Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………07.10.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На……осми
септември………………….…..……….…..…………..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор……………………..……………………………………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 828..…по описа за………….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Фармация – 93“ ЕООД твърди, че
на 20.02.2018 г. сключил с ответника „Уебстар БГ“ ЕООД договор за изработка на
уеб сайт. Обемът на договорените за извършване дейности бил описан в Ценово
предложение изх. № 512/05.02.2019 г., което е подписано и подпечатано от
страните по процесния договор и е неразделна част от него. Срокът на изпълнение
на договора бил определен от страните на 26.03.2018 г. Общото договорено
възнаграждение било в размер на 8226 лева без ДДС, като авансът се дължи в
3-дневен срок от подписване на договора. Ответникът издал фактура №
**********/20.02.2018 г. за авансовото плащане в размер на 4113 лева без ДДС
/4935,60 лева с ДДС/ заплатена по банков път.
Ответното дружество изобщо не изпълнило договорената
работа, като ищецът се позовава на становище, представено в днешното с.з., в
което подробно са описани твърдяните от него неизвършени работи. Първият ден на забавата е 27.03.2018 г. -
денят, следващ крайния срок за изпълнение на договора.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
4113 лв. без ДДС /4935,60 лева с ДДС/, представляваща авансово плащане по
договор за изработка на уеб сайт от 20.02.2018 г., която сума се дължала на отпаднало основание – след
разваляне на договора, поради пълното некачествено неизпълнение на договора от
страна на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът заема позиция
за неоснователност на исковете. Признава сключването на договора, но не на посочената от ищеца дата и не при
условията на двустранно подписване на екземпляри на договора. Страните имали
приета двустранно оферта, но не и двустранно подписан договор. Механизмът на
сключване на договора бил следния: страните, обсъждали основните параметри, за
да може изпълнителят да изпълни възложеното от възложителя. За да обобщят
основните задания и специфики от страна на възложителя, както и за да формираме
цена и срок за изпълнение, ответникът представил оферта на ищеца. Ищецът
предложил на ответника да изпрати два подписани договора по куриерска фирма,
един от които впоследствие да получа обратно, с подпис и печат на възложителя.
На една от срещите ответникът занесъл подписаните от него оригинали от договора
с празно място за срока на изпълнение — с цел същият да се прецизира, с оглед
продължилите повече от обичайното разговори между страните, след което да се
попълни и подпише.
Изложеното се подкрепяло от кореспонденция между
страните. Към 15.06.2018г. информация за
артикулите по договора ответникът нямал. Следвало информацията за продуктите да
бъде събрана и органзирана в табличен вид, която ищецът следвало да осигури, в
случай че ни възложи ние да се заемем с попълването на информация за
продуктите. Ищецът поискал техническо време, за да си набави необходимите данни
за продуктите от страна на своите доставчици на продаваните продукти. Към
днешна дата можело да се установи, че се касаело за периода от 31.07.2018 до
30.04.2019г. — видно от приложените копия от писма /представляващи малка част
от повечето от 100 И-мейли с части продуктова информация от доставчиците им/.
Ищецът започнал да събира необходимата информация и да я изпраща на ответника.
В началото на май месец 2019 за ответника станало ясно, че липсва обозримост за
завършване на проекта. На 9 май 2019г. /приложено/ ответникът изпратил до ищеца
писмо в което споделил констатацията си, че въпреки изминалото дълго време на
събиране на продукти за онлайн номенклатурата, липсвала организираност на
номенклатурата и пред тях стои все още проблема, че те не разполагат с
организирана номенклатура, която да бъде качена на сайта. Последвала среща в
средата на м. май 2019 г., на която прегледали всички изпратени от доставчиците
материали. На 16 май 2019г изпратили писмо, в което обяснили още веднъж, че
сайта в настоящия си вид е годен за експлоатация софтуер, но има проблем с
организирането на номенклатурата от продукти, който проблем не бил проблем на
сключения по между им договор, а стоял извън него. Предложил на ищеца три
различни варианта да се оформи номенклатурата във вид годен за публикуване в
сайта, като един от предложените варианти реферираше към това да му се възложи
срещу допълнително възнаграждение.
При тези обстоятелства, кореспонденцията между
страните започнала да се извършва единствено по поща.
Ответникът признава, че между страните имало сключен договор
за изработка на уебсайт, но уговорения срок за изработката му е за времето от
20.02.2018г. до 31.07.2018г., както били посочили в изпратената на 12.02.2018г.
оферта, а не според едностранно посоченото от „ФАРМАЦИЯ-93“ ЕООД в договора -
16.03.2018г. С така посочения срок /16.03.2018г./ никога не били съгласни и не
изложили волята си за определянето му. Той бил посочен изцяло от възложителя,
без да бъде потърсено съгласие от ответника за това и въпреки наличието на
срок, посочен в офертата ни от 12.02.2018г. Видно от разменените мейли между
страните в периода 20-24 юли 2018г. крайния срок по договора следвало да бъде
уточнен допълнително и бил предложен от ответника в писмото изпратено на 24 юли
2018г. Налице било пълно изпълнение на всички договорни задължения на „Уебстар
БГ ЕООД за описаните в офертата функционалности. Платформата се намирала на
следния адрес www******.bg от дата 24.07.2018г. както и на другия адрес описан
в писмото от 18.06.2018г. Демонстрационната версия на изработеното била на
разположение на ищеца още от адреса www******.bg и той можел да я използва
включително и към момента. Ищецът не възложил задание за попълване на артикули
в сайта, съответно ответникът не поемал подобен ангажимент, освен за няколко
примерни артикула с демонстрационна цел и демонстрация как се прави покупка от
онлайн платформата. Съответно ищецът неоснователно твърдял неизпълнение на
задължение, което не било поемано от ответника. Обстоятелството,
че ищецът отказал да съдейства с осигуряването на пълна информация за
артикулите, предмет на продажба в платформата, била действителната причина
сайтът да не е пуснат и в реална среда /към момента сайтът е с пълна
функционалност, но скрит от публичен достъп, преди попълването му с информация/.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В о.с.з. ищецът поддържа иска, представя извън срока
писмена защита /която въпреки това ще бъде обсъдена/.
В ос.з. ответникът оспорва иска, представя писмена
защита.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Старозагорски районен съд е сезиран с осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право
следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални
предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действително облигационно правоотношение
по договор за изработка; 2/ възложителят да е заплатил на изпълнителя
процесната сума от 4935,60 лв., представляваща част от възнаграждение за изработване на
интернет сайт /обща стойност на договора 8226,00 лв. без ДДС/ и 3/ договорът да
е бил надлежно развален от изправния кредитор, поради виновно неизпълнение на
договорното задължение от страна на ответника, т.е. годният юридически факт
/договорът за изработка, сключен между страните в настоящото съдебно
производство/ да е отпаднал с обратна сила /договорът за изработка може да бъде
развален с исковата молба, както с нея може да бъдат развалени всички
двустранни договори, макар за развалянето им да е необходимо изтичането на
подходящ срок за изпълнение – така решение № 37/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 920/2009 г., IV г.о., също и решение № 443/26.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
352/2009 г., III г.о./.
Искането за връщане на даденото по договора направено
от ищеца представлява изявление за разваляне на договора, тъй като е налице
недвусмислена воля за прекратяване на облигационното правоотношение и заявена
претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото. Възстановяването
на съществуващото положение /restitutio in integrum/, също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане
на даденото съдържа и имплицитно изявление за разваляне. Това е така, защото
последиците от неизпълнението не се състоят единствено в развалянето на
договора. По правило развалянето на договора прекратява облигационното
правоотношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това,
което е получил на отпаднало основание /така и решение № 163/28.05.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 6458/2013 г., IV г.о./. Следва
да се посочи, че при наличието на недостатъци в изработеното поръчващият може
да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в подходящ срок,
разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото на
отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с обезщетение за вредите от
неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Не е необходимо поръчващият да
доказва, че е направил изрично изявление за разваляне на договора, счита се, че
такова изявление е направено, когато поръчващият заяви претенция за последиците
от развалянето - връщане на даденото или обезщетение за вредите от
неизпълнението /така решение № 452/16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010
г., IV г.о./.
Договорът за изработка по своята правна същност
представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден
договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са
породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорения ремонт на
лекия автомобил съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и
недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме
/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е
предвидил форма за действителност, поради което действително материално
правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма -
при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като
пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички
допустими от българския граждански процес доказателствени средства, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, регламентираща
относителна забрана за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000
лв.
В тежест на ищеца по така предявеният иск е да
установи, че е сключен договор за изработка на уебсайт от 20.02.2018 г. между
страните, че е изправна страна – заплатил е в изпълнение на договорните си
задължения сумата от 4935,60 лв. с ДДС, сочена от него като аванс, както и, че
е развалил сключения договор. В тежест на ответника е да установи наличието на
основание за задържане на претендираната процесна сума, т.е. изпълнение на
своята насрещна престация по договорното правоотношение – изработване на
уебсайт.
С доклада по делото
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между
страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че е налице 1/ сключен писмен договор между страните, с предмет изработка на уебсайт с посоченото в заданието
съдържание, като е следвало да се изработи и лизингов калкулатор, 2/ ищецът е имал достъп до интернетсайта до момента на
подаване на исковата молба, 3/ заплащането от страна на ищеца на сума в размер на 4935,60 лв. представляваща аванс
по договора /така и платежно нареждане, л. 21 от гр.д. № 3112/2019 г. на
Казанлъшки районен съд/.
В тази връзка от изявленията на страните, както в
исковата молба и отговора на исковата молба, така и в съдебните заседания се
установи по делото, че на 20.02.2018 г. страните са сключили договор за
изработка на уебсайт, като неговият предмет е бил подробно разписан в задание
озаглавено „ценово предложение“ /л. 11-20 от гр.д. № 3112/2019 г. на Казанлъшки
районен съд/ срещу заплащане на възнаграждение. От заданието категорично се
установява по делото и каква е била възложената работа на изпълнителя.
По делото е представена кореспонденция между страните
във връзка с изработването на уебсайта /л. 38-61 от гр.д. № 3112/2019 г., вкл.
представените от ищеца две писма – л. 48 и 49 от гр.д. № 828/2020 г. на
Старозагорски районен съд/, от която се установяват възникнали и разрешавани
въпроси в хода на работата за изработка на уебсайта.
От приетото като компетентно изготвено заключение на
съдебно-техническата експертиза, след извършен оглед на уебсайта от вещото
лице, се установява, че ответникът е разработил уебсайт притежаващ
фунционалност да работи, като е свършена работата описана в заданието като
част от договора между страните /вж. т. 4 от заключението/ последните
промени в структурата на сайта са от 20.07.2018 г. /така т. 3 от заключението/.
В о.с.з. в.л. ясно посочи, че „както са описани в заданието ценовите услуги са
свършени“ и „сайта може да функционира с ограничението, че плащането не е
съгласувано“. Необходими са били единствено две неща – 1/ информация за
финансовите институции, за активиране на модулите за безкасово плащане, като в
тази връзка в.л. изясни в о.с.з., че е безусловно необходимо съдействие на възложителя
в тази връзка /“ответникът не може сам да ги направи тези функции по сайта“ –
цит. в.л./ и 2/ необходима е била работа по попълване на номенклатурата от
артикули със съответните описания за обхващане на продуктите предлагани от
ищеца, като в тази връзка в.л. изясни в о.с.з., че от една страна в заданието
няма предвиден модул за съгласуване на форматите на IP системите на възложителя и изпълнителя и от друга
страна възложителят следва да даде данни за своите доставчици, за да може артикулите
са се въведат в сайта –„всеки доставчик доставя на ищцовото дружество
определена номенклатура с разширение“ /така и т. 11 от заключението/. Въпреки
това при разглеждане на папка „Public“ в.л. е
установило наличие на 36 000 артикула – в т. 12 от експертизата е
установено, че програмирането на сайта е било завършено към 20.07.2018 г., а
след това единствено през м. август 2018 г. и м. януари 2019 г. има промени
вследствие на въвеждане на артикули. Освен това в.л. бе категорично, че всяка
една промяна в съществуващ файл на интернет сайта би се документирала с дата и
час на промяна.
Съдът възприема изцяло направените от вещото
лице доказателствени /фактически/ изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено
предоставената му документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
По двукратно направеното от ищеца искане за разпит на
свидетел с оглед преценка на фунционалността на уебсайта настоящият съд намира
за необходимо освен в протоколните определения да посочи, че въпросите по
програмиране на уебсайт са такива, които изискват специални знания и неговата
функционалност се установява с помощта на СТЕ. Касае се за специални знания, с
каквито съдът не притежава, чрез които да се установи извършване на обективно
необходими дейности за функциониране на интернет сайт. Със свидетелски
показания не може да се установяват тези факти поради това, че свидетеля
възпроизвежда собствените си субективни възприятия, а дали програмирането е
правилно завършено и извършено или не, представлява преценка на обективни
дадености. Този критерий е обективен, защото следва да се съобразят заданието
и дали притежава необходимата функционалност. Преценката за това дали уебсайтът
е изпълнен зависи и от това дали са спазени методите са правилно програмиране
при неговото изработване, което също е от компетентността на вещо лице със
специални знания в тази област, което да изследва дали заданието в договора е
било изпълнено от техническа гледна точка /в този смисъл и решение №
33/18.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4320/2015 г., I г.о., по въпроса за съотношението между допустимост на
свидетелски показания и необходимост от специални знания/. Отделно от това дори
не стана ясно в хода на делото какво образование притежава искания от ищеца
свидетел, освен изявлението, че се занимава с програмиране от години. В решение № 87/02.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2804/2015
г., I т.о., също се сочи, че с оглед строго специфичния характер на предмета на
дейност, свързан с информационните технологии, извършването на посочените
преценки на изработеното от изпълнителя изисква притежаването на специални
знания, поради което е предпоставена от произнасянето по тези въпроси на вещо
лице - специалист в посочената област.
С покана на ищеца за прекратяване на договора от
09.11.2019 г. /непосредствено преди подаване на исковата молба – 15.11.2019 г./
ищецът е упражнил потестативно право на разваляне на договора. Характера на
всяко волеизявление се определя от неговото съдържание, а не от използваната в
него терминология. Каква е правната квалификация на волеизявлението като правно
действие е от компетентността на съда, като същият не е обвързан от наведените
от страните квалификации. В конкретния случай, посоченото в писмото основание
за прекратяване на облигационната връзка е пълно неизпълнение на ангажиментите
по договора, посочени в техническото задание и техническото приложение, неразделна
част от договора. Доколкото, ищецът се е позовал на виновно неизпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя, волеизявлението е за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
В случая, от значение за спора по делото, е дали в
полза на ищеца е възникнало постестативното право да развали договора – т. е.
дали е налице твърдяното от него неизпълнение, на което се основава
развалянето, към момента на упражняване на потестативното право.
Договорното правоотношение обвързва страните и има
сила на закон в техните отношения – чл. 20а ЗЗД. Според чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален.
При тълкуване на предмета на процесния договор от
инженерна гледна точка, в.л. достига до фактическия извод, че изпълнителят се е
задължил да създаде уебсайт, но не се включва „програмата да е модифицирана за
експорт към директен вход от сайта“, тъй като съществуването на такъв модул не
е част от заданието. В заданието нямало и опция за рекламация. Въз основа на
така изясненото приема, че изпълнителят е изработил функциониращ уеб сайт
съгласно заданието. Достига до доказателствения извод, че е налице почти пълно
изпълнение на изпълнение на договореното по процесния договор – „както са
описани в заданието ценовите услуги са свършени“, с изключение на плащането по
„Изи пей“. Поради това ответното дружество установи в процеса на доказване в
настоящото съдебно производство, че е изпълнило точно, и почти в цялост
уговорената между страните работа. От приетото като компетентно и добросъвестно
изготвено заключение на допуснатата СТЕ се установи, че е налице частично
изпълнение на договореното по процесния договор с две изключения, второто от
които не е дори включено в заданието /ценовата оферта/.
Действително уебсайтът е доработван до 20.07.2018 г.
/откогато са последните промени по него както установи в.л./, но от
представената от ответника кореспонденция по електронна поща се установява, че
до този момент, а и след него ищецът очевидно не е имал намерение да разваля
договора. Били са обсъждани детайли и необходима информация за създаване на
уебсайта – работата е продължавала.
Въпреки възражението на ищеца, че тази кореспонденция
на ответника била водена с Георги Апостолов, който не представлявал ищеца и не
бил упълномощен от него, имейлите представени от ответника са годни доказателства
по две съображения: 1/ в самата писмена защита на ищеца е налице противоречие –
от една страна няколко места се сочи, че Георги Апостолов не представлявал
ищеца, и не можел да води преговори за изпълнението на договора валидно с
ответника, което изключвало относимостта на представените с отговора на
исковата молба имейли, а от друга страна самият ищец представи и се позовава
като доказателства на два имейла приети като писмени доказателства в о.с.з. на
08.09.2020 г. също между ответника и Георги Апостолов – по логиката на ищеца те
също не следва да бъдат ценени като доказателства и 2/ дори да се приеме тезата
на ищеца относно липсата на представителна власт на Георги Апостолов в случая
би бил напълно приложим чл. 307 ТЗ, тъй като имейлите бяха представени от
ответника още с отговора на исковата молба, а ищецът за пръв път оспори тяхното
значение от гл. точка на действията на Георги Апостолов едва с писмената си
защита по делото, въпреки проведените няколко открити съдебни заседания.
С цел проверка момента, в който съответните файлове са
реализирани /последно променени/, в. л. установи, че след дата 20.07.2018 г.
уебсайтът е бил изработен без функцията „Изи пей“, а всяка една промяна би се
отразила в папка Публик, т.е. доработка на сайта от гл. точка на функционалност
не е налице след тази дата. Действително са налице промени в уебсайта и след
тази дата, но те не са от гледна точка на функционалността и изработването на
сайта, а досежно „наливането“ на информацията в него, което както се установи
дори не е било предмет на заданието. В този смисъл са и представените от
ищеца два имейла от август и октомври 2018 г. – да бъдат въведени данните от
доставчиците, с които работел ищецът и наличността на продуктите, вкл. техните
цени. Това се потвърждава и от имейлите представени от ответника /л. 45-61 от
гр.д. № 3112/2019 г./ разменени между страните вкл. през 2019 г. От разменената
кореспонденция по електронната поща се установява, че възложителят и
изпълнителят са обсъждали и работата по
изработване на дизайна на сайта е продължила до 20.07.2018 г. /когато е било
изпълнено заданието – ценова оферта/, като след това е продължила с дейности
извън заданието, т.е. извън договора по зареждането на сайта с необходимата
информация. В.л. действително посочи, че в сайта липсва опция за рекламация на
стоки, но това не е било част заданието, т.е. от предмета на договора.
Поради това настоящият съд намира, че в случая
ответникът е изпълнил възложената му работа. Твърдението на ищеца, че уебсайт
съгласно заданието не е бил изработен, не се подкрепя от доказателствата по
делото. В исковата молба ищецът твърдеше, че ответното дружество изобщо не е
изпълнило договорената работа, т.е. пълно неизпълнение, като в течение на
производството въвеждаше нови обстоятелства, а именно, че договорената работа
била изпълнена, но с недостатъци, т.е. лошо. Както бе подробно изяснено по-горе
от заключението на съдебнотехническата експертиза се установи, че уебсайт
съгласно заданието е бил изработен, като е била необходима – 1/ информация за финансовите институции, за
активиране на модулите за безкасово плащане, и 2/ необходима е била работа по
попълване на номенклатурата от артикули със съответните описания за обхващане
на продуктите предлагани от ищеца, която е била извън предмета на заданието,
респ. договора за изработка. С оглед
обаче на категоричното заключение на вещото лице, че от техническа гледна точка
уебсайта притежава всички модули включени в заданието настоящият съд приема, че
договорът е изпълнен. Дори да се приеме тезата в писмената защита, че
ответникът не е искал съдействие от ищеца за създаване на функцията плащане по
„Изи пей“ това неизпълнение обсъждано заедно с включените модули в заданието
води до извод за приложимост на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – разваляне на договора не се
допуска при незначително неизпълнение.
Настоящият съд намира за необходимо да посочи, че дори
да се възприеме тезата на ищеца за наличие на недостатъци в изработеното,
договорното неизпълнение не е от такова естество с оглед интересите на
възложителя, че да поражда правото на кредитора да развали договора за
изработка. При обсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства и в
частност при анализиране на установените от СТЕ обстоятелства и направените
фактически изводи съдът приема, че основният недостатък на уебсайта се състои в
липса на функция „Изи пей“ /другата неизпълнена задача – въвеждане на
необходимата информация не е била предмет на заданието и договора/, което обаче
технически е възможно да бъде изпълнено /това важи и за въвеждането на информацията/.
Не се установи, че изпълнението на тези задачи е технически невъзможно. Законодателят,
уреждащ правото за разваляне на договора за изпълнение, е дал превес на
принципа за реалното изпълнение на договорните задължения, като допуска
разваляне на договорното правоотношение, само в случай че недостатъците са
неотстраними, тъй като правото да се разваля договора не трябва да се превръща
в злоупотреба. Щом тези отклонения от точното изпълнение на поръчката са
отстраними, не би било оправдано развалянето – арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В този
случай поръчващият трябва да пристъпи към другите особени правни способи за
ликвидиране на създадените отношения – да иска поправяне или разноските за
поправянето на вещта или намаляване на възнаграждението /отбив/.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна
инстанция счита, че ищецът не е упражнил надлежно своето преобразуващо право с
едностранно волеизявление да развали процесния договор за изработка, поради
което искът за връщане на авансово заплатеното възнаграждение поради отпаднало
с обратна сила правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е неоснователен.
По делото е направено искане от ответника присъждането
на разноски в настоящото производство. Предвид изхода на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в общ размер на 1304,00 лв., от които 1104,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020 г.
и 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице. Следва да се посочи, че бе налице
оттегляне на иска за заплащане на мораторна лихва /определение от 10.06.2020
г., л. 12 от делото/, което означава, че за сумата от 1480,00 лв. ищецът дължи
разноски на ответника от момента на влизане в сила на определението независимо
от изхода на спора по основния иск /чл. 78, ал. 4 ГПК/, но предвид отхвърлянето
на главния иск ищецът дължи всички разноски на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235,
ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фармация-93“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к. „Изток“, бл. 1, партер,
против „Уебстар БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. „Б“, ет. 5, ап. 61, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
връщане на сумата от 4935,60 лв. с ДДС
/четири хиляди деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща аванс по договор за изработка от 20.02.2018 г., поради пълно
неизпълнение на договора като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Фармация-93“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к.
„Изток“, бл. 1, партер да заплати на„Уебстар
БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
бул. „Ген. Гурко“ № 101, вх. „Б“, ет. 5, ап. 61, сума в размер общо на 1304,00 лв. /хиляда триста и четири лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: