпоредби са ясни, а по други съществува
практика на СЕС, решението на настоящата съдебна инстанция подлежи на
касационно обжалване, поради което и задължение за отправяне на преюдициално
запитване принципно не съществува – арг. от чл.267, § 2 от ДФЕС и чл. 629, ал.
2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. По тези съображения и предвид обстоятелството, че
направеното от ответника по жалбата искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС по своето естество касае фактически
установявания, същото се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
В обобщение следва да се посочи, че
административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена
тежест съгласно чл.170, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК /определение от з.з. на 08.09.2021
г./, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е
прието в административния акт, поради което и стоката е била неправилно тарифно
класирана в код по КН ********** „Други“, за който приложимата ставка на митото
по отношение на трети страни е 7,7%, съответно неправилно са били установени и
задължения за досъбиране.
По изложените съображения оспореното решение се
явява незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите и направени деловодни разноски, съгласно представен списък на
разноските на л.411 от делото в общ размер от 3 540 лева – заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозити за възнаграждения на вещите лица.
Деловодните разноски, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал.
1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспорения акт. Направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При материален
интерес от 48 074,84 лева, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 2 000 лева е към минималния размер по Наредбата. Ето защо възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 267, § 2 от ДФЕС и чл. 629, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-253273
от 06.08.2021 г. към митническа декларация с MRN
21BG002002045283R0/22.02.2021 г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Астра Биолант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сливо поле, община Сливо поле, област Русе, ул. „България“ №
23, представлявано от управителя Д.Ф.М., сумата от 3 540 лева – деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз за тълкуване на разпоредбата на правило 3, б. “а“ от Раздел I, А „Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура“
на Приложение I „Комбинирана номенклатура“ към Регламент (ЕИО) №
2658/87 на Съвета от 23.07.1987
г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа
тарифа.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
В частта, с която е оставено без
уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС,
решението, с характер на определение, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: