Решение по дело №648/2019 на Административен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1045                               11.06.2019 г.                                град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на двадесет и втори май  две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

       Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 648 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Д.Р.Б. ***, с ЕГН ********** против Решение с изх.№ 1012-02-11#1/27.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №86/20.12.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –Бургас, с което на основание чл.102, ал.1 от КСО, във вр. с чл.21, ал.1 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.. Според оспорващия, решението на директора на ТП на НОИ –Бургас е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е подал  заявление на 03.12.2019г. в ТП на НОИ, с което е поискал преизчисляване на основание чл.102, ал.1 от КСО на отпуснатата му вече пенсия, поради положен труд в едногодишен срок след отпускането й. Излага аргументи, че е изпълнил разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПОС за предоставяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, като административният орган е задължен при преизчисляването да прецени кой е по – благоприятния вариант за лицето, с включен или без включен осигурителен доход. Иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката с указание да се преизчисли размера на пенсията, като се вземат предвид пълните данни, налични в регистъра за осигурени лица, ползвани по чл.5, ал.4,т.1 от КСО, а именно осигурителния стаж и осигурителния доход.

Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д.Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира същата да бъде оставена без уважение, респ. съдът да потвърди решението на директора на ТП на НОИ-Бургас, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните в съдебното производство доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на оспорване е Решение с изх.№ 1012-02-11#1/27.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №86/20.12.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –Бургас, с което на основание чл.102, ал.1 от КСО, във вр. с чл.21, ал.1 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б..

От фактическа страна се установи следното:

Между страните не е спорно, че със заявление № 2122-02-9038/03.12.2018г., Б. е предявил искане за зачитане на осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Декларирал е данните за периода 29.11.2017г.-29.11.2018г. да се вземат от регистъра на осигурените лица. Към датата на заявлението, жалбоподателят има зачетени 44 години 09 месеца и 28 дни общ осигурителен стаж, положен до 28.11.2017г.  С разпореждането, предвид искането на лицето, е зачетен стаж от 29.11.2017г. до 30.11.2017г. и от 04.12.2017г. до 30.11.2018г., в съответствие с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Общият  стаж е нараснал на 45 години 09 месеца и 27 дни. Претенциите на жалбоподателя са насочени към назачетен осигурителен доход  за същия период, за който е зачетен осигурителен стаж. С оспореното в настоящото производство Решение №1012-02-11#1/27.02.2019г. Директорът на ТП на НОИ - гр.Бургас  е оставено в сила разпореждане №86/20.12.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –Бургас, с което на основание чл.102, ал.1 от КСО, във вр. с чл.21, ал.1 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.. За да постанови този резултат е приел, че заявлението, с което Б. е предявил искане за преизчисляване на пенсията, е образец П-9 и представлява искане за зачитане на допълнително придобит след пенсиониране осигурителен стаж. Подаденото заявление е само за зачитане на осигурителен стаж, но не и за зачитане на осигурителен доход. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.102 от КСО, както и че видно от заявлението, искането е за зачитане само на стаж, като е посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от НПОС, а не на чл.21, ал.2 от НПОС. По тази причина пенсионният орган е зачел само осигурителен стаж, придобит след пенсиониране. За зачитане и на осигурителен доход не е направено искане. Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - административна преписка по издаване на оспорения административен акт.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Оспореният административен акт – решението на директора на ТП на НОИ гр.Бургас е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството. Неправилна е била обаче преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 102 от КСО и чл. 21, ал. 2 от НПОС. Това е така, защото разпоредбата на  чл. 102, ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 – 77 КСО. В този смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал.1 от НПОС предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 от КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането да се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по чл. 70, ал. 1 от КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 от КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 от КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При така възприетото, в действителност разпоредбата на подзаконовия нормативен акт предвижда подаване на заявление за преизчисляване на пенсията, но в настоящият случай, административният орган е разполагал с всички необходими доказателства за нейното преизчисление. Такава са били УП 2 и УП 3, поради което е следвало да вземе предвид и осигурителния доход на Б., представен пред органа за преизчисляване на полагащата му се пенсия. Данните, с които разполага пенсионният орган се съдържат в пенсионното досие на лицето, а в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. В случая административният орган е имал възможността и да направи справка за осигурителен стаж и доход в системата на НОИ и в изпълнение на чл. 36, ал. 2 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата, да поиска от страната доказателства за положен след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, ако счита, че намиращите се при него, са недостатъчни за установяване на релевантните факти. Обстоятелството, че жалбоподателят не е подал заявление в изпълнение на подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от НПОС, а в заявлението, което е подал е посочена само разпоредбата на чл.21, ал.1 от НПОС, не следва да се тълкува в смисъл, че той няма право на преизчисляване на пенсията съобразно осигурителния стаж и доход, ако това е по-благоприятно за него. С жалбата си пред директора на ТП на НОИ – Бургас е упражнил субективното си право да поиска преизчисляване на пенсията. Вместо да изясни фактите и обстоятелствата, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил по същество жалбата, с което е преградил пътя на Б. да осъществи правото си по чл. 102 от КСО.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че от представената по делото преписка не се установява на Б. да е предоставена възможността по чл. 34 от АПК да участва в административното производство, като изрази становище и възражение по основателността на направените от административния орган констатации. Като не е съобразил всички тези материални правила, Директора на ТП на НОИ гр. Бургас е постановил решение при неправилна преценка за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Това налага административния акт да бъде отменен, като преписката се върне за ново произнасяне.

В предвид на изложеното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК,  съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение с изх.№ 1012-02-11#1/27.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №86/20.12.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Бургас за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: