Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. Габрово, 08.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 219 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на А.С.А. *** против
Заповед № 0447 от 17.05.2019 година на Заместник-кмета на Община Севлиево, с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „санитарен
възел“ – баня и тоалетна, находящ се в УПИ ІІІ-196, кв. 47 по плана на с.
Градница, Община Севлиево, изграден без изискващите се строителни книжа.
Настоящото решение се постановява след като с Решение №
9512 от 14.07.2020 година по адм. дело № 14018/2019 година ВАС – ІІ отделение
отменя Решение № 131 от 08.10.2019 година по адм. дело № 166/2019 година на
Административен съд – Габрово и връща делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, при съобразяване с мотивите на отменителното решение.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна
и се заявява оспорване на фактите в Констативен протокол № 2 от 15.04.2019
година. Оспорващият не отрича, че посоченият в оспорената заповед УПИ е негова
собственост, като заявява, че в имота няма друга тоалетна; веднага след
придобиване на имота през 1989 година направил процесните баня и тоалетна с цел
ползване на имота; намира за невярна констатацията на комисията от Община
Севлиево, че строежът е извършен през 2018 година в нарушение на ЗУТ, в каквато
насока били и дадените от него обяснения по преписката. Оспорващият счита, че
строежът е допустим от техническа страна и е в режим на търпимост; ако бъде
премахнат, имотът става неизползваем, тъй като в него няма други баня и
тоалетна. Намира заповедта за недоказана, тъй като в преписката не е
представена декларация за годината на строителството. Прави се искане за отмяна
на оспорената заповед и се заявява претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят А.С.А. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по
същество за отмяна на оспорената заповед, съображения за което са развити в
депозирани по делото писмени бележки /л. 54-55/.
Ответната страна Заместник-кмет на Община Севлиево не се
явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави
искане за отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирани по
делото писмени бележки /л. 50-52/.
Жалбата е допустима, като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, включително тези в административната
преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало във връзка със сигнал от физическо лице за изграждане на нови баня и тоалетна без разрешение, съгласуване и проект в имот в с. Градница, ул. „******“ № *, който сигнал е бил изпратен на 15.03.2019 година по електронна поща до ДНСК /л. 20 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, откъдето е препратен за проверка до Кмета на Община Севлиево /л. 16 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/.
Проверката във връзка със сигнала е приключила с изготвянето на Констативен акт № 2 от 1504.2019 година /л. 13-15 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, според отразеното в който строежът представлява санитарен възел – баня и тоалетна с размери 2.64/2.43 метра и височина 2.55 метра, изграден от тухли, покривна конструкция – стоманобетонова плоча с покритие от рифелова ламарина върху дървена конструкция. Посочено е, че строежът е изграден в УПИ ІІІ-196, кв. 47 по плана на с. Градница, Община Севлиево, собственост на жалбоподателя А.А. съгласно посочени в протокола 2 нотариални акта – от 1987 и от 2018 година, като А. е посочен като изпълнител, възложител и строител на процесния строеж, с време на изграждане – 2018 година. Като установени нарушения в протокола е посочено, че строежът е изграден без да е разрешен по реда на ЗУТ, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В протокола е налице и окомерна скица, показваща разположението на процесния строеж в имота спрямо останалото застрояване. Протоколът е връчен срещу подпис на жалбоподателя, присъствал на проверката, на датата на съставянето му - 15.04.2019 година.
На 17.04.2019 година жалбоподателят А. е подал възражение до Кмета на Община Севлиево с вх. № ДД-4-А-05.693 срещу гореописания Констативен акт /л. 12 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, в което е посочил, че по време на проверката бил силно притеснен и не отговарял адекватно на зададените му въпроси; след приключване на проверката и връчване на протокола установил, че е допусната грешка при посочване на годината на изграждане на строежа – вместо действителната 1998 година, била посочена 2018 година; поискал е да му бъде дадена възможност да направи искане за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, а административното производство по чл.225а от ЗУТ да бъде спряно.
С писмо изх. № ДД-4-А-05.693/1/ от 10.05.2019 година, подписано от Заместник-кмет на Община Севлиево, в което се излага фактология относно протичането на проверката за наличие на незаконен строеж, А. е уведомен, че възражението му не може да бъде уважено и следва издаване на заповед за премахване на незаконен строеж на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /л. 11 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/.
Основавайки се на констатациите в гореописания протокол, и след обсъждане на постъпилото възражение от А.А., административният орган е издал оспорената заповед /л. 10 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и 2 от ЗУТ е наредил премахването на установения незаконен строеж, изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Заповедта е връчена на А.А. на 05.06.2019 година /известие за доставяне на л. 2 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/ и по предприето в срок оспорване на заповедта е образувано настоящото съдебно производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят А.А. е собственик на УПИ ІІІ-196, кв. 47 по плана на с. Градница, Община Севлиево заедно с построените в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 60 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 37 кв.м., подобренията и насажденията в имота съгласно Нотариален акт № 182 от 27.08.1987 година /по наследство, л. 18 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/ и Нотариален акт № 146 от 30.11.2018 година /чрез дарение, л. 17 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, който факт не е спорен и между страните.
Относно годината на построяване на процесния строеж в жалбата си до съда А. твърди, че изградил банята и тоалетната през 1989 година, като прилага подписана от него декларация с нотариална заверка на подписа /л. 5 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/. При първоначалното разглеждане на делото са разпитани свидетелите С.М.А.и Н.П.С./протокол от о.с.з. на 11.07.2019 година – л. 36-37 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, като според показанията на А. процесният санитарен възел бил изграден от родителите на А. 1 или 2 години преди 10.11.1989 година; не знае дали е имало строителни книжа, но било проверявано спазването на сервитутното отстояние; съседът не бил подписвал, тъй като от много години бил в Швейцария; първоначално била изградена само тоалетна с приблизителни размери 2/1 метра, кога е правено преустройство свидетелят заявява, че не може да каже, както и дали настоящият санитарен възел е по-голям от предишния строеж. Свидетелят С. заявява в показанията си, че банята и тоалетната се намират досами къщата, без да са долепени за нея и за съседни имоти, изградени са от бащата на А. преди промяната, с площ около 2 кв.м., като сега бил правен само ремонт – облицоване с плочки, измазване.
При първоначалното разглеждане на делото е назначена и съдебно–техническа експертиза, като според заключението на вещото лице /л. 44-51 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/ предвид вложените материали и състоянието им, строежът е извършен след 2016 година; същият не е нанесен нито в регулационния план от 1931 година, нито в застроителния и регулационен план от 1964 година, действащ и до момента, като за с. Градница кадастрална карта не е изготвяна. Процесното строителство вещото лице квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, допълващо застрояване, разположено свободно в имота, без да е долепено до нито една от наличните в имота сгради – жилищна сграда и лятна кухня, ситуирано е между тях и е на разстояние 3.05 метра от страничната граница на имота; в имота няма други баня и тоалетна. Относно търпимостта вещото лице сочи, че съгласно ЗТЗУ И ППЗТСУ, действали от 1973 до 2001 година, не е допустимо изграждането на външни тоалетни, щом населеното място е водоснабдено – аргумент от чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ; процесният строеж не е узаконен, тъй като не са спазени сроковете за декларирането му съгласно § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, ако е изграден след влизане в сила на ЗУТ, необходимо е било да бъдат издадени съответните строителни книжа.
При новото разглеждане на делото е разпитан свидетелят Й.Х.Й., според показанията на който процесният санитарен възел бил построен през 1979 година, вероятно от бащата на жалбоподателя, намира се на 2-3 метра от къщата, като при изграждането бил от камъни и тухли, покривът бил от ламарини, имало прозорче от източната страна, а сега външният вид бил подобрен – измазан е, покривът е променян, но не може да каже повече, прозорчето си стои /протокол от о.с.з. на 15.10.2020 година на л. 16-17 от делото/.
Назначена е нова съдебно-техническа експертиза, според заключението по която процесната постройка е видимо нова, строена след 2012 година, като според проверката на вещото лице и приложените от него изображения от Google maps, постройката се вижда на място след 2017 година. В жилищната сграда, находяща се на посочения в преписката адрес в с. Градница, не е имало и сега няма баня и тоалетна. Според описанието, дадено от вещото лице, процесният санитарен възел представлява еднопространствена постройка с масивна конструкция, с тухлени оградни стени, бетонова покривна плоча, над която е изградена едноскатна дървена покривна конструкция, покрита с профилна ламарина, застроената площ е 6.40 кв.м., средната височина е 2.35 м; изпълнена е външна топлоизолация и външна минерална мазилка, вътре подът е от теракот, а стените са с фаянсова облицовка, монтирани са санитарни прибори – тоалетна чиния, мивка, ел. бойлер, смесител за топла и студена вода. Постройката се намира североизточно от съществуващата жилищна сграда – на 3.10 м. от страничната регулационна линия към УПИ № ІV-197, на около 1 м. от жилищната сграда и на около 4 м. от уличната регулационна линия, като достъпът до нея се осъществява чрез алуминиева врата, на югозападната фасада /към жилищната сграда/. Според вещото лице, ако съдът приеме, че санитарният възел е построен през 1989 година, каквито са показанията на свидетелите, същият е недопустим, тъй като от около 1960 година с. Градница е водоснабдено населено място и не би могъл да бъде изграден по законен ред, като за него бъдат издадени строителни книжа, като вещото лице се позовава на чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ, съгласно който клозетът трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда; при липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда. Ако съдът приеме, че санитарният възел е строен след 2016 година, то също е недопустим, тъй като не отговаря на изискванията за временна тоалетна по чл. 49 и 50 от ЗУТ, като вещото лице сочи, че съгласно чл. 40 от ЗУТ санитарният възел е задължителен елемент към всяко жилище и трябва да бъде разположен в неговия обем; само в случаите, посочени в чл. 49 и 50 от ЗУТ, когато имотът е отреден за изграждане на обекти – публична собственост на държавата и общините, може да се разреши построяването на временна тоалетна извън основната сграда, но в конкретния случай имотът на жалбоподателя е с предвиждане за жилищно строителство.
Настоящият съдебен състав намира, че основният спорен въпрос по делото се свежда до правната квалификация на извършените от жалбоподателя строителни дейности - дали изпълненото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, законът изисква ли в случая издаване на разрешение за строеж и строителни книжа, респ. подлежи ли на премахване по реда и на основание чл. 225а от ЗУТ като незаконен строеж при липсата на изискуеми строителни книжа.
Констативният акт
по своето предназначение слага началото на административното производство и
установява вида и характера на извършеното строителство. Дали това строителство
представлява незаконен строеж, правните и фактически основания за премахването
му се посочват в акта по чл. 225а от ЗУТ. В случая съдът намира, че това
изискване на закона е спазено – в Констативен акт № 2 от 15.04.2019 година се
съдържат фактически основания за издаване на процесната заповед, като в
протокола е налице словесно описание на установения санитарен възел, потвърдено
от заключението на вещото лице В.Р., както и графична част, които дават
основание същият да бъде квалифициран като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната
квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ - извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В хода на съдебното
производство жалбоподателят не е оборил констатациите на извършилите проверката
специалисти от общинската администрация, описани в Констативен акт № 2 от 15.04.2019
година, нито е оборил факта на липсата на строителни книжа за извършения
строеж, представляващ външен санитарен възел. Относно годината на построяване
настоящият съдебен състав възприема посочената в Констативен акт № 2 от
15.04.2019 година година на построяване, а именно 2018 година, като се позовава
на заключението на вещото лице В.Р., което намира за обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните, поради което го кредитира с доверие, и
конкретно на установеното от вещото лице, че процесната постройка се появява в
изображенията от Google maps след 2017 година; липсата на отразяване на
постройката в планове и карти преди възприетата 2018 година, в който смисъл е и
заключението на първата експертиза на вещото лице Д.Г., сочещ, че строежът е
изграден след 2016 година. Настоящият съдебен състав не кредитира с доверие
показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира, че същите
обслужват защитната теза на жалбоподателя, не се подкрепят от нито едно писмено
доказателство по делото, а и самите показания са взаимно противоречиви –
свидетелят А. говори за построяване на санитарния възел 1 или 2 години преди
10.11.1989 година, свидетелят С. не сочи конкретна година на построяване, като
твърди, че строежът е извършен преди промяната, като не е ясно какво има
предвид под промяната – дали визира настъпилите политически промени след
10.11.1989 година, а свидетелят Й. сочи 1979 година, като липсва основание да
се приеме, че е налице грешка при заявяване от страна на свидетеля на 1979
година. Представената от жалбоподателя декларация с нотариална заверка на
подписа /л. 5 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/ също не може да
бъде кредитирана с доверие, тъй като изхожда от самия жалбоподател и не се подкрепя
от нито едно писмено доказателство по делото, както и от заключенията на вещите
лица по извършените съдебни експертизи.
Възприетата година на извършване на процесния строеж обуславя приложимостта на ЗУТ по отношение на реда за разрешаване на строителството. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно ал. 2 разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. В разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ е посочено за кои строителни дейности не се изисква разрешение за строеж, като изграждането на процесния санитарен възел – външни баня и тоалетна не попада в лимитативно изброените изключения. По действащата нормативна уредба санитарният възел – баня и тоалетна извън жилищната сграда представлява временен строеж съгласно чл. 46 във връзка с чл. 50, т. 1 б. „г“ от ЗУТ, като изграждането му е допустимо само при условията на Глава трета, раздел VIII „Временни строежи“, какъвто настоящият не е. Процесният санитарен възел представлява строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за изграждането на който на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е налице. Липсата на издадено разрешение за строеж сочи именно на незаконен строеж и е достатъчна последният да бъде квалифициран като такъв, независимо че в процесната заповед е посочено, че е изграден и без одобрени инвестиционни проекти, каквито по закон не се изискват.
Предвид установеното време на извършване на строителството – 2018 година, въпросът за търпимост на строежа е ирелевантен за настоящото производство предвид посочените дати в § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
При така установените факти съдът намира, че оспорената Заповед № 0447 от 17.05.2019 година на Заместник-кмета на Община Севлиево е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, факта, че административното производство е започнало след влизане в сила на посочената разпоредба – след 26.11.2012 година, и предвид Заповед № 0427 от 26.04.2016 година на Кмета на Община Севлиево /л. 8 от делото/, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването ѝ, при спазване на материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по-благоприятен за извършителя, начин, поради което с издаването на процесната заповед не се нарушава принципът на съразмерност /чл. 6 от АПК/.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение поради неконституиране на подателя на сигнала като страна в настоящото съдебно производство. Подателят на сигнала нито е адресат на процесната заповед, нито е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахването на незаконен строеж не създава задължения за него и не рефлектира по никакъв начин в правната му сфера.
При
този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и
своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна,
жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Община Севлиево направените
разноски, включително и тези за водене на делото във Върховния административен
съд по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, възлизащи на сумата от 2460 /две хиляди
четиристотин и шестдесет/ лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС при първоначалното разглеждане на
делото /л. 33-34 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/, 300 лева
депозит за вещо лице /л. 40 от адм. дело № 166/2019 година на АдмС – Габрово/,
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС за
разглеждане на делото пред касационната инстанция /л. 27-29 от адм. дело № 14018/2019 година ВАС – ІІ отделение/ и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лева с ДДС за разглеждане на делото пред настоящата инстанция /л.
43-48/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А. *** против Заповед № 0447 от 17.05.2019 година на Заместник-кмета на Община Севлиево.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Севлиево сумата от 2460 /две хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: