РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500384 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№3630/10.02.2022г. депозирана от
С. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** чрез пълномощника адв. П.
Д. Г., срещу Решение № 2414/06.12.2021 год., постановено по гр.д. №
17242/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, с което е изменен
размера на определената с Решение №4384 от 22.12.2015г. на ПРС
постановено по гр.д.№5732/2015г., влязло в сила на 13.05.2016г. месечна
издръжка дължима от С. Б. К. на малолетното дето А. С. К., като е увеличен
размера от 150.00лв на 600лв. месечно, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и
изплащане и сумата от 300 лв. – разноски на ищеца пред първата инстанция.
Твърди се, че е останало недоказано детето да се нуждае от издръжка в
размер на 1200 лв., за да бъде осъден бащата да заплаща сумата от 600 лв.,
както и че издръжката на детето е в размер на 800 лв. и тя следва да се
1
заплаща поравно от родителите, а не ответникът да поеме 600 лв. Навеждат се
твърдения, че не е установена съществена промяна, която да обосновава
няколко пъти по-голям размер на издръжката, от присъдения до момента от
150 лв., както и че опитите на страната да докаже имуществените
възможности на ответника са останали безуспешни. Иска се отмяната на
обжалваното решение като неправилно и постановяването на друго, с което
да се присъди по-малка издръжка в полза на ищцата.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
А. С. К., малолетна, действаща със съгласието на своята майка Р. А. Т., чрез
процесуалния и представител адв. Д.Е., с който се заявява становище за
неоснователност на същата. Излагат се довид, че порастването на детето от
момента, в който е определен първоначалният размер на издръжката,
предполага, че нуждите му съществено са се изменили. Отчетени са правилно
разходите на детето, както и икономическите условия в страната. Твърди се,
че по делото са събрани множество косвени доказателства, касаещи начина на
живот на ответника в чужбина, като същите сочат на големи финансови
възможности и луксозен начин на живот на бащата. Твърди се, че е правилен
изводът на съда, че бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката
на дъщеря си в пари, тъй като грижи за нея полага само майката. Сочи се, че
ответникът е в трудоспособна възраст и няма причини да не участва в
издръжката на детето си. От представената справка от ТД на НАП е видно, че
ответникът няма декларирани доходи и недвижими имоти, което обаче не е
доказателство, че няма такива, а само удостоверява, че не е декларирал нищо.
Иска се да бъде потвърден първоинстанционният акт като правилен и
законосъобразен.
Подадената въззивна жалба е постъпила от надлежна страна в спора, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата е допустима.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, в съответствие с правомощията си по
чл. 269 ГПК и като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Пред Районен съд – Пловдив е предявен иск от А. С. К., ЕГН
**********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител
Р. А. Т., ЕГН **********, с който се иска да бъде осъден С. Б. К., ЕГН
**********, да заплаща месечна издръжка за дъщеря си А. С. К., чрез своята
майка и законен представител, в размер на 600 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба и занапред, до възникване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска. Изложено е, че с Решение по гр. дело № 5732/2015
год., по описа на Районен съд – Пловдив, III бр. състав, ответникът е осъден
да заплаща месечна издръжка за дъщеря си А. К. в размер на 150 лв., считано
от 14.05.2015 год. и занапред, до възникване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. От постановяване на решението са изминали 5 години,
като към настоящия момент нуждите на детето от издръжка са изменени.
Момичето е ученичка в 6 клас, подготвя се за кандидатстване след
завършването на 7 клас, поради което посещава частни уроци по математика
/160 лв./ месечно/, английски и български език. Освен това тренира спортни
танци /60 лв./месечно./, за който са и необходими и трика, обувки за танци и
костюми за състезания – струващи около 300 лв. годишно, или около 25
лв./месечно. На детето са нужни и джобни пари за училище – по 5 лв. на ден
/~115 лв./м./, както и 50 лв. за бензин на месец – харчени от майката за
транспорт до и от училище и танците. Сочи се, че детето расте, поради което
има нужда от дрехи и обувки, както и санитарни и козметични материали,
които са посочени за година да се равняват на около 1300 лв. /или ~ 110
лв./м./. Като всяко дете същата има разходи за развлечение, които средно на
месец възлизали на около 100 лв. Майката получавала БТВ около 2060 лв. и
плащала 2 кредита. Удръжките за единия кредит са в размер на 533 лв. –
сумата се удържала в периода август 2020 – март 2021 год. /изтекъл период/.
Сумата за втория кредит, са в размер на 197 лв. месечно. Изброени са
подробно и разходите, които майката харчи месечно за консумативи - ~ 250
лв./м. през зимните месеци; ~ 500 лв./м. за храна ; ~ 50 лв./м. за кабелна и
телефон на детето. Твърди се, че след заплащането на всички разходи за дома,
за майката не е възможно да покрие всички разходи, от които има нужда
детето към настоящия момент. От друга страна бащата на А. живеел в Д..
Същият криел адреса си. През 2019 год. детето му е гостувало за една
3
седмица, като от разказите му за това гостуване, както и от снимките му със
световни и национално известни личности се разбирало, че той води охолен
начин на живот. Твърди се, че живее в лукс, пътува по света, пребивава в
скъпи курорти. Същевременно не предоставя средства за издръжката на
детето А., като за събиране на присъдената досега издръжка на майката се е
наложило да води изпълнителни дела. Ответникът имал и друго дете, което не
било пълнолетно, като ищцата твърди, че за него той не заплащал издръжка.
От особения представител на ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост на предявения иск, но
неоснователност на същия. Оспорва се изложеното в исковата молба, като се
твърди, че ответникът няма достатъчно имущество и поради това няма как да
заплаща издръжка в претендирания размер, без това да му създаде особени
затруднения. Направено е възражение, че претендираната издръжка е
прекомерна и непосилна за ответника. Иска се отхвърляне на иска изцяло.
Съдът се е произнесъл с Решение № 2414/06.12.2021 год. с което е
изменил размера на определената с Решение № 4384/22.12.2015 год. на
Районен съд – Пловдив, 3 брачен състав, месечна издръжка, дължима от С. Б.
К., ЕГН ********** на малолетното му дете А. С. К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. А. Т., ЕГН **********, като е
увеличил същата от 150 лева на 600 лв. месечно, считано от 22.12.2020 год.
до навършване на пълнолетие от детето, или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното изплащане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните съдът намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Налице са
предпоставките за проверка на правилността на същото съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК, като се има предвид, че предмета на делото касае интересите на
дете, които съдът има служебното задължение да съблюдава, съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 1/2013 год., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 год., ОСГТК.
Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да
изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
4
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
същата се определя в съответствие с възможности и материалното състояние
на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може
да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата
на чл.150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания, или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
детето А. С. К., ЕГН ********** е с родители Р. А. Т., ЕГ ********** и С. Б.
К., ЕГН ********** /удостоверение за раждане на л. 5 от делото пред
районния съд/, както и, че с Решение № 4384/22.12.2015 год., изменено с
Решение № 681/13.05.2016 год. на ПОС, бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си в размер на 150 лв., начиная от 14.05.2015 год., към
който момент детето е на 7 годишна възраст.
С оглед на горепосоченото, както и предвид оспорването на решението
на първата инстанция в цялост, спорен по настоящото дело се явява въпросът,
налице ли е някое от условията за уважаване на иска по чл. 150 СК, и какъв
следва да е справедливо определеният размер на издръжката.
Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е
налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са
няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като най-
същественото от тях е промяната във възрастта на детето. Изминали са 7
години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този
период от време, детето е пораснало до възрастта от почти 14 години. Това
израстване е свързано със съществени промени в живота на младия човек,
обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване,
предполагащо и нужда от по-честа смяна на облекло, обувки; така и с
навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност
в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си
развитие – да избере и кандидатства за учебно заведение, където да получи
средното си образование, както и при възможност за това, да положи усилия в
други извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни
характеристики в младия човек. Всичко изброено неминуемо предполага
нуждите от повече храна и повече почивка, последната от своя страна,
5
възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и
социални контакти. Тези изводи са подкрепени от показанията на разпитания
в съдебното заседание свидетел, който съобщава, че детето А. е вече във
възраст, в която и предстои кандидатстване в гимназия, с оглед на което
посещава уроци по различни предмети, а отделно от това – има
необходимост от смяна на облекло и обувки, вече за по-зрял човек.
Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия
се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне
на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите
се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна
инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното
икономическо явления драстично и рязко нараства през текущата година,
поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за
комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко
изложено съдът прави логичния извод, че в настоящият случай е налице
промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената издръжка, и тази
промяна е съществен и трайна, като предполага завишаване на размера на
същата.
Що се касае до размера на издръжката, която с решението на районния
съд е завишена до 600 лв., жалбоподателят прави възражения, че не е бил
доказана нужда от издръжка в размер на 1200 лв., за да е необходимо бащата
да заплаща 600 лв. Действително това е така, и приетият общ размер на
дължимата издръжка от двамата родители от първоинстанционният съд е 800
лв. Оплакванията от този размер са напълно неоснователни, доколкото
настоящия съд преценява, че само нуждите на детето в образователен план; за
джобни пари за училище; санитарни нужди; облекло и за извънкласни
дейности, са приблизително равни на 600 лв. Когато към тях се добавят и
разходите, които майката прави за храна и комунални услуги /както вече бе
отбелязано последните значително са поскъпнали/, се получава сума, която
се равнява на 800 лв.. Следва да се отбележи, че районния съд правилно е
съобразил трайната съдебна практика, съгласно която родителят, който не
полага непосредствени ежедневни грижи за детето, следва да заплаща по-
голяма част от тази издръжка. В настоящият случай от доказателствата по
делото се установи, че А. живее с майка си, която изцяло е обезпечила всички
аспекти на нейното непосредствено отглеждане. В този смисъл справедливо е
6
определена по-голямата сума от общо дължимата издръжка да се поема от
бащата на детето.
Тук следва да бъде разгледан въпросът дали размерът от 600 лв. е
съответен на възможностите и материалното състояние на бащата.
Настоящата инстанция взема предвид възражението на въззивника, че по
делото не са събрани преки доказателства, от публични институции за
доходите на неотглеждащия А. родител. Формирано е обаче множество от
косвени такива, които са достатъчни, за да създадат обоснована представа и
вътрешно убеждение у съда за финансовото състояние на бащата на детето. В
тях се включват с най-голяма тежест трудоспособната възраст на бащата,
която предполага възможността му без проблем да осигурява издръжката на
детето си с полагането на труд. Налице са също впечатленията на самото дете
за безпрепятственото полагане на грижи, които бащата е реализирал за него
по време на посещенията му в Д., осигурявайки му без проблем прехрана и
отдих на завишени цени, от тези в България. Събрани са и показанията на
разпитания свидетел за демонстрирания от ответника начин на живот, по
време на скорошна тяхна комуникация. Не на последно място следва да бъдат
взети предвид и множеството представени доказателства от публично
достъпни източници – преса и социални мрежи, които са индиция за доброто
финансовото състояние ответника.
Преценени в съвкупност събраните по делото доказателства, водят до
обоснования извод, че издръжката в размер на 600 лв. месечно съответства на
възможностите и материалното състояние на бащата.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направените от първоинстанционния съд правни изводи, поради което
обжалвания акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Разноски на въззиваемата не се присъждат, поради липсата на
претенция в тази насока.
Мотивиран от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2414/06.12.2021 год., постановено по
гр.д. № 17242/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, четвърти бр.с..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8