РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Силистра, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500342 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 374/27.07.2021 год., постановено по гр.д. № 1457/2020г.
по описа на СРС, са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете,
предявени от В. СТ. В. от с. Светослав, община Кайнарджа, област Силистра
против ЕТ Аднан Мехмед Осман с фирма „Аладин – Аднан Мехмед“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Искра, общ. Ситово, обл.
Силистра, ул. Образцова № 12, за заплащане на сумата от 5000.00 / пет
хиляди / лева, представляваща наемна цена за периода от 01.10.2019 год. до
05.10.2020 год. за нива с площ от 50.000 дка, находяща се в землището на с.
Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, съставляваща поземлен имот № 023089
по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16. 11. 2020 год. до окончателното
изплащане на задължението. Осъден е В. СТ. В., с ЕГН **********, от с.
Светослав, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Втора № 31 да заплати на ЕТ
Аднан Мехмед Осман , ЕГН ********** с фирма „Аладин-Аднан Мехмед“
сумата от 900 лв., представляваща направени по делото разноски, ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на решението в сила
до окончателното им изплащане.
Недоволен от решението, е останал В. СТ. В., който чрез процесуалния
1
си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи
предявените от него искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът ЕТ Аднан Мехмед Осман, с фирма „Аладин-Аднан
Мехмед“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалбата е неоснователна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във връзка с чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД и аксесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника да му заплати, на основание договор
за наем на земеделска земя от 10.10.2019 г., сумата от 5 000,00 лв.,
представляваща наемна цена за периода от 01.10.2019 год. до 05.10.2020 год.
за нива с площ от 50.000 дка, находяща се в землището на с. Искра, общ.
Ситово, обл. Силистра, съставляваща поземлен имот № 023089, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16. 11. 2020 год. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът оспорва дължимостта на тази сума, твърдейки че
праводателката на ищеца - Ана Петрова, е запазила пожизнено правото си на
ползване по отношение на процесния имот и тъй като договорът е подписан
от нея, тя е получила изцяло и предварително дължимата наемна цена на
26.11. 2019 г., като плащането е отразено на гърба на договора за наем.
Не се спори в производството, че от 4.12.09г. ищецът В.В. е собственик
на недвижим имот - нива с площ от 50.000 дка, находяща се в землището на с.
Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, съставляваща поземлен имот № 023089,
както и че прехвърлителката Ана Асенова Петрова е запазила за себе си
пожизнено безвъзмездно правото на ползване на имота, обективирано в
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот - земеделски земи
№ 88, том IX, рег. № 7649, н.д. № 917 / 2009 год. по описа на нотариус
Десислава Петрова.
Спорните между страните са обстоятелствата, касаещи активната
материалноправна легитимация на ищеца да претендира дължимата наемна
цена, респективно наличието на изпълнение на задължението за плащане
посредством престиране на ползвателя Ана Петрова.
Видно от представения по делото договор за наем на земеделска земя
от 10.10.2019 год., на който се позовава ищецът, в същият като наемодател е
посочено името на В.В.. По силата на този договор процесната нива се
предоставя на ответника, в качеството му на наемател, за временно възмездно
ползване за срок от 1 година, считано от 1.10.19г., като последният се
задължава да заплати на наемодателя наемна цена, възлизаща на 100 лв. на
декар. В гарафа „наемодател“, обаче, е положен подписа със записаното име
2
на Ана Асенова, съответно в графа „наемател“ е подписа на ответника с
печата на фирмата му, където и е записано неговото име. По делото не се
оспорват тези подписи.
СРС е приел, че наемният договор не установява наличието на
облигационна връзка между страните в процеса, тъй като воля за сключване
на договор за наем е изразена единствено от ползвателя Ана Асенова, в
качеството й на наемодател. Съобразил е, че не е представено по делото
пълномощно, а и липсват твърдения относно наличието на упълномощителна
сделка, по силата на която волята на ползвателя да е изразена от името и за
сметка на собственика на имота. Независимо от факта, че с непълни
индивидуализиращи данни като наемодател е посочен собственика, за
първоинстанционния съд е нямало съмнение, че воля е изразена единствено
от страна на ползвателя и договорът е сключен именно между него и
наемателя.
