№ 12634
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110174126 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, §
1, б.„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 400
евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB718 от 06.08.2018 г. по
направление: Санкт Петербург-,Пулково /LED/ - летище Варна /VAR/ , ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и 235,59 лв.,представляваща лихва за забава за периода от 14.08.2018 г. до
01.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 45654/2021 г. по описа на СРС, 69 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.09.2021 г.
Ищецът А. К. твърди, че е закупила от ответника „ФИРМА“ АД самолетен билет за
извършване на въздушен превоз по направление: Санкт Петербург, Пулково – гр. Варна за
06.08.2018 г. с полет FB718 при планиран час на излитане – 08:40 часа и планиран час на
кацане – 11:40 часа. Поддържа, че полетът е закъснял с повече от три часа от предвиденото,
а разстоянието между двете летища е повече от 1 652 кв., поради което приложение намира
чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., според който при закъснение на полет с над 3
часа в полза на пътника се поражда правото да претендира обезщетение в размер на 400
евро. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„ФИРМА“ АД, с който оспорва наличието на договор за въздушен превоз, като твърди и че
ищецът не е изпълнил задължението си по договора . Релевира възражение за погасяване на
вземането по давност. Счита по същество исковата претенция за недоказана, а оттам – и
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.
1
Възникването на главното компесаторно вземане на пътника по договор за въздушен
превоз срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата
на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет FB718 от летище Санкт Петербург,
Пулково – гр. Варна , за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е
изпълнил задълженито си със закъснение от три или повече часа, както и какво е
разстоянието на полета.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на акцесорното вземане се обуславя от осъществяване на следните
материални предпоставки: наличието на главен дълг, изпадане на ответника в
забава;размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед на представените към исковата молба доказателства , съдът приема,
че всички юридически факти, включени във фактическия състав на процесното главно
вземане са осъществени . Установява се от представените електронен билет и
обстоятелството, че ищецът е бил пътник за процесния полет, съответно при условията на
чл. 161 ГПК следва да се приеме за установено и че се е явил навреме за регистрация / не по-
късно от 45 минути преди обявения час на полета/. В разглеждания случай, както се посочи
по-горе, се установява, че разстоянието на полета на ищеца е над 1500 км, както и че
ищецът е достигнал крайния пункт на пристигане с повече от три часа след планирания час
на пристигане по разписанието на полета, поради което за същия е възникнало право на
обезщетение за закъснял полет в размер съгласно чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и
крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламента).
Размерът на дължимото обезщетение съобразно неоспореното разстояние на полета
между двете летища е 400 евро съгласно чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента. Следователно,
налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснял полет, като
ответникът не твърди плащане на обезщетението, а и не ангажира доказателства за това.
Ищецът към момента на сезиране на съда е носител на изискуемо вземане от
ответника, като последният е следвало да погаси това вземане , за което не сочи
доказателства . Ето защо, съдът намира, че той дължи на ищеца и обезщетение в размер на
законната лихва върху платената главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК –03.08.2021 г. до изплащане на вземането , както и мораторна лихва за забава за
периода от 14.08.2018 г. / датата на получаване на покана за заплащане от ответника/ до
01.08.2021 г. в размер на 235,59лева.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника
възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на
двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя
2
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът
на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от
Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на
Конвенцията от Монреал (вж. в този смисъл Решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson
и др., C-581/10 и C-629/10). Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от
Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7
от Регламент № 261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в
относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно
която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното
тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност" обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на
обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от
същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора
на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е
определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се
възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно
нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на
въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ. В посочения смисъл, например, решение № 266070 от
11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020 г., решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 10832/2019 г.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат приложението на
чл. 111, б. " б" ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
рамките на три години, считано от 06.08.2018 г. – датата, на която полетът е бил изпълнен, т.
е. до 06.08.2021 г. Искът е предявен на 03.08.2021 г. – датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, предвид което възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По гореизложените съображения предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло, както и акцесорната претенция.
Относно разноските в производството.
3
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което на чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски по делото
в общ размер от 375 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство , и в размер на 325лева за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр.д. № 45654/21г. на СРС, 69с-в.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „ФИРМА“АД, ЕИК
***** , дължи на А. К., Гражданин на Руската Федерация, родена на **********г., със
съгласието на майка й В. К., със съдебен адрес:гр. АДРЕС4 , адв. К.В.,САК , на основание
чл. 7, § 1, б. " б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 718 от
06.08.2018 г. от летище Санкт Петербург, Пулково , до летище Варна , ведно със законната
лихва върху главницата от 03.08.2021 г., до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва за забава в размер на 235,59лева , дължима за периода от 14.08.18г. до 01.08.21г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 45654/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“АД, ЕИК ***** , да заплати на А. К., Гражданин на Руската
Федерация, родена на **********г., със съдебен адрес:гр. АДРЕС4 , адв. К.В.,САК , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 375 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство , и сумата от 325
лева – разноски за държарвна такса и адвокатско възнаграждение по заповедното
производство по ч. гр. д. № 45654/21г. на СРС, 69 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4