Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 08.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2046 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191001151028
на „С.1.“ЕООД, с ЕИК *******, срещу
отказ рег. № 20190531105841-2/27.09.2019г., постановен по заявление образец Б7 с
вх. № 20190531105841, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с
основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.
Заявлението
е било отхвърлено, тъй като в него и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал.
4 от ЗМИП не са били посочени данни, попълвани в поле № 550 „Действителни
собственици – физически лица“, в което се посочват индивидуализиращите данни за
физическите лица – действителни собственици. Директива (ЕС) 2015/849 на
Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015г. и ЗМИП целят да се установят физическите лица, които пряко
или непряко притежават и контролират дружеството, за да се осигури адекватна
степен на прозрачност по отношение на собствеността. В случая като действителен собственик на
заявителя е било посочено дружеството „С.Т.“ АД.
Жалбоподателят
възразява, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно
тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, вр. §
2, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ДР на ЗМИП. „С.Т.“
АД е публично дружество. Разкриването на дялово участие в българските публични
дружество се извършва по реда на глава 11, раздел І от ЗППЦК пред Комисията за
финансов надзор и Регулирания пазар и обществеността. Жалбоподателят прилага
становище на КФН, както и се позовава на указания на Държавна агенция за
национална сигурност в този смисъл. Позовава
се и на решения на състави на окръжни съдилища в страната, включително Софийски
градски съд, както и на вече извършени вписвания по сходни случаи, включително на
друго дъщерно дружество на „С.Т.“
АД.
Жалбоподателят
иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши
исканото вписване.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от
обжалването, с нужните приложения.
По
същество жалбата е основателна.
В
обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при
извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото,
проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).
След
въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,
чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от
ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива
вписвания при Агенция по вписванията
е било предвидено подаването на
заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни
собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване
и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска
цел). Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол, поле 537а представители и поле 550 –
действителни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за
производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно
действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ,
като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП,
съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане
на закона.
При
предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното
посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,
в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация
при извършването на такива вписвания не се включва проверка за съществуването на заявените за
вписване обстоятелства и съответствието им със закона.
В
случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнени данните съответни на
приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен
собственик е посочено дружеството „С.Т.“ АД, което е и юридическото лице, чрез
което пряко се упражнява контрол, по съображения, че „С.Т.“ АД е публично
дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което за същото
е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това е било определено от длъжностното лице
по регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо
отказ за вписване.
По
разбиране на настоящия съдебен състав не
е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Подаденото
заявление е отговаряло на предвидените за това форма и ред относно заявените за
вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по
вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е
налице, е било по преценка на заявителя,
в чиято тежест е и заявяването,
при предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно
разпоредбата, за незаявяване за вписване
на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се
посочи, длъжностното лице по регистрация не проверява съществуването
на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително приложимо ли е в случая разрешението по § 2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „С.Т.“ АД.
С оглед
на изложеното приложимостта на тази разпоредба не се разглежда и от настоящия
съдебен състав, както и спазени ли са
били законоустановените принципи при
вписванията (за равно третиране) с извършения отказ, след като идентични
вписвания вече са били извършвани, включително на друго дъщерно дружество на „С.Т.“
АД.
При
изложеното оспорваният отказ следва да
бъде отменен, с указания да бъде извършено исканото вписване.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20191001151028 на
„С.1.“ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище
и адрес на управление ***, С.Б.Т., ******, отказ рег. №
20190531105841-2/27.09.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531105841.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: