Решение по дело №4854/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5424
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20193110104854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5424

гр. Варна, 04.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4854 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.М.Д. и П.С.С., членове на управителния съвет, чрез пълномощника им адв. Н.Г. АК – Варна  срещу М.К.И., с ЕГН **********, М.К.И., с ЕГН ********** и И.К.И., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД  за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество:

Сумата от 818.76 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 от сума в размер на 2456.30 лева, начислена по фактура № ***г., издадена въз основа на становище за начисление на електрическа енергия по констативен протокол № ***г. за периода от 19.09.2016г. до 18.09.2017г. за потребено, но неотчетено количество ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.***, с абонатен номер *** и клиентски номер ***, както и

Сумата от 89.39 лв. /осемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща 1/3 от сумата в размер на 268.17 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 2456.30 лева за периода от 01.03.2018г. до 28.03.2019г.,

Ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: между ищцовото дружество и И.П.И., с ЕГН ********** съществувало облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД. Ищцовото дружество изпълнявало добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение задълженията си по договора за осигуряване непрекъснато на необходимото количество електрическа енергия в обект находящ се в гр.***, с абонатен номер *** и клиентски номер ***.

На ***г. била извършена техническа проверка на измервателната система на абоната от служители на „Е.С.“ АД в присъствието на член от домакинството на абоната и един свидетел. При проверката било установено, че регистър 1.8.3 има показания в размер на 15619 кВтч, което било отразено в съставения Констативен протокол № ***. Електромерът бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № *** и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

При извършената експертиза в Български институт по метрология, Главна дирекция „МИУ“, Регионален отдел – Варна, след софтуерно прочитане, било констатирано наличие на електрическа енергия по трета тарифа в размер на 15619,7 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Съставения констативен протокол № ***г. на БИМ представлявал официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

На ***г. „Е.С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане.

Съгласно чл.50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

На ***г. ищцовото дружество издало фактура № ***, с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2456.30 лева за периода от 19.09.2016г. до 18.09.2017г.

Въпреки, че била извършена корекция по чл.50 ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от абоната, но не била заплатена.

Фактурата била издадена на лицето, на чието име се водела партидата – И.П.И., починал на ***г. – преди издаване на фактурата и преди периода, за който е извършена корекцията, тъй като наследниците му не уведомили ищеца за настъпилата смърт.

Наследници на И.П.И. били М.К.И. – съпруга, И.П.И. – внук, А.П.В. – внучка, М.К.И. – внучка и И.К.И. – внучка.

Сумата от 2456.30 лева се дължала от лицата, потребили електрическата енергия, а именно наследниците на И.П.И., чийто постоянен адрес съвпада с адреса на потребление – М.К.И., М.К.И. и И.К.И.. Ищцовото дружество нямало вина, че описаната фактура е издадена на името на починалия през 2011г. И.П.И., тъй като неговите наследници имали задължение да уведомят ищцовото дружество за настъпилите промени, свързани със собствеността на процесния имот, но не изпълнили тези си задължения.

Срокът за плащане на задължението по фактура № ***г. бил до 28.02.2018г., след която дата ответниците изпаднали забава и дължали обезщетение за забава в общ размер на 268.17 лева за периода от 01.03.2018г. до 28.03.2019г.

Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото разноски.

В срокът по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Всеки от ответниците е представил становище, с което оспорва предявения срещу него иск и излага подробни съображения по същество на спора.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и становищата и претендират присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обект на потребление находящ се в гр.***. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, за които е отбелязало, че са членове на домакинството на абоната  - Д.Д.П. и С.С.Х. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № ***, в който било описано, че е установено наличие на показания в невизуализиран регистър 1.8.4 – 156149 кВтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № *** и предоставен за метрологична експертиза в БИМ /л.12-13/.

Електромер № *** е монтиран на обекта на потребление на ***г. с нулеви показания по всички регистри. При подмяната на електромера са присъствали двама свидетели Д.К.П. и А.С.Н., видно от съставения за целта констативен протокол  /л.110/.

Ответниците са оспорили истинността на протокола по отношение присъствието на посочените за свидетели лица при проверката.

Открито е производство по оспорване истинността на протокола в посочената част и са разпитани като свидетели вписаните в протокола лица. Същите потвърждават, че са присъствали на проверката, поради което следва да се приеме, че документа е истински в оспорената част и разноските във връзка с това оспорване следва да се възложат в тежест на ответниците независимо от изхода от спора.

За резултатите от метрологичната проверка от Български институт по метрология, Главна дирекция „МИУ“, Регионален отдел - Варна бил съставен Констативен протокол № ***г., в който било отразено установяване на намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 15619.7 кВтч, която не била визуализирана на дисплея. В момента на изследването на електромера той не натрупвал на нито една от визуализираните на дисплея тарифи, а преминаващата по време на изследването ел. енергия се натрупвала и отчитала в регистър 1.8.3 /л.14-15/.

Със становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.П.М.“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 15619 кВтч за периода от 19.09.2016г. до 18.09.2017г. по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.16/.

По делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е  издало фактура № *** от ***г. за сумата от 2456.30 лева, с получател И.П.И. /л.17-18/.

Ищцовото дружество на ***г. е изпратило писма до И.П.И., с които да го уведоми за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително начисленото и количество ел. енергия. /л.24-27/.

И.П.И. е починал на ***г., като е оставил за свои наследници ответниците М.К.И., М.К.И. и И.К.И., както и А.П.В. и И.П.И. видно от издадено от Община Варна удостоверение за наследници /л.38-39/.

Към момента на извършване на проверката, периода на корекцията и издаването на фактура № *** И.П.И. е починал и задължението не е възниквало за него, а се претендира спрямо неговите наследници, чиито постоянен адрес съвпада с адреса на потребление.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че процесния електромер е от одобрен тип, преминал е повторна метрологична проверка през 2015г. и към датата на проверката е бил в срока си на метрологична годност. Наличието на показания в регистър 1.8.3 означавало, че посоченото количество ел. енергия действително е преминало през електромера и е потребено. По делото липсвали данни от които да се установи в кои тарифни зони е потребена електроенергията, както и относно началния момент на въздействието. Вещото лице заявява, че не е възможно да се установи кога е извършено неправомерното вмешателство /л.61-67/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест по делото, в тежест на ищеца бе възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване следните твърдения изложени в исковата молба: за периода от 19.09.2016г. до 18.09.2017г. да е доставил в посочения в исковата молба адрес на потребление ел. енергия на обща стойност 2456.30  лева, която да е отчетена от метрологично годно средство за търговско измерване; както и ответниците да са потребители на ел. енергия доставяна от ищцовото дружество в посочения в исковата молба адрес на потребление.

Ответниците се явяват потребители на доставяна в процесния имот електроенергия, което се установява от представеното удостоверение за наследници от община Варна и по същество се признава от ответниците в представените от тях становища.

Друг спорен предмет по делото се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период, дали извършената корекция отразява точния размер на доставената от ищцовото дружество, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия и дали извършената корекция е законосъобразна.

По въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., както и цитираното от касатора решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/11г. на І т.о. и служебно известното на състава решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о.

Така постановената практика на ВКС е при действието на ЗЕ преди изменението с ДВ бр.54/12г. С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12г.

Правила за измерване на количеството електрическа енергия/в сила от 16.11.2013г./ са издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в чл.83, ал.1, т.6,  вр. ал.2 от ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ, вр. чл.2, ал.1 от ЗНА.

По изложените съображения съдът намира, че съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията.

Проведената на ***г. проверка от служители на „Е.П.М.“ АД на СТИ, монтиран на обекта на потребление е извършена в отсъствието на представител на потребителя, но в присъствието на двама свидетели.

От събраните по делото доказателства не се установи твърдяното от ищеца основание за процесното вземане - претендираното количество електроенергия реално да е доставено на абоната. В чл.50 от ПИКЕЕ е уредена възможността при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период, не по-дълъг от една година. За извършване на посочената процедура по чл.50 ПИКЕЕ е необходимо да бъде установен периода от допускане на грешката до установяването ѝ. От събраните по делото доказателства, включително от приетата по делото съдебно-техническа експертиза не се установи кога е извършено софтуерното вмешателство в процесното СТИ, респ. кога е възникнала грешката при отчитането на доставяната на абоната ел. енергия. Наличието на количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява, че тази енергия е доставена на абоната. Установените записи в регистър 1.8.3 на електромера при извършената техническа проверка сами по себе си не удостоверяват наличие на грешка при отчитане на потребяваната от абоната ел. енергия, тъй като е възможно да са били налице преди поставяне на СТИ на обекта на потребителя. В изготвеното становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия е посочено, че е одобрено след софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация, а данни за такова действително извършено софтуерно прочитане не са представени по делото и не са предоставени на вещото лице. Вписването на допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия действително е доставено на абоната, още по-малко  в посочения в справката период. Не е установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на показанията на електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива показания в регистрите на електромера.

Предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в размер на 300 лв. за всеки от ответници, съобразно представеният списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу М.К.И., с ЕГН **********, М.К.И., с ЕГН ********** и И.К.И., с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД  за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество:

Сумата от 818.76 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 от сума в размер на 2456.30 лева, начислена по фактура № ***г., издадена въз основа на становище за начисление на електрическа енергия по констативен протокол № ***г. за периода от 19.09.2016г. до 18.09.2017г. за потребено, но неотчетено количество ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.***, с абонатен номер *** и клиентски номер ***, както и

Сумата от 89.39 лв. /осемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща 1/3 от сумата в размер на 268.17 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 2456.30 лева за периода от 01.03.2018г. до 28.03.2019г.,

Ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени по делото разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени по делото разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторени по делото разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА М.К.И., с ЕГН **********, М.К.И., с ЕГН ********** и И.К.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски в производството по оспорване на документ по реда на чл.193 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: