Решение по дело №385/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 117
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700385
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр. Стара Загора, 30.03.2021г.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                 Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                               Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                        СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 385 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 260128/26.10.2020г., постановено по АНД № 2028/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №349а-171/10.07.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с наложено на ответника по касация административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че случаят е маловажен. Касаторът поддържа изложените в наказателното постановление съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Поддържа, че е налице твърдяното нарушение. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

 

Ответникът по касация Я.Ж.Ж., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

 

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Я.Ж.Ж. *** против Наказателно постановление №349а-171 от 10.07.2020г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, издадено въз основа АУАН №8245а-715/16.04.2020г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Я.Ж.Ж. на 13.04.2020г., около 22:40 часа посещава открито обществено място – площад „Берое“, западно от бл.4, на ул.“Берое“ в гр.Стара Загора без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената с т.9 от заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно: „Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата“, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление. В съдебното решение е посочено, че санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето предвижда административно наказание глоба в размер от 300 до 1 000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.2 или 7 и чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. В решение са описани съответните заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на РБ и решението на НС, с което е обявено извънредно положение, както и конкретно нарушената заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведена противоепидемична мярка със задължение към всички лица, когато се намира в закрити и открити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Районният съд е приел, че в случая е безспорно установено, че на посоченото в АУАН и наказателното постановление време и място – на открито обществено място площад „Берое“ в гр.Стара Загора, санкционираното лице не е изпълнило задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носи и устата, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение. Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административното нарушение по чл.209а, а.1 от ЗЗ, въззивният съд е посочил, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Последното е обосновано със следните обстоятелствата: касае се за лице на 19 години; времето, през което е извършено деянието е в тъмната част на денонощието, когато на мястото на извършване на нарушението не се намират хора, за да се приеме, че може да има евентуална опасност за здравето им вследствие поведението на младежа; лицето се е намирало в непосредствена близост до спрян автомобил и наоколо е нямало други преминаващи хора, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че същият е бил без защитна маска или друго подобно средство; свидетелите – полицейски служители са могли да му разпоредят да си постави маската, намираща се в джоба му и да го предупредят от последствията от неносенето на същата; установено е, че жалбоподателят е знаел за задължението си за носене на маска и е носил такава в себе си, докато разговаря с връстниците си, като освен него и двамата му приятели не е имало в непосредствена близост други хора, които да са били пряко застрашени от това, че наказаното лице е без поставена маска, като в тази ситуация тримата младежи взаимно са поели риска за тяхното здраве. По тези съображения Районен съд Стара Загора е приел, че деянието е с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, поради което е счел, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и е отменил санкционния акт като издаден в противоречие със закона. С решението са присъдени разноски в полза на санкционираното лице. 

 

Решението на Районен съд Стара Загора е неправилно.

 

Изводите на въззивния съд за безспорна установеност на извършеното нарушение от ответника по касация са верни, но мотивите му за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в разглеждания случай не се споделят от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. По изключение тези смекчаващи обстоятелства се вземат предвид не за индивидуализация на наказанието, а за определяне на квалификацията на извършеното нарушение. В разглеждания случай такива обстоятелства не са налице.

 

Общоизвестно е, че на 13.03.2020г. с Решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание на РБ (ДВ, бр.22 от 13.03.2020г.), на основание чл.84, т.12 от Конституцията на РБ във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март до 13 април 2020г. Срока на обявеното извънредно положение е удължен с Решение на Народното събрание на РБ (ДВ, бр.33 от 07.04.2020г.) до 13 май 2020г. Ноторно е също, че през този период са въведени множество и различни противоепидемични мерки с цел ограничаване на риска за живота и здравето на гражданите, които продължиха и след преустановяване на извънредното положение.

 

При тази обстановка, в срока на обявеното извънредно положение, в разглеждания случай актосъставителят е изпратен по сигнал за шумна компания на мястото на нарушението, където е установил три лица, едното от които е санкционираното – Я.Ж.. Последният е бил без поставена защитна маска за лице,  т.е. същият е нарушил противоепидемичната мярка, въведена за предотвратяване на непосредствената опасност за живота и здравето на околните от епидемично разпространение на заразна болест, като деянието е извършено при извънредно положение, обявено поради пандемия от COVID-19. Тези обстоятелства не позволяват да се приеме, че е налице изключителност на случая и изключват приложението на чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН е правен извод и се основава на всички обстоятелства относно извършеното нарушение и се преценява в зависимост на конкретиката на всеки отделен случай, но като цяло нарушаването на противоепидемична мярка при обявено извънредно положение трудно би могло да се приеме като такова с по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост от обикновените случаи на нарушения от този вид. Всички посочени от въззивния съд смекчаващи обстоятелства действително са налице, но същите могат да бъдат преценени като смекчаващи такива по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция, като следва да се посочи, че същите са взети предвид от АНО при реализиране на отговорността по чл.209а, ал.1 от ЗЗ чрез налагане на санкция в законово регламентирания минимален размер.

 

По изложените съображения обжалваното пред районен съд Стара Загора Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касатора пред районния и пред административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 160 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред две съдебни инстанции, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №260128/26.10.2020г., постановено по АНД №2028/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-171/10.07.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което на Я.Ж.Ж. ***, ЕГН:**********, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Я.Ж.Ж. ***, ЕГН:**********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                   2.