Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
и като съобрази доказателствата по делото, на основание чл.301 и 303 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И: ПРИЗНАВА В. А. С., роден на ..... г. в гр. Г. Д., българин, български гражданин, жител и живущ в същия град, женен, неосъждан, със средно образование, управител на строителна фирма, с ЕГН: * за ВИНОВЕН в това, че като е одобрил и разпоредил публикуването на статия със заглавие "Бомба!Уличиха К. Т. в рекет за 1 милион лева" и подзаглавие към нея: "Един от най-големите предприемачи в България, немецът Б. Р.:Т. ми искаше милиона, за да не ми прави проблеми", публикувана на 2-ра страница във вестник "Папарак плюс", бр.38/400/от 21-28 септември 2009г., е разгласил позорни обстоятелства за тъжителят Д-р Т., чрез печатно произведение и във връзка с качеството му на представител на обществеността при изпълнение на функциите му на синдикален лидер и Президент на КТ"Подкрепа"- престъплениие по чл. 148, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.3 предл.2-ро вр. с чл.147, ал.1 предл.1-во от НК, за което на основание чл.78а, ал.5 вр. с ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание "Глоба" в размер на 4000лв./четири хиляди лева/. ПРИЗНАВА В. А. С., със визирана по-горе самоличност за ВИНОВЕН в това, че като е одобрил и разпоредил публикуването на статия със заглавие "Бомба!Уличиха К. Т. в рекет за 1 милион лева" и подзаглавие към нея :"Един от най-големите предприемачи в България, немецът Б. Р.: Т. ми искаше милиона, за да не ми прави проблеми", публикувана на 2-ра страница във вестник "Папарак плюс", бр.38/400/ от 21-28 септември 2009г., е преписал на тъжителя Д-р Т. престъпление на същия, чрез печатно произведение и във връзка с качеството му на представител на обществеността при изпълнение на функциите му на синдикален лидер и Президент на КТ “Подкрепа" -престъпление по чл. 148, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.З предл.2-ро вр. с чл.147, ал.1 предл.2-ро от НК, за което на основание чл.78а, ал.5 вр. с ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание "Глоба" в размер на 4000лв./четири хиляди лева/. ОСЪЖДА В. А. С. да заплати на Д-р К. Т. сумата от 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.З предл.2-ро вр. с чл.147, ал.1 предл.1 -во от НК и ОТВЪРЛЯ този иск в останалата му част, над уважената такава, като недоказан и неоснователен. ОСЪЖДА В. А. С. да заплати на Д-р К. Т. сумата от 25 000лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.1и т.З предл.2-ро вр. с чл.147, ал.1 предл.2-ро от НК и ОТВЪРЛЯ този иск в останалата му част, над уважената такава, като недоказан и неоснователен. ОСЪЖДА В. А. С. да заплати на Д-р К. Т. сумата 2268лв./две хиляди двеста шестдесет и осем лева/, представляваща направени от тъжителя съдебни разноски в рамките на наказателното производство за адвокатска защита, участието на експерт и заплатена ДТ за завеждане на тъжбата. ОСЪЖДА В. А. С. да заплати по сметка на РС-Б. сумата от 36.00лв.-разноски за пътни разходи на свидетели, сумата от 2000лв./две хиляди лева ДТ по уважената част от гражданските искове, както и сумата от 5.00лв. -ДТ за издаване на-ИЛ Присъдата може да се обжалва и протестира пред Благоевградския окръжен съд в 30-дневен срок, считано от днес РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството по делото е образувано по тъжба на Д-р К. Т. от Г.С. против В. А. С. от гр. Г.Д., с която С. е обвинен в това, че в качеството си на Главен редактор на вестник "Папарак плюс", като е одобрил и разпоредил публикуването на статия със заглавие: "Бомба!Уличиха К. Т. в рекет за 1 милион лева" и подзаглавие към нея :"Един от най-големите предприемачи в България, немецът Б. Р.: Т. ми искаше милиона, за да не ми прави проблеми", публикувана на 2-ра страница във В. "П. П.", бр.38/400/от 21-28 септември 2009г./описана в присъдата и като бр.38-400№ от 21-28 септември 2009г./, е разгласил позорни обстоятелства за тъжителят Д-р Т., чрез печатно произведение и във връзка с качеството му на представител на обществеността при изпълнение на функциите му на синдикален лидер /Президент на КТ"Подкрепа"/, квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.3 предл.2-ро вр. с чл.147, ал.1 предл.1-во от НК. В тъжбата е посочено , че позорните обстоятелства, които са разпространени чрез въпросната статия касаят твърденията:"... такива като Т. са вредни за държавата и обществото. Те не защитават интересите на хората, а своите собствени и използват властта си за да се обогатяват на гърба й...", "три хиляди човека са пострадали за това, че Т. си е напълнил джоба" и "..д-р Т. имаше сериозен гръб при миналата власт и с него не можеше да се борим..." Според тъжителят тези обстоятелства са неверни, същите унижават личността и човешкото му достойнство, като накърняват и доброто му име в обществото. С тъжбата подсъдимият е обвинен и за това, че на същата дата, със същата статия и заради нейното одобряване и разпореждане за публикуване от страна на С., последният е осъществил спрямо тъжителят Д-р Т. състава на чл. 148, ал.2 предл.1 във вр. с ал.1 т.2 предл.1 и т.З предл.2-ро вр. с чл.147, ал.1 предл.2-ро от НК, като е приписал на тъжителя престъплението "изнудване" по чл.213а, ал.1 от НК, чрез заявените със статията твърдения: "...лидерът на синдиката "Подкрепа" е поискал рекет в рамките на един милион лева от Р., за да не му прави проблеми с властта си..." и с твърдението: "...При Р. пристига Т., който му заявява, че хората му ще стачкуват. Но ако получи 1 милион лева, той ще спре стачката и няма да му прави проблеми.Р. го реже за парите- и тогава, ядосан от отказа , Т. насъсква своите да стачкуват до дупка..." В тъжбата се сочи, че това твърдение е лъжа и тъжителят не е извършил така препис8ваното му престъпление. С тъжбата са материализирани и обективно съединени граждански искове срещу подсъдимият, с които се претендира обезщетение за причинени на тъжителят в причинно- следствена връзка неимуществени вреди от вменените с тъжбата две форми на престъпна клевета, с цена на исковете за всяка от двете форми от по 500 000 лв. В тъжбата се сочи, че неимуществените вреди се изразяват в: уронване престижа и доброто име на тъжителя в национален и международен аспект, в качеството му на синдикален лидер и представител на обществеността /Председател на КТ"Подкрепа"/, дискредитиране и уронване на доброто му име. Тази гражданска претенция на тъжителя бе допусната за съвместно разглеждане в наказателното производство, а Д-р Т. бе конституиран и като граждански ищец по делото. В съдебната фаза на процеса тъжителят ангажира доказателства в подкрепа на своята тъжба и граждански искове. Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и относно двете форми на вменена му престъпна клевета с тъжбата. Лично и чрез своят защитник в процеса, подържа тезата, че не е изпълнявал функциите и не е бил Главен редактор на вестник "Папарак плюс" към процесният период и при публикуването на процесната статия. Твърди, че само формално е фигурирал и продължава да фигурира в редакторското каре на вестника като негов Главен редактор за да трупа имидж и разпространява по-добре своите романи. Поддържа се и тезата, че не е налице субективен елемент и необходимата форма на вина свързана с целено оклеветяване на тъжителя чрез процесната статия. Апелира се за оправдателна присъда. След като съобрази становищата на страните, ангажираният по делото доказателствен материали и закона, в пределите на свята преценка по чл.301 от НК, съдът установи от фактическа страна следното: Страните в процеса не са се познавали до процесната дата. Подсъдимият работи като строителен предприемач и за целта има регистрирана фирма “ВИ-АР СТРОЙ”ООД, със седалище: гр. Г. Д. В тази фирма подсъдимият и св.Б. са съдружници, съсобственици и управители на фирмата/л.229-230/. Наред с това, С. е писател и издава свои романи. Тъжителят Т. и преди и към и след процесният период /21-28 09.2009г./има качеството на синдикален лидер, Президент на КТ"Подкрепа" и член на ИС на Конфедерацията / удостоверение за актуално състояние на КТ”Подкрепа”-л.288-289/. Наред с това Д-р Т. е член и на Управителният съвет на Европейската Конфедерация на профсъюзите /л.287./ По делото е представен В. "П. П.", бр.№ 38/400/, от 21-28.09.2009г./ л.61/, в който е видно, че на титулна страница е публикувано заглавие : "Д-р Т. рекетира за 1 милион лева спонсор на БНТ". От тази страница има препратка към стр.2-ра на вестника, където е публикувана статия със заглавие :"Бомба! Уличиха К. Т. в рекет за 1 милион лева" и подзаглавие към него:"Един от на-големите предприемачи в България, немецът Б. Р.: Т. ми искаше милиона, за да не ми прави проблеми". Под статията е посочено, че същата е със съавтори Г. Д. и К. А.. Самата статия е със следният текст: “Един от най-големите предприемачи в България, немецът Б. Р., У. на една от едрите шивашки фабрики в страната, подема кампания за свалянето на Д-р К. Т. от шефското място в “Подкрепа". Р., в качеството си на председател на Германо-българската търговска камара е поискал лична среща с премиера Б. Б., в която явно и нагледно да докаже, че лидерът на синдиката "Подкрепа", е поискал рекет в рамките на един милион лева от Р. за да не му прави проблеми с властта. Както е известно, Р. е спонсор на БНТ 1 и облича водещите, които четат новините по държавната телевизия. Преди години, известното предприятие на немският бизнесмен „. текст", намиращо се в град Г. Д., в което работят над 3 000 българи, беше на път да фалира.След като почти всички работници излязоха на бурен протест срещу малките заплати, подтикнати от хората на КТ "Подкрепа". Стачката продължи няколко месеца, което буквално изправи фирмата пред явен фалит. "Все още носим тежестта от тази стачка, подтиснати сме и от разрастващата се световна икономическа криза. Нашият бизнес буквално е в "смъртен колапс", обясни Р. на нарочна пресконференция в офиса си, уважена само от местни медии и флагмена на свободното слово "П.". "Ето защо, такива като Т. са вредни на държавата и обществото. Те не защитават интересите на хората, а своите собствени и използват властта си да се обогатяват на гърба и. Днес никой от работниците ми няма намерение да стачкува и е доволен от това, че има работа", сподели Р.. Нормално ли е, пита той, три хиляди човека да пострадат за това, че Т. си е напълнил джоба, пита риторично той. На въпроса-защо чак сега е решил да търси справедливост, Б. Р. отговори, че е чакал най-сетне във властта да влязат отговорни хора като хората на Б. Б.."Д-р Т. имаше сериозен гръб при миналата власт и с него не можеше да се борим", заяви най-отговорно немецът. Б. Р. е решен да се бори до край.Обвинението му е просто и ясно. При Р. пристигна Т., който му заявява, че хората му ще стачкуват.Но ако получи 1 милион лева, той ще спре стачката и няма да му прави проблеми. Р. го реже за парите-и тогава, ядосан от отказа, Т. насъсква своите да стачкуват до дупка..." На стр.21 от вестника е оформено редакционно поле, в което подсъдимият е отразен като Главен редактор на вестника с посочен мобилен телефон за контакт /*/ и имейл. Като Билд редактор на вестника е посочен св.Б., з който също е отразен телефон за контакт:*.в редакционното поле като отговорни редактори са визирани лицата: Д. М. и К. П. /също с посочен телефон за контакт-*/.Като редактори на вестника са отразени:Д. М., Т. Ч., А. В., Д. П., Г. П., А. К. и Г. Ч.. В редакционното поле е поместен и отделен имейл за контакт с вестника. След направената справка с мобилният оператор поддържащ посочените в редакционното поле телефони за контакти се доказа, че тези телефонни номера са били предоставени на фирмата на подсъдимият “ВИ-АРС трой”ООД, със седалище-гр. Г.Д., като към датата на поискването 23.06.2010г. телефонният номер * вече не е бил активен, а ползуването на останалите два телефонни номера е прекратено в хода на процеса-към 27.03.2010г. /писмо на М-тел л.175 от делото/. При разпита на св.Р. /упавител на “Пирин текст”ЕООД, със седалище гр. Г.Д./, същият сподели, че се запознал с процесната статия след излизането й и категорично отрече да има никакво отношение към публикуваното й . Свидетелят Р. сподели, че разбрал за статията от св.А., която му се обадила, за да се оплаче, че е посочена като автор на процесната статия, без да е такава. Св.Р. е категоричен, че в процесната статия няма нищо вярно, че той не е контактувал с журналисти по повод на стачка и Д-р Т. през 2007г., нито пък е давал пресконференция в тази насока с участието на представител на В. “П. П.”. Твърди, че никога не е имал среща с Д-р Т. на саме, както и , че тъжителят никога не му е искал подкуп за да организира или спира стачка на негови работници и служители в „. текст”. Ето защо, след като се запознал с процесната статия, написал писмо до Д-р Т., в което изрично споделил, че няма отношение към написаното в статията, което писмо е приложено на л. 12-13 от н.ч.х.д.№689/2009 г. по описа на РС-Г. Д../ Безспорно и категорично се установи също така, че в периода 21-28.2009г., подсъдимият С. е записан в редакторското каре на вестник "Папарак плюс" като негов Главен редактор . Това отразяване продължава и към момента на приключване на съдебното следствие по делото, видно от приложените в последствие нови броеве на този вестник от страна на адвокатите на Д-р Т. / бр. 16-441 от 19-26.04.2010г.-.приложение на л.64 и бр.37-462№ от 13-20.09.2010г.-приложение–л.265/. Вестник "Папарак плюс", не е надлежно регистриран в Патентно ведомство както в инкриминираният период, така и към датата на приключване на съдебното производство. В хода на процеса безспорно е и обстоятелството, че процесният вестник "Папарак плюс" се издава от фирма „. В. П.”, чийто представител, управител и собственик по документи е св.Т. И., която по образование е педагог и специалността й е "детска учителка". В показанията си пред съда, св.И. твърди, че тя организира издаването и публикуването на вестник "Папарак плюс", включително и към процесният период, въпреки че в редакционното му поле е записана само като “Шеф на рекламата” и заявява, че е такава от 2008г. Според И., процесният В. няма редакционен екип, а лицата посочени като редакционен екип в редакторското му каре фигурират там само за да има вестника завършен “търговски вид”. И. заяви също, че сама прави вестника, тя го форматира и подрежда статиите и прави това върши у дома, на личният си компютър. С. познавала от 2008г., той й изпращал много материали за вестника, заради което тя го попитала дали не иска да е Главен редактор в него. След като подсъдимият се съгласил да бъде такъв, И. публикувала името му в процесното редакторско каре с тази длъжност . И към момента И. твърди, че С. е единственият репортер за вестника, който за тази си работа получава и съответен хонорар по граждански договор, въпреки че такъв по делото не бе представен и не е регистриран в данъчни служби на страната. Във връзка с публикуването на процесната статия, св.И. твърди, че получила информацията от статията по имейла на вестника с посочен автор К. И.-Г. Д.. След като прочела информацията и разбрала, че става въпрос за Д-р Т., се обадила на подсъдимият за да го попита дали съществува такъв автор реално. Подсъдимият й казал, че съществува такова лице-журналистка от Г. Д., че написаното в статията е вярно и той също знае за статията, защото тя му е дадена от св.А.. Св.И. споделя, че не е разговаряла с реалното лице св.А. за статията, а изцяло се доверила и разчитала на преценката и изявлението на подсъдимият за достоверността й. И. признава, че други лица, поставени в редакционното каре на процесният вестник в инкриминираният период й е известно, че не съществуват, тя не е разговаряла с тези лица и не е търсела съгласие да използва имената им по този начин . И. сочи също така, че процесният вестник се печати в печатница на фирма “ТВР Принт”-гр.София, но посоченият за тази фирма адрес, включително и по удостоверението на фирмата за актуално състояние, се оказа в хода на процеса несъществуващ такъв и представители на тази фирма не бяха открити за разпит . И. твърди, че подсъдимият не е искал да се премахва името му от редакторското каре на вестника до момента, нито пък й споделил, че заради процесната публикация и кичестото му на Главен редактор според редакторското каре на “П. П.”, срещу него се води настоящото дело. Свидетелката призна, че непрекъснато получава материали в имейла на вестника, които не проверява за достоверност, но въпреки това публикува във вестника си. Според нея, когато с някой материал някой се уличава в нещо, първо трябва да се направи връзка с този уличен човек и тогава да се направи необходимото за публикуване на статията. Въпреки последното, св.И. не е направила такава справка и не е разговаряла нито с Д-р Т., нито със св.Р. , нито с посочената за автор на процесната статия А. относно достоверността на изнесената с процесната статия информация. Това не спомена да е било направено и от самият подсъдим. И. обаче не можа да даде никакъв логичен отговор на въпроса, защо след като тя прави и на практика според думите й сама издава процесният В., не е поставила своето име за Главен редактор, а е посочила като такъв в редакционното поле именно подсъдимият. Не стана ясно също така, защо И. е имала такова голямо доверие и непрекъснато се е съветвала именно с подсъдимият за достоверността или публикуването на дадена статия, в това число и относно процесната такава. Касателно записването на св.Б. като Билд Редактор във вестника, И. уточнява, че записала същият като такъв, след като в една от визитките на подсъдимият видяла, че Б. е негов съдружник. Попитала С. дали може да запише Б. в редакторският екип ,последният се съгласил и тя го записала. Признава, че и останалите имена в екипа на вестника, отразени в редакторското му каре, също е почерпила именно от подсъдимият защото само с него контактувала и те не са реален екип за вестника. В удостоверение на казаното от И., че е закупила фирмата-И. на процесният В., по делото е представено и удостоверение от фирмено досие-л.263-264. В хода на процеса се установи, че почти всички от останалите лица/ с изключение на М., Б. и П./, посочени в редакторското каре на процесният В. за процесният период, или са починали или са несъществуващи лица, което също потвърждава казаното от И. в тази насока /справки от НБД и ГРАО, приложени по делото/. Във връзка с публикуването на процесната статия е разпитана свидетелката К. А., визирана като автор на статията . За нея се установи, че е журналист и редактор на вестник "Нова места", живее в гр. Г.Д. и до инкриминираният период е била в много близки и дори приятелски отношения с подсъдимият С. . А. обаче категорично отрича да е автор на процесната статия, като заяви, че не познава журналист с псевдоним Г. Д., какъвто също е посочен за съавтор под статията. Споделя, че разбрала за процесната статия от синдикални представители, които я попитали защо е написала такава статия за техният лидер. След като си закупила процесният В. и прочела статията, А. твърди, че видяла името си като автор на статията и разбрала, че някой е злоупотребил с името й по този начин. Категорични заявява също, че познава Главният редактор на процесният В. и това е именно подсъдимият В. С.. Ето защо, след като прочела статията, тя се обадила на подсъдимият и го попитала защо нейното име фигурира като автор на процесната статия, а подсъдимият й казал, че това е случайност, че изнесената информация е ползвана от Агенция, че има и други журналисти с такова име, че е псевдоним и, че познава тъжителят, на когото ще се обади за да обсъди лично с него случая. От своя страна св.А. се обадила на св.Р. и на тъжителят, като и пред двамата споделила, че няма отношение към написването на процесната статия и не е неин автор . Удостоверила последното и в нарочна писмена нотариално заверена декларация, приложена по делото на л. 14 от ч.н.х.д.№689/2009г. по описа на РС-Г. Д.. Св.А. неколкократно по време на разпита си потвърждава твърди, че с подсъдимият били близки и приятели, като същият й заемал парична сума преди инкриминираният период . Освен със строителен бизнес св.А. сочи, че С. пишел и издавал и романи. В същото време, той споделил на св.А., че е съдружник в издателството на вестник “Папарак” и работи за вестник ”Клюки”. През 2007г. св.А. установява, че С. е публикувал с нейно съдействие свои материали и във вестника “Нова места". Преди ангажирането му с процесният В., С. работел за други така нар.”жълти вестници”, където според А. е публикувал свои материали и подписвал същите с името си и дори с приложение на снимката му. В последствие решил да издава и дори издал няколко броеве на вестник “Града”, който трябвало да отразява новини и реклама само за гр. Г.Д.. При издаването на този В. А. сочи, че подсъдимият я поканил и тя да помага и работи за него. Тя се съгласила и му представяла известно време информация, подходяща за такъв вестник, за което свидетелствуват приложените по делото разменени имейли по между им преди инкриминираният период /л.198, л.199, л.266-271/ . Тъй като този вестник обаче нямал успех, С. преустановил издаването му. Известно време след това, св.А. твърди, че отново се срещнала на кафе със С., където същият се съгласил да даде интервю за нея относно промените, които били настъпили за него в професионален аспект. Това интервю бе предоставено в писмен вид от свидетелката по делото, както и записано на диск, чието съдържание бе дословно възпроизведено в писмен вид в заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.М.. Според заключението на в.л.М., записът на диска е автентичен, а според отразеното негово съдържание в експертното заключение, към дата 19.09.2009г. пред св.А. в рамките на въпросното интервю подсъдимият е споделил, че кариерата му върви на горе и е станал Главен редактор и съсобственик в “третият по сила и големина вестник в България- вестник “Папарак”, след като минал през школата на вестниците “Уикенд” и “Шоу” и събрал сили “да вкопча медийният бизнес със здрава ръка”. В интервюто подсъдимият сочи също, че тиражът на жълти вестници като процесният не пада под 100 000 хиляди. С. твърди също, че за това, че станал Главен редактор на вестника, поизостанал с издаването на книгите си . В последствие, подсъдимият подробно описва своите планове като редактор на процесният вестник като тематика, която желае да се публикува във вестника, интервюта с конкретни известни лица, които желае да направи и публикува. Отразеното в експертното заключение съдържание на предоставеният диск от св.А. по делото напълно кореспондира като съдържание на представеното от нея писмено интервю по делото, приложено към последното /л.191-196/. Св.А. уточнява, че това интервю не било публикувано в нейният вестник, тъй като следващата седмица станало известно, че нейното име е сложено във вестник "Папарак плюс" под процесната статия, а това много я обидило. Тя поискала от подсъдимият да направи опровержение, че тя не е автор на статията, той й обещал да направи последното, но така и не го сторил, което демотивирало А. да публикува изложеното интервю със С. . В показанията си и в хода на проведените с нея очни ставки в процеса, св.А. навежда и допълнителни факти, които според нея онагледявали за нея, че именно С. е Главен редактор на процесният В. към инкриминираният период . В тази връзка тя споделя за увереността на С., че можел да съдейства на А. за публикуване на нейна информация във вестник "Папарак плюс", след свързвана с вестника посредством имейл и уточнението, че е пращана именно от него за въпросната публикация. Конкретно по отношение на процесната статия, св.А. твърди, че се видяла непосредствено преди това с подсъдимият на кафе, по време на което коментирали информацията изнесена в статията за евентуална стачка със съдействието на Д-р Т. във фабриката на Б. Р. в гр. Г.Д. през 2007г. и изнудването с пари да няма такава стачка. Според А., пред нея С. заявил, че е проверил тази информация и, че публикуването й ако информацията е вярна, ще бъде “бомба”. Тя отрича да е давала съгласие за поставяне на името й под такава статия като автор, за това когато разбрала , че е посочена за автор на статията, била много обидена и огорчена от подсъдимият, когото до инкриминираният период мислела за близък приятел . По делото е приложено в писмен вид /л.188-190/ публикуваното интервю към 17.10.2009г. и в електронен сайт на “Афера БГ”, направено от Главният редактор на този вестник и електронен сайт –св.В. Т. /която по обективни причини не бе разпитана в процеса/. В това второ интервю, подсъдимият отново сам и изрично е споделил, че е част от редакторският екип и на челно място във вестник "Папарак ", който вестник подсъдимият не опроверга , че всъщност е процесният вестник "Папарак плюс". В интервюто изрично е посочено също, че името на подсъдимият от месеци е на челно място в издателското каре на вестник "Папарак", на което С. е отговорил, че след като е преминал през школата на редица жълти вестници, най –накрай чрез вестник "Папарак" е открил търсената от него свобода за изразяване на мнение, защото зад този вестник стои и той като екип, а не известни олигарси, политически кръгове или добре облечени бизнесмени. В рамките на интервюто, подсъдимият описва неволите си при издавеното на собствените му книги, като разказва, че в редакционният имейл на процесният вестник ежедневно постъпвали десетки сигнали” слухове и клюки за държавни служители, ченгета и журналисти. Според С. жълтите вестници, в това число и процесният били “глътка въздух” за свободното слово. На въпроса, кой стои зад вестник "Папарак плюс", подсъдимият е отговорил, че стои млад, сплотен и болезнено амбициозен екип, които градят медията “тухла по тухла” в това число и с негово участие. Подсъдимият признава също, че не винаги тиражираната с вестника информация е достоверна, но според него и през такива компромиси минавал пътят на свободното слово. С. не отрича, че е главен Редактор на вестника, въпреки че св.Т. му задава почти риторичен въпрос, че тази длъжност вероятно е прекалено амбициозна и смела за него . На този въпрос подсъдимият отговаря с аналогичен риторичен въпрос- “Ти кого очакваш да е главен редактор, П. ли?” Подсъдимият е попитан също дали той променя лицето на вестника, на което С. също не е възразил, а подборно описал как става тази промяна. Запитан за местоположението на редакцията на вестника, подсъдимият е заявил, че редакцията е в колата му, тъй като е много мобилен, като от време на време, екипът се събирал в С. или на планина. В хода на процеса е разпитан св.Б., който твърди, че не знае защо неговото име е включено в редакторското поле за екип на процесният вестник "Папарак плюс" в инкриминираният период като а “Билд-редактор” с посочен телефонен номер за контакт. Заявява също, че не му било известно, подсъдимият да е Главен редактор на процесният вестник, въпреки че са приятели и имат общ строителен бизнес . Б. сочи, че С. издава криминални романи и според него има контакти в журналистическите и издателски среди, заради което е възможно св.А. да го е търсила за съдействие при публикуването на нейна информация и процесната статия. След издирването на потребителите за посоченият телефонен номер на Б. в процесното редакционно поле се установи, че този номер е такъв на притежаваната в съдружие от Б. и С. строителна фирма. В хода на проведените със св.А. очни ставки, Б. ту твърди, че конкретно чул за предоставяната информация на св.А. за публикуване на процесната статия, ту че не знаел подробности и не е чел и не е запознат със статията. Според Б., А. настоявала и искала пред С. да й съдейства за публикуване на процесната статия в национален В.. От своя страна св.В., който се установи, че е работник в строителната фирма на подсъдимият заяви, че присъствал на среща между св.А. и подсъдимият през месец септември на 2009г., на която А. поискала от С. да й съдейства за публикуване на статия във вестник "Папарак". Според В. тази статия касаела тъжителя Т., стачка в Г.-Делчев и пари, които искал като подкуп от св.Р.. В. сочи, че подсъдимият изрично попитал св.А. дали е вярна тази информация и дали гарантира достоверността й, а св.А. отговорила, че застава с името си зад статията и иска тя да се отрази като автор на публикацията. Тогава подсъдимият й предоставил имейл и казал, че ще й съдейства за публикуването на статията във вестник "Папарак". В. твърди, че подсъдимият праща материали и работи за много вестници, като наред с това издава и книги, но не му е известно дали е ангажиран конкретно и по-сериозно с някакъв В. като редактор. В. заявява също, че не е знае, че подсъдимият фигурира като Главен редактор в процесният В., включително и до започване на съдебното производство, но е виждал св.А. да предава материали на С. за публикуване във вестника . Показанията на В. напълно се оспорват от св.А. в хода на проведената по между им очна ставка, като тя е категорична, че В. никога не е присъствал на срещу между нея и С. и тя никога не е искала от подсъдимият съдействие за публикуване на процесната статия в национален вестник, след като сама има достатъчно контакти с такива медии, нито пък е настоявала пред него да бъде отразена като автор на статията. Като посочена в редакторското поле за редактор на процесният вестник в инкриминираният период са разпитани свидетелите М. и П. . От тях М. е категорична, че не знае, че името й фигурира като редактор в процесният вестник, не познава подсъдимият и св.И. и не работи за процесният вестник. От своя страна св.П. установява, че е учител по професия, работи на частна практика за вестник “Телеграф”, а не за процесният вестник. Споделя обаче, че подсъдимият поискал да постави името му в редакционното поле на вестник "Папарак плюс", за да не му е празно редакторското каре. П. твърди, че се познава добре с подсъдимият, знаел, че и неговото име също е в редакционното поле на вестника, не е чел последният често, но публикувал в него свои материали за творчеството на Л. И.. П. заявява също, че преди да поставят името му в редакционното каре на вестника, подсъдимият спонсорирал негова стихосбирка и П. се съгласил да ползват по този начин името му като искал да направи услуга на подсъдимият по този начин заради жестът на последния към него. В хода на дадените от подсъдимият обяснения по случая, той продължи да поддържа тезата, че не е Главен Редактор и съсобственик в процесният вестник "Папарак плюс". За процесната статия заявява, че тя му е предоставена от св.А., в присъствието на свидетелите Б. и В. . Според него, мотивът за срещата с А., бил нейното желание да се публикува процесната статия в национален вестник, за което искала съдействие, като същата се надявала, че така ще бъде забелязана и утвърдена като журналист . С. твърди, че дал на А. имейл на процесният В. й и казал, че ако заяви, че информацията в статията е истина, може да я публикуват. Според С. стачката във фирмата на св.Р. била много актуална тема към датата, на която се видял със св.А. на кафе и разговарял за таз стачка с нея /2009г./ Според него, св.А. не публикувала процесната статия в нейният вестник “Нова места", защото там св.Р. бил рекламодател и щяло да стане национален скандал, а нейното име да се запомни, притеснявала се, че ще бъде викана от други медии и да дава разяснения за написаното. С. твърди, че след образуване на процесното дело, същият започнал да търпи вреди от това, че е подсъдим, тъй като вестници престанали да работят с него. Въпреки последното, той не е разговарял със св.И. да премахне името му от редакционното каре на вестник "Папарак плюс" като негов Главен редактор и до приключване на съдебното производство. Поддържа версията, че със св.Т. И. имат уговорката, когато сметне за необходимо да й изпраща материали, за което тя да му превежда хонорари. Основната му ангажираност с вестник "Папарак плюс" според подсъдимият, е била да разпространява книгите си . В същото време С. твърди, че разбрал пост фактум, че неговото име фигурира в редакционното поле на процесният вестник като Главен редактор, без да е искано предварително негово съгласие за това от св.И.. След като разговарял с И. за това, последната му казала, че според нея това било нормално и било хубаво да има човек за връзка с нея и редакцията. С. считал също, че така ще се популяризира името му. Подсъдимият не оспорва също, че е дал пред В. Т. приложеното по делото нейно интервю за “Афера БГ”. Не оспорва, че е дал интервюто и за св.А., което бе снето на хартиен носител чрез изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза. Твърди също, че съзнателно оставил Т. с впечатлението, че е Главен редактор на процесният В., за да “наложи личният си имидж” по този начин. Подсъдимият споделя, че е давал и изпращал съвети на И. как да поддържа и издава вестника. Счита, че не е навредил по никакъв начин с действията си на тъжителят и приема, че след като не е истина написаното в статията , Д-р Т. е оклеветен. Твърди също, че не е питал А., дали предоставената от нея информация за процесната статия е достоверна, нито пък, че сам е проверявал достоверността й преди инкриминираният период . Аналогично за интервюто пред св.А., С. споделя, че заявил, че е главен редактор на процесният вестник, защото считал, че така името му ще бъде по-добре лансирано в журналистическата и писателската гилдия и въпреки че последните месеци разбрал, че по този начин не се “лансира” добре името му, не е предприел действия и не е разговарял с И. за премахването му от редакторското каре на “Папарк плюс”.Според С., длъжността Главен редактор представлява медиен мениджър , тъй като той организира екипа за изписване на вестника, участва със свои статии и прави подредбата на вестника като дизайн и поставя името си начело на вестника. С. твърди, че Главният редактор не носи отговорност за достоверността на статиите, публикувани във вестника, а тази отговорност е само на авторите на въпросните статии, които обаче и сам сочи, че често са псевдоними и мъртви души, заради зачестили негативни прояви и отношения към журналисти в държавата ни. За изпращането на процесната статия до св.И. преди публикуването й, подсъдимият заявява, че потвърдил пред И., че А. съществува като реален журналист, но нищо не е казвал относно достоверността на информацията за тази статия, което обаче бе напълно опровергано от показанията на св.И.. Потвърждава също, че е съдействал неговите хора от фирмата –Б. , да се запишат като редакторски екип, защото му трябвали хора, които да отговарят на телефона му във връзка с вестника, след като той не винаги можел да е в такава връзка . С. споделя, че както Б., така и П. и другите посочени в процесното редакторско каре лица, били включени като редакторски екип, защото св.И. искала карето да е “по- живо”. С. спомена, че е му е известно, че редактори на вестници са призовавани на съда заради неверни публикации и не можа да даде логичен отговор на въпроса, защо кв.А. се е срещала с него педи инкриминираният период за да търси имейла на В. “П. П.”, където да публикуват процесната статия, след като имейла на редакцията е изрично публикуван във всеки брой на вестника. При разпита на св.М. /колега и Вицепрезидент на КТ”Подкрепа”/ се установи, че след като разбрал за процесната статия и се запознал с нея, тъжителят бил видимо притеснен, почувствал се зле, наложило се да бъде прегледан от св.Д., който е лекар и да взима успокоителни хапчета. Според св.М., тъжителят твърде болезнено е преживял публикуването на процесната статия, като негативното отражение на това събитие преживява и в момента . Св.М. установява също, че процесната статия имала и международен отзвук, тъй като заради св.Р., информацията от процесната статия била разпространена и сред бизнес-средите и партньорите на св.Р. извън страната ни. Наред с това, тъжителят се наложило да организира вътрешна среща и дебат по процесната статия в КТ “Подкрепа”, за да обяснява на колегите си, че статията не отговаря на истината. В същата насока са и показанията на св.Д. /ангажиран в Централата на КТ”Подкрепа”-Г.С./. Св.Д. потвърждава, че процесната статия се е коментирала сред структурите в страната на КТ “Подкрепа” .Свидетелят споделя, че е присъствал на преговорите със св.Р. през 2007г. и категорично отрича да е имало искане за подкуп от страна на тъжителят . Твърди също, че по-скоро съветите на тъжителят били да се стремят да обезпечат исканията на работниците , без организирането на стачка, тъй като тя не е добра за хората в отношенията им с техният работодател. Тези преговори приключили със споразумение между стачният комитет на работниците и служителите и св.Р., доброволно подписано от страните. Св.Д., който по професия е и лекар сподели, че след запознаването с процесната статия, тъжителят се почувствал омерзен, погнусен, а кръвното му налягане се повишило и той лично насочил тъжителят към лекари специалисти в МБАЛ”Св.Екатерина”, след като имал и преди инкриминираният период здравословни проблеми, за което свидетелствува и приложената по делото епикриза на тъжителя. По делото са представени писмени доказателства /регистрация на марка от Патентно ведомство-л.41-43 рл.140 и писмо на л.73, от които се установява, че вестник "Папарак плюс" и вестник "Папарак" са различни вестници, с различни издателства и собственици, като вестник "Папарак" е имал и регистрирана марка в Патентното ведомство на РБългария от 2004г., за разлика от процесният В., която лицензния е изтекла към дата 10.-09.2009г. Според приложеното по делото удостоверение за актуално състояние на издателят и собственикът на процесният В. /л.121/, фирмата се представлява и управлява от св.Т. И. и има седалище, което се оказа несъществуващо такова , а предмета й на дейност включва и рекламна и издателска дейност . Св.Т. И. обаче фигурира в редакционното поле на процесният В. само като “Шеф на рекламата”, включително и до приключване на съдебното производство. Представена и приета като доказателство по делото /л.284-285/ е длъжностна характеристика за “Главен редактор” на вестник /издател/, във форма Код по НКПД№24517002, публикуван, утвърден и прилаган в страната ни. Според тази характеристика, Главният редактор е непосредствен ръководител на другите журналисти, а трудовите му задължения са свързани с ръководене, организиране и контролиране цялостната работа, касаеща издаването на вестника. Главният редактор отговаря за цялостната работа по планиране и подготвяне на съдържанието на вестника, разрешава всички спорове по големината на отделните рубрики и планираните приоритетни и водещи материали в тях . Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимият,същият не е осъждан и не е освобождаван до момента от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. При така направените фактически констатации, съдът счита, че с ангажираните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се доказа, че подсъдимият С. е извършил в условията на реална съвкупност всяка от двете вменени му престъпни форми на клевета. От обективна страна, в процесният период /21-28.09.2009г./, в качеството си на Главен редактор, чрез одобряването и публикуването в печатно произведение /В. "П. П.", бр.38/, на процесната статия със заглавие :"Бомба!Уличиха К. Т. в рекет за 1 милион лева" и подзаглавие към нея :"Един от най-големите предприемачи в България, немецът Б. Р.:Т. ми искаше милиона, за да не ми прави проблеми", публикувана на 2-ра страница във вестника, подсъдимият е предпоставил, съпричинил като вредоносен резултат и на практика съизвършил с тези си действия и оповестяване съдържанието на процесната статия, както разгласяването на позорни обстоятелства за тъжителят Т., така и преписването на престъпление на същият по чл.213а, ал.1 от НК . Относно обстоятелството, дали подсъдимият има качеството на Главен редактор за процесният вестник "Папарак плюс", страните в процеса изразиха и поддържаха коренно различни тези, като според тъжителят С. е бил и продължава да има това качество и да изпълнява тази длъжност в процесният В., а според защитата, С. не е бил и не е такъв редактор . Като анализира всички доказателства в тази насока, съдебният състав намира, че достоверна и обоснована в казуса е тезата на тъжителя, а именно : че подсъдимият е бил Главен редактор на процесният вестник в инкриминираният период . Аргументите в тази насока са следните: На първо място по категоричен начин се установи, а това не беше отречено и в обясненията на самият подсъдим /онагледено е в няколко броя от процесния вестник "Папарак плюс" и след инкриминираният период, приложени по делото /, че в редакционното поле на вестника като Главен редактор фигурира именно името на С. . В обясненията си, подсъдимият не отрече, че му е известно това обстоятелство, но въпреки това не можа да даде разумно и логично обяснение, защо ако в действителност не изпълнява функциите на Главен редактор за процесният вестник "Папарак плюс", до сега не е предприел мерки, съответно разговарял и настоявал пред издателя на вестника-св.И. да бъде махнато неговото име от това редакционно поле и защо продължава да се тиражира името му като Главен редактор на вестника, след като самият С. сподели, че това му носи само негативи и водене на дело като процесното заради статия, която набеденото лице твърди, че е невярна и необективна такава. По отношение възражението на защитата, че подсъдимият случайно се е озовал във въпросното редакционно поле в качеството на Главен редактор, по аналогия на останалите участници, включени в така наречия "редакционен екип" на вестника, съдът счита това възражение за абсолютно необосновано и некореспондиращо с доказателства по делото. В тази връзка, самата св.И. с показанията си на практика опровергава твърденията на С., че последният случайно е посочен като Главен редактор на процесният вестник или , че е записан като такъв без да е попитан предварително за разрешение. Вместо последното, И. изрично и конкретно заяви, че подсъдимият е включен като Главен Редактор в процесният вестник, едва след като тя лично е разговаряла с него за това, попитала го е дали иска да бъде такъв и респ. след като той е дал изричното си съгласие в тази насока. Голословно и абсолютно нелогично звучат твърденията на С., че разбрал за това си качество пост фактум, но оставил И. да вписва името му като Главен Редактор и до настоящият момент докато провери “как стоят нещата” и за да може да обезпечи утвърждаване на “личен имидж” чрез този ктака нар. от самият него “жълт весник”, в журналистическите и писателски среди на страната. От друга страна, след разпита на свидетелите Б. и П. се установи, че тези лица не се познават със св.И., но се познават с подсъдимият С., който е и техен съдружник-за първият и съответно спонсор на стихосбирката-на вторият . Именно заради последното и св.И. сподели, че техните имена и телефони са били предложени от самият С. като формален редакторски екип във вестника, заради което и при разпита на тези свидетели, последните категорично отрекоха да са участвали в написването, редактирането или издаването на процесният В. . Доказа се обаче със справка в Мтел, че телефоните посочени за контакт с тези лица и вестника, са в действителност предоставени такива на строителната фирма на подсъдимият С. . По отношение на другите лица, посочени в редакторският екип на процесният В. за инкриминираният период се установи, че св.М. въобще не знае, че името й фигурирала като редактор в процесният вестник, не е била такава и дори не познавала И. и С.. За другите имена във въпросното редакторско каре се констатира, че те или не съществуват въобще в правния мир или са лица, които са неустановими и ненамиращи се в пределите на страната от дължи години. Следователно, от целият така нар.екип за издаване на процесният вестник, на практика единствените реално ангажирани с вестника и действителни лица се оказват именно подсъдимият С., който по думите на И. често праща и публикува материали във вестника и тя се съветва с него, и съответно самата св.И.. От двамата, св.И. е педагог и по професия е детска учителка и единственият, който има опит в издателската дейност и публикуването на вестници е само подсъдимият С. . /Последниятпреди да бъде ангажиран във вестник "Папарак плюс" и сам в обясненията си споделя, че е публикувал материали за други вестници, писал е и е издавал и собствени книги./Твърденията на св.И., че тя сама е И. на процесният вестник, което прави на собственият си компютър у дома, след като по делото не е спорно, че се касае за национален вестник с не малък тираж /според интервю на С. около 100 000 броя тираж/ и широко обхватна по теми и материали информация, съдът намира за абсолютно недостоверно и обективно невъзможно, още повече, че И. сподели при разпита си, че няма никакъв опит в тази област и решила да “издава вестник, след като останала безработна и престанала да бъде учителка. Убедеността на съдебният състав за недостоверност на тези показания на И. се базират и на ноторно известните на съда обстоятелства, че издаването на подобен вестник изисква освен база, екип и капитал, които една безработна учителка не би могла сама да обезпечи с компютър от дома си. Именно защото подсъдимият е разполагал и с опита в този бранш от предишна своя работа и контакти в тези среди, и капитала за такава дейност /същият има собствен строителен бизнес и издава романи/, както е посочил в интервютата си пред св.А. и Т., той е направил тази крачка в развитието на своята кариера и е станал Главен редактор и финансиращ процесният вестник "Папарак плюс", където св.И. само формално и по документи е отразена като управител на фирмата-И., включително и с цел укриване на печалба от действителният тираж на вестника и ангажираните в издавеното на вестника лица и тяхната печалба и хонорари от тази дейност –в това число и самият подсъдим . С увереността и самочувствието на издигнал се в кариерата си до Главен Редактор на процесният вестник, С. е дал процесните две интервюта както за В. Т., така и за св.А. /непосредствено преди инкриминираният период/, в които интервюта дори се е похвалил за тази си длъжност и причината да стане такъв редактор на процесният В. . В интервюто на св.А., подсъдимият изрично е начертал вижданията си за работата и формата на процесният В. за в бъдеще, неговите планове и идеи за интервюта и публикации, което и е логично и обяснимо именно и само ако той е имал увереността и убеждението, че е Главен редактор на вестника, а не, че името му фигурира само формално и за трупане на “личен имидж” в редакторското поле на вестника, в каквато насока са голословните и неубедителни твърдения на С. в хода на обясненията му. Подсъдимият изрично и неколкократно заяви, че не оспорва въпросните интервюта/ както в писмения му вид, така и в диска, представен от св.А. за нейното интервю/, въпреки че последните напълно опровергават тезата му в процеса, че не е бил Главен редактор на процесният В. в инкриминираният период и категорично налагат извода за недостоверност на тази му очевидно недостоверна защитна теза в процеса. На второ място, допълнителен аргумент за това, че именно С. е бил Главен редактор на процесния вестник в инкриминираният период, са данните за цялостното му поведение, преди публикуването на процесната статия, което му поведение се онагледи с показанията на свидетелите разпитани в процеса. Именно, защото той е имал качеството на Главен редактор за В. и това е било известно на св. А., последната неколкократно е комуникирала с него за публикуването на нейни статии и информации в този вестник. Същата е провела и интервюто с подсъдимият заради това му ново качество и “кариерно развитие”. От своя страна, св.И. неколкократно заяви, че единственият репортер на процесният вестник и лицето, с което тя е контактувала при издаването на вестника, имала доверие и с когото се консултирала при работата си, бил именно и само подсъдимият С.. Той на свой ред я е съветвал какво да се публикува и дали да се публикува гарантирал е за достоверността на публикуваната информация, в това число и за процесната статия /св.И./, посочвал е лицата, които да фигурират за контакт като “редакторски екип” /Бени и П./, а всъщност телефоните на тези лица, са били предоставените такива за строителната фирма на подсъдимият. Тези функции на С. и неговата активност във връзка с издаването на процесният вестник и желанието му да обезпечава постоянен контакт с вестника чрез няколко свои телефонни номера, онагледяват именно поведението и организацията създадена от лице, сериозно ангажирано и занимаващо се с издаването на процесният вестник, какъвто може да бъде именно Главният редактор на вестника. /Посочването в редакционното каре на вестника на другите неангажирани по никакъв начин с вестника, несъществуващи или непазноващи подсъдимият и св. И. лица, съдът счита, че не опровергават наложеният правен извод за качеството на подсъдимият към процесният период, а онагледяват намерението както от страна на св.И., така и от страна на подсъдимият, за укриване на печалба от процесният вестник и избягване на отговорност за недостоверни публикации, поведение , което е ноторно известно на съда, че е характерно и за други аналогични вестници в страната ни ./ Като Главен Редактор на процесният В. , подсъдимият е бил добре запознат със своите функции на такъв /това се потвърди и от обясненията му в тази насока/, те са и публикувани в нарочен утвърден стандарт и класификатор на длъжностите, копие от който бе приложено по делото и е видно, че основните функции на този редактор са именно : ръководене, организиране и контролиране цялостната работа, касаеща издаването на вестника. Главният редактор е лицето отговарящо за цялостната работа по планиране и подготвяне на съдържанието на вестника, разрешава всички спорове по големината на отделните рубрики и планираните приоритетни и водещи материали в тях . В този ред на мисли, несъмнено подсъдимият е бил този, който е одобрил и разпоредил публикуването на процесната статия в процесният брой навестник "Папарак плюс", в каквато насока се съдържа информация за неговата активност, решаваща и основна роля, както в дадените от св.И., така и в дадените от св.А. показания. /Доколкото по делото няма обвинение за авторството на процесната статия , изясняването на автора за процесната статия, дали това е подсъдимият или св.А., предвид на противоречивите доказателства в тази насока, съдът не счита, че недоказването на авторството може да изключи отговорността на Главният Редактор за публикуването на процесната публикация въввестник "Папарак плюс" и непредприетите действия от негова страна по проверка на достоверността на публикуваната информация./ По отношение на вменените две форми на престъпна клевета В процесната статия действително фигурират цитираните в статията обстоятелства, а именно : "...такива като Т. са вредни на държавата и обществото.Те не защитават интересите на хората , а своите собствени и използват властта си да се обогатяват на гърба и.", "...три хиляди човека да пострадат за това, че Т. си е напълнил джоба.." , както и твърдението :" "Д-р Т. имаше сериозен гръб при миналата власт и с него не можеше да се борим". Тези твърдения несъмнено имат характера на позорни обстоятелства относно личността на тъжителя Д-р Т., тъй като онагледяват твърдението за съществуването на факти, които несъмнено накърняват доброто му име в обществото /създават впечатлението и внушават, че тъжителят е вреден за обществото с дейността си на Синдикален лидер и в комуникацията си и изявите си като такъв конкретно със св.Р. и неговите работници-синдикални членове в същата синдикална структура. Наред с това представят тъжителят като безскрупулен и безпринципен човек, който реализира печалба възползувайки се от функциите си на синдикален лидер за сметка накърняване и незащитаване правата на работниците и служителите в предприятието на св.Р.. Създава се и внушението за злоупотреба и договаряне с властта за сметка на принципното изпълнение на възложените му функции на синдикален лидер в защита правата на работниците и служителите. Ето защо, несъмнено описаните твърдения, следва да се квалифицират и правилно са квалифицирани от тъжителя като позорящи го обстоятелства. От друга страна, в процесната статия са изрично материализирани и другите посочени в тъжбата твърдения, както следва: в заглавието на статията :"Бомба!Уличиха К. Т. в рекет за 1 милион лева" и подзаглавие към него :"Един от на-големите предприемачи в България, немецът Б. Р.: Т. ми искаше милиона, за да не ми прави проблеми".Наред с това, в съдържанието на статията се съдържа и твърдението : "... лидерът на синдиката "Подкрепа", е поискал рекет в рамките на един милион лева от Р. за да не му прави проблеми с властта.", както и : "При Р. пристигна Т., който му заявява, че хората му ще стачкуват.Но ако получи 1 милион лева, той ще спре стачката и няма да му прави проблеми.Р. го реже за парите-и тогава, ядосан от отказа, Т. насъсква своите да стачкуват до дупка..." Тези твърдения онагледяват преписвано на тъжителя на конкретното престъпление изнудване по чл.213а, ал.1 от НК. Преписването на престъпление несъмнено също е укоримо деяние от гледна точка на господстващият морал в обществото, което също характеризира личността /в случая тъжителят/ негативно и по своето естество в теорията се приема за вид позорящо личността обстоятелство. В хода на процеса се установи, че разгласените с процесната статия позорни обстоятелства за тъжителят Т. са неистински и неверни, а преписаното му престъпление не е извършено от него. В тази връзка безспорно и категорично се доказа с показанията на свидетеля Р., че той не е направил преписаните му изявления в статията за тъжителят , както и че тъжителят не го е изнудвал за 1000 0000 лв. по начина описан в статията и при условията посочени в нея за да не организира стачка във фарбиката му. Не твърди, че написаното в статията е истина нито св.А., сочена от подсъдимият като автор на статията, нито св.И., която сподели, че е лицето подготвило със снимков материал и изпратило за публикуване процесната статия. В този смисъл, относно достоверността на отразените фактически обстоятелства, чиято вярност би изключила възможността за санкциониране на подсъдимия, в процеса не се ангажираха никакви доказателства, че изнесената статия материализира верни обстоятелства. Точно обратното, опровергаха верността на изнесените със статията позорящи обстоятелства и респ. извършването на преписаното престъпление и показанията на свидетелите М. и Д., които са присъствали по време на преговори между св.Р. и стачен комитет в „. текст”-Г. Д. през 2007г., заедно с тъжителят . Процесните две форми на престъпна клевета са реализирани именно спрямо представител на обществеността, какъвто по аргумент на чл.93 т.3 от НК се явява тъжителят в качеството си на Президент на КТ”Подкрепа”. Тези клевети касаят и са при изпълнение тези му функции / в защитаправата на работниците и служителите в „. текст”през 2007г. като представител на съответната синдикална организация и респ. при участието му в същото качество в преговори с техният работодател -св.Р../ Двете форми на престъпна клевета са разпространени чрез печатно произведение, каквото безспорно се установи, че е процесният ежеседмичен вестник "Папарак плюс". /Престъплението клевета в двете му проявени форми, разгледани по-горе е резултатно престъпление, което се счита довършено, ако и доколкото за разгласените позорни обстоятелства и преписаното престъпление са станали известни на поне едно трето лице. В казуса несъмнено разгласените за Д-р Т. позорни обстоятелства и преписаното му престъпление са станали обществено достояние до множество трети лица в неограничен кръг и обем, предвид на обстоятелството, че разпространяването на процесната клевета е станало чрез посоченото печатно произведение, което се разпространява в не малък тираж, по думите на С. в дадено от него интервю, приложено по делото-.ражът на такъв В. е от порядъка на 100 000 броя./ От субективна страна, всички споменати квалифициращи обстоятелства са били отразени в съзнанието на подсъдимия, той е съзнавал обществената опасност на деянието си, съзнавал е, че публикуваната информация може да е недостоверна /той не е проверил същата с непосредствен разговор и въпроси към посочените в статията лица–св.Р., тъжителя или някой от въпросните 3000 работници и служители от фабриката на св.Р./, допускал е, че може заради тази недостоверност да се стигне до оклеветяването на Д-р Т., чрез разпространяването на процесните позорни обстоятелства за личността му и чрез преписаното му престъпление /изнудване/, но се е съгласил с настъпването на този вредоносен резултат, в желанието и стремежа си да продава процесният В. и реализира печалба от същият, заедно със св.И., чрез публикуването на подобна информация за обществено популярни хора в страната ни. Дори и да се приеме версията на подсъдимият, че автор на процесната статия е св.А., въпреки че последното се отрича от нея категорично, то по делото не се ангажираха никакви доказателства, че С. е имал обоснована увереност, че публикуваната клеветническа информация за тъжителят Т. в казуса е истина, след като той не е проверил тази информация по никакъв начин с друг източник, в това число и с намесените в публикацията лица или работници и служители на “Пирин текст”. При тези обстоятелства и факти, съдът приема, че процесната клевета и в двете й проявени форми е реализирана от С. виновно, при условията на евентуален умисъл, доколкото пък не се доказа, че подсъдимият е целял да разпространи чрез вестника неистински позорни обстоятелства и съответно да препише на тъжителят извършването на престъпление при такова. /В своите обяснения С. отрича, да е знаел за предстоящото публикуване на процесната статия, но тези му твърдения бяха категорично оборени с разрипат на доведените от самият него свидетели -Б. и В., които подробно описаха, че присъствали на подготвяно написването на процесната статия и обсъждана на същата между С. и св.А. на кафе-среща септември месец през 2009г. От своя страна св. А. сподели, че с нея подсъдимият сам е обсъждал процесната информация и е заявил, че ако е вярна, това ще е като “бомба”, както между впрочем в последствие е оформено и заглавието на процесната статия при публикуването й. Тези факти несъмнено сочат на извода, че С. е допускал, че процесната клеветяща тъжителят информация може да не е истина, но въпреки това е разпоредил и одобрил в качеството си на Главен редактор публикуването на процесната статия, целейки информационна сензация, продажба на вестникът и реализиране на печалба от това, включително и негова такава . / Двете форми на престъпна клевета са извършени в условията на реална съвкупност по чл.23, ал.1 от НК, тъй като с една и съща статия, в един и същи период и с едно и също действие на С. /разпореждане и одобряване публикуването на процесната статия/, същият е оклеветил тъжителят като е станал съпричастен с това си поведение да се разгласят анализираните по-горе позорящи го обстоятелства и същевременно да му се препише и посоченото по-горе престъпление. Относно определяне на наказанието При определяне размера на наказанието, което се следва на подсъдимият за извършеното от него престъпление в двете му проявени форми, съдът отчете от една страна размера на наказанието, което се предвижда в чл. 148, ал. 2 от НК, а именно : “глоба” и “обществено порицание”. От друга страна, съобрази обстоятелството, че се касае за лице, което не е осъждано и за което липсват данни да е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК . Наред с това по делото не се ангажираха доказателства, че от процесната клевета са настъпили имуществени вреди за тъжителят . Изброените кумулативни предпоставки дават основания и задължават съда да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, като освободи С. от наказателна отговорност за извършената от него престъпна клевета и за това му деяние му наложи административно наказание “Глоба”. Такава следва да е санкцията за всяка от двете проявени форми на престъпна клевета в казуса, извършени от подсъдимият в условията на реална съвкупност по чл.23, ал.1 от НК. При определяне на конкретният размер за тази административна санкция, съдебния състав отчете като смекчаващо обстоятелство: дадените от подсъдимия обяснения, които макар и насочени главно към изграждането на негова защитна, но недостоверна теза за несъпричастност към процесното престъпление, до известна степен допринесоха за разкриване на обективната истина и проверка достоверността на другите ангажирани в процеса доказателства. Като смекчаващо обстоятелство възприе и чистото съдебно минало на дееца. От друга страна обаче като отегчаващо отговорността на подсъдимият обстоятелство съдът съобрази начинът, по който е изнесена процесната информация-с изключително насочващи и манипулиращи общественото мнение заглавия и подзаглавия на 1-ва и 2-ра страница в процесният В., с оклеветяване на тъжителят осъществено едновременно с разпространяване на позорящи обстоятелства и преписване на престъпление подкуп, при реализирането на няколко квалифициращи обстоятелства за всяка от формите на престъпна клевета /чрез печатно произведение, спрямо представител на обществеността при изпълнение на функциите му като такъв/ и чрез В., който е национален ежеседмичник с не малък тираж в страната . Ето защо, при тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът счита, че с оглед разпространеността и естеството на това престъпление и последиците от същото за публичните личности в страната /особено такива, които се ползуват с високо обществено доверие и висок авторитет като тъжителят в казуса/, за обезпечаването на индивидуалната и генералната превенция, адекватно административно наказание за този казус и деец /главен редактор на процесният В./, е административно наказание “Глоба”, близко до максимума на административната санкция по чл.78а, ал.1 от НК, а именно такава в размер на по 4000 лв.-за всяка от двете проявени форми на престъпна клевета в казуса . /Наличието на двете посочени смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, изключват законовата възможност за налагане на административно наказание “Глоба” в максимален размер за този случай, в каквато насока имаше искане от страна на процесуалните представители на тъжителя/. По гражданските искове Несъмнено извършването на процесната престъпна клевета в двете й форми представлява и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, в следствие на който в причинно следствена връзка за тъжителя са настъпили посочените в тъжбата неимуществени вреди. Тъжителят Т. е публична личност, която се ползва с обществено доверие заради функциите си на синдикален лидер в страната ни, като наред с това същият е личност с ноторно известен и утвърден позитивен имидж и висок авторитет . Ето защо, рзпространените с процесната статия позорящи обстоятелства за него и преписаното му престъпление, несъмнено са рефлектирали върху авторитета му като личност, общественик и синдикален лидер . Негативният резултат от процесното престъпление е имало и международен отзвук според показанията на свидетелите М. и Д., които сочат, че техни международни партньори също били запознати със статията и разпитвали за достоверността й. Свидетелите сочат, че в страната се наложило свикването на нарочно събрание в Централата, както и обяснения по места на структурите към КТ “Подкрепа”, че изнесеното в процесната статия за тъжителят не отговаря на истината. Това било преживявано изключително тежко и болезнено от тъжителят, чието достойнство било накърнено и като личност и като представител на обществеността при изпълнение на функциите си на Президент на КТ”Подкрепа” и член на УС на Европейската Конфедерация на профсъюзите. Публикуваната срещу Д-р Т. клевета му създала редица неудобства, притеснения и неприятни психологически преживявания, които рефлектирали и на здравето му. В тази връзка св.Д. сочи, че прочитането на процесната статия довело до повишаване на кръвното му налягане и постъпване за изследване и нормализиране на тези му показатели в МБАЛ”Света Екатерина”, където лично насочил тъжителят в качеството си на лекар. Изложеното, мотивира съдебния състав да приеме, че се касае за един специфичен казус, в който несъмнено следва да бъде отчетено специфичното качество на тъжителят- популярна личност в страната и извън пределите й със своята обществено значима и полезна дейност, която личност е с утвърден позитивен имидж и авторитет . За изпълнението на възложените на тъжителят обществени функции е от изключително и основно значение високото доверие на обществото и безупречният му личен авторитет и достойнство , които с процесната статия на практика е направен опит да бъдат опровергани, разколебани и накърнени. Изхождайки от тази специфика на процесният казус с оглед на визираната страна в процеса и нейните функции в обществото, както и от обстоятелството, че разгласената престъпна клевета за тъжителят във всяка от двете и проявени форми е тиражирана с процесният национален ежеседмичник в рамките на поне една седмица сред неограничен кръг лица при тираж на вестника около 100 000 броя, според интервюто и изявления на подсъдимият в тази насока, съдът счита, че справедливо и адекватно обезщетяване и възмездяване на тъжителят за извършеното спрямо него престъпление и при съобразяване критериите на чл.52 от ЗЗД ,се явява такова в размер на по 25 000 лв. – за всяка от двете престъпни форми на клевета в случая / разпространени позорящи обстоятелства за тъжителят и респ. преписано му престъпление изнудване/. В останалата част, предявените граждански искове за неимущетвени вреди следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни. /Подсъдимият не представи до приключване на делото декларация за семейното си и имотно състояние, но съдът счита, че отмереният размер на обезщетение предвид огромният тираж на процесният В. по думите на подсъдимият и предвид обстоятелството, че печалбата от продажбата му очевидно се разделя само и единствено между С. и св.И., несъмнено ще даде обективна възможност на подсъдимият да заплати присъденото обезщетение на тъжителят за причинените му с процесното престъпление неимуществени вреди. Допълнителен аргумент, че С. има материална възможност да заплати присъденото обезщетение в този казус е и факта, че подсъдимият има собствен строителен бизнес, получава по собствените му думи хонорари за работа в процесният В. и наред с това пише, публикува и продава свои романи, от които несъмнено реализира доходи, в каквато насока се е и похвалил пред журналистите в рамките на процесните интервюта/. По изложените мотиви съдебният състав постанови и присъдата си . РАЙОНЕН СЪДИЯ: |