Р Е Ш E Н И Е
№ 8
гр. Перник, 09.02.2021 Г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети януари през
две хиляди двадесети и първа година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при съдебния
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело №
667 по описа на Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от управителя Ж.А. И., със съдебен адрес:*** против Ревизионен
акт № Р-22002219006724-091-001/22.05.2020 година, издаден от Х.Б.М.***–началник
сектор, възложил ревизията, и Й.Н.М.***–главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1246/11.08.2020 година на Н.К.***–директор
на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.*** при Централно
управление на Националната агенция за приходите.
Жалбоподателят
твърди, че ревизионният акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, както и е издаден в противоречие с
материалноправните норми на ЗДДС. Излагат се твърдения, че са налице
вътрешнообщностни доставки /ВОД/, реално извършени и за които са представени
изискуемите се документи. С оглед на това неправилно е доначислен ДДС. По отношение
на отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от „***“ЕООД счита,
че е налице реалност на доставките, тъй като фактурите са заплатени. По
подробно изложени съображения в жалбата, моли съда да отмени процесния
ревизионния акт като незаконосъобразен и да се присъдят направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, проведено на 15.01.2021г.,
жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба с характер на писмени бележки, в които се пресъздават доводите
от жалбата и се иска отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата–директор на дирекция „ОДОП“ –
С.***, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е
постъпила молба с характер на писмени бележки, в която се оспорва жалбата. Иска
същата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди юрисконсулско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура–П., уведомена, не изразява
становище по основателността на жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Административен
съд–Перник, в настоящия съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № №Р-22002219006724-020-001/21.10.2019г., издадена от Х.Б.М.*** на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-С.*** /оправомощен със Заповед № РД-01-818/10.05.2019г. на и. д.
директор на ТД на НАП С.***/, е
възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за установяване на задължения
по ЗДДС за данъчни периоди от м. 06.2018г. до м. 07.2018г. За извършване на
ревизията е определен тримесечен срок от връчване на заповедта. Връчването е
направено на 02.11.2019г. по електронен път, което се установява от приложена
по делото разписка.
Със
Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-22002219006724-020-002/23.01.2020г. е продължен срока за извършване на ревизия до
02.04.2020г. Връчването е направено на 29.01.2020г. по електронен път, което се
установява от приложена по делото разписка.
Процесната ревизия е повторна за
спорните периоди и вид задължение. Възложена е в изпълнение на указанията,
дадени с Решение № 1737/14.10.2019г. на директора на дирекция ОДОП С.***, с
което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22000118005671-091-001/29.03.2019г. за
установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 06.2018г. до м. 07.2018
г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия.
Резултатите от ревизията са обективирани в
Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002219006724-092-001/04.05.2020г., връчен на ревизираното лице на 05.05.2020г.
В него е направено предложение за установяване на задължения за ДДС и лихви в размер на 352.63лв., при
деклариран ДДС за възстановяване в размер на ***лв. От страна на ревизираното
лице не е постъпило възражение срещу доклада.
Въз
основа на обективираните в ревизионния доклад констатации е издаден Ревизионен
акт /РА/ № Р-22002219006724-091-001/22.05.2020г. – предмет на настоящия съдебен
контрол. С него органите по приходите са приели, че не са налице обстоятелства,
релевантни за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: не се доказва
реално извършване на ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС от „***“ ЕООД към
хърватския търговец ***, поради което не може да
се приложи нулева ставка на данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за доставките на
стоки: бутилирана газ за битови нужди, закупени от „***“ ЕООД и са отказали да
признаят право на данъчен кредит за спедиторски услуги по транспорт на
процесната газ до Х.*** по фактури издадени от „***“ЕООД.
Ревизионният
акт е връчен на ревизираното лице и срещу него е постъпило Възражение вх. №
53-06-4842/05.06.2020 г. Решаващият орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се
е произнесъл с решение № 1246 от 11.08.2020г., с което е потвърдил оспорения
ревизионен акт.
Според
доказателствения материал по делото, в хода на ревизионното производство е
установено следното:
„***“
ЕООД е регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 15.01.2018г.
По реда на ЗДДС е регистрирано на 22.01.2018г. На 29.10.2018г. е дерегистрирано,
а на 23.01.2019г. отново е регистрирано по ЗДДС.
През
ревизираните периоди декларираната дейност на „***“ ЕООД е покупко – продажба
на бутилирана газ за битови нужди. Дружеството не разполага със собствени
складови и търговски помещения, не
представя и документи за наем на такива. Не са установени за ревизирания период обекти,
от които то да извършва независима икономическа дейност.
Относно
кадровата обезпеченост за извършване на дейността, при направена справка в
информационния масив на НАП, е установено, че за периода на ревизията
дружеството няма назначени лица на трудови договори.
За
ревизирания период дружеството няма регистриран и въведен е експлоатация ЕКАФП.
Дружеството
не разполага с издадени му лицензи, други регистрации и разрешителни за
извършване на дейността.
С
оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1
от ДОПК, проверяващият екип отправил искания за представяне на документи и
писмени обяснения от РЛ: ИПДПОЗЛ № 22002219006724-040-001/26.11.2019г. В
отговор, с Писмо вх. № Р-22002219006724-ПРД-001-И/20.12.2019г. са представени писмени
обяснения.
С
Протокол № Р-22002219006724-ППД-001/26.11.2019 г. към ревизионното произвоство
са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на дружеството,
приключила с РА № Р-22000118005671-091-001/29.03.2019г.
С
Протокол № 1632100/19.03.2020г. е приобщена информация от ревизионна преписка
на „***“ЕООД, както и получен отговор по искане за извършване на действия от други контролни органи №
Р-22002219003309-032-001/12.06.2019г. до ИА“***“ с вх. №
53-00-2020/25.10.2019г. Присъединен е и отговор от Агенция „***“ с вх. №
53-00-213/19.03.2020г.
Във
връзка с дадените указания в отменителното решение на директор ОДОП и на
основание чл. 45 от ДОПК са инициирани насрещни проверки на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
„***“ ЕАД с ЕИК ***.
Органите
по приходите са констатирали, че за проверяваните данъчни периоди задълженото
лице е декларирало извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на бутилирана газ за
битови нужди, с получател ***. Доставките са
документирани с 3 броя фактури с номера
№ 1 от 03.06.2018г., № 8 от 04.06.2018г. и № 9 от 06.06.2018г. на обща
стойност *** лева. В хода на ревизията са представени копия на процесите инвойс
фактури, както и за пръв път е представен договор от 05.02.2018г., сключен с ***
дружество, договор от 05.02.2018г., с „***“ ЕООД – за доставка на бутилирана
газ за битови нужди, фактура и акцизни данъчни документи, с издател „***“ЕАД и
получател „***“ ЕООД, фактури за
транспортни услуги, издадени от „***“ ЕООД, международни товарителници ЧМР,
издадени от превозвача „***“ ЕООД. От оборотна ведомост към 16.12.2019г. е
видно, че салдото на дружеството за задължения към доставчици е ***лв. и няма от
страна на дружеството плащания към „***“ ЕООД. Същото се е разплащало в брои с
„***“ЕООД. В салдото за вземания е дебитирано в размер на лв., в което са
посочени вземания от *** в общ размер на ***
лева. Дружеството не е получило плащане
по посочените по-горе фактури от хърватското дружество ***.
Според
представените транспортни документи бутилираната газ е получена в Х.*** на
адрес: ***. Според обяснения на управителя този запис е достатъчен, защото ***е
квартал на ***, като в пътните листи се пише само град, а не квартал или улица.
Към
ревизионната преписка, с протокол, е приобщен отговор на запитване до данъчната
администрация на Х.*** относно ***. Административната процедура за обмен на информация с
данъчната/приходната администрация на Х.*** за посоченото дружество е
задействана в хода на предходното ревизионно производство в съответствие с чл.
7 от Регламент ЕС 904/2010 на Съвета с цел удостоверяване на реално извършени
ВОД на стоки, от значение за правилното определяне на данъчните задължения на
ревизираното лице. Според отговора, *** дружество не е подал данъчни
декларации, нито е подал декларация за ВОП. Директор на дружеството е българин
- Б.В.В.*** с адрес: с. Б., общ. Р., ул. ***. Съгласно наличната документация
няма доказателства, че стоките са доставени в Република Х.. Данъкоплатецът не е
представил договор за наем за склад за съхранение на въпросните стоки. На
споменатия адрес ***е жилищна сграда. От представи фактури от
м. април нататък *** *** данъчна
администрация е посочила, че всички стоки са продадени на ***, като този номер
е анулиран на 26.09.2018г. В отворената му в Х.*** сметка не са постъпвали
никакви плащания, нито е правено разплащане. Няма никаква бизнес
кореспонденция. На декларирания адрес не е установен, както и няма никакви
служители. Въз основа на това Република *** е посочила, че няма
основание да се приеме, че стоките физически са навлезли на територията й и
след това да са я напуснали. Посочено е, че
това е данъкоплатец с рисково поведение.
От ИА „***“ е постъпил и приобщен отговор, от които е видно, че „***“ ЕООД за 2018г. не
е подавал искания за издаване на удостоверения за одобряване на пътни превозни
средства, превозващи опасни товари във връзка с чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40
от 14 януари 2004г. за превоз на опасни товари.
Изпратено е искане № Р- 22002219006724-032-001 от
28.02.2020г. до Агенция „***“. Получен е
отговор вх. 53-00-213/19.03.2020г.. От него е видно, че след направена
справка в информационния масив на Агенция „***“, модул „Пътни такси и
разрешителен режим“ е установено, че не са налице данни за регистрирано
преминаване през ГКПП на Република България на ППС с per. №*** ***. рег.№*** / *** и рег.№ *** / *** за
процесния период.
За установяване извършването на транспорта
на стоките към клиента *** ревизиращото
лице е ползвало спедитора „***“ ЕООД, съгласно договор от
20.01.2017г. за превоз на товари и извършване на международни транспортни
услуги. За процесния период „***“ ЕООД е издал три фактури с №
**********/08.06.2018г. с предмет-услуги с ДО 3950 и с ДДС ***лв.; №
**********/05.06.2018г. с предмет-услуги с ДО 3950 и с ДДС ***лв. и №
**********/06.06.2018г. с предмет-услуги с ДО 3950 и с ДДС ***лв., на
жалбоподателя. При насрещната проверка е установено, че адресът на управление
на дружеството е: гр. С.***. ж.к. „***", ул. „***. На този адрес е и
счетоводното обслужване на ревизираното лице. Основен доставчик на „***"
ЕООД за ревизирания период е дружество „***“ЕООД,
което е фактурирало транспортни услуги към него. Изготвен е ПИНП №
П-22001418196176-141-001/25.01.2019г. При извършената насрещна проверка на „***“ЕООД
е установено, че счетоводното обслужване се извършва от К.К.***, която обслужва
и ревизираното лице. Същата, заедно с управителя на ревизираното дружество е
съдружник с по 50 % дялово участие в „***. За ревизирания период по с/ка 151
/получени краткосрочни заеми/ дружеството е отразило два договора с „***“ЕООД,
един с „***“ЕООД и 15 с „***“ЕООД като
заемодател на РЛ. Всичките 15 договора за паричен заем са в размер на от по ***лв.
Проверяващите са установили, че заемодателя „***“ЕООД е със същия адрес на управление с
РЛ. По отношение на заемодателя „***“ЕООД е установено, че до 10.06.2018г.
управител е К., който до 24.01.2018г. е управител на „***“ЕООД, което
дружество е предходен доставчик на газ за битови нужди на „***“ЕООД. От 10.06.2018г. за собственик и управител на
„***“ЕООД е Л.С.***, която има и 50 процента участие в „***“ДЗЗД, заедно с Б.В.***,
както и има 50 процента участие в „***“ДЗЗД. От своя страна Б.В.*** е собственик
на хърватското дружество ***. Прието е,
че участниците във веригата доставчик- ревизирано лице-клиент са свързани лица.
Насрещна
повторна проверка е извършена и на „***“ ЕООД, обективирана с ПИНП № П-22001418196176-141-001/25.01.2019г.
Изискани са допълнително с ИПДПОЗЛ с
изх. № П-22001419213311-040-001/14.01.2020г. допълнително информация за лицата,
участвали при товаренето, разтоварването на превозваните стоки; за лицата
приели и предали стоките по извършените превози; командировъчни заповеди и
отчети на лицата, извършили превоза; документи за зареждане на гориво извън
пределите на държавата; лиценз за осъществяване на международен превоз на
товари; удостоверение за одобрени ППС, превозващи опасни товари, разпечатки от
дигиталните тахографи на автомобилите за ревизираните периоди и информация с
какви съдове за превозване разполагат /вид и вместимост/. Изискано е уточнение
на констатирано разминаване между представени от „***“ЕООД и „***“ЕООД данни във връзка с регистрационни номера на МПС-та
и вписванията в пътните листове към фактурите издадени към „***“ЕООД. В изпълнение е представено писмено обяснение,
в което е посочено, че дружеството е извършило курсовете. Шофьорите са посочени
в заявките-договори. Не им се издават командировъчни, тъй като заплатите се
изчисляват при сумарно работно време. Камионите се зареждат в България.
Превозваната стока не е опасен товар и не попада под изискванията на Наредба №
40.
Във
връзка с последното към производството е приобщен отговор получен от ИА“***“ даден в ревизионно производство на „***“ЕООД,
касаещо „***“ЕООД. Съгласно него „пропан-бутан“ е ..въглеводородна газова смес A. А01. А02. А0. А1. Bl. В2. В или С" и се шасифицира като опасен товар с VIS 1965. Съгласно Таблица
А на спогодбата е допустимо опасен товар е UN номер 1965 да бъде
превозван в цилиндрични бутилки, тубуси, барабани под налягане или връзки
от цилиндрични балони, които са одобрени съгласно разпоредбите на ADR. В повечето случаи, максимално разрешеното количество на опасен товар с VIS 1965 в товарен автомобил, съгласно указанията в колона 3 на таблица
1.1.3.6.3 на ADR е 333 единици /333 литра/ за една транспортна единица. В тези случаи,
могат да се приложат изключенията на ADR съгласно т. 1.1.3.6.3.
свързани с количествата превозван опасен товар. В този случай, не се
прилага някои от изискванията на Част 8 на ADR, включително за притежаване на ADR удостоверение за
обучение на водача и изисквания, свързани с Част 9, относно издаване на
„Удостоверение за одобрение на превозни средства, превозващи определени опасни
товари“. Изпращачът вписва в товарителницата следния текст: „Товар ненадвишаващ границите за изключенията
предвидени в 1.1.3.6“. Относно превозното средство - не се изисква
специално одобрение по ADR и не следва да има “Удостоверение за одобрение на превозни средства,
превозващи определени опасни товари“. Предвид разпоредбите на Глава 9.1 на
Приложение В на ADR на одобрение за превоз на определени опасни товари подлежат превозни
средства ЕХ/П и ЕХ/ІІІ, превозващи взривни вещества; автоцистерни FL, АТ и превозни средства MEMUs. За бордови автомобили, автомобили с
покрита каросерия и автомобили - фургони, които превозват опасни товари в
опаковки, одобрени съгласно изискванията на ADR, не се изисква типово и ежегодно одобряване
по Спогодба ADR. В случая е
констатирано, че в товарителниците няма вписан текст: „Товар ненадвишаващ границите за
изключенията предвидени в 1.1.3.6“, съгласно изискванията, посочени в писмото на ИА„**“, както и от представените
документи е прието, че товарът,
транспортиран в една транспортна единица, е над 780 бутилки LPG,
което надвишава максимално
разрешеното количество на опасен товар с UN 1965 в товарен автомобил и не могат да се приложат изключенията на ADR.
Въз
основа събраните допълнително доказателства, както и на извършена насрещна
проверка на складодържателя „***“ЕАД, приключила с протокол ПИНП №
П-22221019213309-141-001/21.04.2020г. в
РА е преценено, че прекият доставчик „***” ЕООД е извършило доставка на бутилки
газ за битови нужди към ревизираното дружество, за което са представени от
складодържателя Дневник складова наличност за вложител „***” ЕООД за период от
01.06.2018 г. до 07.06.2018г. от съответния данъчен склад. От този документ е
видно наличното по видове количество гориво, постъпилото и изписано за
посочения период, представени са и фактури за начислена такса складиране и бутилиране,
както и съответните АДД. След освобождаване за потребление, съгласно ЗАДС,
натоварването, разтоварването и транспортирането на стоките бутилирана газ за
битови нужди е организирано от и за сметка на „***” ЕООД, като бутилираната газ
е напуснала своевременно склада. В тази връзка е признато правото на приспадане
на данъчен кредит в м. 07.2018г. за доставките по закупуване на бутилирана газ
оформени с фактури № 129/03.06.2018г., с предмет-стоки, с ДО ***лв., ДДС-***лв.,
№ 130/04.06.2018г., с предмет-стоки, с ДО ***лв., ДДС-3347.91лв. и №
131/06.06.2018г., с предмет-стоки, с ДО ***лв., ДДС-***лв. Признатото право на
приспадане на данъчен кредит е в размер на ***лв.
След
анализ на ангажираните от задълженото лице доказателства и събраните в хода на
ревизионното производство такива, органите по приходите са заключили, че не са
доказани реално извършени по смисъла на чл. 7 от ЗДДС доставки на бутилирана
газ за битови нужди от „***“ ЕООД към хърватския търговец *** Направен е извод, че доставките са с място на изпълнение на територията
на страната, представляват облагаема доставка и като такава са облагаеми със
ставка 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. На основание
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 13347.83лв. за
декларираните продажби по 3/три/ фактури на обща стойност ***лв.
По
отношение доставките на спедиторски услуги от „***“ ЕООД, с оглед констатациите
за липса на извършен ВОД за хърватското дружество е формиран извод за липса на
доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано претендираното право на приспадане на
данъчен кредит общо в размер на 2370 лева през данъчен период м. 01.07.2018г.
до 31.07.2018г.
С
решение № 1246 от 11.08.2020г. директор на ОДОП-С.*** при ЦУ на НАП е потвърдил
изцяло РА № Р-22002219006724-091-0001/22.05.2020г., издаден от Х. М., възложил
ревизията и Й. И., ръководител на ревизията.
Гореизложеното
се установява от приложената по делото ревизионна преписка. Нови доказателства в съдебното производство
страните не ангажират.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Не се
установяват пороци, обосноваващи нищожността на РА.
Същият
е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена
е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по
чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр.
2, т. 1 –т. 8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна
страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1
от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по
данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и
така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-22002219006724-092-001/04.05.2020г.,
съставляващ неразделна негова част съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Възражение
срещу РД не е заявено от ревизираното лице в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК,
поради което липсата на негово обсъждане в РА не е формален порок по чл. 120,
ал. 2, изр. 2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ №Р-22002219006724-020-001/21.10.2019г., издадена от Х.Б.М.*** на
длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С.***,
оправомощен със Заповед № РД-01-818/10.05.2019г. на и. д. директор на ТД
на НАП С.***. Заповедта има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1
от ДОПК, посочено е ревизираното лице
конкретизирано с данните по чл. 81, ал.
1, т. 2 – т. 5 от ДОПК; определени са поименно и длъжностно ревизиращите органи
по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания
период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114,
ал. 1 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ДОПК.
Заповедта
за възлагане на ревизия е изменена на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК от
органа, възложил ревизията. Заповедите са сведени до знанието на ревизираното
лице по надлежния ред, което е удостоверено с приложени към преписката разписки
за електронно връчване.
В
рамките на ревизията от жалбоподателя, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, са изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните
доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 ДОПК, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са
направени справки по информационните масиви на НАП за същите доставчици. Задействана
е процедура за сътрудничество по чл. 7 от Регламент ЕС 904/2010 на Съвета с цел
удостоверяване на реално извършени ВОД на стоки. Тази доказателствена
съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи
процесуални действия. Ревизията е извършена в определения в заповедта срок. За
резултатите й е съставен РД № Р-22002219006724-092-001/04.05.2020г.
Съдържанието на ревизионния доклад съответства изцяло на законовата норма на
чл. 117, ал. 2, т. 1 – т. 10 от ДОПК и към него са приложени събраните от
ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.
Относно
приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК
не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест
в производството по ревизия по общия ред на чл. 112–чл. 120 от ДОПК, поради
което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и
ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен
кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за
признаването му по ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170,
ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова
е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване
на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването
и упражняването му. Неизпълнението на задължението на ответника по
доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже
наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него право.
Жалбоподателят не може да се позове на проявена от ответника пасивност при
попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване от
собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата,
съставляващи основание на претенцията му за признаване на право на приспадане
на данъчен кредит. Единствено
жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните
фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива са осъществени и
именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността
на РА. Същият следва да проведе пълно
доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките
между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест,
както административният решаващ орган, така и съдът имат правото, но и
задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан.
Доказателствената
тежест в производството е указана от съда с Определение от 11.12.2020г. То е
връчено своевременно и надлежно на страните и така им е предоставена възможност
да предприемат съответните процесуални действия.
В
съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне
на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5,
ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено
в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е
прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик.
Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга,
извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на
страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, което в
съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава,
съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка
става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли.
Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2
от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, транспонирайки чл. 168, б. “а” от Директива
2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал.
1, т. 1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за
стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми
доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат
доставени от доставчик, регистриран по този закон.
В
множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11,
Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае
право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са
реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното
право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е
посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки
е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от
получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано:
„Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото“. „Ако в резултат от тази
преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за
целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би
могло да бъде отказано /т.33/.
От това
следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките
или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми
сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни
и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз
основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с
измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в такъв случай не са изпълнени
обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или
услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа
дейност /т.38/. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, не
може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на
получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
В
конкретния случай, изводите на органите по приходите се основават на
недоказаност на реално извършени вътрешнообщностни доставки. Същите са
формирани след анализ на всички събрани и представени в хода на ревизията
доказателства от ревизираното лице, от неговите доставчици, както и фактите и
обстоятелствата, посочени от *** данъчна администрация в официално получените
отговори на изпратени запитвания. Така е прието, че липсва реално извършване на
ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС от „***“ ЕООД към хърватският търговец ***, поради което и не може да се приложи нулева ставка
на данъка по чл. 53, ал.1 от ЗДДС за доставките на бутилираната газ закупена от
„***“ ЕООД. Доставките към *** са с място на изпълнение на територията на
България и за тях не е приложимо
освобождаване на ВОД. Този извод е подкрепен с това, че процесните бутилки газ не са транспортирани от „.***” ЕООД до Х.***, както
е посочено в представените транспортни документи. В ревизионното производство,
а и в съдебното, жалбоподателят не доказа, че
стоката е изнесена извън пределите на България и съответно същата да е получена
от хърватското дружество. Освен това няма доказателства за
получаването на бутилките газ от *** дружество, съгласно отговор от хърватските
данъчни власти, описани в РД и посочени по-горе в решението. Въз основа на това следва, че доставките са с
място на изпълнение на територията на Република България.
Аргументите в жалбата, касателно притежание
на всички необходими документи за доказване на ВОД не водят до друг изводи и не
се споделят.
Легалната
дефиниция на понятието „вътреобщностна доставка на стоки“ се съдържа в
разпоредбата па чл. 7, ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба вътреобщностна
доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на
доставчика, регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на
страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите
на ДДС в друга държава членка.
Приложимостта
на режима, установен за вътреобщностнните доставки е обусловена от наличието на
следните кумулативно необходими условия: 1. доставчикът да е регистрирано по
ЗДДС лице на територията на страната; 2. получателят да с регистрирано лице за
целите на ДДС в друга държава членка; 3. доставката да е възмездна; 4. стоките
да бъдат транспортирани от територията на страната до територията на друга
държава членка, като транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика,
така и когато същият е от и за сметка на получателя.
Съгласно
чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на
вътрешобщностна доставка, се определят от нормите на Правилника за прилагане на
закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/. Разпоредбата на чл. 45 от
ППЗДДС съдържа изчерпателно посочване на документите, с които трябва да
разполага доставчикът, за да докаже вътреобщностна доставка на стоки.
В хода
на настоящото ревизионно производство е направен подробен и задълбочен анализ
на дейността на жалбоподателя в ревизирания период. Проследена е връзката с
твърдяни предходни и последващи доставчици. Установено е, че то е закупило
бутилираната газ от „***“ЕООД, по силата на договор от 05.02.2018г.. За тези стоки
се твърди, че са предмет на вътреобщностна доставка, тъй като са продадени на ***. Превозът се твърди да е извършен от „***” ЕООД. За получените транспортни услуги от ревизираното
лице са представени фактури, издадени от „***“ ЕООД, в качеството на спедитор.
В международните товарителници като превозвач е посочен „***“ ЕООД, което не е
представило документи изискуеми се за превоз на опасни товари.
Настоящия състав приема, че от представените от ревизираното лице документи
заявки-договор за транспорт от 01.06.2018г.; 02.06.2018г. и от 04.06.2018г., не
може да се направи извод, за точен адрес на склада, откъдето са натоварени и в
последствие разтоварени превозваните стоки. Посочения адрес на товарене-Б.-С.***
не представлява адрес, по смисъла на ЗАТУРБ. В представените два броя пътни
листове към фактури № **********/05.06.2018г. и № **********/08.06.2018г. е
записана дестинация Д.***-С.*** /Л.***/, С.***-К.***/С.***-Д.***…***. Съпоставени тези записи с АДД се установява,
че товаренето следва да е извършено в парцел ***, кв. ***, местност ***, район
„***“, което е най-малкото в
противоположна посока от Л.***, така както е по пътни листове. От
заявките-договор за транспорт е видно, че видът на товара е: безопасен
–компектен на пелета, а в ЧМР-та товарът е вписан в бутилки и кг, което води до
пълно разминаване в съдържанието на представените документи за транспорт. На
следващо място от представените международни товарителници е вписано, че стоките са
разтоварени в С., ***. По разбиране на състава това не е достатъчно. Товарът,
който се твърди да е превозен „пропан бутан“ в бутилки се квалифицира като
опасен товар съгласно UN1965. В товарителниците не е вписан текст „товар
надвишаващ границите на изключенията предвидени в 1.1.3.6. Максимално
разрешеното количество за превоз в товарен автомобил е 333 литра за една
транспортна единица. От представените документи-товарителници и фактури е
видно, че превозеното количество е над 780 бутилки LPG, което надвишава
максимално разрешеното количество на опасен товар с този код. Успоредно с това
от доказателствата по делото се установява и че превозвачът не разполага с
необходимите му документи, съгласно наредба № 40 за условията и реда за
извършване на автомобилен превоз на опасни товари. Представения лиценз е за
международен превоз, но не и за превоз на опасни товари, а шофьорите изпълнили
превозите нямат свидетелства за водачи
на МПС за превоз на опасни товари. Не са представени документи за паркинг на
превозните средства или нощувки на шофьорите, тахографски шайби и/или „джи пи
ес“ устройства, които удостоверяват осъществяване на превоз. Няма документи, че
превозвачът, стоките, МПС, с които се твърди, че са извършвани превозите и
техните водачи отговарят на изискванията на Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и Наредба № 40 от 14.01.2004
г. Липсват доказателства за вместимостта на всяко едно транспортно средство, като и че транспортните
средства са специално оборудвани за целта. Предвид изложеното, представените от
жалбоподателя документи по чл. 45 от ППЗДДС не доказват реално извършване на
ВОД.
По своята същност международната товарителница е вид тристранен договор
между изпращача, получателя и превозвача. Тя удостоверява договора за
международен автомобилен превоз на стоки и доказва доставянето на стоките до
крайния пункт. Основни данни, включени в товарителницата са: място на изготвяне
и дата: име и адрес на изпращача: име и адрес на превозвача: име и адрес на
получателя; място за доставяне на стоките; брой на пратките, номерата им и
маркировката: бруто тегло на стоката или други данни за количеството й:
разноските за превоза, включително допълнителни разходи, митнически такси и
др.: указание, че транспортирането е в съответствие с Конвенцията, ратифицирана
с Указ №1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ. бр. 61 от 05.08.1977 г..
в сила за България от 18.01.1978г. Товарителниците, като частни свидетелстващи
документи, подлежат на преценка съвкупно с останалите събрани в хода на
ревизията доказателства. Въз основа
на направената съпоставка на представените документи се приема, че не е доказан
превоз на газта от България до *** и по този начин не е доказано осъществяване на ВОД по см. на
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Твърденията
на жалбоподателя, че стоките са превозвани до Х.*** са недоказани. Данъчният
орган е изложил подробни съображения относно транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС. Същият
е установил, а и от материалите по делото е видно, че според представените
документи, разходите за транспорт по доставките са за сметка на ревизираното
лице. Поради това, за доказване на декларираните от него вътреобщностни
доставки на стоки се явява релевантна хипотезата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от
ППЗДДС. В международните товарителници за извършения до получателя на стоките
транспорт обаче не се съдържат данни за лице, получило стокитe, и длъжностното
му качество, няма и име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество. В тях не е посочено място на получаване на
стоките. Писменото потвърждение за
получаване на стоките не съответства на чл. 45, т. 2, б.“а“ от ПП на ЗДДС.
Изготвено е общо и за трите доставки, не
е посочено място на получаване на стоката и не е посочено точно
количество по всяка една от доставките, не се съдържат данни за лице, получило
стокитe, и длъжностното му качество, няма и име на лицето,
предало стоките, и длъжностното му качество. При това положение следва да се приеме, че международните товарителници
не съдържат необходимите данни, съобразно чл. 6 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, свързани с мястото на доставянето и
име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. В потвърждението,
представено от ревизираното лице не е посочено име на лицето, предало стоките и
длъжностното му качество, не е посочено и количеството доставена бутилирана газ.
Предвид
предмета на доставките – бутилирана газ, съдът намира, че тези стоки попадат в
приложното поле на Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе (A.). Налице са специфични изисквания за тяхната опаковка и
етикиране, каквито не са представени по делото от страна на жалбоподателя.
Напротив, в пътните листа не само, че не е отбелязано, че се касае за опасен
товар, но не е вписан и видът на превозваната стока. Съдът намира, че е налице
и нередовност в представения екземпляр на ЧМР, който е за изпращача. Във всички екземпляри на ЧМР, които са за
изпращача, е попълнена клетка 24. Съгласно чл.
5, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), същите се издават в три екземпляра, като първият остава за
изпращача, един остава за превозвача и един за получателя. В този случай,
първият екземпляр следва да съдържа подписи само на изпращач и превозвач.
Следващите екземпляри следва да съдържат всички подписи - на изпращач,
превозвач и получател. Предвид изложеното незнайно защо екземпляра за
изпращача, който остава у него след натоварване на стоката, са отразени
обстоятелства, които по правилата на Конвенцията следва да се съдържат във
втория и третия екземпляр. Това води до
единствено възможен извод, че кл. 24 е попълнена и заверена в България, т. е.
не удостоверява по безспорен начин, че стоката е напуснала РБ и разколебава
доказателствената сила на ЧМР /В този смисъл са Решение № 9687 от 16.07.2018 г.
на ВАС по АД № 440/2018, Решение № 15361 от 17.12.2014 г. на ВАС по АД №
2348/2014 г. и др. /. Допълнително следва да се посочи, че от съдържанието на
въпросните ЧМР не става ясно кое е лицето, подписало същите за получател. С оглед на това се приема, че тези документи не
могат да служат като доказателство, че стоките са получени в Х.***, респ. че
формалните изисквания за доказване на декларираните от жалбоподателя ВОД не са
изпълнени.
В хода
на ревизионното производство е направена проверка и на твърдяните преминавания
на МПС през границата на Република Б. с товар от бутилирана газ. По безспорен
начин е установено е, че на посочените в ЧМР-та дати и с посочените в тях
МПС-та не е регистрирано излизане от България, видно от справка от Агенция „***“.
От страна на превозвача не са ангажирани доказателства, че МПС-та, с които е
извършен транспортът, действително са преминали границата на страната. В хода
на съдебно производство изрично е указано, да се ангажират доказателства в тази
връзка. Както в хода на административното производство, така и в настоящето не
са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за действително
извършен превоз извън територията на страната.
Не на
последно място, в подкрепа на горните изводи е и обстоятелстото, че *** данъчна
администрация не потвърждава получаване на стоки от ***. Х. дружество не е декларирало ВОП, а на адреса,
посочен в ЧМР-та има жилищна сграда. Там няма складово помещение, в което да се
съхраняват стоки от посочения вид.
Дружеството-получател не е намерено на адреса в Република Х.***, а в
откритата банкова сметка ***ащания по процесните фактури. ДДС по фактурите не е начислен. Собственик на
дружеството е български гражданин Б.В.***.
Предвид
всичко гореизложено, съдът приема, че не е доказано наличието на ВОД по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което не следва да се прилага нулева ставка на
данъка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Представените ЧМР не доказват изпращането и
съответно транспортирането на стоките от територията на България до Х.***. Предмет
на заявка-договорите и фактурите е международен транспорт до Република ***,
който не е реално осъществен, предвид липсата на осъществени ВОД. В случая не
се касае за съмнения относно реалността на доставките, както се твърди в
жалбата, а за установена липса на такива, предвид недоказаното транспортиране
на стоките до Х.***, което означава недоказан международен транспорт. Същите са съставени доколкото правото ги изисква,
но не доказват фактическо престиране. Липсва реално извършен превоз на стоки,
който е едно от изискванията за доказване на реално осъществен ВОД, поради
което продажбите следва да се третират като доставки на територията на страната
и за тях се дължи ДДС. Доставките са с място на изпълнение на територията на
Република България, което изключва облагането им с нулева ставка по чл. 53,
ал.1 от ЗДДС, поради което правилно приходният орган е приел, че следва да се
начисли данък със ставка 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67,
ал. 1 от ЗДДС. В случая не е доказано стоките действително физически да са напуснали държавата членка, поради
което не са доказани предпоставките на
ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и облагането им с нулева ставка е направомерно. С
оглед на това начисляването на данъка по
ВОД в тежест на лицето, от което е изискуем е в съответствие на чл. 86 от ЗДДС и е в съответствие с материалния
закон.
Налице
са облагаеми доставки на територията на страната, за които на основание чл. 82,
ал. 1 от ЗДДС се дължи данък. При място на изпълнение на територията на
страната доставчикът е и субект на задължението за начисляване на данъка и за
плащането, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС следва да
се начисли ДДС.
В този
смисъл, правилно и законосъобразно на основание на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС на ревизираното
лице в данъчен период 01.06.2018г. до 30.06.2018г. е начислен данък в размер на
***лв. върху ДО***лв. по фактури № 7 от 03.06.2018г., с предмет: стоки с ДО-***лв.;
№ 8 от 04.06.2018г., с предмет: стоки с ДО-***лв. и № 9 от 06.06.2018г., с
предмет: стоки с ДО-***лв./ и трите от ***, вместо деклариран за възстановяване
ДДС в размер на ***лв. С оглед на
това, че в този период е признато право на ползване на дънъчен кредит по
фактури издадени от „***“ЕООД с № 129/03.06.2018г., с предмет: стоки, с ДО ***лв.
и ДДС-***лв.; № 130/04.06.2018г., с
предмет: стоки, с ДО ***лв. и ДДС-***лв. и № 131/06.06.2018г., с предмет:
стоки, с ДО ***лв. и ДДС-***лв., то правилно в този данъчен период е начислен
ДДС за внасяне в размер на ***лв. /***лв./. Върху тази сума на основание чл.
175 от ДОПК правилно е начислена и дължимата за периода от 15.07.2018г. до
04.05.2020г. лихва, която е в размер на ***лв.
Относно
отказаното право на приспадане на данъчен кредит за услуги извършени от
спедитора „***“ЕООД се приема, че стоките-бутилирана газ за битови нужди от „***“ЕООД
не са транспортирани извън територията на страната от транспортьора „*/**“ЕООД
и респективно „***“ЕООД като негов възложител. Фактурите от „***“ЕООД са за
транспорт на стоки до Х.*** с получател ***, извършен от „***“ЕООД. Всички доказателства събрани в хода на
ревизията са еднозначни и от тях е видно, че транспортните средства не са
преминавали територията на страната в посочените в товарителниците дни и не са
транспортирали посочения вид стоки.
Следователно същите не документират фактически извършена доставка от посочения
във фактурите доставчик. Не са налице и доказателства, от които да е видно кой,
кога и къде е получил въпросните стоки в Х.***.
Въз основа на изложеното издадените от „***“ЕООД фактури не
удостоверяват реално осъществена доставка на транспортни услуги за сметка на „***“ЕООД.
Данъчните органи са описали подробно резултатите от извършените насрещни
проверки и установените факти и обстоятелства относно ползвания данъчен кредит.
Направили са подробен и обстоен анализ на същите. При липса на доказателства за
извършени доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС са приели, че не е налице
данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което и на основание чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, са направили извод, че за жалбоподателя не е налице право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 2370.00 лева по декларираните фактури,
издадени от „***“ ЕООД през м. 06.2018г. и посочени в СД вх. №
**********/04.08.2018г..
Всичко
изложено сочи, че в хода на ревизията доставчиците на жалбоподателя не са представили
доказателства, променящи извода за липса на ВОД.
В съответствие с т. 2 от
диспозитива на решение по дело С-18/13 на СЕС, добросъвестността на получателя
по доставка е изключена, когато не докаже действително осъществена престация по
доставката, или реалност на доставката. Това е така, тъй като той е страна по
договор за доставка и трябва да знае всички обективни факти, свързани с
осъществяването на доставката. Когато не установи такива факти, следователно не
е участвал при осъществяването на доставката, посочена във фактурата, а след
като притежава фактура за доставка без негово участие, следва извод и за знание
за формалното /документално/ издаване на фактурата.
С косвени доказателства може да се проведе
успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е
разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия право на
данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената
тежест в производството, състоящи се в обвързаността на съда да приеме за
несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни
последици от осъществяването им страна не е провела главно пълно доказване.
Като съобрази събрания в производство доказателствен материал, приобщен
надлежно в ревизионното производство, както и констатациите от извършените
насрещни проверки и ревизии, съдът достигна до категоричен извод за липса на
реалност на процесните доставки.
Въз основа на изложеното жалбата е неоснователна.
Ревизионният акт, с който са установени
задължения в размер на ***лв., произтичащи от доначислен ДДС в размер на ***лв.
и начислена лихва в размер на ***лв. и е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в размер на ***лв. за спедиторски услуги, потвърден изцяло с
Решение № 1246/11.08.2020г. на Н.К.***–директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ С.*** при Централно управление на Националната
агенция за приходите – С.***, като издаден от компетентен орган, в предписаната
от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при
правилно позоваване на материално правните разпоредби е правилен и
законосъобразен. При осъществената съдебна проверка не се установиха
отменителни основания, поради което жалбата ще се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Относно разноските:
На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на
разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 161,
ал. 1, изр. 3 от ДОПК в полза на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1003.22
лева /хиляда и три лева и двадесет и две стотинки/, определено по реда на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По аргумент от противното на основание чл. 161, ал.
1, изр. 1 от ДОПК на жалбоподателя разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, представлявано от управителя Ж.А. И. против Ревизионен
акт № Р-22002219006724-091-001/22.05.2020г., издаден от Х.Б.М.***–началник
сектор, възложил ревизията, и Й.Н.М.***–главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1246/11.08.2020г. на Н.К.***–директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.*** при Централно
управление на Националната агенция за приходите – С.***.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от управителя Ж.А. Илиева да
заплати на Дирекция „Обжалване и Данъчно–осигурителна практика“ С.***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1003.22 лева /хиляда и три лева и двадесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/П/