№ 331
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от Прокуратурата на Република България иск с правна
квалификация чл. 155, т. 3 от Търговския закон ТЗ) за прекратяване на “П.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******* поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3
месеца.
В исковата молба прокурор при СГП твърди, че след постъпил сигнал в СРП от
процесуалния представител на търговско дружество – „Р.“ ЕООД спрямо дружеството
- “П.Г.“ ЕООД е образувана и проведена прокурорска проверка, като в резултат от нея
е установено, че П.В. управител и едноличен собственик на капитала на ответното
ЕООД е починал на 11.05.2018 г. Поддържа се, че след настъпването на този факт по
партидата на “П.Г.“ ЕООД не са предприети действия за вписване на нов законен
представител, както в 3-месечен срок в какъвто смисъл повелява закона, така и до
момента на упражняване на ИМ. Това според ищеца означавало, че се е реализирала
хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ, съответно се налагало прекратяване на “П.Г.“ ЕООД.
С определение от 25.11.2021 г. на дружеството-ответник е предоставена правна
помощ, тъй като от вписванията в търговския регистър не се установява дружеството
да има органен представител.
От назначения му особен представител – адв. В.А., в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага позиция, че предявения иск е
недопустим, а образуваното от СГП производство спрямо “П.Г.“ ЕООД трябва да се
прекрати. В отговора е застъпено виждането, че макар в закона да е предвидено
прокуратурата да може да иска прекратяване на дадено дружество по исков ред то
прокуратурата не била легитимирана да води подобно производство, защото същата
разполага с правомощието по смисъла на параграф 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, където е
уреден въпросът със субектите снабдени с процесуалното право да упражняват
подобно искане за започване на процедура по ликвидация. Тогава когато капиталът на
дадено дружество се притежавал от едно лице, то с настъпването на неговата смърт на
1
основание чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството се прекратява по силата на закона.
Следователно не е необходимо воденето на нарочно исково производство, а по
аналогия прокуратурата разполага с правомощието да поиска директно пред АВ
спрямо съответното търговско дружество да започне производство по ликвидация.
Допълва се, че към материалите по ИМ не бил представен дружествен договор на
“П.Г.“ ЕООД, от чието съдържание да се разбере в кои хипотези дружеството се
прекратява и започва процедура по неговата ликвидация. Липсвали и данни за изрично
деклариран и вписан отказ на двамата наследника по закон на починалия – П.В.,
респективно за техни действия, с които да може да се съди за евентуално приемане на
наследството от тяхна страна. Отбелязва се, че снемането на обяснения от
наследниците относно собствеността на фирмата и кой е наследил активите и пасивите
на дружеството не било достатъчно за да се прецени каква е тяхната воля по
отношение на продължаване дейността на “П.Г.“ ЕООД. В заключение се припомня,
че понастоящем има висящо тълк. дело № 1/2020 г. пред ОСТК на ВКС, по което се
очаква да бъде даден отговор „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с
ограничена отговорност при смъртта на едноличния собственик на капитала и
управител на дружеството и бездействие на наследниците му“. Това обуславяло
спиране на производството по делото.
В проведеното съдебно заседание прокурор – Ц. от СГП поддържа, че са
реализирани в тяхната съвкупност основанията уредени в чл. 155, т. 3 ТЗ, което
обуславя постановяването на позитивно решение за прекратяване на ответното
търговско дружество.
На свои ред – адвокат А. в качеството й на особен представител на ответника -
„П.Г.“ ЕООД смята, че предявения за разглеждане иск е недопустим и образуваното
във връзка с него производство следва да се прекрати. Аргументирано е, че
прокуратурата не разполага с активна легитимация да заявява искане за прекратяване
по съдебен ред на „П.Г.“ ЕООД, тъй като се били реализирали предпоставките за
прекратяване на дружеството по закон – чл. 157, ал. 1 ТЗ. По същество се поддържа, че
искът е неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приложено е Извлечение от Акт за смърт № 0040/12.05.2018 г. издаден от Община –
Своге, в чието съдържание е отразено, че на 11.05.2018 г. е настъпила смъртта на
физическото лице – П.С.В..
Съгласно налично по делото удостоверение за наследници издадено на 26.10.2021 г.
от Община – Своге се установява, че починалият – П.С.В. е оставил за свои наследници
по закон – В.С.В. – брат и П.С.В. – брат.
Съгласно проведена прокурорска проверка от СРП по повод на подаден сигнал от Г.
М., като процесуален представител на дружеството „Р.“ ЕООД от полицейски
служители към РУ „П“ – Своге са събрани писмени сведения от В.С.В. и П.С.В. братя
на починалия едноличен собственик на капитала и управител на „П.Г.“ ЕООД – П.В.,
като същите са посочили, че не знаят нищо за собствеността и дейността на фирма
„П.Г.“ ЕООД, както и че същата е притежавана от покойния им брат, съответно не
знаят кой е наследил пасивите и активите на цитираната фирма.
С писмо от 04.12.2022 г. председателя на РС-Своге е удостоверил, че след извършена
справка в специалната книга за вписване, приемане и отказ от наследство водена при
съда за периода от 11.05.2018 г. до 01.02.2022 г. се установяват следните обстоятелства
относно наследството оставено от П.С.В., с ЕГН ********** : вписан на 14.01.2019 г.
отказ на В.С.В. по реда на чл. 52, във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН от наследството оставено
2
след смъртта на П.С.В.; съответно не са намерени вписани обстоятелства по
отношение на лицето П.С.В. относно наследството оставено от П.С.В..
Установява се от направена справка по публичния Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, че след учредяването му през 2015 г. по
партидата на търговско дружество – „П.Г.“ ЕООД за едноличен собственик на
капитала и управител е вписано лицето - П.С.В., като в тези обстоятелства няма
вписвани промени, в т.ч. независимо от смъртта на П.С.В. настъпила на 11.05.2018 г. В
този контекст сред обстоятелствата подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ не се открива
отразяване на промяна свързана с поемане на дружествените дялове от наследниците
по закон на починалия едноличен собственик на капитала, респективно избор и
вписване на нов управител.
Други относими към съдебно установимото потестативно право доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Най-напред за неоснователен следва да се определи доводът на особения
представител на ответника за недопустимост на предявения на основание чл. 155, т. 3
ТЗ иск от прокурора. Разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на
прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, което дружество се
прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено
друго или наследниците не поискат продължаване на дейността. Това прекратяване
обаче не настъпва по силата на закона, а с решение на съда - чл.154, ал.1, т.5 ТЗ
/разпоредба, приложима за всички ООД/, който именно следва да установи дали са
налице предпоставките на тази разпоредба- дали в дружествения договор не е
предвидено друго или пък наследниците на починалия не поискат да продължат
дейността и в случай, че тези предпоставки са налице- да постанови решение за
прекратяване на дружеството, което решение служебно изпраща на Агенция по
вписванията за вписване на прекратяването и за откриване на производство по
ликвидация, което вписване в търговския регистър има конститутивно действие
съгласно чл.140, ал.3 ТЗ. Няма правна логика законодателят да легитимира прокурора
да предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ, в която хипотеза предмет на доказване са два лесно
доказуеми факта - дружеството няма вписан управител в продължение на тримесечен
период, а в хипотезата на чл.157, ал. 1 ТЗ, когато следва да бъдат установени много по-
широк кръг от факти и обстоятелства- да подава заявление за вписване в търговския
регистър за вписване на започване на производство по ликвидация. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако законодателят искаше да
легитимира прокурора като заявител в регистърно производство щеше да направи това
изрично с разпоредба на ТЗ и/или ЗТРРЮЛНЦ, като не съществува регистърно
производството, в което прокурорът е заявител. В случая не е налице и законодателна
празнота, която да налага прилагане по аналогия на §5а, ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ,
като в закона ясно, с разпоредбата на чл.156, ал.1 ТЗ, е предвидено, че “При
прекратяване на дружеството на основание чл.154, т. 1 , 2 и 5 и чл.155 се открива
производство за ликвидация“, т.е. производството за ликвидация е предпоставено
именно от произнасяне с решение по същество от компетентния съд. В настоящият
случай не се установяват част от елементите от фактическия състав на чл.157, ал.1 ТЗ,
като в търговския регистър не е вписано прекратяване на ответното търговско
дружество, поради което и настоящият съдебен състав счита, че предявеният на
основание чл.155, т.3 ТЗ е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От ангажираните по делото доказателства и извършената от съда служебната
проверка в търговския регистър се установява, че след смъртта на управителя, който е
3
и едноличен собственик на дружеството, и до настоящия момент по партида на
търговеца няма осъществени вписвания, удостоверяващи евентуалното
правоприемство от страна на негови наследници, съответно – вписване на нов
управител. Дори са налице данни, че единият от наследниците по закон на починалия
едноличен собственик на капитала на ответното дружество се е отказал от
наследството оставено от П.В. още през 2019 г., а другият наследник макар и да не е
заявил за вписване отказ от наследствени права ясно е манифестирал в пределите на
провелата се прокурорска проверка незаинтересоваността си от дейността на
дружеството - „П.Г.“ ЕООД, като е пояснил, че дори не му е известно неговото
съществуване.
Важно е да се отбележи и това, че съгласно чл.129, ал.1 ТЗ дружественият дял се
наследява, но не и членственото правоотношение, като установяването на
правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по силата на
едностранно волеизявление при наличие на предпоставките за придобиване на
членство в резултат на наследствено правоприемство. Фактът, че правомощието на
наследниците да заявят дали искат или не продължаване дейността на дружеството, не
обвързано със срок по чл.157, ал.1 ТЗ, не следва да се приема като пречка за
прекратяване на дружеството. Прекратяването на дружеството, последвано от
откриване на производство по ликвидация, няма да доведе до накърняване на правата и
интересите на наследниците, тъй като на основание чл.274, ал.1 ТЗ те могат да заявят
желание за продължаване дейността на прекратеното дружество. В производството по
ликвидация във всички случаи ликвидаторът трябва да има яснота относно въпроса кои
са наследници на едноличния собственик на капитала, тъй като те са кредитори на
дружеството в ликвидация за съразмерна на наследствените им права част от
ликвидационния дял на наследодателя /чл. 123 ТЗ, чл. 271 ТЗ/. В случай, че те до
момента на започване на разпределение на имуществото, не заявяват желание за
продължаване на дейността, ликвидацията приключва и дружеството се заличава по
заявление на ликвидатора.
Ето защо съдът счита, че са налице условията на закона за прекратяване на
търговското дружество, тъй като в продължение на три месеца след настъпилата на
11.05.2018 г. смърт на управителя-П.В. и до настоящия момент в търговския регистър
няма вписан нов управител.
Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважено искането на Софийска градска прокуратура за прекратяване на
ответното дружество.
При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски, чиито размер съдът определя на сумата от общо 380,00 лв. /80,00 лв.
– държавна такса и 300,00 лв. – възнаграждение за особен представител/, то посочените
процесуални разходи следва да се възложи за плащане в тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ по иска, предявен от Софийска
градска прокуратура, търговско дружество – „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“, ул. „*******
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Средец“, ул. „******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
4
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер от 380,00 лева - държавна такса следваща
се за разглеждане на предявения иск и адвокатско възнаграждение определено и
заплатено в полза на назначения да представлява интересите на ответното дружество
особен представител, от чието заплащане ищецът е освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно
на АВ - ТР за обявяване и откриване на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5