Р Е Ш Е Н И Е № 270/09.5.2017 г.
гр. Ямбол, 09.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2757/ 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от "Банка ДСК” ЕАД- гр.София, чрез юрисконсулт Б.В., срещу В.И. ***. Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.11.2015 г., при кредитен лимит от 1000 лв. Падежът на месечните вноски е 20-то число. В продължение на четири поредни месеца считано от месечната падежна дата кредитът не е бил револвиран с минималинте суми за револвиране за съответния период – от 20.12.2015 г. до 20.09.2016 г. Съгласно Общите условия в този случай правото на ползване на кредита се преустановява. До края на петия гратисен период кредитът не е бил погасен и съгласно ОУ се е оформил в неразрешен овърдрафт, а вземането е станала окончателно изискуемо. Ищецът се позовава на факта, че исковата молба има характер на покана до длъжника, с която е уведомен за предходните обстоятелства. Поради това дължи сумите от 898,50 лв. –главница, 172,17 лв.-редовна лихва от 20.12.2015 г. до 12.10.2016 г., 153, 63 лв. –заемни такси. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на банката-ищец последните суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат от юрисконсулт Ф.Г..
В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва исковете като неоснователни, като възразява, че ищецът не е направил волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискеум. Оспорва и размера на исковете.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 12.11.2015 г. между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица при кредитен лимит от 1000 лв. и при останалите изложени в исковата молба клаузи. Съгласно чл.1 ал.2 от договора за предоставения кредит кредитополучателят дължи лихва при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно. Общият процент на разходите е 24,30, а общата дължима сума е 1122,84 лв. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число (ал.5). Според чл. 30, ал. 2 от подписаните от страните ОУ, в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по - малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира. Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Според чл. 30, ал. 3, ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява. Съгласно чл. 31 от ОУ, ако клиентът не погаси задължението си в размера и срока по чл. 30, ал. 3, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква-след уведомление до клиента. Банката събира дължимите суми от всички сметки на клиента в банката въз основа на предоставено от него съгласие с подписването на договора. Банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза ответницата е усвоила сума в размер на 937,62 лв. По обслужващата сметка на кредита са постъпили общо 59 лв.: на 19.11.2015 г. -9 лв. и на 15.02.2016 г.-50 лв. С тях са погасени: главница-39,12 лв., договорна лихва-1,31 лв. и такси-18,57 лв. Срокът за плащане на петата минимална сума за револвиране изтича на 20.05.2016 г. и не са погасени пет минимални суми за револвиране – от 20.12.2015 г. до 20.04.2016 г. Към момента на подаване на исковата молба дължимите суми са: главница-898,50 лв., редовна лихва за периода 20.12.2015 г.-13.10.2016 г. -171,07 лв. и такси за теглене на АТМ на други банки и за нереволвиране -135,63 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ. Ищецът претендира заплащане на главница, лихви и такси по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а именно- писмена форма.
В настоящия случай е безспорно сключването на договор между ищеца и кредитополучателя в писмена форма, който е породил задължения за заплащане на главница, лихви и такси. Не се спори, че е усвоена сумата, посочена в заключението на вещото лице. От него се установява размера на вземанията на банката.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва волеиязвление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посоченото от ответната страна ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е постановено по въпроса: „изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции”. В отговора на този въпрос ВКС посочва, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Следва да се посочи, че тази задължителна практика на ВКС касае изрично специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК, какъвто настоящият не е. При заповедното производство не се връчва препис от заявлението на длъжника, за да се приеме, че то има характер на уведомление за предсрочна изискуемост. Поради това уведомяването на длъжника следва да предхожда подаването му. При осъдителния иск се връчва препис от исковата молба, въз основа на която се образува производството. Поради това същата има характер на волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост и уведомление до длъжника за него (относно този характер на исковата молба, но по иск по чл. 422 от ГПК, явяващ се основание за предявяване на осъдителен иск-Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 169 от 17.01.2017 г. по т. д. № 1272/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Тъй като в исковата молба се съдържа волеизявление на банката да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и то е достигнало до длъжника, това обстоятелство следва да се вземе предвид по реда на чл. 235 ал.3 от ГПК в настоящото осъдително производство, в което отсъства пречката за зачитане на подобно обстоятелство в производство по чл. 422 от ГПК, а именно обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост не е спорно по делото и се установява и от заключението на вещото лице досежно обстоятелството на нереволвиране на кредита в договорения срок. Ето защо съдът намира исковете за основателни за размерите, посочени в заключението на вещото лице. Исковете за главница и такси следва да се уважат в предявения размер, а за лихва- за изчислената от вещото лице сума, като за разликата до предявения размер искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е частично основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД- гр.София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, с ЕИК *********, по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.11.2015 г. сумите: главница -898,50 лв., редовна лихва за периода 20.12.2015 г.-13.10.2016 г. -171,07 лв. и заемни такси -135,63 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 618,88 лв., а искът за редовна лихва за разликата над 171,07 лв. до 172,17 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: