Определение по дело №6359/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 23261
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20151100106359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2015 г.

Съдържание на акта

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                                

гр.София, 08.10.2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 8 съдебен състав, в закрито заседание, проведено на осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 6359 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с разглеждането на искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК, които са  предявени от Н.Й.Б. срещу ответниците В.Е.С., Н.М.К. и ЖСК „Б.Х.“. Предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, описан в исковата молба като апартамент № 35, намиращ се в гр. София, Район „Триадица“ , на четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № 259, заедно с мазе № 1, което ищецът отрича да принадлежи на ответниците В.Е.С. и Н.М.К., както отрича и съществуването на валидно правоотношение за издаване на нотариален акт по реда на чл. 35 от ЗЖСК между ответниците В.Е.С. и Н.М.К. от една страна и ответника ЖСК „Б.Х.“ от друга страна.

В исковата молба, ищецът поддържа твърдение, че като правна последица от прехвърлителни сделки – дарение и покупко- продажба, които са обективирани съответно в Нотариален акт № 65, том ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009г. и Нотариален акт № 68, том ІІІ, рег. № 13364, дело № 453/2009г. той придобил 12095/20595 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ парцели I, II, III и IV от квартал 133-д, по плана на гр. София, местността „Красно село - Плавателен канал", с обща площ от 20 595 квадратни метра. Със Заповед № РД-09-50-83/24.02.2000г. на Главния архитект на град София бил одобрен ЧРП, съгласно който парцели I, II, III, IV от квартал 133-д представляват част от парцел V /стар/ от квартал 133-д, местност „Красно село - плавателен канал", при граници: бул. „Тодор Каблещков", улица и парцел I, II от квартал 133-в, улица и парцел II от квартал 133-6, кв. 133-г, новопроектирана улица. По- късно, ищеът станал собственик и на 850/20595 ид. ч. от същия имот, които придобил чрез договор за дарение – обективиран в Нотариален акт 37, том LI от 19.05.2010г. В описания парцел, фактически бил изграден жилищен блок № 259, с административен адрес в гр. София,  ж.к. Гоце Делчев“. В новопостроената сграда ищецът също придобил в хипотезата на чл. 92 от ЗС и притежавал 12945/20595 идеални части, които били съответни на дела му в собствеността върху земята, върху която била застроена сграда - понеже за построяването на сградата на бл. 259 не било учредявяно ограничено вещно право на строеж и тази сграда следвало да се счита приращение на собственика на земята. Ищецът твърди, че първите двама ответници В. Стефанова и Н.К. ползвали изцяло процесния апартамент № 35, намиращ се в гр. София, Район „Триадица“ , на четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № 259, заедно с мазе № 11 след като, се били снабдили незаконосъобразно с нотариален акт  за собственост по реда на чл. 35 от ЗЖСК. Незаконосъобразността на твърдяното от ответниците придобивно основание се изразявала в липсата на предпоставки за издаване на нотариален акт – не била приета от ОС на ЖСК окончателна цена за имотите и в частност за процесния апартамент № 35. Ищецът поддържа твърдение, че лично той имал правен интерес за предяви отрицателен установителен иск за 12945/20595 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент № 35, намиращ се в гр. София, Район „Триадица“ , на четвърти етаж във вход „В“ на жилищната сграда на блок № 259 тъй като между страните вече съществувал правен спор относно този имот - пред Софийски районен съд вече било образувано производство по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, което било предмет на неприключилото при подаване на исковата молба  гр.д. № 22167/2013г. по описа на 25 с-в при СРС.

            Ответниците В.Е.С. и Н.М.К., представлявани от особен представител в хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК - не оспорват допустимостта на предявените срещу тях отрицателни установителни искове, но оспорват тяхната основателност.

            Ответникът ЖСК „Б.Х.“ оспорва процесуалната допустимост на предявените искове, позовавайки се на Тълкувателно решение № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК а при условията на евентуалност, оспорва тяхната основателност, позовавайки се установените факти по делото и на задължителните указания, които са дадени чрез Тълкувателно решениеот 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., ОСГК на ВКС. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

            Представените от ищеца и приети като доказателства /на стр.13, 14, 15 от делото/ Нотариален акт № 68, том ІІІ, рег. № 13364, дело № 453/2009г., Нотариален акт № 65, том ІІІ, рег. № 13359, дело № 450/2009г. и Нотариален акт № 171, том ІІ, рег. № 5324, дело № 507 от 2010г. обективират в съдържанието си правните сделки, посредством които ищеца Н.Й.Б. и придобил право на собственост върху 12095/20595 идеални части от недвижим имот, представляващ парцели I, II, III и IV от квартал 133-д, по плана на гр. София, местността „Красно село - Плавателен канал", с обща площ от 20 595 квадратни метра.  Всички тези документи, чрез съдържанието си, сочат още един правно релевантен юридически факт, а именно -  че срещу този имот е било насочено принудителното изпълнение ( вкл. по изп. д. № 20088510401559, изп.д. № 20098580400296, към което е присъединено изпълнително дело № 20098580400017) и че праводателите на ищеца – съответно: А. З. Н., Й.К.Б. и В.Н.Б.са придобили своето право на собственост върху идеални части от земята чрез публична продан.

Приетият като доказателство Протокол за опис на недвижим имот по изп. дело № 20088510401559 съгласно описа на ЧСИ М.П./на стр.146 от делото/ сочи, че при извършване на описа на 15.12.2008г., процесният недвижим имот, представляващ парцели I, II, III и IV от квартал 133-д, по плана на гр. София, местността „Красно село - Плавателен канал" е „изцяло застроен“ /цит./, без конкретно описание на т.нар. застрояване.

            Приетите като доказателства преписи от Нотариално дело № 275/2009г. по описа на нотариус В.М.с рег. № 53 при НК и район на действие СРС установяват обстоятелствата, които са били взети предвид при съставянето на Нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.“ № 95, том ІІ, рег. № 8469/2010г. дело № 275/2009г. с който е признато правото на собственост на В.Е.С. и Н.М.К. върху процесния недвижим имот.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице Д.М., сочи следните изводи: Към 27.08.2010г. блок 259 в който се намира процесния апартамент не е бил въведен в експлоатация; Размерът на допълнителните разходи, които са необходими за завършване на сградата на блок 259 в който се намира процесния апартамент – до степен на завършеност за да бъде въведен в експлоатация възлизат на 4 080 010 лева;

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран да се произнесе по  отрицателен установителен иск, а според задължителните указания в Тълкувателно решение № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, този вид иск има съществени особености, които задължително следва да бъдат взети предвид от сезираните с този вид иск съдилища. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право, което е различно от спорното право право върху същия обект. Интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, само когато отричайки претендираните от ответниците права – ищецът в действителност би имал възможност да придобие имота на оригинерно основание /напр. приращение по реда на чл. 92 от ЗС както в случая/.

            Следвайки стриктно цитираните по- горе задължителни указания на ВКС на РБ, настоящият състав на съда прецени, че към момента на предявяване на иска, правният интерес на ищеца от предявяването на иска е налице и прие извод за допустимост на претенциите, с които е сезиран, като пристъпи към разглеждането им по същество.

В хода на настоящия процес обаче, бе постановено Тълкувателно решение № от 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., ОСГК на ВКС, което е пряко относимо към онова субективно право, което ищецът се домогва да защити. Това е така, защото ищецът основава мотивиращите правния му интерес субективни права на института на приращение по чл. 92 от ЗС- построяване на сграда върху недвижим имот, върху който ищецът респ. неговите праводатели са придобили въз основа на публична продан. А според Тълкувателното решение № от 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., ОСГК на ВКС - при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, правилото на чл. 92 ЗС не може да намери приложение, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира конкретно посочване на  построената в имота сграда, т.е. ако сградата не е описана и оценена от съдебния изпълнител.

Представения и приет като доказателство по делото Протокол за опис на недвижим имот по изп. дело № 20088510401559 съгласно описа на ЧСИ М.П./на стр.146 от делото/ сочи конкретно такъв извод, че при извършване на описа на 15.12.2008г., процесният недвижим имот, представляващ парцели I, II, III и IV от квартал 133-д, по плана на гр. София, местността „Красно село - Плавателен канал" е „изцяло застроен“ /цит./, но няма конкретно описание на т.нар. „застрояване“. Описът при публична продан е формален акт,  който е предназначен именно да индивидуализира вещите, върху които се насочва принудителното изпълнение.                    В този конкретен случай, ищецът като собственик на идеални части върху земята не би могъл да придобие по приращение право на собственост върху обособени обекти в неописаната конкретно постройка на бл. 259, в която се намира процесния апартамент – т.е. дори въз основа на отрицателния установителен иск да бъде отречено правото на привлечените като ответници В.Е.С. и Н.М.К. върху същия имот - ищецът практически не би могъл да докаже правен интерес от предявяването на конкретния отрицателния установителен иск с който настоящия съд е сезиран, съобразно със задължителните указания в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приетото след предявяването на иска Тълкувателно решение № от 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., ОСГК на ВКС.

Понеже ищецът не установи /и в контекста на цитираното вече Тълкувателно решение № от 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г., ОСГК на ВКС на практика не би могъл да установи/ правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск - спазвайки стриктно указанията, съдържащи се в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС – настоящият състав на съда ще трябва да прекрати производството по предявения отрицателен установителен иск, без да се произнася по съществото на спора, макар да е провел съдебно дирене и да е събирал доказателства.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК - съдът дължи произнасяне по искането на ответниците за присъждане на направените съдебни разноски. Според представения от ответника ЖСК „Б.Х.“ списък на разноските – сумата на направените разноски възлиза общо на 5200 лева, но доколкото приема  релевираното от ищеца възражение по отношение на част от тези разноски /за сумата от 200 лева/ съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника ЖСК „Б.Х.“ сумата от 5000 лева за съдебни разноски.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр. д. № 6359 по описа за 2015г. по описа на І- 8 състав при Софийски градски съд, което е образувано по предявените искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК, които са  предявени от Н.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес ***-3, срещу ответниците  В.Е.С., Н.М.К., със съдебен адресат – адв. Е.П.,*** и ЖСК „Б.Х.“ със съдебен адресат – адв. С.Р.М.,***.

 

ОСЪЖДА Н.Й.Б. с ЕГН ********** и адрес ***-3 да заплати на ЖСК „Б.Х.“ със съдебен адресат – адв. С.Р.М.,***, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК – сумата от 5 000 /пет хиляди лева/ за направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.

            Определението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд, с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.

 

СЪДИЯ: