ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1046
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№ 19105/10.03.2022 г., депозирана
от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт В.Ц., против
определение № 1399/08.02.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по ч.г.д.№
8022/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е изменено определение №
11024/21.12.2021 г., с което е допълнено определение № 8031/07.10.2021 г. по делото,
като са намалени присъдените в полза на И. Г. В., ЕГН **********, против „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, разноски за платено адвокатско възнаграждение по делото от
2440,00 лева на 1095,01 лева.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност,
противоречие на атакувания акт с процесуалния закон и допуснати процесуални
нарушения, доколкото съдът неправилно приел подадената частна жалба с вх.№
6932/27.01.2022 г. срещу определение № 11024/21.12.2021 г., като искане за изменение
на този акт относно присъдените разноски. Поддържа се, че в действителност
предприетото от жалбоподателя процесуално действие е обжалване на определение №
11024/21.12.2021 г., какъвто е пътят на защита съгласно чл. 248, ал. 3, изречение второ
от ГПК. Независимо от това са изложени доводи, че молбата на длъжника за допълване
на прекратителния акт на съда в частта за разноските е недопустима доколкото не
съдържа искане за допълване или изменение на съдебен акт, а искане за осъждане на
другата страна, както и е подадена извън преклузивния едномесечен срок от датата на
постановяването му. Поддържа се, че дори и да е дължимо възнаграждение за
1
адвокатска защита, то същото следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, подадената от
длъжника молба вх.№ 67717/11.11.2021 г. оставена без разглеждане, а в условията на
евентуалност в полза на длъжника да бъдат присъдени 50,00 лева съдебни разноски.
Претендират се разноски.
Другата страна не е взела становище.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч.г.д. № 8022/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД против И. Г. В. за вземания по договор за
издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 11.11.2006 г. между
„Райфайзенбанк България“ЕАД и длъжника, за следните вземания: 12 000 лева –
главница; 14 524,18 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
15.09.2008 г. до 10.11.2009 г.; 9 366,74 лева – обезщетение за забава за периода от
23.05.2012 г. до 13.03.2020 г.; 988,91 лева – обезщетение за забава за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, които вземания са цедирани на
заявителя с договор за цесия от 22.05.2012 г.
С оглед постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника
срещу издадената по делото заповед № 4674/22.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която заявлението е уважено, до заявителя са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си. Това е
сторено с разпореждане № 10604/06.06.2021 г., връчено на 23.06.2021 г. и с
разпореждане № 15589/05.08.2021 г., връчено на 27.08.2021 г. Впоследствие с
определение № 8031/07.10.2021 г., издадената заповед № 4674/22.05.2021 г. е
обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, а производството по делото,
прекратено. Препис от определението е връчен до заявителя на 27.10.2021 г. като по
делото няма данни то да е обжалвано. Това прекратително определение на съда е
допълнено с определение № 11024/21.12.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, инициирано по молба вх.№ 67717/11.11.2021 г. от длъжника, като с него
заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, е осъден да заплати на длъжника И. Г. В.
сумата от 2 440,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
2
Срещу определение № 11024/21.12.2021 г. е постъпила частна жалба вх.№
6932/27.01.2022 г., подадена от заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД. Същата е
приета от съда като искане за изменение на определение № 11024/21.12.2021 г. и
разгледана със сега обжалваното определение № 1399/08.02.2022 г., с което е изменено
определение № 11024/21.12.2021 г., с което е допълнено определение №
8031/07.10.2021 г., като са намалени присъдените в полза на И. Г. В., ЕГН **********,
против „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 2440,00 лева на 1095,01 лева. За да го постанови първостепенният
съд е приел, че е компетентен да разгледа и се произнесе по частна жалба вх.№
6932/27.01.2022 г. доколкото по сега действащия Граждански процесуален кодекс, в
сила от 01.03.2008 г., не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на
съдебния акт в частта му за разноските, като жалбата се разглежда по реда на чл. 248 от
ГПК и едва в случай, че страните останат недоволни от съдебния акт, последният
подлежи на самостоятелно обжалване.
Този извод е неправилен.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК. Първата обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието
искане за разноски, а при втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите
разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото (мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият случай не попада в никоя от двете посочени хипотези, тъй като
с обжалваното сега определение съдът е изменил не съдебен акт, с който приключва
разглеждането на делото в съответната инстанция (по аргумент от чл. 81 от ГПК), а
съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 248 от ГПК. Такава възможност
обаче не е предвидена в ГПК. Изрично в чл. 248, ал. 1 от ГПК е посочено, че на
допълване или изменение подлежи актът по същество, който следва да съдържа
произнасяне и относно разноските. На свой ред в чл. 248, ал. 3 от ГПК е посочено, че
определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК подлежи на обжалване. Постановеният в
производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК съдебен акт - определение № 11024/21.12.2021
г. съдържа произнасяне единствено и само относно разпределяне на сторените между
3
страните разноски. Поради това за него не може да се приложи повторно
производството по чл. 248 от ГПК и на общо основание важи правилото на чл. 246 от
ГПК – съдът не може сам да го отмени или измени.
Налага се извод, че като е приел и разгледал частна жалба вх.№
6932/27.01.2022 г. против определение № 11024/21.12.2021 г., като искане по реда на
чл. 248 от ГПК, съдът се е произнесъл недопустимо, извън рамките на дадената му
компетентност, което обосновава недопустимост на постановеното определение №
1399/08.02.2022 г. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Поради така изложените съображения частна жалба с вх.№ 19105/10.03.2022
г. се явява основателна, а обжалваното с нея определение, като недопустимо, следва да
бъде обезсилено.
С оглед на така приетото и доколкото Окръжен съд Пловдив е
компетентен да се произнесе по постъпилата частна жалба вх.№ 6932/27.01.2022 г.
против определение № 11024/21.12.2021 г., по реда на чл. 248 от ГПК, се пристъпи
към нейното разглеждане:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Изложени са оплаквания за неправилност на атакуваното определение,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон, касаещи недопустимост на молбата за допълване относно разноските, като
подадена след изтичане на едномесечен срок от датата на постановяване на
прекратителното определение на 07.10.2021 г. Сочи се, че първостепенният съд не е
взел предвид подадения в срок от заявителя отговор на молбата по чл. 248 от ГПК,
съдържащ и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и приложимост в случая на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредба №1/09.07.2004 г. и че разноски изобщо не се дължат, защото подаденото от
длъжника възражение е бланкетно. Отправено е искане обжалваното определение да
бъде отменено, подадената от длъжника молба вх.№ 67717/11.11.2021 г. оставена без
разглеждане, а в условията на евентуалност с оглед липсата на правна и фактическа
сложност, в полза на длъжника да бъдат присъдени 50,00 лева съдебни разноски.
Претендират се разноски. Представят се доказателства.
В срок е постъпил отговор от И. Г. В., чрез адвокат Т.Т., с който жалбата се
оспорва като неоснователна и се излагат съображения в подкрепа на обжалваното
определение, като се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
При вече установената фактическа обстановка неоснователно се явява
възражението в жалбата, че молбата за допълване на постановеното по делото
прекратително определение, е просрочена и затова недопустима. Определение №
4
8031/07.10.2021 г., като преграждащо развитието на производството по делото
подлежи на самостоятелно обжалване, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но
препис от него не е връчен до длъжника И. Г. В.. По тази причина подадената от
последния на 11.11.2021 г. молба с вх.№ 67717 за допълване на определение №
8031/07.10.2021 г. в частта за разноските се явява подадена в срок.
Постъпилото в съда възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, е подадено
чрез адвокат Т.Т. и към него е представен договор за правна защита и съдействие, с
посочено, като платено в брой възнаграждение в размер на 2440,00 лева за подаване на
възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение. Длъжникът има право
да претендира възстановяването на тези сторени в заповедното производство разноски,
а направеното с частната жалба в тази връзка възражение за недължимостта им е
неоснователно. Вярно е, че длъжникът в заповедното производство може да извърши
действията по предявяване на възражението лично, без да ползва правна помощ, като
за негово улеснение заедно със заповедта му се връчва и образец за възражение, което
може да попълни, подпише и подаде по делото, без да е необходимо да го обосновава
по какъвто и да е начин. Това обаче не означава, че той няма право да потърси и ползва
правна помощ за това. В случай, че длъжникът е ползвал такава правна помощ и е
сторил разноски за нея, приложение следва да намери общата разпоредба на чл. 78 от
ГПК, даваща право на ответника (в случая – длъжника) да иска заплащане на
сторените от него деловодни разноски при наличие на основанията за това, доколкото
защитата на длъжника в заповедното производство се реализира именно посредством
предявяване на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК.
Основателно е обаче възражението за тяхната прекомерност. Последното е
своевременно предявено от жалбоподателя в подадения отговор, приложен на л. 35 от
делото на РС, постъпил с вх.№ 77370/13.12.2021 г. и поддържано с настоящата частна
жалба. Защитата на длъжника е реализирана, чрез подаване на възражение по готов
образец, връчен му заедно със заповедта. Поради това оказаната му в тази връзка
правна помощ не се изразява в процесуално представителство, а в предоставяне на
съвет или справка. Минималният размер на възнаграждение, дължимо за такъв вид
правна помощ попада в хипотезата на чл. 6, т. 5, предложение последно от Наредба
№1/09.07.2004 г., а именно – подаването на „други молби“ и е в размер на 50,00 лева.
Поради това уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 2440,00 лева се
явява прекомерно високо в сравнение с фактическата и правна сложност на действието
по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, които пълномощникът на длъжника е
извършил в тази връзка и следва да се намали до посочения минимален размер.
По така изложените съображения тази частна жалба се явява частично
основателна. Атакуваното с нея определение следва да бъде потвърдено в частта, с
която на длъжника са присъдени разноски в размер на 50,00 лева, а в останалата част за
разликата над признатите разноски от 50,00 лева до пълния предявен размер от 2440,00
5
лева, отменено и вместо това молбата по чл. 248 от ГПК в същата част, оставена без
уважение.
Направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по двете
частни жалби не следва да бъде уважено, доколкото същото представлява разноски,
сторени в производство по спор за дължимост на направени разноски, в който случай
разноски не се дължат (определение № 345/21.05.2015 г. по ч.г.д.№ 2664/2015 г., 4-то
г.о. на ВКС).
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1399/08.02.2022 г., постановено по ч.г.д.№
8022/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11024/21.12.2021 г., постановено по ч.г.д.№
8022/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е допълнено
определение № 8031/07.10.2021 г., като „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на И. Г. В., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
ОТМЕНЯ определение № 11024/21.12.2021 г., постановено по ч.г.д.№ 8022/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е допълнено определение №
8031/07.10.2021 г., като „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на И. Г. В., ЕГН ********** разликата над 50,00 лева до пълния претендиран
размер от 2 440, 00 лева, адвокатско възнаграждение за производството, като вместо
това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 67717/11.11.2021 г. от И. Г. В., ЕГН
********** с искане за допълване на определение № 8031/07.10.2021 г. в частта за
разноските и осъждане на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на И. Г. В., ЕГН ********** разликата над 50,00 лева до пълния претендиран размер от
2 440, 00 лева, адвокатско възнаграждение за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6