Решение по дело №514/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		Е. ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Ангелина Георгиева		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 514/2023г.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юрк.О , против Решение № 23/05.01.2023г. на ВРС, VI-ти състав, постановено по НАХД № 3332/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП
№ 03-2100020/23.09.2021г., с което за нарушение на чл.275, ал.1 и чл.284, ал.1 и ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл.17, ал.2 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място / Наредба № 3/, на „ЯНИС“ ООД, ЕИК ***, гр.Ш., ул.И. № 3, представлявано от управителя П. Д. П., е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 600,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че ВРС не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и не е установил вярно фактическата обстановка, като неправилно е приел, че се установяват елементи на граждански, а не на трудов договор. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответната страна – „ЯНИС“ ООД, чрез адв.К., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 15675/28.02.2023г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред ВРС е образувано по жалбата на „ЯНИС“ ООД против НП № 03-2100020/23.09.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което е прието, че дружеството – като работодател, на 17.08.2021г. е допуснал работника М. Иванов М. на длъжност „монтажник, дограма“, да извършва дейност по смяна на дограма в апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.Д., БЛ. *, вх.*, ет.*, ап.** без да изпълни задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд – да му предостави оборудване за защита срещу падане от височина, в т.ч. предпазен колан. В процеса на издигане на профила на PVC дограмата, от партера на блока до откритата тераса, М. изгубил равновесие и паднал заедно с профила от пети етаж на партера до входа на блока. Прието било, че дружеството, в качеството му на работодател, е извършило нарушение на чл.275, ал.1 и чл.284, ал.1 и ал.3 от КТ, вр. чл.17, ал.2 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място и т.9 от Приложение 1 към чл.17 и т.8.6. и т.9.1.3 от Приложение № 2 към чл.17, за което на с НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че съгласно трудов договор
№ ***/14.05.2016г. М. М. действително е бил в трудови правоотношения за длъжността „монтажник, дограма“ с „ЯНИС“ ООД, но се е занимавал с такава дейност – поставяне на дограма, и извън преките си трудови задължения, без тази работа да му е била възлагана от работодателя. През лятото на 2021г. св.Д.К., живущ ***, решил да смени дограмата на жилището си. В тази връзка в гр.Ш. се срещнал със З. Д., който му бил представен от приятели като лице, което извършва такива услуги. Д. се съгласил да му свърши работата. Впоследствие посетил апартамента, взел размерите, обявил цена за услугата и се уговорили с К. монтажът да се извърши на 17.08.2021г. З. Д. поръчал изработването на дограмата в цех на „ЯНИС“ ООД. Тогава попитал М. М. дали ще отиде с него за монтажа на дограмата в жилището на Д.К. – срещу заплащане, и той се съгласил. По същия начин Д. наел и св.В. Г..

На 17.08.2021г., преди обед, З. Д., М. М. и В. Г., с бус, натоварен с дограмата, пристигнали в гр.Варна на адреса на Д.К. – ул.Д., бл.*, ет.*, ап.** за монтаж на дограмата. При пристигането на обекта предприели действия по издърпване на профилите от земята на петия етаж, като в процеса на издигане на профилите М. изгубил равновесие и паднал от петия етаж на партера – до входа на блока, заедно с профила. По време на инцидента М. не ползвал оборудване за работа на височина, нямал предпазен колан или друга защита от падане от височина.

По повод получена информация за пострадал работник при падане от тераса на жилищен блок, на мястото на инцидента пристигнали служители на ДИТ-Варна. При пристигане на адреса установили повредени профили от дограма на партера на сградата, след което се качили до петия етаж и събрали сведения за инцидента от собственика Д.К. и останалите присъстващи. На автомобила, с който пристигнали работниците, проверяващите установили надпис „ЯНИС“ ООД. В хода на проверката било констатирано, че М. М. е в трудови правоотношения с това дружество и прието, че по време на инцидента е изпълнявал трудовите си задължения. На „ЯНИС“ ООД била извършена и документална проверка при която били представени документи, свързани с изпълнението на ЗБУТ. Било прието, че дружеството, в качеството си на работодател на М., не е изпълнило задължението си да му да осигури здравословни и безопасни условия на труд като му предостави оборудване за защита срещу падане от височина, в т.ч. предпазен колан – нарушение на чл.275, ал.1 и чл.284, ал.1 и ал.3 от КТ, вр.чл.17, ал.2 от Наредба № 3, за което му бил съставен АУАН № 03-2100020/10.09.2021г. В срока за възражения по АУАН, „ЯНИС“ ООД оспорило констатациите, т.к. в деня на злополуката М. изобщо не е бил на работа и обектът, на който е станала злополуката, не е изпълняван от дружеството. Възражението не било прието и е издадено процесното наказателно постановление.

За да отмени същото, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното и на съдебното производство, не са събрани никакви доказателства, които да установяват, че на 17.08.2021г. М. е изпълнявал дейността по подмяна на дограма на обект в гр.Варна, ул.Д., по силата на сключения между него и „ЯНИС“ ООД трудов договор, че е бил изпратен на обекта от това дружество и е престирал труд в негова полза. Прието е, че М. е извършвал дейността по подмяна на дограма на обекта без необходимата екипировка, само и единствено по своя преценка, по силата на уговорка с лицето З. Д. и срещу заплащане от последния. От показанията на собственика на обекта, ВРС е приел за установено, че той изобщо не е възлагал поръчка на дружеството. След като дружеството не е възлагало на 17.08.2021г. на М. да извършва каквато и да било работа на въпросния обект по силата на трудовото правоотношение, не може да става въпрос за допускане до работа и до възникване на задължение за осигуряване на безопасни условия. Към този момент М. не е осъществявал дейност по силата на трудовия си договор, поради което дружеството не е извършило вмененото му нарушение. За ирелевантно е прието обстоятелството, че работодателят по принцип не е осигурил на М. предпазен колан, т.к. от една страна, съгласно чл.5 от Наредба № 3 работодателят е длъжен да осигури лични предпазни средства само при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, а от друга страна, съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата, работодателят определя необходимите лични предпазни средства в зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска, независимо дали дейностите, личните предпазни средства и рисковете са посочени или не в Приложения 1, 2 и 3. В случая не са ангажирани каквито и да било доказателства М. да е извършвал дейност, възложена от дружеството, поради което вмененото нарушение не е извършено и НП е незаконосъобразно.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на „ЯНИС“ ООД е ангажирана за нарушение на чл.275, ал.1 и чл.284, ал.1 и ал.3 от КТ, вр. чл.17, ал.2 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място.

Съгласно чл.275, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Съгласно чл.284, ал.1 и ал.3 КТ, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

От своя страна работниците и служителите са длъжни да използват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа – чл.284, ал.2 КТ.

На основание чл.284, ал.3 КТ и чл.36, т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ е издадена Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място. Със същата се определят минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства при работа. Както е указано в чл.2 от Наредбата, същата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл.2 ЗЗБУТ.

Съгласно чл.17, ал.1 от Наредба № 3, работодателят определя работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства, съгласно чл.4 въз основа на извършена оценка на риска на работното място, като се вземат предвид: рисковете, свързани с частите на тялото, подлежащи на защита с лични предпазни средства, посочени в приложение № 1, неизчерпателният списък на видовете лични предпазни средства във връзка с рисковете, от които защитават, посочен в приложение № 2, неизчерпателният списък на дейностите и на областите на дейност, които могат да изискват осигуряването на лични предпазни средства, посочен в приложение № 3.

В зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска, и след консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ, комитета/групата по условия на труд и службата по трудова медицина, работодателят определя необходимите лични предпазни средства независимо от това, дали рисковете, личните предпазни средства и дейностите са посочени, или не в приложения № 1, 2 и 3 – чл.17, ал.2 от Наредба № 3.

Падането от височина е сред изрично посочените в Приложение 1 механични рискове, във връзка с които работодателите имат задължение да осигурят лични предпазни средства и конкретно – предпазни колани съгласно т.8.1. от Приложение 2.

Както правилно е приел ВРС, в случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 17.08.2021г. М. М. е извършвал дейност по смяна на дограма на обект в гр.Варна, ул.Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, както и че е извършвал тази дейност без предпазен колан или друго обезопасително средство, вследствие на което при издигане на профила на PVC дограмата от партера до откритата тераса на обекта, е изгубил равновесие и е паднал от петия етаж заедно с профила. Безспорно е и че към посочената дата М. е бил в трудово правоотношение за длъжност „монтажник, дограма“ с „ЯНИС“ ООД.

От цитираната по-горе приложима правна уредба следва, че субект на задълженията за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, и конкретно – за осигуряване в тази връзка на лични предпазни средства, е работодателят, по време на работа, за конкретното работно място, на което се осъществява дейност от страна на работника.

В тази връзка само наличието на трудов договор не е достатъчно за възникване на задълженията по чл.275, ал.1 и чл.284, ал.1, вр.чл.17, ал.2 от Наредба № 3. Необходимо е да се установи, че работникът е извършвал дейността в изпълнение на този трудов договор и на работното място, определено му от работодателя.

В случая обосновано от събраните доказателства ВРС е приел, че липсват каквито и да било доказателства обектът в гр.Варна на ул.Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.** да е бил обект, изпълняван от „ЯНИС“ ООД, и същият да е бил определян за работно място на М. на 17.08.2021г., на което същият е престирал труд в полза на работодателя.

От показанията на разпитаните в с.з. на 31.10.2022г. свидетели В. Г. и М. М., безспорно се установява, че на посочената дата, дружеството не е било ангажирано с работа на обекта и извършваната на този обект дейност по смяна на дограма от М. не му е възлагана от работодателя. Св.Г. е дал показания, че се е запознал с М. в деня на злополуката, както и че бил ангажиран за работа на обекта от З. Д.. Св.М. сочи, че З. Д. правил поръчки в „ЯНИС“ ООД на ишлеме и е ходил няколко пъти с него да монтира дограма „на частно“. За конкретния ден – 17.08.2021г., не е изпълнявал поръчка на фирмата. Св.Д.К. – собственик на обекта, при разпита си в с.з. на 05.12.2022г. посочва, че за смяната на дограмата се е договарял „…със Злати“, в гр.Ш., той взел размерите, той е определил цената и е трябвало да получи плащането. Показанията на св.Г. и св.К., кореспондират с дадените от тях писмени сведения по реда на чл.402, ал.1, т.2 КТ. Липсват каквито и да било доказателства Д. да бил в трудово или гражданско правоотношение с „ЯНИС“ ООД в деня на злополуката.

При така събраните гласни доказателства, преценени в съвкупност с останалите, правилно ВРС е приел, че „ЯНИС“ ООД не е извършило вмененото му административно нарушение, т.к. на 17.08.2021г. пострадалият работник М. М. не е извършвал работа по възлагане на дружеството и на изпълняван от него обект.

Обжалваното решение на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски – 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от представения с молба С.д. № 5280/05.04.2023г. договор за правна защита и съдействие от 23.03.2023г., е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/05.01.2023г. на ВРС, VI-ти състав, постановено по НАХД № 3332/2022г.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „ЯНИС“ ООД, ЕИК ***, гр.Ш., ул.И. № 3, представлявано от управителя П. Д. П., разноски за касационното производство в размер на 600 (шестстотин) лева.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.