№ 1386
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502824 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 16.07.2022г, постановено по гр.д. № 9015/2021г СГС, ГО, І-20
състав е осъдил ”Дженерали застраховане”АД да заплати на Д. О. Р. сумата от
20846.86лв, главница- застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 11.06.2020г, на осн. чл.493, ал.1, т.2 вр. чл. 432, ал.1 от КЗ,
причинено от водач, чиято ГО е застрахована при ответника. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника - застраховател
„Дженерали застраховане”АД , изцяло, с оплакване за необоснованост. Въззивникът
оспорва, че по делото е доказан реализиран застрахователен риск, оспорва механизма
на настъпване на ПТП и претърпяването на вреди от ищеца. Поддържа и оплаквания за
несъответствие между декларираните причини за настъпване на вредите, което води на
извод за друг механизъм на ПТП. Поддържа, че съдът не е дал отговор на посочени
обстоятелства от ответника в отговора на ИМ. Ето защо, моли апелативния съд , след
като съобрази оплакванията , изложени в жалбата, да постанови решение, с което да
1
отмени решението на СГС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата , ищец пред СГС, Д. Р. депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че решението на СГС е правилно и
законосъобразно, а развитите въззивни оплаквания- неоснователни.
В о.с.з. въззивникът „Дженерали застраховане”АД не се представлява.
Въззиваемата страна Д. Р. се представлява в о.с.з. от адв. Д., който моли
решението на СГС да бъде потвърдено. Въззиваемият поддържа, че
първоинстанционният съд е дал отговор на всички възражения по делото и решението
му е мотивирано и законосъобразно. Моли решението на СГС да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80
от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
2
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не се спори, видно от определението на СГС от 30.01.2022г, че към
датата на процесното ПТП – 11.06.2020г, по силата на договор за задължителна
застраховка ГОА ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно л.а. Мерцедес Е230 с ДК № ***, в това число Е. Б..
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“, с рег. № ***, което се установява и от представеното Разрешение за временно
движение .
По делото са представени протокол за ПТП и административно наказателна
преписка, от които се установява, че на 11.06.2020 г, в гр. София, на кръстовището на
ул. Сребърна и ул. Филип Кутев е реализирано ПТП между л.а. Мерцедес Е230 с ДК№
***, управляван от Е. Б. и л.а. Фолксваген Тигуан с ДК № ***, управляван от ищеца.
Посочено е , че ПТП е настъпило като водачът на л.а. Мерцедес неспазва предимството
на движещия се по път с предимство л.а. Фолксваген. В протокола за ПТП са посочени
увредените от ПТП места по автомобилите. Протоколът е подписан от участниците в
ПТП. За настъпилото ПТП е съставен АУАН, , в който е описан механизма на
настъпване на ПТП, а именно,че водачът на л.а. Мерцедес е отнел предимството на
движещия се по път с предимство л.а. Фолксваген. АУАН е връчен на Е. Б. без
възражения. Издадено е и наказателно постановление за налагане на административно
наказание на водача на л.а. Мерцедес. За настъпилото ПТП е изготвена скица, с която
водачите на автомобилите са декларирали, че са съгласни и на която е отразена
маркировката по улиците, по които са се движили автомобилите.
По делото е прието заключението на САТЕ, изготвено от в.л. И., което не е
оспорено от страните . Вещото лице дава заключение, че стойността на описаните щети
по л.а. Фолксваген по средни пазарни цени и ремонт в сервиз, към датата на
настъпване на ПТП, възлиза на 20 846.86лв. Според вещото лице не е налице тотална
щета при увреждането на л.а. Мерцедес, тъй като действителната стойност на
автомобила възлиза на 60 778лв. Според вещото лице причината за настъпване на
процесното ПТП е, че водачът на лек автомобил Мерцедес не е пропуснал движещо се
по път с предимство на кръстовище л.а. Фолксваген. Вещото лице дава заключение, че
ако водачът на л.а. Мерцедес, при наличието на пътен знак Б-1 бе осигурил
предимство на движещият се по път с предимство лек автомобил Фолксваген и го бе
3
пропуснал в района на кръстовището, то процесното ПТП не би настъпило. Вещото
лице, след като е съобразило механизма на процесното ПТП , посоченото в протокола
за ПТП и скиците разположение на автомобилите е дало заключение, че посочените
щети по л.а. Фолксваген от техническа гледна точка съответстват и са в причинно-
следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице скоростта на движение на
л.а. Фолксваген към момента на ПТП не е надвишавала максимално разрешената за
пътния участък. Вещото лице, като е съобразило представените по делото документи,
както и щетите по двата леки автомобила , характеристиките на автомобилите- теглото
и височината, данните от извършената диагностика /разчитане на модулите за
безопасност на автомобила/, снимковия материал изготвен от застрахователя е дало
заключение, че зоните с характерна деформация по двата автомобила съответстват
едни на други и се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По делото е представено още постановление от 23.03.2021г на прокурор при
СРП, в което е посочено, че е инициирана проверка по сигнал на „Дженерали
застраховане”АД по отношение на искането на Д. Р. за изплащане на обезщетение на
имуществени вреди. Прокурорът е отказал образуване на ДП по сигнала и е прекратил
производството.
Видно от писмо от 15.07.2020г, изходящо от ръководител сервиз при Порше и
проформа фактури, изд. от Порше на 09.06.2020г Д. Р. е направил поръчка за
декоративни лайсни с № **********/1. На 08.07.2020г е издадена проформа фактура за
направена поръчка за други части на автомобила, която е заведена със същия №
...9223. На 14.07.2020г е издадена проформа фактура , с която втората поръчка е
оформена под № **********/1. От цитираното писмо се установява, че първата
поръчка с № ...9223, е трансферирана в поръчка №...1474.
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС л.а.
Мерцедес противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за
движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява вреди- увреда на
имущество. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните по
делото доказателства- констативен протокол, административно- наказателна преписка
и изслушаната САТЕ, от които се установява безпротиворечиво, че водачът на л.а.
Мерцедес е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.50,ал.1 от ЗДвП. Водачът на
л.а. Мерцедес не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. Фолксваген и с
това е станал причина за процесното ПТП. По делото е безпротиворечиво и безспорно
установено по кои улици са се движили двата автомобила, участвали в процесното
ПТП и какви са били знаците, регулиращи кръстовището, където е настъпило ПТП.
Изготвената скица на ПТП от органите на КАТ не е оспорена от водача на л.а.
4
Мерцедес, който не е оспорил и връчения му АУАН. Не се установява вочадът- ищец
да се е движил с висока скорост или по начин такъв, че приближаването му да е
изненадващо за водача на л.а. Мерцедес. Ето защо, следва да се приеме, че движението
на ищеца е било със съобразена скорост по път с предимство. Водачът на л.а.
Мерцедес е имал задължение след като възприеме л.а. Фолксваген да осигури на
автомобила преминаване през кръстовището, като движещ се по път с предимство,
което водачът на л.а. Мерцедес по някаква причина не е направил. Поведението на
водача на л.а. Мерцедес се явява противоправно, такова в нарушение на разпоредби от
ЗдвП. Не се твърди по делото и не се установява водачът на л.а. Мерцедес да не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В
случая се установява, че водачът на л.а. Мерцедес е имал противоправно поведение,
като не е съобразил движението на л.а. Фолксваген по път с предимство. Водачът на
МПС следва да спазва разпоредбите на закона , да съобразява правата на движещите се
по пътя с предимство. В случая водачът на л.а. Мерцедес не е спазил тези условия за
безопасно движение по пътищата , извършил е нарушение на правните норми,
регламентиращи движението по пътищата- чл.50,ал.1 от ЗДвП. Съдът приема, че
водачът на МПС е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той
съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия
вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът
приема, че водачът на л.а. Мерцедес е действал виновно и противоправно , тъй като е
нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка
увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице състава на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на
увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане
на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание.
Съдът приема, че по делото е установена и причинната връзка между реализираното
ПТП и вредите, претърпени от ищеца. Вследствие неправомерното поведение на
водача на л.а. Мерцедес ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като в
причинна връзка с ПТП неговия автомобил е увреден. Наличието на причинна връзка
между ПТП и увреждането на л.а. Фолксваген съдът намира за установена при
кредитиране на заключението на
в.л. И.. Вещото лице съобразявайки описаните в протокола за ПТП вреди по
автомобилите, механизма на настъпване на удара, снимковия материал на
застрахователя, характеристиките на автомобилите и на база своите специални
познания дава категорично заключение, че процесното ПТП е причината за
увреждането на автомобила на ищеца, за което именно ищецът търси заплащане на
обезщетение от ответника.
Неоснователни са оплакванията на ответника за неясноти във връзка с механизма
5
на настъпване на ПТП и причинната връзка между деликта и увреждането по
автомобила на ищеца, както и за съществени противоречия между декларираните и
констатираните от застрахователя обстоятелства във връзка с настъпването на
увредите.
Както беше посочено по-горе участниците в процесното ПТП и механизма на
настъпване на ПТП съдът възприема при съвкупно тълкуване на множество
доказателства- протокол за ПТП, административно наказателна преписка, САТЕ, като
следва да се посочи , че възприетите изводи не се опровергават от нито едно събрано
по делото доказателство.
