Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 961 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 274552 от 14.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 28175/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127
състав, са отхвърлени предявените от Ю.С.Т.
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ отрицателни установителни искове с правно основание по
чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 5 000,00 лева
главница, частично от 10 720,00 лева, ведно със законната лихва, считано
от 03.11.2009г. до окончателното плащане, както и сумата от 283,30 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 13.08.2009г. до 02.11.2009г., за
които суми е бил издаден изпълнителен лист от 08.01.2010г. по ч.гр.дело №
13659/2009г. на РС – гр.Пловдив, XI състав и е било
образувано изпълнително дело № 2351/2010г. по описа на ЧСИ С.Я.с район на
действие РС – София.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец Ю.С.Т., чрез процесуален
представител адв.М.– САК с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, обжалва решението в цялост, с оплакване за неправилност,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че действието на ТР № 2 от
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10, е неприложима в
конкретния разглеждан казус. Сочи се, че първостепенният съд се е задоволил
единствено с анализ на приложимостта на посоченото тълкувателно решение и от
тази гледна точка е преценил неоснователността на исковата претенция, без да
изследва в цялост събраните доказателства, нито съображенията за прекратяване
на делото по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По изложените съображения се моли
въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените установителни искове като
основателни и доказани. Претендират се сторените в производството разноски по
представен списък по реда на чл.80 ГПК.
Въззиваемият
- ответник ЗАД „Б.В.И.Г.“, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е
депозирал писмен отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който същата се оспорва изцяло по подробно
изложени съображения. Моли се
първоинстанционният съдебен акт да
бъде потвърден като правилен, а депозираната жалба – оставена без уважение.
Претендират се сторените в производството разноски по представен списък по реда
на чл.80 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено и в съответствие с материалния закон и като правилно
следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – ал. 2. Съществуването на
новонастъпили факти след приключване на съдебното производство, предмет на
изпълнението, даващи основание да се оспорва изпълнението въз основа на съдебно
изпълнително основание с иска по чл. 439 ГПК, представлява предметът на
доказване в това производство, като тежестта затова е на ищеца по делото. В
настоящия случай ищецът се позовава на настъпила погасителна давност за
вземанията след издаването на изпълнителното основание, в което са
обективирани, поради което предявените искове са допустими. В тежест на
ответника по делото е да установи, че погасителната давност спрямо вземанията е
спирана или прекъсвана.
От приложеното по
настоящото дело копие на изпълнително дело № 20108440402351 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег.№ 844 към КЧСИ, с район на действие
СРС, се установява, че на 08.01.2010 г. в полза на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ е
бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца Ю.С.Т. за следните вземания - 10 720 лева,
представляващи регресна претенция по щета № 471008080901876, поради изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"
за причинено на 15.06.2008 г. ПТП; 283,30 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за периода 13.08.2009 г. – 02.11.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
03.11.2009г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 800,27 лева,
представляващи разноски по делото.
С молба от
03.09.2010г. до ЧСИ С.Я., рег.№ 844 към
КЧСИ, ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ е поискал да бъде образувано изпълнително
производство за събиране на сумите по посочения изпълнителен лист, с която е
възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ,
поискал е на основание чл. 448, ал. 2 ГПК едновременно с изпращане на
призовката за доброволно изпълнение да бъде наложена възбрана върху недвижимите
имоти, собственост на длъжника, запор върху притежаваните от него моторни
превозни средства, запор върху трудовото му възнаграждение, налагане на
принудителна административна мярка "забрана за напускане пределите на
страната" и насрочване извършването на опис, оценка и публична продан на
секвестируемите движими вещи на длъжника. По тази молба е било образувано изпълнително
дело № 20108440402351 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 към КЧСИ, с район на действие СРС.
С разпореждане от
04.11.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца и е разпоредил да се изпрати запорно съобщение. Видно
от приложените по делото платежни нареждания от 13.12.2011 г., 11.01.2012 г.,
10.02.2012 г., 07.03.2012 г., 10.04.2012 г. и 09.05.2012 г. работодателят ЕТ „Д.В.**“
е превеждал суми по наложения запор по сметка на ЧСИ.
С молба от
18.01.2016 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за месторабота на
длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.
С постановление от
23.02.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело №
20108440402351 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от протокол
от 08.03.2017г., на взискателя по изпълнителното дело № 20108440402351, а
именно – ЗАД „Б.В.И.Г.“ е върнат изпълнителен лист от 08.01.2010г. по гр.дело №
13659/2009г.
По молба от
08.03.2017 г. до ЧСИ С.Я., рег.№ 844 към
КЧСИ, по същия изпълнителен лист от 08.01.2010г. по гр.дело № 13659/2009г., е
образувано ново изпълнително дело № 20178440400904. С молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител извършване на действия по чл. 18 ЗЧСИ и налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника. С постановление от същата дата
съдебният изпълнител е наложил запор по банковите сметки на ищеца. С
постановление от 03.06.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запори съгласно
справки за банкови сметки от БНБ и за трудови договори от НОИ.
На 04.06.2018 г.
взискателят ЗАД „Б.В.И.Г.“ е депозирал молба, с която е поискал да бъдат
извършени справки за наличие на банкови сметки, регистрирани трудови договори и
декларирани моторни превозни средства, като при наличие на такива, да бъде
наложен запор върху тях.
С платежни
нареждания от 31.07.2018 г., 14.08.2018 г., 31.08.2018 г., 07.09.2018 г.,
01.10.2018 г., 31.10.2018 г., 30.11.2018 г., 28.12.2018 г., 31.01.2019 г.,
28.02.2019 г., 29.03.2019 г., 30.04.2019 г., 17.05.2019 г., 31.05.2019 г.,
28.06.2019 г. и 31.07.2019 г. работодателят „Г.Е.Д.“ ООД е превел суми по
изпълнителното дело по силата на наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В случая, макар
ЧСИ С.Я., рег.№ 844 към КЧСИ да е издал
постановление за прекратяване на изп. дело № 20108440402351 по негов опис на 23.02.2017
г., поради настъпила перемпция, от представените доказателства се установява,
че същата е настъпила на 09.05.2014 г., тъй като последното изпълнително
действие е било извършено на 09.05.2012 г. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение – в случая изпълнението на наложен запор върху трудово
възнаграждение, по който на 13.12.2011 г., на 11.01.2012 г., на 10.02.2012 г., на 07.03.2012
г., на 10.04.2012 г. и на 09.05.2012 г. са постъпвали суми по сметка на ЧСИ,
респективно и доводите на въззивника в обратния аспект са неоснователни.
На следващо място, съгласно даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г., IV ГО на ВКС, и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., IV ГО
на ВКС, е прието, че прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение
тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването
по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този
срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с
него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от
този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г, постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
Изложените мотиви
от ВКС в постановените по реда на чл. 290 ГПК актове се споделят от настоящия
съдебен състав. Ето защо за периода, докато изпълнителното дело е било висящо,
давност за вземанията не е текла. Следователно давността е започнала да тече от
датата на настъпилата перемция на изпълнителното дело – 09.05.2014 г.
В допълнение
следва да бъде посочено, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години, а отделно от това в конкретният
случай и задължението за главница, представлява регресно такова за заплатено
застрахователно обезщетение и за него също е приложим общият петгодишен
давностен срок. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По
силата на чл. 416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай,
заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която
да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със
сила на присъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата
на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането
са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК
- при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая давността за
процесните вземания, установени в издадения въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист от 08.01.2010 г. по ч.
гр. д. № 13659/2009 г. по описа на РС – Пловдив, е 5 – годишна. Същата изтича
на 09.05.2019 г. – пет години след прекратяване на изпълнителното дело,
настъпило на 09.05.2014г. От представените доказателства се установява също
така, че за събиране на процесните вземания е образувано ново изпълнително дело
под № 20178440400904 по описа на ЧСИ С.Я., като на 04.06.2018 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което действие е прекъснало
теченето на давността – чл. 116, б. "в" ЗЗД. Периодът от 09.05.2014 г.
до 04.06.2018 г. е по-кратък от пет години, поради което и давността за
процесните вземания не е изтекла и предявените отрицателни установителни искове
са неоснователни.
По изложените
съображения и предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ответник следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274552 от 14.11.2019г., постановено по гр. д. № 28175/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА Ю.С.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.София, пл.“****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300,00 лева
– представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.