Безспорно, както сочи жалбоподателят, предявените облигационни
искове се основават на договорно наемно правоотношение, по което страните
са обвързани. Спори се обаче в случая коя е страната на наемодателя в тази
връзка.
Ищецът твърди, че ответникът, въззиваема страна във въззивното
производство, не е оспорил в хода на делото, че е сключил процесния договор
за наем именно с него, а не с Ана Асенова, като оспорването му и
твърдението му се изразява само в това, че е платил на последната, явявайки
се ползвател на имота, и по този начин е изпълнил задължението си по
договора за наем.
Видно обаче от изложеното в писмения отговор, ответникът изрично
твърди, че договорът за наем е подписан именно от ползвателя на имота - Ана
Петрова, като той е изпълнил задължението си по този договор, плащайки на
нея наемната цена на 26.11.19г., което се установява от разписката на гърба на
наемния договор, подписана от Ана Асенова, в качеството на наемодател, и
от него, в качеството му на наемател.
Съгласно чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава
да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да
му плати определена цена. След като ищецът твърди, че исковата сума му се
дължи като наемна цена, то в негова тежест е било да докаже по делото
съществуването, респ. изпълнението по наемно правоотношение между тези
страни.
В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че процесният
наемен договор е сключен именно между ЕТ Аднан Мехмед Осман, с фирма
„Аладин-Аднан Мехмед“, и Ана Асенова. Съдебната практика е категорична,
че за да се приеме наличието на писмено валидно сключено съглашение
между конкретни страни, следва да се изследва авторството на изразената
воля, установено с подписа на страните, а не с авторството на подготвения
текст, т.е. достатъчен е саморъчният подпис на всяка от страните след
съдържанието на договора, за да се приеме наличието на писмено валидно
сключено съглашение между тях. В процесния договор такъв подпис е
3
положен именно от Ана Асенова, като наемодател, и ЕТ Аднан Мехмед
Осман, с фирма „Аладин-Аднан Мехмед“, като наемател. Следователно
облигационната връзка по договора от 10.10.19г. е между тези лица и ищецът
се явява трето лице, чуждо на тази облигационна връзка. Довод в подкрепа на
горния извод е и фактът, че точно на гърба на същия договор е оформена
разписката между страните по него за получената наемна цена от
наемодателката Асенова.
Освен това, независимо че в случая се касае за облигационна връзка,
настоящата инстанция се солидаризира с посоченото в решението на СРС, че
съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС ограниченото вещно право на ползване
на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя
съществено, като то е противопоставимо, като абсолютно субективно
материално право, на всеки, в това число и на собственика на имота и
запазването му, в зависимост от своя обем, изключва изцяло или отчасти
всяка възможност на новия собственик да упражнява правомощието си да
ползва собствеността, тъй като самото съдържание на вещното право на
ползване се определя изключително от правомощията да се ползва вещта
съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете, без да се
изменя нейната субстанция. Така изложеното също е в подкрепа на извода, че
наемният договор е сключен именно с ползвателя на имота, а не със
собственика – ищеца по делото, независимо че неговото име е вписано в
началото на договора.
Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че предявеният
основен иск е неоснователен. Неговата неоснователност води и до
неоснователност на аксесорния иск. Като е достигнал до същия краен извод,
СРС е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на
ответната страна следва да се присъдят направените от нея разноски пред
СОС, възлизащи на 700 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/17.07.2020 год., постановено по гр.д.
№ 565/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. СТ. В., с ЕГН **********, от с. Светослав, общ.
Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Втора № 31 да заплати на ЕТ Аднан Мехмед
Осман , с ЕГН **********, с фирма „Аладин-Аднан Мехмед“, ЕИК
*********, сумата от 700 /седемстотин лева/ лв., представляваща направени
по делото разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата
на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5