РЕШЕНИЕ
№ 1747
гр. Плевен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430101128 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД от ГПК.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от ***, против О. Л. К., ЕГН ********** и Г.
С. К.А, ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК
за установяване на дължимост при условията на солидарност на следните
суми, както следва: сумата от ***- главница за потребена топлинна енергия, в
периода *** и сумата от ***- лихва за забава, за периода *** ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението–
13.10.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ***, по което съдът е издал Заповед за изпълнение ***, а
впоследствие след връчване на заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на
длъжниците, му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът
твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответниците са ползватели на топлинна
1
енергия на адрес: ***, и същата не е заплатена. Това обстоятелство, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането по издадената Заповед за
изпълнение ***. по ***. В хода на делото, по искане на ищеца, искът е
изменен, като същият се счита предявен срещу двамата ответници при
условията на разделност – за признаване за установено, че двамата дължат,
всеки поотделно, главница в размер на *** и *** - лихва за забава върху
главниците, за периода ***
Особеният представител на ответниците твърди, че исковите претенции
са неоснователни и следва да се отхвърлят. Заявява, че по делото не се
установява качеството на потребители на ответниците, дали са съпрузи, дали
са собственици или ползватели на имота, че не се представя договор между
страните. Счита, че извлечението от сметка не е годно доказателство за
доставката на ТЕ, счита, че не е ясно за какви елементи на доставена ТЕ се
претендира, че задълженията са произволно определени. Твърди, че не са
представени ОУ на ищеца, и той неоснователно се позовава на тях. Заявява,
че представения договор с топлинния счетоводител е с изтекъл срок, че няма
продължаване, няма протокол на ОС на ЕС за избор на топлинен
счетоводител и доказателства, че този избор е съгласно изискванията на чл.
139а от ЗЕ. Прави се възражение по чл. 111 от ЗЗД. Счита, че след като
ползването на семейното жилище след развода на ответниците е предоставено
на ответника О. К., то само той дължи суми за ТЕ.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
*** по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на 13.10.2021г.
пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу О. Л. К. и Г. С. К.а, за солидарно заплащане на сумата от ***-
главница за потребена топлинна енергия, в периода *** и сумата от ***-
лихва за забава, за периода ***, ведно със законната лихва върху главницата,
от датата на подаване на заявлението– 13.10.2021г. до окончателно изплащане
на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***, връчена
на длъжниците по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда,
получено на 07.02.2022г., е указано на заявителя да предяви иск за
2
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 01.03.2022г, той касае
сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го е приел за
допустим, както е приел за допустимо и неговото изменение в съдебно
заседание за разделна отговорност на длъжниците и за половината от сумите
за главница и лихва за забава.
От представения *******, е видно, че на *** ответниците са признати
за собственици на процесното жилище на адрес: ***. От изисканото *** на
*** се установява, че ответниците са били в граждански брак от *** до *** -
денят, в който е постановено първоинстанционното решение за прекратяване
на брака, което в тази част не подлежи на обжалване. По това дело,
ползването на жилището, което се е явявало семейно, е предоставено на
ответника О. Л. К., като в тази му част решението е влязло в сила на *** От
представеното извлечение от сметка и таблица по пера на главницата на ***с
адрес ***, ***, се установява, че през процесния период от *** е била
начислена сума в общ размер на ***, която е за отопление с ***, *** за ТЕ,
отдадена за сградна инсталация – ***., БГВ – ***, и за дялово разпределение
– ***и преизчисление с -***, а лихвата от *** е изчислена в размер на *** По
делото е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира, и съгласно която сградата, в която се намира процесния имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция и
до имота на ответниците е доствяна ТЕ, тъй като абонатната станция е
работила във времето на процесния период, извършеното дялово
разпределение за имота е направено съгласно Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1
от Наредбата за топлоснабдяване, начислените суми са отразени коректно в
индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период и разлики в
изчисленията на топлинния счетоводител не са констатирани. Вещото лице
също така е констатирало, че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез
търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се държавни
проверки, а монтажът му е извършен съгласно изискванията на
производителя. Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза, която е
установила дължима главница в общ размер на *** за процесния период,
установила, е че дружеството за дялово разпределение е било ***, че по
данни на топлинният счетоводител в имота има водомер, 2 броя уреди,
3
обемът на жилището по проект е 203.36 куб.м., на база на който е изчислена
топлпнната енергия, отдадена от сградната инсталация, начислявано е
отопление от шранг лира. Заключението сочи, че размерът на лихвата върху
главницата от *** за периода от *** изчислявано от изискуемостта на
отделните плащания за периода от ***, е *** По делото са представени
ежемесечните фактури, издавани от ищеца на ответниците за исковия период,
представени още в заповедното производство, присъединено към настоящето,
са и ОУ на ищеца. Въпреки, че първоначално по делото е представен договор
на ЕС от 31.05.2013г. с топлинен счетоводител ***, то от представените
впоследствие писмени доказателства – споразумителен протокол от ***
между ищеца и ЕС на адреса на ответниците и приложение към договор от
*** между ЕС и топлинен счетоводител *** с приложен протокол от ОС на
ЕС за избор на това дружество за дялово разпределение от ***, се установява,
че след тази дата, отчета и разпределението е извършван от ***, което е
вписано и във всяка една от фактурите за исковия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Не е спорно по делото, че за исковия период - ***,
ответниците са били собственици на имота, за който се претендират суми за
отдадена ТЕ от ищеца. Имотът е придобит в режим на СИО – през време на
брака на страните, няма данни те да са водили производства за неговата
собственост или да са го поделили, поради което след развода им,
собствеността се е трансформирала в дялова такав – по ½ ид.ч. за всеки от
тях. Собствеността върху топлофицирания имот придава на собственика
качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. В случая, съдът приема, че
предоставянето на ползването на семейното жилище на ответника със съдебно
решение не представлява основание за освобождаване на ответницата Г. С.
К.а от качеството на потребител на ТЕ, доколкото съдебното решение не
прави ответника К. титуляр на вещно право на ползване. Напротив – чл. 57 ал.
1 от СК сочи изрично, че по силата на съдебното решение за предоставяне на
семейното жилище възниква наемно правоотношение, то не предполага
вещно право на ползване, а сочи наличие на облигационни отношения.
4
Поради горното, съдът намира, че и двамата ответници имат за исковия
период качеството на собственици при равни права на топлофицирания имот.
С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Ирелевантен в случая е поставения от процесуалния
представител на ответниците въпрос за съществуването на индивидуален
договор между страните - договорните отношения възникват на основание
разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в
сила, представени са по делото още в заповедното производство, и няма
данни да са оспорени от ответниците, независимо от техните възражения.
Установи се безспорно от изготвената по делото СТЕ, че в сградата има
изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния
имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Установи се, че има и избран
от ОС на ЕС и топлинен счетоводител на сградата – ЕС и това е ***, на
базата на чиито изчисления е начислявана и ТЕ за абонатния номер. Следва да
се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и
ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Съдът, както
беше посочено по-горе, изцяло кредитира заключението на съдебно-
техническата експертиза като компетентно и обосновано, кредитира също и
изводите на съдебно-икономическата експертиза, която потвърждава сумите
за главница и лихви, начислени от ищеца. Поради горното, съдът приема, че
от всички събрани доказателства в тяхната цялост, по делото се доказва, че за
исковия период е имало потребление в имота на ТЕ в общ размер на *** за
исковия период *** Тежестта на доказване на плащането на сумите за
исковия период или в хода на делото, е на ответниците, но в случая не се
твърди такова.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в
5
заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за
периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници
възлиза в общ размер на *** за периода *** Именно поради тези уговорки в
ОУ на ищеца, покана за плащане не е била необходима, т.к. при наличие на
срок за плащане, самият срок кани длъжника да заплаща дължимото
потребление.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, която в
случая безспорно е тригодишна както за главницата, така и за лихвата:
Исковата претенция за главница е за период с начална дата 01.12.2019г., а
исковата молба, която съгл. чл. 422 ал. 1 от ГПК, се счита предявена от датата
на подаване на заявлението, е от дата 13.10.2021г., като от това следва, че
нито за периодичното вземане за главница, нито за вземането за лихва с
начална дата 04.02.2020г., има изтекъл период на тригодишна погасителна
давност от изискуемостта на вземането до подаване на иска, и възражението в
тази насока е неоснователно.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребители
на ответниците, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по
делото се доказа, че исковите суми за главница са дължими от ответниците
при равни права, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл.
31 ал. 1 от ОУ на ищеца - дължими са и начислените лихви в претендирания
размер. Исковете след тяхното изменение се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени изцяло, като ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят при условията на разделност главници в размер на *** – за ТЕ,
ползвана за периода *** и по *** - лихви за забава върху главниците, за
периода ***
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 25.00лв. - държавна такса,
300лв. – депозит за особен представител на ответниците, 360.00лв. - депозит
за експертизи, и 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн.
чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 786.00лв., които следва да бъдат присъдени
6
поравно между ответниците – по 392.50лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските,
направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на по 37.50лв.
за всеки от двамата ответници.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че О. Л. К., ЕГН
**********, от ***, и Г. С. К.А, ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖАТ ПРИ
УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНОСТ на *** ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумите, както следва:
О. Л. К., ЕГН **********, от ***, дължи на *** ***, сумата от 335.43лв.
– главница за ТЕ, ползвана за периода *** и 32.82лв. - лихва за забава върху
главницата, за периода *** ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението – 13.10.2021г. до окончателно изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***. по ***;
Г. С. К.А, ЕГН **********, от ***, дължи на *** ***, сумата от *** –
главница за ТЕ, ползвана за периода *** и *** - лихва за забава върху
главницата, за периода *** ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението – 13.10.2021г. до окончателно изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***. по ***.
ОСЪЖДА О. Л. К., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с
***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото
производство в размер на 392.50лв., и разноски по *** в размер на 37.50лв.
ОСЪЖДА Г. С. К.А, ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
*** със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото
производство в размер на 392.50лв., и разноски по *** в размер на 37.50лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8