Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.08.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на пети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2714
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Н.Н. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане сумата 1 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: страдания и стрес от
това, че е бил осъден по н. о. х. д. № 153 по описа за 2006 г. на Военния съд
Варна и е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца
за престъпление, което не е извършил.
Прокуратурата на РБ оспорва иска.
Предявява възражение за погасяване на вземането по
давност.
Ищецът оспорва възражението. Твърди, че многократно е
искал възобновяване на наказателното производство.
По същество страните поддържат становищата.
Представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По допустимостта:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представените заверени преписи (л. 47-55) е видно, че
с посочената в исковата молба присъда, влязла в сила на 26.06.2007 г., ищецът е
признат за виновен в това, че на 19.01.2005 г. в с. Кичево се заканил на Георги
Тодоров с престъпление против неговата личност – убийство, като това заканване
е възбудило основателен страх за осъществяването му и е осъден на лишаване от
свобода.
По делото няма доказателства наказателното производство
да е било възобновено, а това е единственият начин, по който влязлата в сила
присъда може да бъде ревизирана.
Поради това не би могло да се приеме, че действията на
ответника са били неправомерни.
От представеното от ищеца в заверен препис (л. 92)
удостоверение, изд. от затвора в Ловеч е видно, че наказанието е изтърпяно.
В заключението си (л. 139) вещото лице А.Ц. сочи, че наказателното
производство и изтърпяната присъда са оказали влияние върху преживяванията на ищеца,
като той е склонен да търси вината за събитията чрез изместване. Регистрирани
са нива на тревожност и безпокойство, които са характерни след такива събития,
както и известни песимистични тенденции. Вещото лице намира, че ищецът не
разсъждава върху свои недостатъци. В края на заключението отбелязва, че
претърпеният от ищеца през 2018 г. инцидент може също да е оказал влияние върху
преживяванията му.
Съдът приема, че негативните преживявания на ищеца поне
отчасти са обусловени именно от изтърпяването на наказанието по влязлата в сила
присъда.
Само защото присъдата е влязла в сила и не е отменена искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.Н.Н. ЕГН ********** *** срещу
Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 1 000 000 (един милион) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди: страдания и стрес от това, че е бил осъден по н. о. х. д.
№ 153 по описа за 2006 г. на Военния съд Варна и е изтърпял наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години и 6 месеца за престъпление, което не е извършил.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: