Решение по дело №894/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.10.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.10.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

894

по описа за

2018

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 240 от 06.07.2018г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 350 лв. на В.А.Ч. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

Жалбата против наказателното постановление е подадена от В.А.Ч., чрез упълномощен защитник, който намира същото за незаконосъобразно. Твърди, че констатациите в АУАН и наказателното постановление били неправилни, необосновани и в противоречие с разпоредбите на ЗАНН. В случая не било извършено нарушение по чл.8, ал.4 от ЗЗкД, тъй като жалбоподателя като родител бил изпълнил задължението си да осигури придружител на своя син. Този факт не бил взет предвид от актосъставителя и наказващия орган. Посоченото в наказателното постановление място не било „обществено“ и неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД. Жалбоподателят сочи още, че нарушението съставлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като било първо такова и от него нямало настъпили общественоопасни последици. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез защитника си е депозирал молба по делото, в която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. 

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2018г. срещу 01.07.2018г. С. М. и Й.М. ***, били на работа и обслужвали централната градска част на гр.Кърджали. Около 03.00 часа на 01.07.2018г. те били изпратени от ОДЧ на ул.Екзарх Йосиф, близо до комплекс „Орфей“, във връзка с получен сигнал за непълнолетен в безпомощно състояние. Отивайки на място полицейските служители установили лице, което лежало на земята в неадекватно състояние. До него имало и други две момчета - А.В. Ч. *** и Б.Б.Х. от с.Кърчовско, общ.Кирково. На място имало и екип на ЦСМП, който транспортирал до СПО-Кърджали момчето в неадекватно състояние. Там била установена самоличността му, а именно Т.Ш.С. от с.Габрово, общ.Черноочене. При разговор с непълнолетните А. Ч. и Б.Х., полицейските служители установили, че те по-рано били в ресторант „Воденицата“. Там Т. консумирал голямо количество алкохол. Около 03.00 часа минавали покрай клуб „Аура“ и момчето изведнъж припаднало, за което бил извикан екип на ЦСМП. Т. Селим бил настанен в детско отделение на болницата, а А. Ч. и Б.Х. били закарани при ИДПС в РУ-Кърджали. По този повод жалбоподателят като родител на А. Ч. бил призован и се явил на 02.07.2018г. в сградата на РУ-Кърджали. Той декларирал писмено, че на 01.07.2018г. не е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител след 22.00 часа на сина му А.В. Ч.. На 02.07.2018г. св.А.Х., в присъствието на полицейския служител Й.М., съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, извършено на 01.07.2018г. в гр.Кърджали. Той подписал и получил акта с възражение. Въз основа на така съставения акт, на 06.07.2018г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В.Ч. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 350 лв. за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, за това, че на 02.07.2018г. около 03.00 часа в гр.Кърджали, на ул.Екзарх Йосиф до комплекс „Орфей“, като родител не е придружил на след 22.00 часа на посоченото обществено място дете навършило 14-годишна възраст, но ненавършило 18-годишна възраст - сина си А.В. Ч. с ЕГН **********. За разлика от актосъставителя, наказващият орган посочил в атакуваното постановление, че нарушението е извършено на 02.07.2018г.     

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.Х., които съдът кредитира изцяло, както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 240 от 02.07.2018г.; Докладна записка от 01.07.2018г.; Декларация от 02.07.2018г. на В.А.Ч.; Обяснение на В.Ч. от 02.07.2018г.; Обяснение на А. Ч. от 02.07.2018г.; Справка от НБД“Население“ за гражданското състояние на лицето А.В. Ч.; Заповед № 292з-472-29.03.2016г. на директора на ОД МВР-Кърджали, с която началниците на РУ при ОД МВР-Кърджали са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на чл.45, ал.1-4 от ЗЗкД.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че виновно е нарушил чл.8, ал.3 от ЗЗкД. В същата разпоредба е посочено, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Санкцията е наложена на основание  чл.45, ал.3 от ЗЗкД, според който родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 500 до 1 000 лв. Съдът, след анализ на събраните доказателства намира, че жалбоподателя е осъществил състав на нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД, защото като родител не е придружил непълнолетното си дете А.В. Ч. на обществено място след 22.00 часа. Посоченото в атакуваното постановление място е „обществено“ по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в §1, т.1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5 от ЗЗкД. Независимо от горното и въпраки събраните доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е допуснат съществен процесуален порок, довел до нарушаване правото на защита на нарушителя. В АУАН и наказателното постановление са посочени различни дати на нарушението - в акта е посочено, че административното нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД е извършено на 01.07.2018г., а в наказателното постановление като дата на нарушението е посочена 02.07.2018г. Наказателното постановление като краен санкциониращ акт не може да съдържа информация, различна от тази в АУАН, още повече когато това се отнася до времето на извършване на деянието. Датата на нарушението е задължителен реквизит в наказателното постановление и липсата й или несъответствието й с посочената такава в акта, както е в случая, представлява съществено нарушение на императивната разпоредба на  чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По този начин е накърнено правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за кое административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност не може да изменя волята на наказващия орган. В случая е налице пълно противоречие между АУАН и наказателното постановление досежно основен признак от обективната страна на административното нарушение, какъвто е датата на извършване на деянието. Всяко административно нарушение се характеризира с дата /период/ на осъществяване, която следва да бъде посочена в акта и и наказателното постановление, така както изисква чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е необходимо датата в АУАН и наказателното постановление да е идентична. Както вече бе изложено, посочването на този елемент от обективната страна на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Датата на нарушението е един от главните факти в предмета на доказване по делото и меродавния момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Ето защо настоящата инстанция намира, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 240 от 06.07.2018г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 350 лв. на В.А.Ч. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.   

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

                                                                              Районен съдия: