№ 2550
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110135346 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е установителен иск от „Йеттел България“ ЕАД срещу С. Г. М. с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.92, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), за установяване съществуването на вземане в общ
размер от 397.19 лева, формирано както следва: сума в размер на 89.25 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
10.07.2019г. с предпочетен мобилен номер +359*********, сума в размер на 123.75 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
06.02.2020г. с предпочетен мобилен номер +359*********, сума в размер на 94.94 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
29.03.2019г. с предпочетен мобилен номер +359********* и сума в размер на 89.25 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
10.07.2019г. с предпочетен мобилен номер +359*********, начислени поради неизпълнение
на задълженията на ответника по т. 27 от общите условия към договорите за заплащане на
задълженията в срок, всяка една от която сума за неустойка, формирана от трикратния
размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от
процесните договори за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 21.11.2022 г., до окончателното плащане, за което
вземане е издадена по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2022г. по ч.гр.д. №
63076/2022г. по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника С. Г. М. е
съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от
10.07.2019г. с предпочетен мобилен номер +359*********, договор за мобилни услуги от
06.02.2020г. с предпочетен мобилен номер +359*********, договор за мобилни услуги от
1
29.03.2019г. с предпочетен мобилен номер +359********* и договор за мобилни услуги от
10.07.2019г. с предпочетен мобилен номер +359*********, за които бил открит клиентски
номер *********. Твърди, че по посочените договори предоставил на ответника в
качеството му на клиент уговорените мобилни услуги на стойност от 148.22 лева, за която
сума ищецът издал крайна фактура № **********/05.02.2021г., като ответникът не изпълнил
задължението си по чл. 49 от общите условия да заплати стойността на потребените
далекосъобщиелни услуги в предвидения за това срок по чл.27 от общите условия -
указаният във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, поради
което договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени в съответствие с чл.75, вр.
с чл. 19б, б. „в“ от общите условия. Неизпълнението на соченото задължение на ответника
да заплаща представените по договорите мобилни услуги обосновало автоматичното
деактивиране на абонамент към ищеца, като изпращане на уведомление за прекратяването
не било необходимо, с оглед неколкократно изпращаните до ответника съобщения за
наличие на задължения към ищеца. С оглед прекратяването на договорите, ищецът начислил
неустойка в трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса
съгласно постигната спогодба между ищеца и Комисия за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, а именно, за суми както следва: по договор от
10.07.2019г. - сума в размер на 89.25 лева, по договор от 06.02.2020г. - сума в размер на
123.75 лева, по договор от 29.03.2019г. - сума в размер на 94.94 лева и по договор от
10.07.2019г. - сума в размер на 89.25 лева, възлизащи на общо 397.19 лева, за която е
издадена крайна фактура №**********/05.02.2021 г. Ответникът не изпълнил задължението
си към ищеца в срока за доброволно изпълнение съгласно издадената фактура, поради което
в настоящото производство ищецът претендира сумата в общ размер от 397.19 лева за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, чиято изискуемост била настъпила с
изтичане на определения срок за плащане. Ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на
„Йеттел България“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2022г. по ч.гр.д. №
63076/2022г. по описа на СРС, 55 състав, връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК, с
оглед на което претендира установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. М., с
който оспорва предявените искове с довод, че липсва облигационно отношение между
страните поради обстоятелството, че не е подписвала процесните договори за мобилни
услуги и общите условия към същите, както и не е изразила съгласие за заплащане на
неустойка по договорите при заявените от ищеца условия за начисляване на неустойка.
Оспорва да е ползвала предоставяни от ищеца услуги за посочените мобилни телефонни
номера, както и да е налице основание за начисляване на претендираната сума за неустойка.
Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
2
По предявения установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да съществуване между страните през сочения от него
период на облигационно отношение по всеки от процесните договори за електронни и
съобщителни услуги със соченото съдържание, включващо задължение на ответника да
заплаща стойността на предоставените от ищеца електронни и съобщителни услуги в
уговорения между страните срок за плащане, респ. право на ищеца по всеки от договорите
да развали същите в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на
предоставените услуги в срок; изпълнение на задълженията по този договор от ищеца;
договорна клауза, предвиждаща дължимост на неустойка в претендирания размер в случай
на незаплащане на цената на мобилните услуги по всеки договор и размер на неустойката
съгласно уговорения между страните начин на формиране на претендираното вземане;
наличието на договорна клауза в полза на ищеца за едностранно прекратяване (разваляне)
на всеки от договорите, както и че ищецът е прекратил договорите за предоставяне на
мобилни услуги, за което е уведомил ответника; изискуемост на вземането за неустойка.
Указва на ответника, че в нейна тежест, при установяване на горните факти, е да
докаже погасяване на претендираните вземания за неустойка, респ. че в срок е изпълнявала
всички свои парични задължения по договорите, като съобразно релевираното възражение, в
нейна тежест е да докаже, че не е формирала и изразила правновалидна воля, т.е. че
процесните договори за мобилни услуги не са подписани от нея, като съдът указва по
чл.146, ал.2 ГПК, че ответникът не сочи доказателства за тези обстоятелства.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
Искането на ответника да бъде задължен ищецът да представи общи условия,
подписани от двете страни, следва да се остави без уважение, доколкото общите условия
към процесните договори са приложени към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63076/2022 г. по описа на СРС, 55 състав, като
задължаването на страната да представи същите повторно не е необходимо, така и
доколкото същото не е обосновано с конкретни доводи, обосноваващи представянето им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 63076/2022 г. по описа на СРС, 55 състав, като следва
да се укаже на страните, че съдът ще ползва приложените в него доказателства.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д. № 63076/2022 г. по описа на СРС,
55 състав, като уведомява страните, че ще ползва приложените в него доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
3
СЪДЪТ обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в
него съгласно чл. 7 ГПК, като предоставя възможност на страните да сочат
доказателства в тази връзка.
УКАЗВА на ищеца най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание да
заяви дали ще се ползва от представените като доказателства договори за мобилни услуги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2024г. от
14:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис
от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4