Неоснователно е възражението на ответника за неясноти и разминавания във
връзка с издадените от Порше фактури за сервизни услуги заявени от ищеца.
Безпротиворечиво се установява, както от представените проформа фактури, така и от
писмото, изходящо от Порше, че преди процесното ПТП ищецът е направил сервизна
поръчка, но само за други елементи от автомобила. След ПТП ищецът заявява за
ремонт в сервиза увредите на автомобила, които първоначално са присъединени като
поръчка към първоначалната сервизна поръчка, а след това е създадена нова поръчка.
От изложеното следва, че по делото не се установява, както твърди ответника, че
ищецът е заявил още на 09.06.2020г за ремонт същите детайли по л.а. Фолксваген,
които твърди впоследствие да са увредени при ПТП. На 09.06.2020г ищецът е заявил -
поръчал декоративни лайсни , а впоследствие е заявил увредите по МПС причинени от
процесното ПТП. Втората заявка е била добавена към първата за лайсните, и на
14.07.2020г е отделена като самостоятелна поръчка. Тези факти се установяват от
представените по делото доказателства и при тяхното съвкупно тълкуване. Отделно от
това, неоснователността на това възражение на ответника произтича и от
обстоятелството, че в съдебната практика се приема, че твърдението за измама на
застраховател с цел получаване на неследваща се облага представлява престъпление, за
установяването на което в рамките на гражданския процес следва да се ангажира или
съответна присъда или решение по чл.124,ал.5 от ГПК. Такива по делото не са
представени. Изложеното касае и възраженията за интервенции по букса на
автомобила и за наличие на стари деформации по същия. Тези възражения на
застрахователя са общи, по същество- недоказани. По делото липсват доказателства за
недобросъвестно поведение на увреденото лице , поради което следва да се приеме,че
възражението в този смисъл на застрахователя е неоснователно.
Неоснователно е оспорването на заключението на вещото лице , работило по
делото във въззивната жалба.При изслушване на заключението на САТЕ в о.с.з. на
09.05.2022г застрахователя не оспорва заключението на вещото лице. Оспорването
6
на изводи на вещото лице е обективирано едва във въззивната жалба, където
такива възражение следва да се приемат за прекрудирани на осн. чл.200 ,ал.3 от ГПК.
На следващо място и за пълнота следва да се отбележи, че заключението на вещото
лице не се обосновава само на протокола за ПТП и дадените от него изводи не са
принципни. Вещото лице, както беше посочено по-горе , е дало заключнение на база
всички събрани доказателства по делото, представени и от ищеца и от ответника ,
както и на база своите специални познания. Заключението е компетентно изготвено и
мотивирано, поради което същото може да бъде изцяло ценено заедно с другите
доказателства по делото.
С оглед изложеното съдебният състав приема извод,че по делото се установява,че
вследствие на ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди – увреди по своя
автомобил. Предвид изложеното съдът приема, че са налице елементите от състава на
чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за
претърпяните от него вреди породени от неправомерното поведение на водача на
МПС л.а. Мерцедес, съответно и предпоставките на чл. 432,ал.1 от КЗ за ангажиране на
имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно
легитимно да отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от
застрахован водач по застраховка ГО.
Размерът на обезщетението , което се дължи за причинените от процесното ПТП
вреди на имуществото на ищеца се установява от САТЕ. Според вещото лице
стойността на щетите по автомобила на ищеца по средни пазарни цени и ремонт в
сервиз към датата на ПТП възлиза на 20 846.86лв, до която сума исковата претенция се
явява основателна и доказана.
Пред настоящата инстанция, видно от развитите във въззивната жалба въззивни
оплакавния ответникът не поддържа възражението си за съпричиняване на деликта от
ищеца, поради което съдът не дължи проверка на решението в частта, касаеща
произнасянето по това възражение.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред настоящата инстанция има само
въззиваемата страна.
Пълномощникът на въззиваемият претендира заплащане на възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА. Представя договор за правна помощ, от който се установява,че
7
адв. Д. предоставя на страната безплатна правна помощ. С оглед интереса по делото
минималния размер на адвокатското възнаграждение , изчислен по реда на чл.7,ал.2 от
НМРАВ, възлиза на сумата от 1155лв, която сума следва да се възложи върху
застрахователя-въззивник.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1926 от 16.07.2022г , постановено по гр.д. №
9015/2021 на Софийски градски съд , ГО, І-20 – ти състав , изцяло.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Я.
Д. от САК сумата от 1155.00лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от
ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8