Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, VII-ми граждански
състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1473 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за връщане на внесен депозит във вр. с чл. 11 от
Договор за наем от 19.08.2016 г.
Ищецът В.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. И.К., твърди, че на 19.08.2016 г. сключил с ответника П.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Договор за наем, за срок от два месеца, на
апартамент на втория етаж, на ***. Уговорена била месечна наемна цена в размер
на 200 лв. Твърди, че при сключване на договора на осн. чл. 11 от Договора
ищецът като наемател заплатил на ответника като наемодател депозит в размер на
200 лв., който съгласно клаузите на договора подлежал на връщане в едномесечен
срок от изтичане срока на договора или от неговото прекратяване след приспадане
на евентуално неплатени консумативи. За срока на договора ищецът твърди, че е заплатил
наем за два месеца общо 400 лв. С изтичане на срока от два месеца на осн. чл.
18 от Договора, същия бил прекратен. С оглед прекратяването на договора ищецът
счита, че му се дължи връщане на внесения депозит в размер на 200 лв. Твърди
също, че ответника е приел апартамента без забележки за повреди и неплатени
консумативи, но не му върнал депозита, понеже нямал пари, въпреки отправените
устни и писмена покана от 26.11.2018 г.
Ответникът, чрез адв. З.П.,
е подал отговор на исковата молба в срок, в който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са сключили договор за наем за срок от 2
месеца на описания апартамент. Признава, че при сключване на договора ищецът му
заплатил 200 лв. за депозит и 200 лв. за наем за първия месец или общо 400 лв.,
но други средства за наем не му е плащал. Понеже ищеца нямал пари за втория
наем се разбрали ответника да задържи депозита като наем за този месец. Така
направили прихващане на дължимия наем с платения депозит. След изтичане на
договора се разбрали ищецът да остане още един месец и да му заплати още един
наем, но след около 10 дни той се изнесъл, като си взел багажа и ключа, не си
платил консумативите-ток и вода, не му платил дължимия наем за третия месец и
оставил счупен бойлер, за ремонта на който ответника дал 80 лв. и оставил запушен
канал. След време ищецът дошъл да си иска депозита, като му изпратил и покана,
което било проява на нахалство според ответника. Ответникът заявява, че прави
възражение за прихващане на предявеното от ищеца вземане за депозит с
насрещното си вземане срещу ищеца за сумата от 200 лева, представляваща неплатена
наемна вноска за втория месец от договора за наем за м. октомври 2016 г.,
съответно за периода от 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г. Предвид изложеното, иска
да се отхвърли предявеният иск, като се уважи възражението за прихващане.
Като взе предвид
доводите на страните, доказателствата по делото и въз основа на закона, Съдът
установи следното:
Предявен е иск за
връщане на платения депозит по договор за наем, с правна квалификация по чл.79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, като се иска изпълнение на договорното задължение за връщане
на депозита.
Съгласно чл.11 от
Договора за наем наемателят предоставя на наемодателя депозит в размер на 200
лева, който се плаща в деня на подписване на договора. Обстоятелството, че тази
сума била платена от ищеца на ответника не е спорно между страните,
следователно се приема за установено. Съгласно чл. 21 от договора депозитът
подлежи на възстановяване след изтичане срока на действие на договора или
неговото прекратяване, като от него се приспаднат евентуално дължими и неплатени
от наемателя консумативни разходи за обекта. Не се спори между страните, че
ищецът е заплатил първия наем от 200 лв. за периода от 19.08.2016 г. до
19.09.2016 г. Ответникът оспорва плащането на втория наем за периода от
19.09.2016 г. до 19.10.2016 г. Самият ответник поддържа, че договорът се
прекратил поради изтичане на срока му от 2 месеца, като се съгласил да задържи
депозита вместо наем за втория месец. Безспорно наемателят дължи плащането на месечен
наем наем по договора и за втория месец. Ищецът обаче не доказа да е платил
дължимите месечни наеми по договора, макар в съдебното заседание от 11.09.2019 г.
съдът изрично да му е указал, че в негова тежест е да установи, че е платил
насрещните вземания на ответника по възражението за прихващане, както и че не
сочи доказателства за това. По делото не се установява, след плащането на
депозита и първия наем от наемателя, същият да е извършвал други плащания към
наемодателя. Следователно, не се установява наемателят да е изпълнил
задълженията си за плащане на месечния наем. Съгласно чл.5 от Договора за наем
същият се счита прекратен при закъснение на плащането с повече от 3 дни, като
плащането на наема се оформя с разписка. Тази уговорка има характера на
комисорна клауза, при която страните уговарят автоматично разваляне на договора
при настъпване на определени обстоятелства без да е необходимо
изявление в тази насока и даване на подходящ срок. Тъй като не се установи наемателят
да е заплатил втората дължима месечна наемна вноска на 19.09.2016 г., считано
от датата следваща падежа й на 20.09.2016 г., договорът се счита развален. Развалянето
обаче има действие само занапред поради специфичния характер на престациите по
договора за наем. След тази дата настъпва изискуемостта и на вземането за
връщане на депозита. Връщането на депозита не е обусловено от причината за
прекратяване действието на договора и чие неправомерно поведение е довело до
това, тъй като функцията на депозита е да служи като обезпечение по време на
действието на договора, така че след неговото прекратяване наемодателят да се
удовлетвори от него, ако наемателят е оставил неплатени задължения за
консумативи или е причинил вреди в имота. С прекратяването на договора
функцията на депозита трябва да се реализира, като дали същият подлежи на
връщане зависи само от обстоятелството дали са останали неплатени консумативи
или повреди. В противен случай депозитът подлежи на връщане и не може да се
задържи, дори ако причина за прекратяване на договора е станал наемателят.
Поради изложеното с оглед прекратяването на договора наемодателят е дължал
връщане на депозита.
По отношение на
условието, че депозитът се връща след приспадане на съответни задължения за
консумативи и повреди, то може да се релевира само от наемодателя със съответно
възражение. Иначе казано без такова възражение за основателността на
претенцията за връщане на депозита, е достатъчно да се установи наличието на
внесен депозит, прекратяването на договора и изтичане на едномесечния срок. В
случай че наемодателят твърди, че са налице неплатени суми за консумативи или
причинени от наемателя вреди, които препятстват връщането на депозита, следва
да стори това с възражение за съдебно прихващане, както в настоящия случай,
като съответно следва да представи и доказателства за тези разходи, а такива по
това дело не са представени. Ответникът може да прихване задължението за
връщане и с други свои вземания. Поради изложеното, направените от ответника
възражения за прихващане следва да се разгледат в последователността, изрично
посочена от него.
На първо място, прави
се възражение за прихващане на дължимата наемна вноска в периода от 19.09.2016
г. до 19.10.2016 г., за сумата 200 лв. Като две насрещни вземания, които са
изискуеми, вземанията за наемната цена и за депозита се компенсират до размера
на по-малкото, което в случая е вземането за връщане на депозита. Поради
изложеното искът за връщане на депозита следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен поради извършено прихващане с дължимата месечна наемна вноска за
посочения период от 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г.
При успешното
прихващане по първото възражение не е настъпила процесуалната предпоставка за
разглеждането на останалите възражения за прихващане. Предявеният от
ищеца иск подлежи на отхвърляне изцяло.
При този изход от
спора право на разноски има само ответникът. Същият е поискал и доказал извършването
на разноски в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което
същите ще се присъдят в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.К., иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
осъждането на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да му плати сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща подлежащ на връщане депозит по
Договор за наем от 19.08.2016 г., на основание неговото
прекратяване, поради прихващане на тази сума с насрещно вземане на П.П.П., ЕГН ********** за неплатен месечен наем по
договора, за периода от 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г.
ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на П.П.П.,
ЕГН **********, разноските по делото в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/