и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 92/02.11.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 114/2006 год., Ардинският районен съд е признал Ерджан Ейвазов Сапунджиев от гр.София за виновен в това, че на 21.10.2006 год. в гр. Ардино, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Сиера", с рег. № С 13 19 МВ, с концентрация на алкохол в кръвта си - 1.62 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът е наложил на Ерджан Ейвазо Сапунджиев и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три години, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ерджан Ейвазов Сапунджиев от гр.София, който я обжалва, като счита наложените му наказания за явно несправедливи. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъдат намалени наложените му наказания. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата си. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложените на жалбодателя наказания – за съответни на тежестта на извършеното деяние, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: На 19.10.2006 год. подс.Сапунджиев пристигнал от гр.София в гр.Ардино с приятелката си на гости на родителите си. На 20.10.2006 год. подсъдимият посетил бар "Панорама" в гр.Ардино, където употребил алкохол със свои приятели. След полунощ по телефона му се обадила приятелката му, която била на гости, и го помолила да я прибере. Подсъдимия се отправил към автогарата, където бил паркиран лекия автомобил „Форд Сиера” с рег.№ С 13 19 МВ, собственост на негов приятел от гр.София, и го привел в движение. Малко по късно, около 00.30 часа бил спрян от органите на КАТ и бил проверен с техническо средство „Алкотест - Дрегер" 7410, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 1,85 на хиляда. На подс.Сапунджиев бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта, като му била взета кръвна проба, както и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 5 ал.2 т.3 от ЗДвП. Видно от писменото заключение на вещото лице Маринов, изготвило Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 541/24.10.2006 год., в кръвта на подс.Сапунджиев е доказано наличието на етилов алкохол в количество 1.62 на хиляда. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Сапунджиев и показанията на св.Митев, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение по назначената химическа експертиза, изготвена на досъдебното производство; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ерджан Сапунджиев е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираната дата в гр.Ардино управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда / 1.62 на хиляда/, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстÓнционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и защо, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложените му наказания. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия Сапунджиев не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, тъй като подсъдимия е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава осма от НК – с решение № 20/07.06.2005 год., постановено по Н.а.х.дело № 19/2005 год. по описа на Ардинския районен съд, отново за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца, видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия. За да наложи на подсъдимия Сапунджиев наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и кумулативно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години, съдът е отчел наред със смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистосърдечните самопризнания, съдействието за разкриването на обективната истина, младата му възраст, разкаянието за извършеното, и отегчаващите отговорността му такива – предишните му наказания за управление на МПС след употреба на алкохол, незачитането на ЗДвП, непостигането на целите на наложените му предишни наказания, като е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, към средният предвиден в закона размер, както и „лишаване от правоуправление на МПС” за един по-дълъг период от време – за срок от три години. Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.Сапунджиев наказания не са явно несправедливи, имайки предвид упоритостта на подсъдимия при извършване на нарушения и престъпления, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, като очевидно налагането на същия на наказания по административен ред, несвързани с лишаване от свобода, не са изиграли никаква роля за корекция на поведението на подсъдимия и не са постигнали целите на наказанията, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Не без значение в случая е и обстоятелството, че на подсъдимия през 2004 год. е наложено административно наказание с наказателно постановление за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, при което е причинил и ПТП. Или, налага се извода, че обществената опасност на конкретното деяние /извършено само няколко месеца след изтърпяване на наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 15 месеца/, както и на дееца, са завишени, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Впрочем поради изложеното, настоящата инстанция намира, че така наложените му наказания са справедливи и напълно в състояние да постигнат целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за тяхното намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му. Правилен в тази връзка е извода на съда, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” от подс.Сапунджиев, като изпълнението на същото е отложено за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Не са налице и многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, т.е. не са налице обстоятелства, налагащи приложението на разпоредбите на чл.55 от НК - за замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода” с друго по вид, по-леко наказание спрямо подсъдимия. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на жалбодателя наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 92/02.11.2006 год. по Н.о.х.дело № 114/2006 год. по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |