РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Пловдив, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1244 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 148 от Закона за ветеринарно медицинската
дейност/ЗВД/.
2. Образувано е по жалба на „Велди
– 1“ ООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 11, представлявано от управителя – и. в. к. срещу Акт
от 13.04.2020г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и
храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и
инвентар, издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните
/ОБДХ/ – Пловдив към Българската Агенция по безопасност на храните /БАБХ/, в
частта на размера на определеното обезщетение.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
изменението му като се определи обезщетение до действителната стойност на
унищожените животни, алтернативно неговата отмяна и връщане на преписката за
ново произнасяне на административния орган. Поддържа се, че обезщетението е
незаконосъобразно определено, тъй като не е взет предвид характерът на
дейността в регистрирания животновъден обект, породата, предназначението и
възрастта на убитите животни. Сочи се,
че обезщетението се явява несъразмерно, тъй като не отчита стойността на
животните при въвеждането им в производствения процес на яйца, а третира
единствено стойността на килограм месо, която се явява значително по – ниска. Твърди
се, че Националният статистически институт не събира данни за тези релевантни
стойности, поради което обезщетението е следвало да бъде извършено на база
експертна оценка. Сочи се, че смисълът на обезщетението, като способ за
еквивалентно възстановяване на вредата до размера й преди настъпването, в
случая не може да бъде постигнат. Подробни съображения в горната насока се
излагат с писмена защита, чрез процесуалния представител - адвокат И.К.. Иска
се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – директора на ОБДХ към БАБХ, чрез процесуалния
представител – юрисконсулт Б. , поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира
са присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Правилото на чл. 148 от ЗВД не
съдържа изрична уредба относно обжалването на акта за обезщетение, а единствено
регулира контрола върху отказа за изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.
Въпреки това, доколкото нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда обща
клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които
засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон, съдът
намира че процесният акт подлежи на съдебно обжалване,
така както е посочено и в неговото съдържание. По правилата на АПК съдебният
контрол се прилага за индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо волеизявление на административен орган
или приравнен на него правен субект, с което се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси на граждани и организации. В случая издаденият акт
за обезщетение засяга пряко правната сфера на адресата. Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Със заповед № РД
11-556/24.02.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ е обявено първично огнище
на Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект рег. № 2BG16024, намиращ
се в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, собственост на
„Велди – 1“ ООД. Възложено е също на Директора на
ОДБХ – Пловдив да организира принудителното унищожаване на животните в
констатираното огнище като собственикът бъде обезщетен съгласно чл. 141 – 148
от ЗВД и от Наредба за условията и реда за разходване на средствата за
покриване на разходите, свързани с епизоотичните
рискове (ДВ, бр. 62 от 01.08.2006г.).
Със
заповед № 119 от 24.02.2020г. на директора на ОДБХ – Пловдив, в изпълнение на
заповед № РД 11-556/24.02.2020г. на изпълнителния директор на БАБХ, е наредено комисия от длъжностни лица да
организира принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на птиците в
обекта. За изпълнение на заповедта са съставени петнадесет броя протоколи за
убиване на животни № 001-015 за 25.02 – 10.03.2020г., с които е удостоверено унищожаването
на 55437 бр. кокошки – носачки от породите Ломан Браун и Ломан LSL с общо тегло
101580 кг.
7. Управителят на „Велди – 1“ ООД, е подал заявление рег. № 1082/11.03.2020г.
до директора на ОДБХ – Пловдив за изплащане на обезщетение на основание чл.
147, ал. 1 от ЗВД за унищожен 55437 бр. кокошки – носачки в животновъден обект
рег. № 2BG16024, намиращ се в землището на с. Трилистник, община Марица, област
Пловдив.
8. Директорът на
ОДБХ – Пловдив с писмо изх. № 575/11.03.2020г. е изискал от директора на
Териториално статистически бюро – Пловдив да представи информация за цените на
производител за живо тегло за четвърто тримесечие на 2019г. за вид животни –
стокови кокошки носачки на възраст в седмици – 16,20,43 и 56. Националния статистически
институт в отговор с писмо рег. 07-04-262/13.03.2020г. е представил средна цена на производител за
кокошки – носачки на яйца за консумация за четвърто тримесечие на 2019г. в
размер на 1730,26 лв./тон, образувана както следва: 1) първо качество за м.10 –
2085,07 лв./тон; за м. 11 – 2165,59 лв./тон и
за м.12 – 1173,44 лв./тон, при средна цена 1808,03 лв./тон; 2) второ
качество за м.10 – 1000 лв./тон; за м. 11 – 952 лв./тон и за м.12 – 1000
лв./тон, при средна цена 984 лв./тон. Отбелязано е, че НСИ не поддържа данни за
цени на стокови кокошки – носачки от породата Ломан
Браун. Данните за предоставените цени са от тримесечно наблюдение за цените на
производител в селското стопанство. Цените са средни за страната и не включват
разходите за доставка, съхранение, транспортиране и други разходи, възникнали
при продажбата на селскостопанските продукти/животни. Не включват също и
получени субсидии, ДДС и др.
9. Директорът на
ОДБХ – Пловдив е издал Акт от 13.04.2020г. за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар, с който за унищожените 55437 бр. кокошки
– носачки от породите Ломан Браун и Ломан LSL с общо тегло 101580 кг. в животновъден обект рег.
№ 2BG16024, намиращ се в землището на с. Трилистник, община Марица, област
Пловдив, е определил обезщетение в размер на 175759,81 лева, образувано по
данни от НСИ по цена 1,73026 лв. за килограм живо тегло. Цената е приложена
общо за целия брой на животните по вид, без оглед на възрастта и породата им.
10. В хода на
съдебното производство от НСИ с писмо рег. № 07-07-15/19.06.2020г. са
представени данни за реда, методиката и способите, по които се събират
статистическите данни за цените в селското стопанство. Отбелязано е, че относно
цените на производител селскостопанските животни се наблюдават единствено по
тяхното предназначение (майка или за угояване и клане), без да се събират данни
за порода. За птиците от кокоши вид се събира информация единствено за цени на
продадените от земеделските стопанства кокошки – носачки, групирани по
качество, но не и по породи или възраст. Наблюдаваните цени са на изхода на
земеделското стопанство, без значение дали стопанството продава на друго
стопанство, на предприятие (например кланица) или изнася животните директно на
външни пазари. В този смисъл е удостоверено, че НСИ не разполага с данни за
цените на продадени от земеделските стопанства кокошки – носачки на предприятия
за производство на яйца; кокошки – носачки, порода Ломан
LSL, закупени от предприятия за производство на яйца;
кокошки – носачки, порода Ломан LSL, на възраст 44 седмица и 20 седмица.
Относно
източника на данните за четвъртото тримесечие на 2019г., с писмо рег. №
07-07-31/31.08.2020г., от НСИ е представен списък на дружествата, подали
информация за цените на кокошки – носачки в наблюдението за цените на
производител в селското стопанство.
11. По делото бе
допусната комплексна съдебно експертиза с вещо лице агроном и вещо лице експерт
– счетоводител, чието основно заключение се прие със заявени възражения от
страна на ответника. Вещите лица като са съобразили характера на производството
в животновъден обект рег. № 2BG16024, намиращ се в землището на с. Трилистник,
община Марица, област Пловдив, собственост на „Велди
– 1“ ООД, са установили, че стойността на 14189 бр. кокошки на възраст 20
седмици от породата Ломан LSL
е в размер на 192290,36 лева, а стойността на 41248 бр. кокошки на възраст 44
седмици от породата Ломан LSL – 1148639,16 лева.
Относно
представения с писмо рег. № 07-07-31/31.08.2020г. от НСИ списък на дружествата,
подали информация за цените на кокошки – носачки в наблюдението за цените на
производител в селското стопанство, експертизата е установила, че дружествата „Милениум“ 2000 ООД и „Бисер Олива – 98“ АД не отглеждат
стокови – носачки. Други две дружества – „Яйца и птици – Зора“ АД и „Мар крафт“ ООД, са подали данни до НСИ за четвъртото тримесечие
на 2019г. за цените на кокошки – носачки на яйца за консумация от породата „Избраун“. Цените от „Яйца и птици – Зора“ АД са за заклани
и замразени кокошки на възраст 79-81 седмици, продадени на преработвателни
предприятия за месо, а тези от „Мар крафт“ ООД – за
птици първо качество на възраст 17 седмици, продадени на предприятия за
производство на яйца.
IV. За правото:
12. Според чл. 140, ал. 1 от ЗВД изпълнителният
директор на БАБХ или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед
унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни.
Правилото на
чл. 141, ал. 1 от ЗВД предвижда собствениците на животни да се обезщетяват със
средства от бюджета на БАБХ и по чл. 108, ал. 1 за заразени и контактни животни,
унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.
Според чл.
144, ал. 1 от ЗВД (изм. ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) обезщетението
за животни се определя по: 1. цени на производител за живо тегло за конкретния
вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за
тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. оценка, включително
по породна принадлежност и развъдна стойност,
направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в
животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от
министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга
държава членка.
Алинея трета
на посочената норма предвижда, когато няма определени цени по реда на ал. 1, т.
1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено
от него лице да възложи определянето им на независим оценител.
Съгласно чл.
6 от Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на
разходите, свързани с епизоотичните рискове (обн., ДВ, бр. 62 от 1.08.2006 г.; отм., бр. 40 от 5.05.2020
г.), действаща към момента на издаване на акта. Обезщетението за стокови животни
се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за
съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца,
който предхожда възникването на болестта. В случаите, когато за даден вид и
категория животни няма средна пазарна цена, обезщетението се определя от
лицензиран оценител.
Според чл. 148 от ЗВД, въз основа на документите по
чл. 147 директорът на ОДБХ съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от
изпълнителния директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на
умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е
настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл.
47, ал. 1, и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в
сила на изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево
предоставени средства от държавния бюджет; при определяне на размера на
обезщетението може да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно
наредбата по чл. 109.
13. По смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗВД
"Животни" са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и безгръбначни
животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи
дивата природа.
По аргумент
от приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2
и 3 от Закон за биологичното разнообразие (обн., ДВ,
бр. 77 от 9.08.2002 г.) животните се разделят в класове: бозайници, птици,
влечуги, земноводни и др.
Според пар. 1, т. 13 от ПЗР на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (обн., ДВ, бр. 41 от 19.05.2006 г.) под понятието "Птици" се
разбира кокошки, бройлери, пуйки, патици и гъски. По смисъла на т. 1 и т. 9 "Бройлер"
е птица от вида Gallus gallus,
отглеждана за производство на месо, а "Кокошка носачка" е кокошка над
18-седмична възраст от вида Gallus gallus, която се отглежда за добив на яйца за консумация.
Понятието за
кокошка носачка се съдържа и в § 1, т. 1 от Наредба № 25 от 14.12.2005 г. за
минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (обн., ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г.) - кокошка над
18-седмична възраст от вида "Галус Галус", която се отглежда за добив на яйца за
консумация.
Същият
смисъл се разкрива и в §1, т.1 от Наредба № 1 от 9.01.2008 г. за изискванията
за търговия с яйца (обн., ДВ, бр. 7 от 22.01.2008
г.), според която "Яйца" са яйца в черупка, които не са счупени, инкубирани или топлинно обработени яйца и които са снесени
от кокошки от вида Gallus gallus
и са предназначени за директна човешка консумация или за приготвяне на яйчени
продукти.
Според § 1,
т. 36 от ДР на ЗВД "Животновъден обект" е всяко място, където
временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на
ветеринарни клиники или амбулатории.
Съгласно чл.
13 от Закона за животновъдството /ЗЖ/ обектите за отглеждане на селскостопански
животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и
подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с
уникален номер.
По правилото
на чл. 13, ал. 5 от ЗЖ животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като
ферми.
14. При тази правна регламентация, относно
базата за определяне на дължимото обезщетение, се установява противоречие между
нормите на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД и чл. 6, ал. 1 от Наредба за условията и
реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (обн., ДВ,
бр. 62 от 1.08.2006 г.; отм., ДВ бр. 40 от 5.05.2020 г.). Законът визира „ цена
на производител за живо тегло“ за тримесечие, а подзаконовият нормативен акт –
„средна пазарна цена
по вид
животни за килограм живо тегло за съответната област“ за месеца, който
предхожда възникването на болестта. Този правен дисонанс очевидно се дължи на
изменението в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД (ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от
14.02.2020 г.), което е намерило отзвук в подзаконовата нормативна
регламентация едва с отмяната на Наредбата (ДВ бр. 40 от 5.05.2020 г.) и приемането
на Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на
собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от
5.05.2020 г.), в чиито чл. 5, ал. 1 е посочено, че обезщетението за животни се определя
съгласно чл. 144 от ЗВД. В този аспект съдът намира, че по правилото на чл. 15,
ал. 3 от Закона за нормативните актове, приложим се явява редът за обезщетение,
предвиден в закона, действащ към датата на издаване на заповедта по чл. 140,
ал. 1, респ. актът за обезщетение по чл. 148 от ЗВД (в сходен смисъл Решение №
2309 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2020
г., V о.).
За фактическия
състав на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД, респ. за данните,
предоставяни от Националния статистически институт, релевантни се явяват цените на производител за живо тегло
по показателите „вид“ и „категория“ на животните.
Диференциран
се явява подходът по т. 2 от посочената алинея, който изисква оценка,
включително по породна принадлежност и развъдна
стойност, но само за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена
от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга
държава членка.
Изключение
от процедурата по т. 1 ще бъде налице и когато няма определени цени по реда на
ал. 1, т. 1, тоест когато НСИ не може да предостави данни за такова
ценообразуване. В подкрепа на този извод, макар и на друга база, се явява и
правилото на чл. 6, ал. 3 от Наредба за условията и реда за разходване на
средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните
рискове (отм., бр. 40 от 5.05.2020 г.), което предвижда в случаите, когато за
даден вид и категория животни няма средна пазарна цена по данни от НСИ,
обезщетението да се определя от лицензиран оценител.
14.1. Видно от съдържанието на чл. 150 от
ЗВД, нормативно е налице разграничение между понятията „вид“ и „порода“
животни, които предвид обсъдените легални дефиниции се отнасят като общо към
частно. В този смисъл породата на животното от съответния вид се явява ирелевантана при определяне размера на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВД,
респ. не е необходимо данните, предоставяни от Националния статистически
институт, да бъдат диференцирани според този признак.
14.2. По отношение на втория показател –
„категория“, в закона не се съдържа легално понятие, но смисълът на този термин
може да бъде изведен от съдържанието на изисквания към параметрите на жизнената
среда на животните, разписани в Приложение № 2 - № 7 към Наредба № 44 от 20.04.2006 г. Така под
категория при животни клас - бозайници следва да се разбира предназначението на
вида животно (кон, крава, овца, свиня - за работа, угояване, разплод и др.) и
неговата възраст и пол (подрастващи, за разплод, майки и др.). По аргумент от
Приложение № 7 за животните от кокоши вид понятието „категория“ се кумулира във вида на кокошката според възраст (подрастващи
и родители) и тип (яйценосен и месодаен). Това разбиране кореспондира и с
обсъдените по – горе легални понятия за „бройлер“ и „кокошка - носачка“ от вида Gallus
gallus.
14.3. Що се отнася до понятието „цена на
производител“, без съмнение същото не се покрива с понятието „пазарната цена“ в
общ смисъл, респ. напълно се различава от себестойността на животното,
формирана от съвкупните разходи на земеделския производител, извършени във
връзка и по повод осъществяваната в обекта дейност, включително всички
допълнителни разходи за придобиване на актива и внедряването му в експлоатация.
14.3.1. По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на
ДОПК "Пазарна цена" е цената, определена чрез методите за определяне
на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по
следните методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената,
използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на
независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя
като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената
печалба.
14.3.2. Според т. 2.001 от Наръчника за
статистика на цените в селското стопанство в Европейския съюз, визиран от НСИ в
писмо рег. № 07-07-15/19.06.2020г., наличен на адрес: /https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/Agr_Handbook.pdf/,
Селско - стопанските ценови индекси на Европейския съюз (на входа и на изхода
на стопанството) включват: индекс на
цените на производител в селското стопанство; и индекс на покупни цени на стоки
и услуги за текущо потребление в селското стопанство.
Целта на
ценовите индекси, е да предостави информация за трендовете
на цени на производител на селскостопански продукти и на покупни цени на стоки
и услуги за текущо потребление. Целта е те да дават възможност за сравнение на
двата тренда между страните-членки и ЕС като цяло,
както и между различните продукти на страните-членки или ЕС. Също така
улесняват сравняването между трендовете на цени на
производител и трендовете на покупните цени на стоки
и услуги за текущо потребление в селското стопанство.
Съгласно т.
2.004, при сравнението между трендовете на цените на
изход и трендовете на цените на вход, полето на
наблюдение не покрива всички опериращи разходи на селскостопанския сектор.
Според т.
2.009, индексът на цени на производител на селскостопански продукти (индекс на
цените на производител) се основава на продажбите на селскостопански продукти,
а индексът на междинно потребление – на покупките на стоки и услуги, влагани в
селското стопанство.
По смисъла
на т. 2.025, концепцията за „цена на производител“ в контекста на
селскостопанските сметки дефинира цената, получена от производителя без да се
извадят данъците и вземанията (с изключение на приспадаемия
ДДС) и без да се включват субсидиите.
Според т.
2.026, в рамката на селскостопанския производствен индекс на ЕС стойността на
продажбите включва стойността на директните продажби данъците и таксите върху
продукцията (освен приспадаемия ДДС), като изключва:
стойността на субсидиите, потреблението на собствена продукция и промените в стоковите запаси на
производителя.
В този
аспект, по смисъла на т. 2.027, елементарните индекси за цените от животни се
отнасят до животни, които напускат селското стопанство (за клане или износ) и
теглото представлява стойността на съответните продажби. За разлика от тях, според т. 2.029, стоките и
услугите за текущо потребление трябва да бъдат остойностявани по покупна цена,
която купувачът действително е платил за продуктите. Тя включва данъците
намалени със субсидиите за продукта (но изключва приспадащите се данъци като
ДДС за продукта).
14.3.3. Според правилата на Национален
счетоводен стандарт 2 „Отчитане на стоково - материалните запаси“,
стоково-материалните запаси се оценяват текущо по историческата им цена. Тя се
определя на основата на тяхната доставна стойност,
т.е. стойността, на която е придобита цялата доставена партида, като
категорията "доставна стойност" се използва
в стандарта и по отношение на създадените от предприятието активи. В
съответствие с начина на доставянето ролята на историческа цена изпълняват:
цената на придобиването, производствената себестойност и справедливата цена въз
основа на оценка. Доставната стойност на
стоково-материалните запаси е сумата от всички разходи, които предприятието
понася за придобиването на актива и привеждането му в готов за употреба вид. Тя
включва сумата на разходите по закупуването, преработката и други разходи по
доставянето и привеждането във вид, готов за употреба. Разходите по
закупуването формират цената на придобиването. Те включват разходите за
покупката, доставните разходи и други разходи по
закупуването. Към разходите за покупката се отнасят: покупната стойност (цена);
вносните мита и митнически такси; невъзстановимите данъци (ДДС при сделки без
право на данъчен кредит) и акцизите. Доставни разходи
са: транспортните разходи, товаро-разтоварните
разходи, разходите за монтаж и пробна експлоатация. Други разходи по
закупуването, които могат да се включат в цената на придобиването на
материалите и стоките, са всички други разходи, направени за тяхното доставяне
и привеждане до готов за употреба вид. Такива могат да бъдат например
комисионата за посредник по доставката, разходите за анализ на качеството и
други подобни.
15. При тази регламентация, новопредвидената база за обезщетение - „цена на
производител“, за разлика от „пазарната цена“, не изследва цената на
придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, тъй като не
включва всички опериращи разходи на стопанството, респ. не цели да компенсира
пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността.
В обобщение
е обосновано да се приеме, че за нуждите на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т.
1 от ЗВД, в случая от значение се явяват статистическите данни от НСИ за цените
на производител за живо тегло на кокоши вид Gallus gallus от категория кокошки – носачки, над 18-седмична възраст.
Видно от заключението на съдебната експертиза, за четвъртото тримесечие на
2019г. тези данни са получени от подадените от земеделските производители цени на
изхода на стопанството за конкретния кокоши вид от категория – носачки. Тези
именно данни са предоставени с писмо изх. № 07-04-262/13.03.2020г. от НСИ и са
съобразени от административния орган при определяне размер на дължимото
обезщетение за унищожените 55437 броя кокошки – носачки, собственост на
жалбоподателя.
При това
положение несъстоятелни се явяват възраженията на оспорващия, че органът е
следвало да пристъпи към изготвяне на оценка. В случая не се установява
предпоставката на изключението по чл. 144, ал. 3 от ЗВД – да няма определени
цени по реда на ал. 1, т. 1. Не са били налице и фактическите и правни
основания за прилагане на реда по т. 2, след като нито се твърди, нито се
доказва животните, за които се определя обезщетението, да са част от развъдна
програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от
компетентен орган на друга държава членка.
Разбиранията
на оспорващия за дължим по – висок размер на обезщетението до някъде почиват на
предходно прилагания режим по чл. 144, ал. 1, т. 1 (ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г.,
в сила от 18.07.2017 г. до 14.02.2020 г.), който за база на обезщетението е
приемал „пазарните цени“ за месеца, който предхожда възникването на болестта,
определени от независим оценител. Следва да се отбележи, че нито по предходно
действащия режим, нито по сега действащия е следвало да се определя обезщетение
по общата себестойност на актива, съобразно спецификите в дейността на
животновъдния обект, в каквато насока са претенциите на оспорващия. В този
смисъл съдът намира, че не следва да бъде кредитирана оценката за
себестойността на животните, определена от съдебната експертиза. Да се приеме
противното ще означава да се разшири по тълкувателен път смисълът на правната
норма като се включат допълнителни критерии, които при законодателна воля е
следвало да са изрично регламентирани. Такова разбиране ще се яви и в явно
противоречие с целта на въведената законодателна промяна, а именно
обезщетението за напред да бъде на база „цена на производител“. Този извод
еднозначно се подкрепя и от мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на ЗВД, обн. ДВ. бр. 13/2020г. /https://parliament.bg/bills/44/002-01-6.pdf/, в които се сочи, че целта на законодателната промяна
е да се преодолее липсата на актуален начин за определяне на цени за
обезщетения на засегнатите от епизоотични рискове собственици на животни. В този аспект е
отбелязано, че към момента обезщетението за умрели, унищожени и принудително
заклани животни се изчислява на базата на „пазарни цени“, което затруднява до
голяма степен органите на БАБХ при изпълнение на задължението за определяне
размера на обезщетението. Националният статистически институт не събира данни
за всички отгледани и произведени в България селскостопански животни и
продукти, а само за тези със значителен дял в селскостопанското производство.
Изследването на „цените на производител“ се извършва и публикува тримесечно,
поради което в повечето случаи подаваната информация не се отнася за месеца,
който предхожда възникването на болестта, каквото е изискването на ЗВД. В тях
не се включват разходи за доставка, транспорт, данъци (в т.ч. ДДС), субсидии
(ако има такива) и др.
Не на
последно място от текста на чл. 144, ал. 1 от ЗВД става ясно, че обезщетението
се дължи за животни по вид и категория, а не по вида на дейността в
животновъдния обект, в който се отглеждат. В този аспект обстоятелството, че
животните не се отглеждат за месо, в случая е съобразено при набора на данни за
категорията им – кокошки – носачки, това именно е и разграничителният критерии,
който е релевантен за механизма на определяне на обезщетението.
Неоснователни
са възраженията на оспорващия относно погазване принципа за съразмерност по чл.
6 АПК. Последният касае правомощията на административните органи, упражнявани в
условията на оперативна самостоятелност. В случая ответникът прилага реда за
обезщетение в условията на обвързана компетентност, без да има в прерогатива си
възможност за преценка относно размера на дължимото обезщетение. Последното се
явява функция от релевантните стойности на цените на производител за живо тегло
по вид и категория на животните и броя на унищожените активи, подлежащи на
обезщетение.
16. Мотивиран
от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските:
17. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 250 лева – възнаграждение за вещо лице. Основателно е и претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Велди
– 1“ ООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 11, представлявано от
управителя – и. в. к. срещу Акт от 13.04.2020г. за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар, издадена от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Пловдив към Българската Агенция по
безопасност на храните.
ОСЪЖДА „Велди – 1“ ООД, ЕИК ***,
адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 11,
представлявано от управителя – Иван Василев Караилански,
да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, сумата от
общо 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: