Решение по дело №303/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20224410100303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. ЛЕВСКИ, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20224410100303 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я, в качеството си на Управители, чрез
процесуален представител Христо Атанасов Атанасов, срещу: М. П. Н., с
постоянен адрес - ***
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал Заявление по чл. 410
ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения едномесечен срок М. П. Н. е възразила
срещу същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е депозиран
настоящият установителен иск.Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на
което е издадена заповед за изпълнение, бил подписаният Договор за паричен
заем № 5630359 от 21 август 2020 г. между „Вива Кредит" ООД като
Заемодател и М. П. Н. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен
заем, Заемателят удостоверявал, че е получила Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Ищецът
моли съда да приеме, че датата на Договор за паричен заем с № 5630359 е 21
август 2020 г. , видно от представения договор с настоящата искова молба, а
не както погрешно, поради техническа грешка е посочена датата в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 24 август 2020 г.
Посочва, че въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити
на договора за паричен заем напълно съвпадали - неговия номер, страни,
1
предмет и съдържание. Моли съда да приеме, че е налице пълна идентичност
на договора за кредит и да приеме представения такъв с настоящата като
доказателство за възникналото правоотношение между страните.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подавали от името на ищеца, бил сключеният Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 02 септември 2021 г. г. между „Вива Кредит"
ООД, ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
***, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Ищецът посочва, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят
се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 700 лева, под
формата на паричен заем. С подписването на договора, М. П. Н. удостоверила,
че е получила от Заемодателя заемната сума от 700 лева, като договорът имал
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1358.64 лева, ведно с договорната
лихва на 12 седмични/ месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113.22
лв., (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за
експресно разглеждане). Посочва, че ако Заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,
Заемодателят имал право да предприеме всички позволени от закона
действия, за да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе
до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя, като
в настоящия договор страните се съгласили, че със сключването на същия
щял да се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен
заем № 5591021 в размер на 355.62 лева.
Разпоредбите на договора предвиждали, че Заемателят заявявал
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя.
Ответникът дължал по договор такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 496.56 лева. Посочено е, че
ответникът трябвало да изплати целия заем на 19 август 2021 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова
молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна били
изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 35.88 лева от 24
септември 2020 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до
датата на подаване на заявлението - 22 февруари 2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
2
Искането е съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има
следните вземания срещу М. П. Н.: 700 лв. главница; 162.08 лева за периода
от 23 септември 2020 г. до 19 август 2021 г.; 35.88 лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница от 24 септември 2020 г. г. - датата на
допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението - 22 февруари 2022 г. г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Претендира направените съдебни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба, не е изразено становище и не са направени доказателствени
искания.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства е безспорно
установено, че на 21.08.2020 г. М. П. Н. като заемател е сключила договор за
паричен заем №5630359 с „Вива кредит“ ООД като заемодател. С
подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на паричния заем.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 700 лева под формата на паричен
заем. С подписването на договора страните са се съгласили да се рефенансира
текущият заем, като ответницата е заявила, че желае да погаси изцяло
задължението си по договор за паричен заем с КИД 5591021 от 18.02.2020г.,
което към датата на подписване на договора е в размер на 355,62 лв. По
силата на договора страните са направили изрично заявление за прихващане
на насрещни изискуеми задължения от заемната сума по договора. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по договора,
съгласно заемната сума.
Размерът на погасителната вноска е 113,22 лв., в която са включени част
от дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане; срокът на
заема е 12 месеца, брой вноски са 12. Уговорени са и датите на плащане.
М. Н. е удостоверила, че е получила от заемодателя паричната сума от
700 лв., като договорът има разписка за предадена, съответно получена сума,
като процесният договор има силата на разписка.
На 02.09.2021г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., на основание чл.
99, ал.3 от ЗЗД между „Вива кредит” ООД ЕИК*** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК***, по силата на което вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съобразно разпоредбите на чл. 99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД цесията е способ
3
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите
на облигационното правоотношение, в което вземането преминава в
патримониума на цесионера в обема, в който е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Със сключването на договора заемодателят е продал на ищеца
вземането, което е имал към М. П. Н. по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласие на страните
по договора, цесията произвежда своето действие, независимо, че същата
следва да бъде съобщена на длъжника.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД не
влияе на валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е
въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни
на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се
приеме, че ответникът не е получил уведомление преди датата на завеждане
на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до нея с получаване
на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по
отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява, че от „Вива кредит” ООД е предоставено нареждане за кредитен
превод на сумата от 341,92 лв. по сметката на М. П. Н. с основание „по
договор за заем 5630359”. От сумата 700 лв. – отпуснат заем от 21.08.2020г.
се рефинансира текущ заем с №5591021/18.02.2020г. в размер на 355,62 лв.
Разликата от 341,92 лв., след приспадане на таксата за превод е преведена на
ответника. Приложено е нареждане за кредитен превод, разпечатано от
системата за електронно банкиране на кредитора.
От предоставената информация от кредитора „Вива кредит”
ответницата не е заплащала суми по договора за паричен заем и за дата на
забавата се счита дата на първата неплатена погасителна вноска по
погасителен план – 23.09.2020г.
Вещото лице е посочило, че по договора няма плащания. Изчислило е
размера на всяко вземане: главница 700лв., договорна лихва – 162,08лв.,
лихвата за забава – 68,96лв.
Заключението е компетентно изготвено, неоспорено от страните по
делото, поради което и прието от съда. Вещото лице е изчислило лихва за
забава за периода от 20.08.2020г. до 22.02.2022г. в размер на 36,37лв., а за
периода от 24.09.2020г. до 19.08.2021г. – 32,32 лв., или мораторната лихва е
в размер на 68,69лв., като изменение на иска не е направено, поради което
искът относно лихвата за забава следва да бъде уважен в размера, в който е
предявен – 35,88лв.
Предвид изложеното установителният иск по чл.422 ГПК за вземането
на ищеца се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
4
При този изход на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 300 лв.
внесен депозит за назначаване на вещо лице и 350 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които е представил Списък на разноските.
С оглед горното, съдът :

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я, в качеството си на Управители, има
следните вземания по отношение на М. П. Н., ЕГН**********, с постоянен
адрес - ***
-700 лева главница;
-162,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от
23.09.2020г. до 19.08.2021 г.;
-35,88 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от
24.09.2020г. до 22.02.2022г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 28.02.2022г.
до окончателно изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес - *** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, направените
деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 300 лв. внесен
депозит за назначаване на вещо лице и 350 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5