Р Е Ш Е Н И Е
№ 198/22.03.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 63 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Образувано е по жалба от С.Д.С. ***, чрез пълномощника адв.К., с адрес ***.4/3 над магазините/, против решение на МС на Р.България № 12/06.01.2023 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/, в частта му с която е определен размер на обезщетение за част от имот по КККР на с.Горна Вереница с идентификатори 16153.54.25. В жалбата се прави оплакване, че определените от ответника оценки на отчуждените части не отговорят на критериите на чл.32, ал.1 и 2 от ЗДС и не представляват пазарни цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждените. Определеното парично обезщетение е силно занижено, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Прави се искане за назначаване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, като в хода на производството представят допълнителни доказателства.
В открито заседание, поддържа тези оплаквания, като в допълнение сочи, че съдът следва да съобразява заключението на вещото лице, което е изслушано в последното проведено по делото съдебно заседание. Претендира разноски в производството.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва допълнителното заключение на вещото лице, като се изтъква, че предвид факта, че посочени пазарени аналози за посочения периода 30.05.2021 г. – 30.05.2022 г., в противоречие с разпоредбите на ЗДС е заключението, което е изготвено при прилагане на правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП Монтана дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и намира, че следва да бъде прието изготвеното заключение на вещото лице по Наредбата за определяне на цени на земеделските земи.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от заинтересована страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от имот по КККР на с.Горна Вереница с идентификатор 16153.54.25, земеделска територия – нива, за което обезщетението е определено в оценителския доклад по ЗДС, като са ползвани пазарни аналози, при определяне на пазарната цена, съгласно разпоредбата на §1а, т.2 от ДР на ЗДС „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.“
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Горна Вереница, община Монтана, където се намира имотът на оспорващата страна. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно от този оценителски доклад, за землището на с.Горна Вереница, община Монтана, е прието, че предвид разпоредбата на чл.32, ал.3 във вр.с ал.2 от ЗДС, в това землище са определени „пазарни цени“, т.к. съгласно предоставена информация от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Монтана, за землището на с.Горна Вереница са посочени 2 нотариални акта/виж л.14 от оценителския доклад/, същите са взети предвид и в заключението на вещото лице при изготвяне на заключението – първи вариант. След изрично заявено искане от оспорващата страна, съдът допусна допълнителна експертиза, която като вземе предвид характеристиките на имотите, да изготви заключение по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ, поради липсата според страната на реални цени на взетите предвид пазарни аналози, т.к. същите са на две сделки, а посочените цени в тях са почти равни на данъчните оценки, което не следва да се приеме като действителна цена/материален интерес на сделките. При оценяването на частите от отчуждаваните в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3 във вр.с ал.2 от ЗДС, т. е. определена пазарна цена, като са посочени ползваните пазарни аналози. По този начин за засегната площ на всички 131 имоти в землището на с.Горна Вереница, е определено обезщетение от общо 51 820 лв.
С оглед заявеното искане от оспорващата страна, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждения имот на оспорващата страна, определена по реда на чл. 32, ал. 3, т.2 от ЗДС „равностойното парично обезщетение се определя по реда на: наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи;“ Като оспорващата страна е представено удостоверение за характеристиките на имота от СГКК Монтана/л.316 от делото/.
Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 13.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице сделки, които са относими, поради което оценката е извършена по пазарни аналози и е правилно определена. След изрично искане и представена допълнителна информация от оспорващата страна, като съдът намира, че са допустими, е представена допълнителна експертиза- втори вариант, като е определило“ равностойното парично обезщетение“ по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В допълнителното второ експертно заключение вещото лице е ползвало допълнително събраните писмени доказателства, вкл. данните от Агенция по кадастъра и имотния регистър, относно характеристиките на имотите/ л.316 от делото/. След което е заключило, че „стойността на обезщетението изведена въз основа на тези характеристики по реда на Наредбата е определяна на цена на земеделската земя както следва: „ 1.ИЗЧИСЛЕНА СТОЙНОСТ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ИМОТ № 16153.54.25 в землището на е. Горна Вереница за засегната площ от имота за отчуждаване 0.730 дка – 511.00 лева размер ни обезщетението определено по Наредбата, издадена но чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. т.е. Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи приета с ПМС 118/ 26.05.1998 г.“
Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е непълно и необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, които се установи, че не са пълни, подходът е формален и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение. Още повече, съгласно данни от Службата по вписвания Монтана за с.Горна Вереница са посочени 2 акта в оценителския доклад, в които посочените цени са почти равни на данъчната оценка, т.е. силно занижени, а не реални.
Няма пречка обаче съдът да цени второто допълнително заключение като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията ЗДС, но същото по-скоро отговоря на „равностойното парично обезщетение“, изготвено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, същото не противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 3, т.2 от ЗДС, т.к. в случая са налице пазарни аналози, не се споделят от настоящия съдебен състав. Да се твърди, че справедливо е определена пазарна цена, а да са посочени 2 акта, в които цената е почти равна на данъчната оценка, едва ли е в изпълнение разпоредбите и целта на закона.
Конституцията на
Република България обявява частната собственост за неприкосновена - чл. 17, ал.
3 от Конституцията, като това включва забраната други лица да владеят, да
ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на
собственика. Държавата следва да зачита и гарантира тази неприкосновеност.
Единственото изключение от това правило представлява възможността за
принудително отчуждаване на частна собственост, предвидена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията, то е свързано с даване на предимство на публичния пред частния
интерес на собственика на вещта. За осъществяване на принудително отчуждаване
на частна собственост Конституцията поставя като условия спазването на няколко
кумулативно дадени изисквания: отчуждаването да се извършва единствено въз
основа на закон, и то само за държавни или общински нужди; тези нужди да не
могат да бъдат задоволени по никакъв друг начин; да бъде определено равностойно
на отнеманата вещ обезщетение; това обезщетение да е предварително изплатено на
собственика. С оглед изложеното и съобразявайки Тълкувателно решение № 3 от
23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г., сравнителният анализ се прави въз
основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с
тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в
категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и
предназначение. Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други
имоти, различни от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно
ползване, за да бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и
съответна на цените на свободния пазар, което означава, че срещу получената в
обезщетение сума лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има
възможност, ако реши, в този момент на
отчуждаването, на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за
задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения. При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот, т. е. целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите
имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда. При липса на такива законът
предвижда и друг способ за определяне на обезщетението.
Изложеното налага извод, че така определеното от административния орган обезщетение в обжалваното решение не води до постигане на целите на закона, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика на земята. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие/най-близко/ със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е неотносим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че макар да има сделки в посочения период, то посочените в оценителския доклад основно са на цени, близки или равни на данъчната оценка и изведената пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителския доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответните имоти следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г. – средни цени за сделки с ниви за област Монтана 1547лв./дка, а за община Монтана 1430 лв./ дка – изрично посочени и от вещото лице. Същите макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота и поради липса на реални пазарни аналози, няма пречка да е по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, т.е. по правилата на чл. 32, ал.3, т.2 от ЗДС във връзка с § 1а, т.1а от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решение № 12/06.01.2023 г. на МС на Р.България, да се измени, като за отчуждената част от имота по КККР на с.Горна Вереница с идентификатор 16153.54.25, се увеличи размерът на обезщетението, така както е посочено в допълнителното заключение на вещото лице по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, т.е. по правилата на чл. 32, ал.3, т.2 от ЗДС във връзка с § 1а, т.1а от ДР на ЗДС.
При този изход на спора, но предвид своевременно направеното искане от оспорващата страна, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да му се присъдят сторените в производството разноски в размер на 810 лв., от тях 10 лв. държавна такса, 400 лв. внесен депозит за изготвяне на съдебно – оценителната експертиза и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от имот по КККР на с.Горна Вереница, представляващи земеделска територия – нива, както следва: За имот 16153.54.25 с определен размер на обезщетението 149 лв., увеличава на 511.00 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на С.Д.С. ***, разноски в производството в размер на 810/осемстотин и десет/ лева..
Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, министъра на регионалното развитие и благоустройство, министъра на финансите
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: