Решение по дело №3035/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1579
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Деница Славова
Дело: 20213100103035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1579
гр. В., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СЛ.
при участието на секретаря Д.Д.Г.
като разгледа докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело № 20213100103035 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковете на Д. И. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В.,
****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, против ОБЩИНА В.,
ЕИК ****, с административен адрес: гр. В., бул. **** представлявана от
Кмета на Община В., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по
делото, че ответникът ОБЩИНА В. НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10135.5403.5140 по КККР на гр. В., находящ се в
землището на гр. В., ***** с обща площ 4151 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, предишен идентификатор: 10135.5403.3715, номер по предходен план:
3715, при съседи: ПИ 10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316,
10135.5403.5020, 10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735,
10135.5403.3716, 10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, на
основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че Община В. не е собственик на имота.
Поземлен имот с идентификатор 10135.5403.5140 е собственост на ищците Д.
1
И. С., Г. Х. А. и В. Р. Л. при части 1000/4151 кв. м. идеални части за ищеца Д.
И. С. и 3151/4151 кв. м. идеални части за ищците Г. Х. А. и В. Р. Л..
Ищците са придобили правото на собственост по давностно владение.
От средата на 80-те години на XX век владение върху реална част от
имота с площ от 1000 кв. м. е установил И. С. И., който е баща на ищеца Д. И.
С.. Владението на И. С. И. е било в трайно установени граници и е било
упражняване непрекъснато, необезпокоявано и явно до 2000 г. През 2000 г.
владението е било продължено от сина му Д. И. С. и то е непрекъснато,
необезпокоявано и явно до настоящия момент. Тази реална част се намира в
северозападната част на ПИ 10135.5403.5140 и е маркирана с червени линии
на приложената към настоящата уточняваща молба скица № 15-366794-
06.04.2021 г. Началният момент на владението, осъществявано от И. С. И. е от
1985 г. и е продължило до 2000 г. След 2000 г. владението продължава
синът му Д. И. С. /ищец по делото/. Посочената реална част е била
обработвана от И. С. И., а след 2000 г. и от Д. И. С.. Двамата са почиствали
ежегодно имота и са посадили овощни дръвчета. Тази реална част е оградена
с оградна мрежа на бетонови колове.
Владение върху останалата реална част с площ от 3151 кв. м. от имота,
която е била безстопанствена, са установили през пролетта на 2008 г.
ответниците Г. Х. А. и В. Р. Л., в трайно установените му граници и
владението на двамата също е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и
явно до настоящия момент. Двамата почистват ежегодно имота. Тази реална
част се намира на изток от реалната част, която се владее от ищеца Д. И. С..
На приложената към настоящата уточняваща молба скица № 15-366794-
06.04.2021 г. тази реална част е маркирана със сини линии. Реалната част е
заградена от всички страни с оградна мрежа на бетонови колове.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че Община В. е собственик на процесния имот на основание
чл.2 ал. 1 т. 7 от ЗОС, като е придобила собствеността по друг начин,
определен в закон, а именно по силата на законовата разпоредба на чл. 25 ал.
1 от ЗСПЗЗ, т.е. ex lege. Сочи, че в конкретния случай земята е била
земеделска, доколкото се е намирала в терен по параграф 4 ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Същата не е принадлежала на граждани, юридически лица или
държавата и е станала общинска собственост. Твърди, че към датата на
влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповеди №№ РД-1-7706/46704.12.2002г.
2
и РД-1-7706/68/11.03.2003г., на Областния управител на област с
административен център В., за собственик на ПИ № 3715 с площ 4524.91
кв.м., частично идентичен с процесния имот, е вписан
НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК. Доколкото имотът не е принадлежал
на някого, то собствеността е придобита от ответника по силата на законовата
разпоредба на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Сочи още, че за придобИ.ето на собствеността от Общината е без
значение момента на съставяне на Акта за общинска собственост, явяващ се
вътрешнослужебен акт, както и факта, че земята е загубила характера си на
земеделска земя. Посочва, че съществува мораториум за придобИ.ето на
частна общинска собственост, който към настоящия момент е продължен до
31 декември 2022г., поради което не е изтекъл изискуемият 10 годишен
период от време за придобИ.е по давност на имота от ищците.
Оспорва се владението на ищците.
Признава се, че съгласно КП м. „**** от 1991г. новообразуван ПИ №
3715 попада в имот 313, записан на И. С. И., без посочен документ за
собственост/съответно без вписани дали лицето е било ползвател по реда на §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Сочи, че не е установено наследственото
правоприемство на ищца с посоченото лице.
Посочва, че доколкото имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн. ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., той
може да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му
индивидуализация с ПНИ, поради което твърдяното владение от преди този
момент няма как да бъде зачетено.
Сочи още, че не е обективирано намерение на ищците за владение
върху имота, липсва им animus, доколкото за промяна в намерението за
своене, относно ищците може да бъде прието подаването на заявление за
заверка на молба-декларация за снабдяване с КНА, или деклариране на имота
и открИ.е на тяхно име на партида за имота – всички действия са от 2021г.
Предявява се НАСРЕЩЕН ИСК от ОБЩИНА В., ЕИК ****, с
административен адрес: гр. В., бул. **** представлявана от Кмета на Община
В., против Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН
**********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. В.,
****, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че
ОБЩИНА В. Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.5403.5140 по КККР на гр. В., находящ се в землището на гр. В., ***** с
3
обща площ 4151 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен
идентификатор: 10135.5403.3715, номер по предходен план: 3715, при съседи:
ПИ 10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316, 10135.5403.5020,
10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735, 10135.5403.3716,
10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, придобит по силата на
закона - на основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и за ОСЪЖДАНЕ на ответниците
Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН **********, с
адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, ДА
ПРЕДАДАТ НА ОБЩИНА В. ВЛАДЕНИЕТО върху ИМОТА, на основание
чл. 108 от ЗС.
С отговора на НИ се оспорва същия и се навеждат идентични
твърдения като по главния иск.
В с.з. ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответната
страна моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Ответникът моли за
уважаване на насрещния му иск, а ищецът за неговото отхвърляне.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предяви по делото са: отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и насрещен иск с правно основание чл. 109 от
ЗС. По отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да докаже само
активната си материално правна легитимация, указваща правен интерес от
отричане на правото на собственост на ответника, т.е. единствено владението
си като фактическо състояние, а в тежест на ответника е да докаже правата си
при условията на пълно и главно доказване. В производството по чл. 108 от
ЗС обаче, след като ответната страна – ищец по чл. 108 от ЗС, докаже правата
си при условията на пълно и главно доказване и факта на упражняване на
фактическа власт от ищците – ответници по иска с правно основание чл. 108
от ЗС, в тежест на последните е да докажат собствените си противопоставими
права при условията на пълно и главно доказване, а именно че са станали
собственици на имота въз основа на упражнявано от тях давностно владение,
продължило в указания срок и при зачитане на давността.
По правата на ОБЩИНА В.:
Община В. заявява като придобивно основание на правото си на
собственост права по чл. 19, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно трайната
4
практика на ВКС, от значение за придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ е
само това земята да е подлежала на реституция по ЗСПЗЗ /т.е. дали е имала
земеделски характер към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ/, но да не е била
заявена и възстановена по този закон, т. е. общината придобива на основание
чл. 19 ЗСПЗЗ остатъчната земеделска земя, която не е възстановена по реда на
ЗСПЗЗ или която изобщо не е подлежала на възстановяване по този закон
/доколкото за нея не са били заявявани реституционни претенции/ - така
Определение № 118 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 121/2021 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията ****.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, т. 1
и т. 2, земята в цялата територия на сегашното с.о."****", преди датата
29.05.2000г. е била със земеделски характер. През 1999 г. са одобрени
специфичните правила за устройство на територията, с графичната част на
които е посочено, че имота е в строителните граници. Местността „****“
попада в строителните граници през 2000 г., когато се променя статута на
територията и тя става урбанизирана територия с решението на Общински
съвет – В. № 322 - 4/29.05.2000 г., по силата на което се образуват 25 селищни
образувания за териториите по § 4 и се одобряват околовръстните полигони.
Правата върху земеделските земи се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ и
възстановяването става ex lege, по силата на закона /чл. 10 от ЗСПЗЗ -
Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници
върху земеделските земи…/ Следователно за да възникнат права по силата на
ЗСПЗЗ, земята следва да има статут на земеделска към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ. Съгласно § 17 от ЗСПЗЗ, законът влиза в сила от деня на
обнародването му в "Държавен вестник", а доколкото законът е обн., ДВ, бр.
17 от 1.03.1991 г., това е и датата на влизане в сила на закона. Към посочената
дата процесният имот е бил със статут на земеделски /до 29.05.2000 г./,
поради което същият се възстановява или придобива по реда на ЗСПЗЗ.
Нормата на чл. 25, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ предвижда, че земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост. Съответно общината следва да установи, че
процесният имот има земеделски характер, както и че не е реституиран, не е
изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи и
не е държавен.
По делото няма данни за процесния имот да е издаден акт за държавна
собственост.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, т.
5
6.3 от справка в Областна администрация - В. се установява, че за „земята" в
границите на процесния имот (5140) или за имотите, от чиито части той е
образуван, няма съставен АДС.
Не се твърди от ищците, имотът да е бил изкупен от тях по реда на § 4
ПЗР ЗСПЗЗ. Не се установява същите да са ползватели /или наследници на
ползватели/, които са изкупили земята по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и да са
трансформирали правото си на ползване в право на собственост.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ, т. 6.3 се
установява, че Държавата (чрез свои структури) е раздавала по надлежния ред
имоти за „ползване" в територията на с.о."****" (включително за имоти в
обследваната зона). Едно от лицата, на които са раздавани такива земи в
границите на процесния имот №5140 (лилав цвят) с площ 4151 м" по
КККР/сегашен вид – е И. С. И. (им.313) - наследодател на ищците. И. С. И.
фигурира в списъците като ползвател, на когото е бил предоставен имот за
ползване. За същия обаче няма отреден с ПНИ новообразуван имот.
Съгласно СТЕ т. 6.5, от справка в район А. се установява, че там няма
данни за проведени производства по трансформиране правото на собственост
в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива данни не се
съдържат и в настоящото дело.
По делото няма данни и имотът да е бил възстановен на реституиран
собственик.
Съгласно т. 6.2 от СТЕ, няма данни земята да е била внасяна/включена в
ТКЗС или ДЗС. Съгласно т. 6.6 от СТЕ, от справка в ОСЗ-В. се установява,
че там няма данни за заявено желание за възстановяване на бивша
собственост по реда на ЗСПЗЗ по отношение на стар имот №393 по
ПСИГ(пкп)/м. 11.1997г и респективно няма данни за издадени позитивни
реституционни решения. От справка в Община В. се установява, че там няма
данни да е била издадена заповед по §4к, ал.7 от Кмета на общината по
отношение на процесния имот № 5140 (лилав цвят) с площ 4151м по
КККР/сегашен вид, както и за него да е бил издаден въвод във владение.
Предвид факта, че процесният имот е със земеделски характер към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, че не се установява същият да е бил
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, т.е. не е реституиран на бивш собственик, не
се установява собствеността да е била придобита в следствие на
трансформиране на правото на ползване в право на собственост от лице, на
което е била предоставена земя за ползване и за него са били налице
6
предпоставките за придобИ.е на собствеността, както и че същият не е
държавна собственост, собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.5403.5140 по КККР на гр. В., находящ се в землището
на гр. В., ***** с обща площ 4151 кв.м. е придобита от ОБЩИНА В. на
основание чл. 19, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
По правата на ИЩЦИТЕ:
Ищците основават правата си на твърдения за придобИ.е на части от
процесния имот по давност, а именно:
реална част от имота с площ от 1000 кв. м. се твърди, че е собственост
на Д. И. С., предвид осъществявана фактическа власт с намерение за своене
от 80-те година на XX век до 2000 г. от И. С. И. /баща на ищеца Д. И. С./, и
след 2000 г. до настоящия момент - владение от ищеца.
реална част с площ от 3151 кв. м. се твърди, че е собственост на Г. Х. А.
и В. Р. Л., които са установили фактическа власт върху частта през пролетта
на 2008 г. и владението им продължава до настоящия момент.
По делото са разпитани св. П.И.К. и Д.А.А.. Същите сочат, че знаят
местата на М. който го има от баща си и на Г. и В., които не знаят как са
придобили имота. Сочат, че имотът на Д. е ограден, през него се влиза през
врата, представляваща мрежа, която се разкача. Мястото на Г. и В. казват, че е
разградено на места и тревясало. Твърдят, че М. си ходи там всяка седмица, а
Г. и В. по-рядко. Сочат, че М. по си поддържа мястото: варосва и подрязва
дръвчетата, копае, чисти и коси тревата, а Г. и В. всеки път косят тревата.
Съдът след преценка на свидетелските показания, не кредитира същите.
Съдът преценява, че свидетелите нямат непосредствени впечатления в
последните години. П.И.К. сочи, че преди години когато били по – малки се
събирали в мястото на Г. и В. и си печели на поляната пържоли. По твърдения
на ищците Г. и В. те са установили фактическа власт върху тяхната реална
част през пролетта на 2008 г. П.И.К. е с ЕГН **********, т.е. няма как същият
да е бил малък през 2008г. Освен това сочи, че основни впечатления
придобива когато преди ищците да отидат на мястото си, те спират пред
магазина, пазарят си и след това си отиват на мястото и след това след един
час, когато М. идва пак пред магазина /т.е. не възприема самата фактическа
власт и ползване/. Сочи още, че не е виждал кога Г. си коси мястото, но го е
виждал да спира колата си пред магазина и да сваля косачка от нея. Д.А.А.
пък сочи, че последно е бил в имота на Г. и В. преди 6 - 7 - 10 години.
Отделно от това свидетелките показания противоречат на другите
7
събрани по делото доказателства. От изготвената по делото СТЕ - т. 8.2, се
установява от ОГЛЕДА НА МЯСТО (28.10.2022г.), че земята претендирана от
ищците - съществува приблизително във фигурата между точки (1-2-3-4-5-6-
7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22) съгласно означенията в
комбинирана скица №7 към настоящата експертиза, т.е в граници,
съответстващи на процесния имот №10135.5403.5140 (лилав цвят) с площ
4151 м2 по КККР /2022г./ сегашен вид. Относно огражденията: в участъка
между точки (1-2-3) откъм запад - ограждението представлява стени на
постройки, в участъка между точки (3-4-5) откъм запад - ограждението
представлява полумасивна ограда от телена мрежа закрепена на бетонни
колове, в участъка между точки (5-6) откъм северозапад - ограждение липсва,
а там има само следи от съществувало такова, в участъка между точки (6-7-8-
9) около имот № 314 - ограждението представлява полумасивна ограда от
телена мрежа закрепена на бетонни и други колове, в участъка между точки
(9-10-11) откъм север и изток - ограждение липсва, в участъка между точки
(11-12) откъм север - ограждението представлява полумасивна ограда от
телена мрежа закрепена на бетонни и други колове, в участъка между точки
(12-13) откъм изток - ограждение липсва, в участъка между точки (13-14-15)
откъм юг - ограждението представлява полумасивна ограда от телена мрежа
закрепена на бетонни колове, в участъка между точки (15-16-17-18-19-20-21)
откъм югозапад - ограждение липсва, в участъка между точки (21-22-1) откъм
запад и север - ограждението представлява полумасивна ограда от телена
мрежа закрепена на бетонни колове. В заключение: липсата на цялостно
ограждане на процесния имот го прави достъпен за всеки, който пожелае да
го посети или да го обследва.
Тези факти, установени от вещото лице, противоречат на част от
показанията на свидетелите, а именно на показанията на св. П.К. по повод
ограждането на имота, претендиран за собствен на ищеца Д.. Свидетелят
сочи, че имотът на М. е ограден, но от експертизата е видно, че имотът,
предендиран от Д. И. Х. също е частично разграден, както този на Г. и В., а
именно в участъка между точки (5-6) откъм северозапад.
От изготвената по делото СТЕ - т. 8.3, се установява още, че в граници,
съответстващи на процесния имот №10135.5403.5140 съществуват няколко
плодни овощни дървета (ябълка, слива, орех и други), които обаче са почти
изсъхнали и едва ли ползват/плододават. В тази територия съществуват и
няколко неплодни дървестни видове дървета (акации и други) с голяма
височина около 10-12м, които обаче са също почти изсъхнали. Терена в тази
8
територия е самозахрастен и самозатревен, т.е той е неподдържан и за него не
се полагат съответните грижи.
Тези факти, удостоверени от СТЕ също противоречат на св. показания
на двамата разпитани свидетели, които сочат, че М. си поддържа мястото,
като ходи в него всяка седмица и варосва и подрязва дръвчетата, копае, чисти
и коси тревата, а Г. и В. идват по рядко, но всеки път косят тревата. Съдът
кредитира СТЕ, доколкото вещото лице е събрало непосредствени
впечатления от направения оглед на място на 28.10.2022г. /а у свидетелите
липсват впечатления по последните две и 6-10 години/ и същият не е
заинтересован от изхода на спора като близък на страна в процеса.
По отношение на постройките и свидетелите и вещото лица са
единодушни, че не се ползват, а някои от тях са пред самосрутване.
Състоянието на имота - разграден и затревен, с изсъхнали плодни
дръвчета и развили се много неплодни такива, с неизползвани и порутени
постройки, сочи за липса на грижа за имота.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите по отношение на
фактическата власт върху имота, а именно че същата е упражнявана от
ищците по делото. С оглед факта, че имотът е разграден, не са ясни границите
на фактическата власт, а същата е разколебана от възможността всеки да
влезе в имота. В параметрите на фактическата власт се включва освен
осъществяването й в ясни граници, и ползването на имота, т.е. грижата за
него и извличане на полза от имота. В настоящия случай не се доказва при
условията на пълно и главно доказване за имота да са полагани реални грижи,
поради което и същият е в състояние, че да не може да бъде извличана реална
полза от него по начина, по който се твърди – чрез засаждане, поддържане и
бране на плодове от овощните дръвчета в имота. Поради това съдът намира,
че за процесния период е липсвала първата предпоставка на закона, а именно
упражнявана фактическа власт върху имота.
Отделно от това съдът намира още, че дори и да беше доказана
фактическата власт на ищците и техния праводател за сочения период с
намерение за своене, за тях не е могла да тече давност за голяма част от
претендирания период.
С разпоредбата на чл. 86 ЗС /обн., изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от
17.12.1951 г./, е установена забрана за придобИ.е на вещни права на
основание давностно владение върху социалистическа собственост, а от изм.
на разпоредбата с ДВ, бр. 31 от 1990 г. - върху вещ, която е държавна или
9
общинска собственост. Затова в периода от предоставянето на имота от
Държавата на И. С. И. през 1985 г. до 1996 г. за наследодателя на ищеца Д. И.
Х. не е могла да тече давност.
По силата на ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за
собствеността, с който е допълнен чл. 86 ЗС, бр. 33 от 1996 г., в сила от
1.06.1996 г., е дадена възможност да се придобиват вещни права върху вещи
частна държавна или общинска собственост, като се изключва давностене
само на вещи публична държавна или общинска собственост. В последствие
обаче поради спиране течението на давностния срок по отношение на
държавни и общински частни имоти, въведено с мораториума на § 1 от ЗД на
ЗС, обн. в ДВ бр. 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., давност не тече.
Историческият анализ на разпоредбата показва, че мораториумът върху
придобИ.ето по давност на недвижими имоти - частна държавна и частна
общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от
6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца. С §
3 ЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната
собственост (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година
- до 31 декември 2007 г. С § 1 ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г.) е удължен за трети път с още една година - до 31 декември 2008
г. Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със
срок до 31 декември 2011 г. Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн.,
ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31
декември 2014 г. Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г.) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31
декември 2017 г.
Последното до този момент и седмо по ред удължаване на забраната за
придобИ.ето по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост,
е до 31.12.2022 г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от
31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на
спирането на давността считано от 31 декември 2017 г.
С РЕШЕНИЕ № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г.,
докладчик съдията К.П., обн., ДВ, бр. 18 от 4.03.2022 г. са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В мотивите на КС е посочено,
че не е допустимо допускане на ретроактивно действие на спирането на
10
давността, тъй като по този начин с обратна сила се отнема вещноправният
ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември
2017 г. до 19 януари 2018 г., т.е. се стига до отнемане с обратна сила на вече
придобити права.
С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна, последиците от преустановяване на мораториума
настъпват от момента на влизане на решението на КС в сила – т.е.
последиците са настъпили на 7.03.2022 г.
От този момент нататък мораториума, въведен с § 1, ал. 1 ЗДЗС,
преустановява своето действие и за придобИ.ето на имот – частна общинска
собственост е необходимо изтичането на давност в размер на един ден, в
случай, че имотът е давностен за периода 1.06.1996 г.- 31.05.2006г.
По делото обаче не е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че И. С. И. е осъществявал реална фактическа власт върху имота за
периода 1996-2000г. и че Д. И. С. е осъществявал реална фактическа власт
върху имота за периода 2000г.-2006г., нито е доказано, че Д. И. С. е владял
имота и към датата 7.03.2022 г. /доколкото съдът не кредитира свидетелските
показания/. За ищците Г. Х. А. и В. Р. Л. пък изобщо не се твърди да са
владели имота за периода 1996-2006г. като съгласно твърденията им те са
установили фактическа власт върху частта си през пролетта на 2008 г., т.е.
давността, която се зачита за тях, е започнала да тече едва на 07.03.2022 г. и
би изтекла на 07.03.2032г.
Предвид изложеното ОБЩИНА В. се явява собственик на процесния
имот на основание чл. 19, вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, а ищците не са установили
свои противопоставими права. Отделно от това ищците правят признание на
факта, че са във владение на имота към настоящия момент /признават
неизгодни за тях факти/, поради което съдът намира, че искът с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, а насрещният иск с
правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора /отхвърляне на главния иск и уважаване на
насрещния/, ищците дължат на ответника разноските за производството, а
именно сумата от 1673.48лв., съгласно списъка на разноските и
доказателствата, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК за разноските по главния
иск и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК за разноските по насрещния иск.
Водим от горното съдът

11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
*****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН
**********, с адрес гр. В., ****, против ОБЩИНА В., ЕИК ****, с
административен адрес: гр. В., бул. **** представлявана от Кмета на Община
В., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че
ответникът ОБЩИНА В. НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.5403.5140 по КККР на гр. В., находящ се в землището
на гр. В., ***** с обща площ 4151 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, предишен идентификатор: 10135.5403.3715, номер по предходен план:
3715, при съседи: ПИ 10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316,
10135.5403.5020, 10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735,
10135.5403.3716, 10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, на
основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
ОБЩИНА В., ЕИК ****, с административен адрес: гр. В., бул. ****
представлявана от Кмета на Община В., и Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. В., *****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН
**********, с адрес гр. В., ****, ЧЕ ОБЩИНА В., ЕИК ****, с
административен адрес: гр. В., бул. **** представлявана от Кмета на Община
В., Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.5403.5140 по КККР на гр. В., находящ се в землището на гр. В., ***** с
обща площ 4151 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен
идентификатор: 10135.5403.3715, номер по предходен план: 3715, при съседи:
ПИ 10135.5403.5139, 10135.5403.4067, 10135.5403.4316, 10135.5403.5020,
10135.5403.9737, 10135.5403.3722, 10135.5403.9735, 10135.5403.3716,
10135.5403.9730, 10135.5403.314, 10135.5403.9738, на основание чл. 19, вр.
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
*****, Г. Х. А. ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН
**********, с адрес гр. В., ****, ДА ПРЕДАДАТ НА ОБЩИНА В.
владението върху гореописания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.5403.5140 по КККР на гр. В., на основание чл. 108 от ЗС.

12
ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. В., *****, Г. Х. А.
ЕГН **********, с адрес гр. В., ****, и В. Р. Л. , ЕГН **********, с адрес гр.
В., ****, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ОБЩИНА В., ЕИК ****, с административен
адрес: гр. В., бул. **** представлявана от Кмета на Община В., сумата от
1673.48лв. /хиляда шестстотин седемдесет и три лева и 48 ст./,
представляваща разноски за производството, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 1
от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС
в двуседмичен срок от съобщението за решението, ведно с препис от акта.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13